ГОСПОДНАТА ГОДИНА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЯТА С ПЪТЯ НА ЕНОХ, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА, ПЛАМЕННИЯ МЕЧ И ГОСПОДНАТА ГОДИНА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Паднал на колене пред моя Господ и Бог аз сега се моля Той да изпълни всеки от четящите тази книга с Присъствието на Святия Си Дух, за да бъде прочитът й не просто спасителен, но чудотворен. Защото всички ние сме повярвали в Исус, за да спаси Той душите ни, и да ни направи преобразени в Собствения Си Образ.
За слуга на Спасителя, прекарал една голяма част от живота си, надвесен над писалищната маса, аз едва ли бих убедил някого по плът, че съм от най-подвижните и ходещи хора. Тъкмо обратното – годините ми преминаха най-вече на стола и пред компютъра, на който пиша съдържанието на книгите си. Тъй щото – погледнато отстрани – всеки би казал за мен, че съм лишил тялото си от движение. Да, вярно е това! Наистина е така! Понеже няма човек на земята, който да може да пише, докато върви или бяга. Но при все, че по плът аз си останах квартирант на Жилфонд в един краен градски квартал, по Дух нещата изобщо не стоят така. Защото не си спомням някога Господ Исус Христос да е дал покой за духовните ми нозе, или да съм спрял да вървя след Него.
Може би времето за покой вече е наближило да дойде, но все още не идва. Може би един ден ще чуя как моят Спасител ми казва:
“Достатъчно, Стефане! Това беше пътят ти и ти го извървя целия! А сега седни и си почини, докато изчакаш всички, които трябва да събера на Господния Хълм!”
Би било чудесно тези думи да се случат в живота ми, но те все още не се случват. И нека това мое желание да не ти прозвучи като малодушна изповед на някой дезертьор, който бърза да избяга от призванието си. Защото няма човек на земята, по когото да бих се равнявал, та да се усетя засрамен или непълноценен за Небесното Царство. Но пък има един човек на Небето, който наистина смири духа и сърцето ми. И това е Божият праведник Енох. Човек, който триста шестдесет и пет години ходи по Бога, преди Всевишният да го вземе при Себе Си. Къде са моите седемнадесет години живот за Исус пред онези триста шестдесет и пет години на Енох? Не са ли двадесет и два пъти повече? И не затова ли моят Учител компенсира малкото ми години за Него с преизобилна Благодат, та да имам насърчение да Го следвам? Понеже като бял ден е ясно, че годините на човешкия живот са отдавна съкратени от Бога до сто и двадесет, но реално човек достига до седемдесет, и където има сила – осемдесет. От там нататък нито животът е живот, нито силата – сила. Тъй щото и с цялата си вяра да искам и да се моля на Бог за повече години живот – аз няма да променя съдбата си, но Той ще ми я променя. Защото не е важно колко години би живял човек, но как би живял. Понеже три години Живот в Евангелието на Христос струват повече от хиляда години суета в палатите на нечестието. И ако аз в началото на тази глава отделям толкова време за тези размишления, то е, за да подготвя сърцето ти за твърде великите и съдбоносни думи на нашия Господ. Думи, които са Дух и Живот за духа и живота ни. Думи, с които ще осъзнаем защо Исус в Евангелието се е нарекъл с думите:
“Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене…” (Йоан 14:6)
Исус е Пътят, братко мой! И за да стане Той Истина и Живот в сърцето ти – тръгни по Него, за да ходиш! Защото едва тогава, когато Го извървиш целия, ще разбереш защо Енох е ходил по Бога цели триста и шестдесет и пет години, преди Отец да го прибере в Дома Си. Понеже да ходиш по Бога ще рече да предадеш духа си на Христос и Той да ходи чрез нозете ти по Пътя Си, Той да те упътва чрез Духа Си в Истината Си, и Той да влива чрез проляната Си Кръв Живот в сърцето ти. И ако аз съм толкова развълнуван да говоря за Него, то е, понеже и Той проговори на духа ми, за да ме въведе във всичките Святи видения на тази книга. Ето думите, които Исус проговори на сърцето ми, когато отново се сниши до мен:
“Слуго Мой! Помниш ли думите, които ти казах в края на последната книга, която написа и даде на братята и сестрите Ми? Помниш ли какво ти казах, когато възкликна, че виждаш стъкленото море и свирачите с Божиите арфи, които пеят песента на Моисея и Агнето?”
“О, Исусе! Думите Ти са като пламнал огън в сърцето ми, който никога няма да угасне, но ще разпалва усърдието ми за Тебе! Защото в онова чудно видение, когато аз видях възрадваните Ти Светии, Ти дословно ми каза:
“И няма как да не се възрадват, слуго Мой! Защото си Верен приятел на Сърцето Ми и с тази Свята пророческа книга, за която трябваше да пребориш духа на света, Аз съвършено ще извърша Святото Си Дело в сърцата на Моите братя и сестри. Защото ще науча всичките Си Верни да стъпват с нозе по Небето, по водите на стъкленото море, което е Святостта и Твърдостта на Светиите!”
Тези бяха думите Ти, скъпоценни мой Спасителю!…”
“Виж тогава обещанието Ми, където заявявам, че ще науча всичките Си Верни да стъпват с нозе по Небето, по водите на стъкленото море… Това обещание в минало време ли е или в бъдеще време?”
“Господи мой! Това е обещание за бъдещото време, защото Ти употребяваш за намерението Си частицата “ще”!”
“Ами ето, Стефане! Времето вече се случва, защото Аз съм Верен и Истинен! И ако съм обещал нещо чрез слугата Си на Моята Църква, то непременно ще го изпълня! А ти сега помисли и Ми кажи: Защо към духа ти дойде онази планина от Светлина и Благодат, която изрично ти напомни за древния праведник Енох?”
“Исусе! Аз вярвам, че Ти Си приготвил тази планина от Святи откровения, понеже по някакъв чуден начин животът ми се е приближил до съдбата на Енох…”
“Точно така е, слуго Мой! Именно видението с Моята Котва, когато Аз направих обръщането на духа ти, за да ходи по Небето, те приближи до съдбата на Енох. А тази съдба е твърде Свята и прославена, за да остане тайнствена и неразкрита за Моята Църква. Защото ти казвам, че именно в нея са най-дълбоките глътки от Скритата Манна. Толкова дълбоки, че на ум не са дохождали, и на сърца не са разкривани. Те са най-скъпоценният дар от Сион за Званите, Избраните и Верните! Понеже това е Дарът на Грабването, запазен за поколението, което няма да премине през смърт. И самият Дар е Наградата за Търпението и Вярата на всичките Ми Светии!”
Тежките думи на Господ се вляха като река в духа ми, тъй щото за миг се олюлях пред Него, без да мога да изрека каквото и да било от вълнението, което преживявах. А Той, като се взря с кристалния поглед на зениците Си в сърцето ми, погали главата ми, като казваше:
“Укрепи се в Мен! Защото знам, че ще издържиш пълнотата и тежестта на откровенията Ми! Понеже колкото повече се изпълваше с познанието, което ти давах, толкова повече и духът ти възрастяваше със Силата, която получаваше от Отца Ми! И най-сетне – приеми, че това е Пътят, който Аз извървях чрез духа ти, упражнявайки Собствения Си Дух. И не само чрез теб, но в сърцата на всички, които Ме вярваха и следваха чрез даденото ти пророческо слово. А сега Ме последвай във видението, което ще ти дам, защото е видение за Пътя на Енох…”
След последните Си думи Исус ме прегърна с ръцете Си като ме въздигна в Духа Си, тъй щото двамата полетяхме нагоре. Така, след един миг време, ние се намерихме пред Портите на Небесния Ерусалим. И там Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Виж Моят Град и Портите му, а след това Ми кажи: Може ли някой да пристъпи в Града на Отца и Сина, без първом да премине през самите Порти?”
Послушал Спасителя си, аз погледнах към бисерните Порти на Града, а след това и към Небесното великолепие, което се откриваше зад тях. А гледката ме накара да отговоря на Исус, казвайки Му:
“Господи мой! Никой не може да влезе в Града Ти, ако първом не премине през някоя от Портите му. Портите са задължителни за всеки, който би поискал да влезе в Града Ти!”
“Точно така е, Стефане! В Града Ми наистина се влиза само през Портите! Но ти сега помисли върху праведника Енох, който ходи по Бога цели триста шестдесет и пет години. И нека в мисленето ти този Божий човек да изглежда като извънредно изключение за Небето. Какво се случи в живота на Енох, та той самия да не премине през смърт, но да бъде преселен във Вечния Живот на Бога и Отца?”
“О, Исусе! С живота си праведният Енох е бил изключително угоден на Небесния Отец. Именно неговата изключителност е станала причина за изключението да бъде преселен на Небето. Понеже самата изключителност е довела до изключение от Небесните правила. Тези правила, с които Отец каза на първия човек Адам, че е пръст, и ще се върне в пръстта на земята, от която е взет. Но ето, че казаното от Бога не е било валидно за един от потомците на Адам. И точно тогава се е сбъднало изключението…”
“А какво е самото изключение, слуго Мой? Или как да си обясниш библейските стихове, в които за изгонването на Адам е записано:
“И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, – затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота…” (Битие 3:22-24) 
Може ли някой да има Вечен Живот, ако първом не изяде Плода от Дървото на Живота? И как да би стигнал до самото Дърво, след като Пътят се пази от херувимите и въртящия се Пламенен Меч? Какво се е случило с Енох, за да получи Вечен Живот от Бога и Отца? Не е ли съумял Божият праведник да преодолее Съвършената Божия защита, свързана с херувимите и Меча?”
“Разбира се, че е успял, Господи мой! В противен случай щеше да има съдбата да бъде пръст и да се върне в пръстта на земята, подобно на всички останали потомци на Адам…”
Исус се усмихна загадъчно на думите ми. А след това продължи да ме пита, като казваше:
“А ти къде виждаш успеха на праведния Енох? Или как си го обясняваш? Не са ли твърде оскъдни библейските стихове за него, та да намериш отговора на въпросите Ми?”
В този миг думите на Господ вляха неизразима ревност в сърцето ми, тъй щото пламенно извиках:
“Исусе! За да питаш с такива думи слугата Си, то значи, че отговор все пак има. В противен случай Ти не би ме притискал до стената на абсолютното незнание, понеже от него не бих изкопчил нищо, освен грешни заключения. И аз мисля, че отговорът е скрит в две дадености за Енох. Първата даденост – че живя триста шестдесет и пет години, в които ходи по Бога. И втората даденост – че беше седмият по поколение след Адам…”
“Правилни са мислите ти, слуго Мой!” – усмихна се Господ, и продължи:
“А сега нека извадя от мантията Си златната стомна със Скритата Манна, за да отпиеш най-дълбоките й глътки. И тогава духът ти непременно ще намери цялата пълнота за отговора на въпросите Ми…”
Гледайки как Исус изважда от мантията Си златната стомна, аз прекомерно се развълнувах, защото многократно бях пил от нея в минали години. А Той, като ми я подаваше, с голяма Благост и Любов ми каза:
“Отпий дълбоките глътки на Моята тайнствена премъдрост, за да проумееш Славния Път на Енох. Защото в теб благоволят извънредно Отец, Синът и Святият Дух. И ти си посоченият от Съвета на Светиите, за да бъдеш приносител на тайните за Грабването…”
С преляло от благоговение сърце, аз протегнах ръцете си и взех златната стомна със Скритата Манна, като я надигнах към устните си. И ето, че течност с вкус на мед и кориандрово семе се разля като Светлина до дълбочините на духа ми. А самият образ на Енох изплува пред съзнанието ми. И една Небесна ръка докосна челото ми, тъй щото от допира по косата, скулите и брадата ми се разля Свято Миро, което помаза и устните ми. Така се намерих пълен с думи, които напираха да бъдат изречени. И Господ, Който благо се усмихваше и ме гледаше, ми проговори, казвайки:
“Изречи думите, с които си пълен, Стефане! Защото в тях е отговорът Ми!”
“О, скъпоценен мой Учителю!” – извиках аз – “Тези триста и шестдесет и пет години на Енох са равни на една цяла Господна Година пред Бога и Отца! Тази Година е свързана с Дървото на Живота, Което ражда Плод всеки месец. А това, че Енох е седмият след Адама, отговаря духовно на Божията Почивка, в която влизат всички, които упражняват Вяра. И сега разбирам, че Пътят на Енох е бил този – да плати цената да изяде всичките дванадесет Плода от Дървото на Живота, и така да изпълни една цяла Господна Година…”
В този миг Господ протегна ръка към Града Си, като ми казваше:
“Тези дванадесет бисерни Порти, отговарящи на имената на Израилевите синове, са духовно свързани с Пътя на Енох. Триста шестдесет и пет години бяха нужни на Енох, за да премине през всички тях, и да вкуси Плодовете, отговарящи на всяка от Портите. И когато Божият праведник вече беше завършил цялата Господна Година, той плати цената да придобие Вечния Живот и да не вкуси смърт, но да бъде завинаги преселен на Небето.
Но Аз сега искам да те отведа до Дървото на Живота, отвътре Портите. За да преживееш в Дух и Истина пълнотата на Господната Година, и сам да разбереш какво е тя…”
В следващият миг Господ докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се разкри друго видение. Аз вече бях пред Дървото на Живота и прекрасно знаех, че това Дърво е Исус. И ето, че от самото Дърво Господ ми проговори, като казваше:
“Аз съм, Който раждам Плод всеки месец, за да благославям Вярата на Светиите, които преминават през дванадесетте Порти на Града Ми! И както месецът е равен на пълнолуние, сиреч на осветена от Слънцето Луна, така и плодът от една Порта е равносилен на тридесет години от Пътя на Енох. А цялата Господна Година отговаря на усъвършенстването на Светиите в ръста на Моята пълнота! А какво е тогава самата Господна Година, слуго Мой?”
“О, Исусе!” – извиках аз – “Ти Си Господната Година, Която събира в Себе Си цялата пълнота на Божеството! Който върви по Пътя на Енох – ще Те познае дванадесет пъти през дванадесет Порти в дванадесет благодатни Плода на Вечния Живот! И едва тогава, изпълнил цялата Господна Година, ще има могъщото свидетелство, което свидетелстваше и за Енох, според както е писано:
“С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога…” (Евреи 11:5)
В следващият миг след думите ми Исус се преобрази в Господния Си Лик, като се приближи до мен и ми казваше:
“Думите, които Ми изговори, не са твои, но на Съвършения Свят Дух, Който изпълва устните ти. И сега ти казвам да Ме последваш до въртящия се Пламенен Меч и до Божиите херувими, за да разбереш още по-дълбоките тайни, свързани с Господната Година. Защото именно с тях е свързана цялата божествена Мисия на твоя Господ във времето Му, когато беше Човешкият Син на земята…”
Като в сън аз хванах ръката на Спасителя и Го последвах през Господната градина. Така ние отидохме на изток, където духът ми съзря Пламенния Меч и величествените Божии херувими. Бях виждал този Меч няколко пъти в живота си за Исус. Първият път – в далечната 2000 година, когато написах книгата “Пламенният Меч”, и вторият път – когато Господ ме постави в Кръга на Солта с първата солена пророческа книга – “Елои, Елои, Лама Савахтани”. Но сега видението беше не като към един който влиза в Царството, а като на такъв, който е от Божиите Посветени в самото Царство. И ето, че Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Преди две години Аз ти дадох да напишеш книгите за “Портите на Правдата” и “Тайните на Царството”, тъй щото нещата, за които сега ти говоря, не са нови за теб. Но непременно ще се окаже ново и пречудно откровението, което ще получиш сега. Затова първом виж един от херувимите, а след това Ми кажи как изглежда…”
Послушал Исус, аз погледнах с благоговение на славния херувим пред мен, като забелязах, че той имаше четири лица, обърнати към четирите Небесни посоки. И самите лица бяха обгърнати от двете му крила, извисени нагоре, а други две крила се спускаха от гърдите край тялото му надолу, покривайки го изцяло. И ето, че Господ проговори на херувима, казвайки му:
“Велики Страже на Моя Небесен Бог! Вземи въртящия се Пламенен Меч и го зареди пред слугата Ми със засеняващата Сила на Отца Ми!”
В отговор херувимът се преклони пред Господ, а след това разтвори крилата си отпред четирите си лица, като хвана Меча с ръцете си. А тогава могъщи Божии мълнии възлязоха отсред лицата на славното същество, като изпълниха Меча с Небесна Сила, тъй щото Мечът не просто пламтеше, но заслепяваше. И ето, че Небесни образи на вол, лъв, орел и човешко лице просияваха сред пламъците на Меча, и изостряха всяка от четирите му режещи страни…
Докато аз гледах, останал без дъх, на величественото знамение, Господ взе Пламенния Меч от херувима, като ми казваше:
“Видя ли как лицата на херувима проявиха Отеческото засеняване върху Пламенния Меч?”
“Да, Господи мой! И образите от лицата на херувима се явиха върху режещите страни на Меча!”
“А какво, слуго Мой, ще се случи, когато този Меч те удари с някоя от режещите си страни?”
“О, Исусе! Тогава духът ми ще бъде подложен на проверка от Отеческото засеняване! И Святостта на Отца ще иска да ме намери в оня образ, с който Мечът ме е порязал. Ти Сам ми подари тази опитност, когато писах книгата за “Пламенния Меч”…”
“Да, така е, Стефане! Но Аз направих това като за един, който все още беше младеж във Вярата! И видението беше кратко, като едно къшейче Хляб! А сега на младеж ли говоря, или на баща във Вярата на Авраам? На невръстен християнин, или на слуга, който достигна да бъде достопочитаем в Съвета на Светиите?”
“Господи мой! Да не бъде аз да изговарям какъв, защото бих сбъркал в думите си, но Ти най-добре знаеш духовния ми растеж и стоенето ми пред Теб. Затова ме води според благоволението Си!”
Думите ми накараха Исус да се усмихне. И Той, държейки все така Меча, отново започна да ми говори, като казваше:
“Гледай на Меча в ръката Ми, и знай, че той е съвършено свързан с Господната Година и Портите на Небесния Ерусалим. Защото никой не би могъл да пристъпи до Портите, ако не премине през огнената изпитня на Отеческото одобрение. Но същевременно забележи, че режещите страни на Меча са точно четири на брой, колкото са и лицата на Отеческото засеняване в херувимите Му. Така непременно разбираш, че лицата са четири, но Портите дванадесет. Как тогава лицата да отговарят на Портите, пророко Господен? Защото ако Ми отговориш на този въпрос, ще разбереш и Мисията на Човешкия Син като Господна Година…”
Докато още Исус ме питаше, Скритата Манна просия на устните ми, тъй щото с вълнение извиках, казвайки:
“О, Исусе! Скъпоценни мой Учителю! Портите в Твоя Град имат четири страни – северна, източна, южна и западна. И на всяка от страните се падат по три Порти. Тъй щото сега разбирам, че всяко от херувимските лица в Пламенния Меч отговаря на три от Портите в Небесния Ерусалим, понеже и самите лица на херувима бяха обърнати към всяка от Небесните посоки. Тъй щото Отеческото засеняване, което Ти донесе на земята като Човешки Син, ще ни привлича към всеки три от Портите, които са духовно свързани с Пламенния Меч и лицата на херувимите. Именно така бихме извървели Пътя на Енох, за да изпълним цялата Господна Година…”
Едва бях изговорил думите от Скритата Манна, когато Спасителят се взря в погледа на очите ми с цялата Си сериозност и божествена строгост. И тогава ми каза:
“Запечатай завинаги в сърцето си думите, с които Ми отговори, защото те са всичкият възможен смисъл на Вярата, с която Ме вярвате. И нека цялата Ми Църква сега Ме последва в Моето Евангелие, за да види именно това, което изговори слугата Ми. Понеже в отговора на пророка Ми се намира херувимската Сила на Святия Дух. Тази Сила, с която ставате поколение на победа и триумф над падналия херувим Луцифер и над зловещите лица на дяволското засеняване. Понеже с образа на вол ще бъдете успешни против златното теле на дявола. С образа на лъв ще бъдете твърди и непоколебими против насилието му. С образа на орел ще победите гордостта и превъзнасянето. И накрая – с Образа на Човешкия Син ще победите образа на звяра, който е човекът на греха и синът на погибелта. И не затова ли преди тринадесет години ви дадох първите пророчески книги, написани от слугата Ми? А ти, Стефане, сега виж видението в Моето Евангелие, където Аз се явих именно като Господната Година, за да призова всички в Пътя на Енох…”
Миг след думите Си, Исус докосна с ръка главата ми, тъй щото се намерих с Него в една еврейска синагога, където Той с покривало на главата Си разгръщаше пергаментов свитък. И като го разгърна напълно, започна да чете на събраните, казвайки:
“Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна Година“…” (Лука 4:18-19)
След прочита на пророчеството, все така във видението, Исус ми заповяда, казвайки:
“Простри ръката си към свитъка на Исайя, от който прочетох думите Си. И като следваш с показалец писаното от началото до края, прочети отново думите Ми и виж знамението, което ще ти се случи…”
С вълнение протегнах ръката си, като свих останалите си пръсти, освен показалеца, с който посочвах думите на Исайя, които започнах да чета. И когато устните ми изговориха първото изречение:
“Духът на Господа е на Мене…”
…самият Пламенен Меч възлезе отсред пергамента като заблестя в огнената си сила. Но показалецът ми продължаваше към следващите думи, които гласяха:
“…защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите…”
…и тогава отсред Меча се яви мълния, която имаше образ на вол. А аз продължих с пръста си към следващите думи на Спасителя, които гласяха:
“…прати Ме да проглася освобождение на пленниците…”
…при което от Меча излезе мълния с образ на лъв. Така аз продължих нататък, като посочих следващите думи и ги прочитах. А те гласяха:
“…и прогледване на слепите…”
….при което от Меча излезе мълния с образ на орел. А накрая, посочил с пръста си предпоследните думи аз прочетох писаното:
“…да пусна на свобода угнетените…”
… и тогава от Меча излезе мълния с Образа на Човешкия Син. Но и с това знамението не се изчерпа, защото показалецът ми вече посочваше последните светещи думи от пергамента:
“…да проглася благоприятната Господна Година…”
В този миг Пламенният Меч събра четирите образа в блясъка си, а там те се преобразиха в Дърво на Живот, Чийто Свят Плод беше Прославеният Небесен Образ на Единородният от Отца. И тогава, паднал по лице, аз прегърнах нозете на моя Господ, като Му казвах:
“Ах, благодатен мой Спасителю! Сляп е бил слугата Ти, та никак досега да не види, че чрез това слово на пророк Исайя Ти Си ни призовал да извървим Пътя на Енох! Сиреч – одобрени от Пламенния Меч да стигнем до Дървото на Живота, за да изпълним благоприятната Господна Година! И аз сега виждам, че всяко от четирите съдбоносни лица на Меча е съвършено свързано с Портите на Твоя Небесен Ерусалим, през които ние трябва да преминем, за да бъдем съграждани на Светиите и членове на Божието семейство…”
В отговор Господ ме въздигна на нозете ми, като казваше:
“Слуго Мой! В тази книга Аз изговарям най-съдбоносните Си думи. Който е разумен, непременно ще ги съхрани в сърцето си. Затова казвам на цялата Си Църква:
Божии люде!
Четири Спасителни лъча имах в Мисията Си на земята, и те са свързани с Отеческото засеняване против засеняването на дявола!
Първият Ми лъч от Мисията Ми е с образа на вол, и чрез него се влиза през северните Порти на Небесния Ерусалим! Портите на Рувим, Юда и Левий, които са Смирението, Славословието и Съгласието! С тези Порти Аз благовестявам на сиромасите!
Вторият лъч от Мисията Ми е с образа на лъв, и чрез него се влиза през източните Порти на Небесния Ерусалим. Портите на Йосиф, Вениамин и Манасия, които са Благочестието, Ревността и Прощението. С тези Порти Аз освобождавам пленниците!
Третият лъч от Мисията Ми е с образа на орел, и чрез него се влиза през южните Порти на Небесния Ерусалим. Портите на Симеон, Исахар и Завулон, които са Послушанието, Наградата и Живеенето. С тези Порти Аз давам проглеждане на слепите!
Четвъртият лъч от Мисията Ми е с образа на Човешки Син, и с него се влиза през западните Порти на Небесния Ерусалим. Портите на Нефталим, Гад и Асир, които са Борбата, Щастието и Радостта. С тези Порти Аз освобождавам угнетените!
Ето, в Небесната Си Благост и Милост ще дам на слугата Си да премине през целия Небесен Път на Енох, за да ви яви благоприятната Господна Година. И във видения, свързани с четирите Ми Спасителни лъча, всички да преминете духом през Портите на Правдата, одобрени от Пламенния Меч и пълни с Отеческото засеняване!
Който Ме послуша и последва от началото до края – него Аз ще запиша и запечатам в поколението на Грабването, защото то е обещание само за онези, които се намерят в Духа на Енох – седмият от Адама. И ако един ден пред вашия Господ е равен на хиляда години, то помислете – не сте ли именно вие седмите от Адама, поколението на седмия ден, на което ще се сбъдне писаното от Апостола Ми Павел:
“Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа…” (1 Солунци 4:16-17)
Аз, Господ и Бог на праведния Енох, все още говоря и не млъквам! Блажени човеците, които ходят по Бога, за да изпълнят цялата Господна Година! Те непременно ще бъдат прославени в Духа Ми, за да се срещнат с Мене в мига на Грабването! Амин, ще Ме срещнат!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s