8. ВИДЕНИЕТО С АМАЛИК – ЧЕРВЕЯТ НА ГРАБИТЕЛСТВОТО И КОРИСТОЛЮБИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Не зная дали ще повярваш на долните разсъждения, които сега ще напиша, но аз съм длъжен пред Господ да ги изявя в тази книга. Защото времето, в което всички днес живеем, е белязано от един най-уродлив и най-проклет печат на Сатана.
Печатът на търговията с човешки съвести!
Изобщо – съвестта на човека става стока, която той е готов да размени за светски престиж, светско благоденствие, кариера, благополучие, и най-вече – висок социален статус, който да го държи далеч от сивата маса на всичките безимотни и сиромаси. Гледайки по плът, ти няма да откриеш този пазар на дявола. Той е невидим. И както е невидим пазарът, така остава невидим и купувачът на човешката съвест. Но било, че купувачът остава невидим, тези, които са му продали съвестите си, стават твърде видими. Видими с безсрамието си! Видими с всичката си безскрупулност! Видими – за да бъдат съблазняващата реклама на дявола, която да подтикне и други човеци да му продадат съвестите си. Изобщо – нещата стигат дотам, щото много човеци си задават въпроса:
“За какво ми трябва съвест, след като в пирамидата на човешкото благоденствие и благополучие се издигат и задържат само човеците без съвест? Не става ли тази моя съвест само една допълнителна пречка, за да живея спокойно в този свят?”
Всъщност, братко мой, в живота на абсолютно всеки човек рано или късно се появява лукавият дявол с още по-лукавото си предложение:
“Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш…” (Матея 4:9)
И ако в мига на това предложение човекът не се е изпълнил с Вярата на Исус, то “всичко това” на дявола (сложи тук благословения, користи, благоденствие, кариера, финанси) става с много по-силни аргументи, отколкото личната му съвест. И човекът, коленичил пред дявола, му дава едничката искра в сърцето си, за да получи отпосле всичките сатанински поощрения, понеже вече е станал част от рода на проклетите, които светът вижда като най-преуспели и най-благословени.
Разбираш ли сега за каква гнусна търговия ти говоря тук? Разбираш ли за кой дяволски хълм те предупреждава тази пророческа книга? Може би ще кажеш:
“Да, братко мой! Разбирам, че ми говориш за хълма Гевал, където дяволът възнаграждава всичките си поклонници!”
Разбира се, че ти говоря за хълма Гевал! Но към многото червеи, които Господният Меч освети и прониза на този хълм, сега ще бъде прибавен още един. Червеят Амалик! Духът на дявола, който е силен да завлича човешките сърца с грабителство и користолюбие. Духът на дявола, който е силен да осквернява човешката съвест и прави това по-успешно от всички преди него.
Но аз нека започна с това, че десет години Господ Исус ми дава да участвам в битката с Амалик. Десет години неуморно писах и проповядвах против духа на користолюбието и грабителството. Направих това с едничката Сила, дадена ми от Господ. Силата да давам даром и да не търся своето си. Силата – да стоя на Неговия Хълм и да издигам в ръцете си Неговото Знаме. Силата – да изповядам, че Господ Исус е Йеова Нисий! Но докато аз държах Знамето, а ръцете ми отмаляваха, търговията на Амалик се увеличаваше непрестанно. Никой от църковните първенци не искаше да види Божия пророк на Хълма Господен, нито да въздаде Богу Слава, че издига безкористни служители. Нито една църква не пожела да се възкачи на мястото, на което ме постави Исус, за да подкрепи ръцете ми, както някога Аарон и Ор подкрепиха ръцете на Моисея. При толкова конференции в долината, при толкова скъпи американски проповедници, при толкова тотална реклама на чуждоземни амаличани, щеше ли да остане време и възможност на църквите, та да разберат и проумеят, че лукавият вече е смесил мръсното си племе с огромното множество от неутвърдени души.
И ето, че Амалик наистина започна да надвива. И не просто да надвива, но да се изявява като бог на мнозина. А там, където противникът надвива, победените просто вдигат ръце и се предават. “Нека у нас да бъде, както е в Америка!” – казаха си българските пастири. И един проклет сатанински девиз беше издигнат като знаме върху покривите на всички църкви. Тоя девиз в древното му звучене пророк Исайя записа така:
“И Господ ми рече: Вземи си една голяма писателска дъска та напиши на нея с обикновени букви – За Махер-шалал-хаш-база; (тоест, тичай на корист, бързай на грабеж) и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син. Прочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз; (тоест, тичай на корист, бързай на грабеж) Защото преди да се научи детето да вика – Татко мой! и – Майко моя! Богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар…” (Исаия 8:1-4) 
А сега, братко мой, те моля много да внимаваш. Защото когато Всемогъщият е давал това видение на пророка Си, Той ясно му е показал мерзостта и покварата на последното време. Сам виждаш как се ражда дете, което Бог кръщава с думите:
“Тичай на корист, бързай на грабеж!”
Но Бог предупреждава, че преди това дете да се научи да разпознава майка си и баща си, богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат при Асирийския цар. Всъщност – Бог дава на пророк Исайя да види какво ще се случи именно с човешката съвест. Защото съвестта е това дете, заченато и родено от пророчицата. И преди тази съвест да осъзнае от Кого е родена, и коя е утробата й, богатствата на Дамаск и користите на Самария ще се занесат при Асирийския цар.
А сега помисли. Кои са богатствата на Дамаск? Или кои са користите на Самария? Не е ли Дамаск столица на Сирия? И не беше ли Нееман именно сириец, който занесе богатствата си при пророк Елисея, за да се отплати за изцелението си? Но ето, че пророк Елисей отказва да получи от богатствата на Дамаск, но затова пък Гиезий ги пожелава… Няма ли в крайна сметка този Гиезий да се озове с богатствата си при Асирийския цар, който е човекът-Антихрист? И ако с богатствата на Дамаск нещата стоят точно така, то не е ли същото и с користите на Самария? Коя е тази Самария? Не е ли тя преобраз на хуманистично настроените езичници, сиреч на тези, които все още имат жива съвест в сърцата си? Не си ли чувал ти за самаряни и самарянски организации? Но ето, че Бог предупреждава, че и те ще се окажат слаби пред грабителите от хълма Гевал. Тъй щото, било че дадат користи за Бога и за Божието Царство, пак тези користи ще попаднат в ръцете на сатанински грабители и користолюбци.
Разбираш ли това разпечатано пророчество, братко мой? Разбираш ли, че човешката съвест наистина е станала разменна монета за благополучие пред змея, звяра и лъжепророка?
И ето затова Бог е нарекъл тази подкупна съвест “Махер-шалал-хаш-база”, тоест, “тичай на корист, бързай на грабеж”. И аз нямаше да ти говоря с такова помазание и вдъхновение за всичко това, ако Святият Дух на Господ не изпълваше всичките ми помисли.
А сега нека отново да се върна при хълма Гевал. Защото там очите ми отново виждаха върволиците, които се възкачваха пред дявола, за да станат част от тялото на Гиезий. И ето, че Исус протегна ръка към шестата от върволиците, като ми казваше:
“Погледни към върволицата на червея Амалик! И като ги гледаш, забележи какво носят в ръцете си и с каква бързина се възкачват на хълма Гевал…”
С вълнение погледнах към шестата върволица, когато забелязах, че това беше най-бързата от всичките върволици от сатанински поклонници. За разлика от другите, те препускаха по стръмнината на хълма, тичайки с всичка сила. И със самото си тичане, те носеха знамена в ръцете си, а на всяко знаме личеше надписът:
“Да тичаме на корист, да бързаме на грабеж!”
Самото тичане на поклонниците приключваше в краката на Гиезиевото тяло. И при влизането на който и да е от поклонниците в краката, ставаше така, че съграждането му ставаше с дъжд от овации, сред шум от сребърници и неспирни възгласи и ръкопляскания. Всичко това ме накара да извърна главата си и да попитам моя Господ:
“О, Исусе! Не виждам ли именно това, за което Отец е предупредил пророк Исайя? Не получават ли тези поклонници именно богатствата на Дамаск и користите на Самария! И не е ли съвестта на всеки от тях “махер-шалал-хаш-база”? Понеже виждам, че такъв е надписът на знамената, които те развяват?”
В отговор Господ ми проговори, като казваше:
“Когато съм казал чрез теб на Църквата Ми, че Гиезий е последното духовно тяло на човекът-Антихрист, то Аз ясно и точно съм знаел какво казвам. Да, слуго Господен! Точно така е! Всеки от тези поклонници е продал съвестта си на червея Амалик, за да стане част от тялото на Антихриста. Всеки от тях е тичал на корист и е бързал на грабеж, за да се изпълни всяка дума от Божиите уста.
Но Аз сега непременно ще простра Меча Си против червея Амалик. И като му заповядам да излезе отсред нозете на Гиезий, ще го направя явен за всичките Божии чеда. Затова ти гледай и запиши всичко на книга…”
След последните Си думи Господ се приближи до краката на Гиезиевото тяло. И като простря Меча Си против тях, извика със страшен Глас:
“Излез отсред владенията си, червею Амалик! Излез, скубачо на нечисти съвести! И нека с тебе заедно излезе и слугата ти Ахан, когото си направил да бъде мерзост в сърцата на човеците!”
В отговор на Гласа Господен, краката на Гиезий затрепериха от конвулсии, като започнаха да се кривят и подскачат от спазми. Но Амалик и слугата му Ахан все така не излизаха. Това накара Исус да натисне с острото на Меча Си единият от глезените на краката и отново да извика:
“Докога няма да се покоряваш на Гласа Ми? И докога ще се криеш сред поклонниците си? На тебе повелявам, червею Амаличе! Излез с Ахан от краката на Гиезий, да не би да ги посека, та да окуцееш довека!”
Този път Гласът на Господ разтърси хълма Гевал, а острието на Меча Му вече разкъсваше глезена, против който беше насочено. И ето, че Амалик и Ахан мигновено излязоха от краката на Гиезий. И ако Амалик изглеждаше като господар в силата си, то Ахан беше уродливо животно със свинска глава и кучешки крака. И ето, че Амалик побърза да покрие с черната си мантия Ахан, като казваше с треперещ глас на Исус:
“О, Небесни Господарю! Дано би изтеглил Меча Си отсред владенията ми! Понеже тук няма нито един от Твоите, за които да ревнуваш или които да любиш! Всички тук са ми продали съвестите си и вече са направили избора си! И Ти, Всевишни, по каква причина смущаваш делото ми? Не са ли Твоите на Твоя Хълм Гаризин, както и нашите на нашия хълм Гевал?”
В отговор Господ издърпа Меча Си отсред наранения глезен. А след това с още по-страшен Глас казваше на червея Амалик:
“Яви на пророка Ми как поквари съвестта на древния Гиезий, та толкова успешно да покваряваш последните му потомци! Яви още в какво е силен твоят урод Ахан, когото тъй ревниво покриваш с мантията си!”
Думите на Господ накараха Амалик да изкриви физиономията си от неописуем ужас. Но при вида на кървящия глезен, той вдигна ръцете си към сърцето си, тъй щото отсред него излезе видение. И ето, че в това видение аз отново виждах как сириецът Нееман предлагаше на пророк Елисей да даде от користите си на Гиезий. А тогава отсред самите користи изскочиха два духа. Първият – червеят Амалик – побърза да скочи в съвестта на Гиезия, а вторият – уродът Ахан – се шмугна в краката му. И ето, че Амалик започна да гризе съвестта на Гиезий и да цвъка върху нея от собствената си гнилота. А уродът Ахан, захапал със свинската си зурла краката му, се опитваше да го дърпа към мъските на Нееман. Това накара Гиезий да погледне към пророк Елисей, който беше навел главата си и никак не искаше да гледа на Неемановите користи. И ето, че Гиезий си рече:
“Господарят ми има свян и не иска да взима от користите на Нееман. А какво правя аз?”
Точно в този момент червеят Амалик стисна силно съвестта на Гиезия, като му казваше:
“Правиш това, което трябва да направиш. И защо гледаш на свенливия си господар, а не искаш да погледнеш, че Нееман от все сърце ти дава даровете си! О, нещастен Гиезийе! Докога в сърцето ти ще има скрупули относно толкова естествена и човешка нужда? Кога Елисей ти даде торби със сребро и везани дрехи? Или кога той е бил благословен от Бога, както днес Той благославя теб? Не видя ли Господ, че ти си по-достоен от Елисея, та обърна устата на Нееман към тебе?”
“Но господарят ми се посвени!” – опита се да реагира Гиезий. А тогава Амалик още по-здраво заглуши с гнилотата си гласа на съвестта му, като му казваше:
“В тази работа с получаването на користи свян няма и срам няма! Или ще ги вземеш, за да бъдеш благословен – или ще продължиш да ядеш глогове и дренки, като служиш на човек, който е изгубил способността си да приема добро от добрите. Избирай Гиезийе! Користите на Нееман, които не познаваш, или мизерията, която не те е научила на нищо добро…”
Докато червеят Амалик продължаваше да осквернява съвестта на Гиезий, уродът Ахан дърпаше зверски краката му, тъй щото в един момент Гиезий не издържа. И като погледна към отдалечаващия се сириец Нееман, рече си шепнешком:
“Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него…” (4 Царе 5:20) 
Така, дал волята си на Амалик и на урода Ахан в краката си, Гиезий се затича с всичка сила подир Нееман и слугите му…
В този миг Господ с гневен Глас заповяда на Амалик да прекрати видението си. А след това, като се обърна към мен, започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Червеят Амалик е мерзостният дух на Сатана, който вдига ръка против Божия Престол в човешките сърца! И уродът Ахан е животинската природа на Злото, която кара нозете да тичат на корист и да бързат на грабеж! Днес светът е напълнен с амаличани и все повече хора стават като кучета, които се връщат на стария си бълвоч или като свине, които отново отиват да се валят в тинята. Затова казвам на всички Мои, които имат сърца да Ме послушат:
Бягайте далеч от грабителството и користолюбието! Извърнете главите си, когато видите човеци, които без срам и без свян тичат на корист и бързат на грабеж! Защото непременно всичкото богатство на стария езически свят, (който е Дамаск) ще се донесе на този хълм Гевал. И с тези богатства Сатана ще купи много съвести и ще помрачи много сърца!
Къде ще бъдеш ти, Невясто Моя? Не знаеш ли, не помниш ли, не разбираш ли, че Аз съм влюбен в твоя свян, в твоята скромност и в твоята невинност? Да търпиш ли тогава човеци без свян край себе си? Да търпиш ли грабители без срам и користолюбци без съвест? Да се радваш ли на дяволски знамена, чийто надпис е “Тичай на корист, бързай на грабеж” или да потърсиш слугите Ми, въздигнали сърцата си при Олтара на Йеова Нисий? Да стъпчеш ли Примера на Човешкия Син, за да пълниш пазвата си с користите на всяка измама и с печалбите на всяко нечестие?
Ето, казвам на всички ви, че най-съдбоносната от всичките духовни битки на този свят е битката против Амалик! Битката на Йеова Нисий против Махер-шалал-хаш база! Битката на Святия Пример и чистата съвест с гнусния пример и нечистите съвести!
Който победи с Моя Пример и с чистата си съвест, то той ще бъде покрит с Моето Знаме! С воал на свян, и с висон на невинност! Който изгуби чистата си съвест и Моя Пример, то такъв ще отиде във владенията на Амалик! За да бъде с червей в сърцето си и с урод в душата си! С червея Амалик и с урода Ахан!
А такъв наистина остава най-проклет сред проклетите и отречен от Божието Свято присъствие довека! Аз, Йеова Нисий, Знамето на Отца, пророкувах тези думи с устата Си!”