5. ВИДЕНИЕТО С КОРЕЙ – ЧЕРВЕЯТ НА ЗЛОБАТА И ЗАВИСТТА

“Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам…” (Матея 26:11)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли колко голямо богатство в сърцето е присъствието на Исус? Знаеш ли, че когато имаш Него, то тогава целият свят избледнява, понеже не може в нищо да се сравни нито със Славата Му, нито със Светлината Му, нито с преизобилната Му Любов?
Да познаеш Този Благодатен и Свят Господ е възможно най-голямото благословение, което би получил в живота си. Защото Той е Единствен и няма други като Него. Няма много спасители, които да са се разпнали за теб и да са те поръсили с кръвта си. Няма много учители, които да са ти дали Светлина от Небето и Път към Вечността. Няма много пастири, които да те водят при тихи води и по прави пътеки.
Исус е Единственият!
И когато имаш Него – тогава имаш всичко в живота си!
Какво обаче се случва с човеците, които нямат Него? Какво се случва с тези, чиито сърца не са пълни с богатствата на Сион, но потреперват при мисълта за съблазните на Вавилон? Имат ли те онова благочестие със задоволство, за което Апостол Павел каза на всички ни, че е голяма печалба?
Аз отново ще продължа с размисли за отношенията между Гиезий и пророк Елисей. Защото искам да видиш в тях скритото и неизявеното. Помисли само върху факта, че в онова старозаветно време нямаше много човеци, които да са пълни със Святия Дух. И единственият, който имаше не просто Божието присъствие, но двойният дял от Духа и Силата на пророк Илия, беше пророк Елисей. Да бъдеш спътник, последовател и слуга на този пророк беше равносилно на това – да се докосваш до Божието Свято присъствие, до чудесата на Всевишния, до всичките Му велики знамения и съдби. Всъщност – ако трябва ясно да го кажа – както Елисей слугуваше на пророк Илия и не го остави докато огнената колесница на Бог Отец не го грабна в небесата, така и Гиезий трябваше да слугува на Елисея, за да спечели Божието Съвършено благоволение и да намери друга съдба за живота си. За съжаление, Гиезий не видя в Елисей това, което Елисей видя в Илия. И както ни показва библейският разказ, Гиезий беше подмамен от дявола. А причината да започвам с тези разсъждения е тази, че ако не чувстваш себе си богат с Бога, то непременно ще се намериш беден пред дявола. А такива бедни, които не са спечелили Небесното богатство на сърцето си, дяволът лесно събаря и съблазнява.
И сега нека вече те заведа на видението, което Господ продължаваше да ми показва на хълма Гевал. Защото Той вече беше вдигнал ръката Си и ми посочваше третата от километричните върволици, като ми казваше:
“Гледай тази трета върволица от поклонници! И като я гледаш, кажи Ми какво ще забележиш…”
След тези Свои думи Господ ме приближи да гледам на върволицата. А тогава забелязах, че човеците от върволицата бяха много бедни. Те бяха с окъсани дрехи и от цялото им същество прозираше твърде ниско социално положение. Самата гледка ме смути. Смути ме дотолкова, щото с неразбиращ поглед се обърнах към Исус, като Му казвах:
“О, Исусе! Виждам човеци, които твърде много приличат на сиромаха Лазар. Но защо те са дошли на хълма Гевал? И ако са бедни, то не би ли трябвало те да са Лазаровци пред очите Ти?”
В отговор на въпросите ми Исус с учуден Глас ми проговори, като казваше:
“Как смееш да твърдиш или как можеш да си представиш, че тези бедни човеци са Моят Лазар?
Не, Стефане! Има голяма разлика между тях и Лазар! Защото Моят Лазар е беден по плът, но богат по Дух. А тези тук са бедни по плът, и още по-големи сиромаси по Дух. Тъй че чрез тази върволица Сатана непременно иска да направи една запленяваща реклама на своето благоволение върху човеците. Но Аз нека още повече да те сниша върху върволицата, за да чуеш възгласите на човеците…”
Ето, че Спасителят ме сниши досами върволицата. А тогава видях хора с изкривени от злоба лица, които сочеха към другите върволици от хълма Гевал, като си казваха:
“Само на тях ли Господ ще показва благоволението си? Само те ли ще бъдат благословени? Няма ли благословението да посети и нас? Няма ли и нас Господ да избави от мизерията и недоимъка?”
След тези думи, с двойно по-голямо усърдие те се изкачваха към хълма Гевал. А тогава забелязах, че самите поклонници влизаха в сърцето на Гиезиевото тяло. И това ме накара отново да се обърна към моя Господ и да Му кажа:
“О, Исусе! Сърцето ми усети твърде страшна злоба и преливаща завист от човеците в тази върволица. Понеже те – всички до един – злобееха и завиждаха на благоволението, с което дяволът отрупва човеците от другите върволици…”
“Да, слуго Мой! Ти правилно си усетил злобата и завистта! Но сега запомни едни Мои думи, понеже те ще се окажат твърде съдбоносни за мнозина. Защото с тези думи казвам на всички ви:
По-зъл от богатия, който благоденства в богатството си, е бедният, който му завижда в мизерията си!
Понеже такъв бедняк всячески би показал на всички, че няма Мен, нито Моето присъствие! А сега помисли и Ми кажи:
Кой е духът на злобата и на завистта? Кой е демоничният манипулатор, който няма друг по-важен прицел от този:
Да прави зли сърцата на човеците!”
“О, Исусе! Това е духът на Корей! Злият дух на дявола, който вкарва злоба и завист в човешките сърца…”
“Виж тогава как твоят Господ ще извади червея Корей отсред сърцето на Гиезий. Защото неговата роля в мерзостта, която докарва запустение, е твърде голяма…”
След тези Свои думи Господ извади Меча Си и го простря против сърцето на Гиезиевото тяло, като извика със страшен Глас:
“Излез от сърцето на Гиезия, Корее! Покажи се отвън, червею на сатанинската злоба и завист!”
Думите на Исус преминаха като вятър над Кореевите поклонници. И те, като започнаха с още по-голямо усърдие да влизат в сърцето на Гиезия, извикаха против Господа, казвайки:
“Няма да спрем, докато не станем благословени като другите! Не ще ни смути нито вятър, нито слово, нито меч!”
И понеже червеят Корей се бавеше и не излизаше, подобно на червеите преди него, Господ натисна Меча Си в самото сърце на Гиезий, като извика с божествена ярост в Гласа Си:
“Червею Корее! Не предизвиквай Меча, който е силен да отвори земята под тебе, та в нея живи да изпадат всичките ти злобни и всичките ти завистници! На тебе повелявам:
Излез от сърцето на Гиезия!”
След думите на Господ хълмът Гевал започна да се тресе, сякаш че всеки миг земята щеше да отвори устата си и да погълне богоотстъпниците. Но тогава червеят Корей изпълзя от сърцето на Гиезия. И като гледаше на Исус със сподавена злоба и преливащ ужас, каза Му:
“Нима сега Си решил да спреш делото на злобата и завистта ми? Не виждаш ли, че сред моите поклонници няма ни един, който да Те има или да Те познава? Защо ми пречиш, Всевишни?”
В отговор на Корея, Господ докосна с острото на Меча Си главата му, тъй щото Божиите пламъци вече го пърлеха. И тогава с божествена строгост му заповяда, казвайки:
“Докосни нечестивото си сърце и изяви пред пророка Ми как измами древния Гиезий, та толкова успешно днес да мамиш последните му потомци…”
С трепереща от яд глава, и с прехапани до кръв устни, Корей докосна сърцето си. И тогава в ръцете му се появи видение. А в самото видение аз отново виждах сириеца Нееман, който сочеше с ръка богатствата си, като предлагаше на пророк Елисей да бъдат дадени на слугата му. И ето, че тогава от пръстта на Нееман изскочи духът на Корей. И като се шмугна в сърцето на Гиезия, започна яростно да го гризе, като му казваше:
“Нима Божието благоволение върху този Нееман струва повече от благоволението върху мене? Слугувал ли е той на Елисея, както слугувах аз? Защо той да има толкова блага и богатство, а аз да нямам никакви? Защо той да си отиде по пътя изцелен и с богатства, а аз да остана беден в слугуването си? И откъде-накъде Елисей ще решава какво заслужавам аз, когато Господ е проговорил в устата на Неемана и му е казал на кого да даде благословенията си? Не, не, не! Още сега ще се завтека подир Неемана, понеже каквото Господ е дал на него, ще го даде и на мене…”
В следващия миг Господ заповяда на Корей да прекрати видението си. И като се обърна към мен, проговори ми като казваше:
“Отново ще повторя в това видение за всичките Ми братя и сестри. И на всички вас ще кажа:
По-зъл от богатия, който благоденства в богатството си, е бедният, който му завижда в мизерията си!
Но ще Ме попитате вие:
“О, Господи! Каква е мизерията на бедните от хълма Гевал?”
А Аз ще ви отговоря:
Това е мизерията да нямат Мене, да нямат Моето присъствие, да нямат Моята Благодат, да нямат Моето благочестие, да нямат Моята Светлина, да нямат съкровища на небесата, да нямат блаженства сред чедата на Царството!
Всяко такова нямане е вакуум в сърцето, който дяволът бърза да запълни със завист и злоба! Всяко такова нямане кара мнозина бедняци да се вкопчат в съблазните на църковния кариеризъм. За да стават изедници и лапачи! За да стават наемници и службогонци! За да напълнят сърцата си с богатства, които не са Моите! И коренът на това злотворство е именно завистта. Завистта да пожелаеш всичко друго, но не и Мене! Завистта да протягаш ръце към всичко друго, но не и към Мене!
Ето, заповядвам на всичките Божии чеда, като им казвам:
Престанете да завиждате на когото и да е за каквото и да е! И бидейки бедни по плът, станете богати по Дух! Богати като онази вдовица, която пусна двете си лепти в Храма и на никой за нищо не завиждаше, понеже имаше Мене! Защото който има Мене – той няма нужда от нищо друго! Но ако някой няма Мене – то на такъв бедността му става люпилня за завистливи мисли, които раждат плодовете на всичката мерзост! Защото ако Гиезий в древността беше придобил богатството на Елисеевото сърце, то той би устоял на червея Корей. Но понеже Гиезий остана беден откъм Дух, то и затова дяволът го повали и разврати!”
Братко мой! Рядко сърцето ми е плакало толкова много, когато Господ ми говори. Но сега ти казвам, че не всеки бедняк е Лазар, и не всеки Лазар е бедняк! И дано с това видение Господ се възцари във всяко кътче на сърцето ти.
За да бъдеш богат с Него! Богат с великодушие!
Богат с благочестие! Богат с боголюбие!
Амин и Амин!