9. ВИДЕНИЕТО С МОЛОХ – ЧЕРВЕЯТ НА ИЗМАМАТА И ОМРАЗАТА КЪМ БОГА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Няма да скрия от теб, че в слугуването ми към Исус аз съм имал много щастливи, но и много скръбни периоди. И ако щастливите са били тогава, когато Исус ме е въздигал в Небесния Ерусалим, сред тържеството и радостта на Сионовите чеда, то скръбните периоди са идвали тогава, когато е трябвало да покажа във видения всичкото зло, което дяволът е сторил против Църквата на Господ и против всичката Святост и Благодат на Бога.
Днес, при приключването на тази пророческа книга и преди последното видение в нея, аз споделям с теб, че сърцето ми вече е станало една кървава рана от забити тръни и от яростни сатанински отмъщения. Кога ще оздравее тази рана в сърцето ми аз не се наемам да кажа. Понеже зная, че с тези последни видения съм си спечелил постоянното гонение на дявола и абсолютната омраза от всичките му слуги. Но сега искам да знаеш, че Божият план и Божието дело на тази земя не могат да пропаднат. Видимо нещата могат да се срутват и ситуацията да напомня за превес на запустителя и за тържество на всичките му мерзости. Но това е само видимата страна на нещата. Колкото до невидимата, то по тази земя всякога ще има пръснати диаманти и бисери, които дяволът няма да може да счупи, нито дори да остави драскотина по тях. И ето за тези диаманти и бисери бяха предназначени всички видения в тази пророческа книга. За да знаят, че дяволът и червеите му са духовни нищожества, които треперят пред Меча Господен и могат да бъдат силни само в пръстта.
А сега искам да знаеш, че самата мерзост на дяволското запустение е като демонична преса. И в двата края на пресата Сатана е поставил най-силните си демони. Тези, на които човешките сърца не могат да устоят, ако нямат присъствието на Святия Дух. То е като да си представиш едно менгеме, в чиито железни челюсти е хванат целия свят. Сатана стои отстрани на менгемето и върти лоста за затягането на челюстите, тъй щото налягането в света става все по-страшно. И ако едната челюст на лукавия беше първият му червей Едом, който разгледах в началото на пророческите видения, то последната му челюст ще е другият му дух, силен колкото Едом и ужасен, колкото него. И това е духът Молох. Духът на сатанинския огън. Духът на измамата и омразата към Бога, с който дяволът победи древния Гиезий и триумфира над потомците му в последното време.
Какво да ти кажа за червея Молох, братко мой?
Истината е, че Божиите чеда получиха пророчески видения за него преди няколко години. Тогава, воден от Благодатта на Исус, аз видях Молох като главен участник в пет демонични церемонии. Церемонии, в които той прегаряше с огъня си сърцата на човеците. Днес този огън не просто гори, но пламенно пращи във всичките тщеславни църкви, прегърнали любовта към света и всичко, що е в света. Тъй щото в такива църкви, станали свърталища на мерзостта, ти няма да чуеш нито една Свята Божия дума, вдъхновена от Святия Божий Дух, но много светски и гнусни думи, вдъхновени от всичките червеи на дяволското запустение.
Няма да чуеш за “даване”, но непременно ще чуеш за “бизнес”. Няма да чуеш за “жертва”, но непременно ще чуеш за “интерес”. Няма да чуеш за “мъдрост”, “видение” или “откровение”, но непременно ще чуеш за “теология”, “есхатология” и “херменевтика”. Няма да чуеш за “събор на първородните”, но непременно ще чуеш за “конференция”. Няма да чуеш за “общение”, но непременно ще чуеш за “семинар”. Няма да чуеш за “Божия Благодат”, но непременно ще чуеш за “диспенсация”. Няма да чуеш за “блаженства” и “съкровища на небесата”, но непременно ще чуеш за “конкорданси” и “доктрини”. И най-вече:
Няма никога да чуеш Гласът на Възлюбения, но непременно ще бъдеш залят от всичката демонична гнилота на хълма Гевал!
Кой беше духът който научи пастирите да лъжат овцете си, а овцете да ги лъжат, че им вярват? Кой беше духът на това неспирно предъвкване на гнусни и проклети светски думи, които Бог не е подпечатвал с Духа Си, нито е свидетелствал за тях на която и да е страница от Свещеното Си Писание? Кой беше духът, който изгони от църквите Небесния Език на Любовта, та да докара всичките думи на грешния и непокаян свят, който препуска към собствената си погибел? Кой беше духът на тази проклета сатанинска измама, която направи платените наемници като змии по амвоните, а всичките им слушатели – като дрогирани и омаяни безумци?
Истината е, че това беше червеят Молох! Началникът на сатанинския огън, който прегаря сърцата и прави пръстните човеци като тухли за последната Вавилонска кула!
Сега разбираш ли братко мой откъде у дявола има толкова много оптимизъм за явлението на сина му? Та нали какъвто е пръстният – такива са и пръстните? А такива пръстни, които не искат да забравят за стария свят, за да се посветят на Исус, с лопата да ги ринеш…
Но аз сега нека отново да те върна към видението с хълма Гевал. Защото за сетен път Господ вдигна ръката Си и посочи към километричните върволици, като ми казваше:
“Гледай Стефане! Виж и последната седма върволица от поклонници на дявола. И като я забележиш от съвсем близо – кажи Ми какво ще видиш…”
След тези Свои думи Исус ме приближи до върволицата. А тогава забелязах, че това беше върволица от огнени човеци. Понеже огънят на тези гореше както в сърцата им, така и в устните им. И този огън, като ги разпалваше непрестанно, караше ги да се възкачват на хълма и да търсят устните на Гиезий, за да влязат в тях. Това ме накара да извърна главата си към Исус и да Му кажа:
“О, Господи мой! Виждам огнени поклонници на дявола. И огънят на тези гори не само в сърцата им, но и в устните им…”
“А за какво служи един огън? Не затова ли – за да подпалваш с него?”
“Точно така е, Спасителю мой!”
“А когато Аз дойдох на земята, то какви думи казах на всички ви? Не ви ли казах точно тези Мои думи, свързани с Огъня:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” (Лука 12:49) 
Какъв беше Моят Огън, слуго Господен?”
“О, Исусе! Ти ни донесе Огъня от Светилището на Отца! Ти ни даде Небесния Език на Любовта Си. Тъй щото който говори всичките пламенни думи на Твоята Любов – да не отпадне от Тебе до века, но да пребъдва в Любовта на Отца, Сина и Святия Дух…”
“А какво стори Сатана, за да спре Небесния Език на Любовта? Не подпали ли той човеците със собствения си огън в Сенаарската земя? И нямаше ли дух, определен от дявола, който да разпалва огъня му в човеците?”
“О, Господи мой! Сатана разпали плътските страсти на човеците! И неговият огън ги направи да се стремят всячески към всичките му думи на смърт, та дано биха забравили Твоите думи на Живот! Така човеците станаха зли, измамни и лъжливи. Неспособни да вършат добро и да любят с Твоята Любов, но силни да вършат зло и да мразят Бога и Отца…”
“Разбираш ли тогава защо духът на Молох е последният в утвърждаването на мерзостта, която докарва запустение?”
“Да, Господи мой! Разбирам това. Защото ако всички други червеи преди Молох са скулптори на зверовия образ, които моделират плътския човек, та да придобие лика на Антихрист, то с последния си дух Сатана вече ги запечатва като антихристи на хълма Гевал. То е същото, както при една безформена глина. Грънчарят я взима и й придава формата, която иска. А когато бъде удовлетворен от формата й, той я изпича в огъня, за да остане завинаги такава и никога да не претърпи обратна промяна…”
“Нека тогава твоят Господ да извлече Молох от устните на Гиезия. За да видят всички Божии чеда къде се крие силата му…”
След тези Свои думи Господ се приближи до устните на Гиезия. И като простря против тях Меча Си, извика с пламенен Глас против червея Молох, казвайки:
“Червею Молох! Усърден грънчарю на дявола! Излез изсред устните на Гиезия и стани явен пред Мене!”
Докато Исус говореше, Огънят от Собствените Му устни опърли устните на Гиезия, тъй щото те се свиха от болка. Но червеят Молох се бавеше и не излизаше. Това накара Господ да притисне с Меча Си устните на Гиезия и отново да извика, с още по-голяма ревност и с още по-буен Огън в Гласа Си:
“Още ли не излизаш, червею на дяволския огън? Още ли се бавиш, изчадие на ада? На тебе повелявам: Излез съвсем скоро, инак ще разбереш кой Огън е по-силен – твоят или Моят…”
В следващия миг от самото острие на Меча Господен избухнаха огнени пламъци, които изпърлиха устните на Гиезия и вече ги подпалваха. А тогава Молох отвори устните и изскочи отсред тях, като бързаше да покрие с мантията си главата си. А след това с треперещ глас да изреве, казвайки:
“Ах, Небесен Господарю! Нима мога да дръзна и да застана против Огъня Ти? Нима мога да забравя, че Ти Си Единородният на Йеова, Който е Огън пояждащ? Благоволи да прибереш Меча Си, Всевишни! Благоволи да спреш Огъня Си върху това тяло на тъмния ми господар! Защото то няма любов към Тебе, та да го посещаваш с Твоя Огън! То не обича Завета Ти, нито думите Ти, нито Примера Ти! Защо Си дошъл на хълма Гевал да ме мъчиш, когато имаш Своят Свят Хълм на който събираш Своите Си?”
В отговор на думите му, Исус повдигна с острието на Меча Си черната му мантия и с твърде властен и суров Глас му заповяда, казвайки:
“Яви сега на пророка Ми как успя да изпечеш древния Гиезий в огъня си, та толкова успешно да изпичаш последните му потомци!”
Гледащ на пламналото острие на Меча Господен пред собственото си лице, Молох просто докосна с ръце гърдите си, тъй щото пред него се разкри видение. И този път видението твърде много се различаваше от предишните. Защото виждах самият Гиезий, тласкан от шест червея и един урод, да тича подир Нееман. А когато започна да го приближава, шестте червея в сърцето му и уродът Ахан в краката му вкупом завикаха, като казваха:
“Сатано, Сатано! Княже наш! Изпрати своя Молох, за да запечата придобивката ти! Ние вече го развратихме и нека Молох да довърши работата!”
В този миг във видението земята се отвори и огън от нея се издигна нагоре. А от самия огън се показа червеят Молох. Така той се приближи до останалите шест, като им казваше:
“Гледайте акцията ми и хвалете нашия княз на мрака…”
Ето, че червеят Молох застана на устните на Гиезия. И като го целуна със собствените си горящи устни, рече му:
“Гиезийе, Гиезийе! Какво ще речеш на сириеца Нееман, за да си вземеш користите? Нима ще му кажеш думите, които преди малко си прошепна? Нима ще споделиш с него, че господарят ти Елисей се е посвенил и затова е отказал користите му? Та ще те послуша ли Нееман тогава? И ще ти даде ли това, което искаше първом да даде на Елисея?”
“Не, Нееман няма да ме послуша!” – отговори с безпокойство Гиезий. Но тогава червеят Молох за втори път целуна устните на Гиезий, като му казваше:
“Ами излъжи го тогава! И като отвориш устните си, речи му, че двама от учениците на Елисея са дошли при него от хълмистата земя. Така непременно останалата у Нееман почит към пророка ще подейства у него и той ще ти даде користите, които Елисей отказа да приеме!”
Без каквато и да било вътрешна опозиция, Гиезий се приближи до сириеца Нееман. А той, възрадван че го вижда отново, скочи от колесницата си и учуден го запита:
“Добре ли е с всички ви?” (4 Царе 5:21) 
А Гиезий бързо му отвърна:
“Добре…” (4 Царе 5:22) 
А след това добави с всичкия огън в устните си:
“Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи…” (4 Царе 5:22)
Възрадван, че може да окаже почит на Божия пророк Елисея, нищо неподозиращият Нееман, протегна ръцете си към богатствата си, като му рече:
“Благоволи да вземеш два таланта…” (4 Царе 5:23) 
И като му прибави и два чифта везани дрехи, заповяда на двама от слугите си да му прислужват, докато ги отнесе при Елисея. И ето, че Гиезий си тръгна с користите на Нееман. Но тогава духът на Молох за трети път целуна устните му със собствените си огнени устни, като му казваше:
“Справи се отлично. Но сега разкарай слугите на Нееман, а користите скрий от Елисей, та да не ги види, нито да узнае за тях. А в удобния случай ги вземи и побързай да побегнеш от лицето му…”
Послушал огненото нашепване на червея, Гиезий освободи слугите си при къщата на Божия пророк. И като побърза да скрие торбите със среброто и самите катове с везани дрехи, влезе при Елисея. Но ето, че слугата на Бога и Отца, го погледна с остър и изпитващ поглед, като го попита:
“От где идеш, Гиезийе?”
А Гиезий, напълно завладян от огъня на Молох, му отговори, казвайки:
“Слугата ти не е ходил никъде…” (4 Царе 5:25) 
В този миг лицето на Божия пророк стана навъсено. И той, като се изправи от мястото си, рече на Гиезия:
“Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?” (4 Царе 5:26) 
А в следващия миг гласът на пророка стана гневен. И той, като посочи седмината червея, които го обладаха, прокле го с думите:
“Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века…” (4 Царе 5:27) 
Докато пророк Елисей изговаряше думите си, лицето на Гиезий се сбръчка и побеля, тъй щото всяка руменина изчезна от образа му. И една проказа започна да расте по лицето му, по шията му, по ръцете му и по нозете му. Тъй щото сълзящи язви покриха цялото му същество, а той – вдигнал ръце поради ужаса си, излезе от присъствието на пророка…
В този миг Господ заповяда на духът на Молох да прекрати видението си. И тогава, като се обърна към мен, ми проговори, казвайки:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че днес чрез тебе Аз разпечатах белезите на мерзостта, която докарва запустение. Мерзост, дължаща се на седем червея на сатанинското лукавство. Мерзост, с която дяволът подготвя света за явлението на човека-Антихрист. И на всички, които не пожелаят да се освободят от тези червеи, но останат под властта и гнилотата им, Аз ще проговоря с устата на пророка Си Елисей:
“Не отиде ли Божият Пророчески Дух подир вас, когато всички вие потърсихте користите на света и богатствата на хълма Гевал?
Защо решихте, че вършите делата си в тайно, когато нищо не остава тайно пред Оня, Който ви наблюдава? Защо решихте, че можете да измамите Господ, когато в пълна степен сте измамили само себе си? Време ли беше да приемате пари, и да приемате дрехи, да приемате маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини, когато зад всички тях пълзяха червеите на Сатана? Време ли беше да мислите за долното, та да бъдете обладани от долния, когато трябваше да мислите за горното и да наследите обещанията на Горния? Затова Неемановата проказа ще се залепи за вас, както се залепи за древния Гиезий! И вие ще бъдете проклети пред Бога, пред Небето и пред всяко Небесно създание довека!
Защото презряхте свидетелството на пророка Ми! Защото се смяхте на свенливостта на сърцето му и на нежеланието му да потърси користите на дявола! Защото забравихте, че Моето Свято Слово отдавна е заявило против вашите мерзости!
“Развратените в сърце са мерзост Господу!” (Притчи 11:20) 
Ето така говори Моята притча! А кои други да са развратени освен тези, които пуснаха Едом и Мамон в сърцата си?
“Жертвата на нечестивите е мерзост Господу!” (Притчи 15:8) 
Ето така говори Моята притча! А кои други да са нечестиви, освен тези, които пуснаха Корей и Езавел в сърцата си, като пожертваха едничката капчица Кръв на моето Спасение?
“Лошите замисли са мерзост Господу!” (Притчи 15:26) 
Ето така говори Моята притча! А кои други да имаха лоши замисли, ако не тези, които пуснаха Моав и Амалик в сърцата си, като родиха всички черни мисли на мерзостта, която ги направи да запустеят?
“Лъжливите устни са мерзост Господу!” (Притчи 12:22) 
Ето така говори Моята притча! А кои други да имаха лъжливи устни, ако не тези, които пуснаха огъня на Молох в сърцата си, тъй щото той стана и огън на езика им?
Ето, Аз вече съм заявил всичките Си съдби против нечестивите! И ако някой люби Мене, та да се покорява на Моя Дух и на Моето Слово, то такъв нека Ме потърси при водите на Йордан, както Ме потърси и намери Нееман! Защото със седем вълни на Освещението ще го очистя и подготвя да стои пред лицето Ми довека!
Но ако друг мрази Примера Ми, Словото Ми, Духа Ми и пророка Ми, то такъв нека не мръдне от мястото си на хълма Гевал! Защото седем по-зли духове са влезли в него и седем червея са родили в него най-страшната от всичките мерзости на земята – мерзостта, която докарва запустение!
Аз, Господ на Хълма Гаризин дадох тези видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”