4. ВИДЕНИЕТО С МАМОН – ЧЕРВЕЯТ НА АЛЧНОСТТА И СРЕБРОЛЮБИЕТО
Братко мой! Верни ми приятелю!
Когато погледна назад в годините, аз виждам, че Мамон е сатанинският дух, когото моят Господ е съкрушавал най-много в пророческите видения, които ми е давал. Като се започне от трилогията против търговците в Храма и се стигне до горкото на нечестивите в пламъците на пъкъла. Аз мразя този проклет дяволски дух повече от всички други духове на тъмнината. Защото всеки друг дух би се смутил и би изчезнал от прицела на Божия Меч. Но Мамон не се смущава лесно. Той е ковчежникът на Сатана. Той държи парите и богатствата на целия свят и по своя духовен статут е единственият, когото Господ нарече “господар” в Евангелието.
Неслучайно наблягам именно на това, че Мамон е наречен от Исус “господар”, понеже, както сам ще видиш във видението, Гиезий се отказа от слугуването към единия си господар Елисей и отиде да служи на другия господар Мамон. Но ти сега си спомни какви бяха делата на Елисей. Защото той, ако и да беше господар на Гиезий, в сърцето си оставаше слуга и пророк на Бог Отец. Този Свят мъж, получил двоен дял от Духа и Силата на Илия, нямаше друго призвание в живота си, освен да отстоява Божията Воля и да изявява Божия Суверенитет. Всичките му дела бяха пропити от Святост, и целият му живот от могъща ревност за Бога. Ревност, като Вечен Огън, който дори и след смъртта на Елисея остана да гори в костите му, тъй щото съживи мъртъв човек и отново прослави Божието Име и Божият Избор. Когато си посветил живота си да слугуваш на един такъв Свят мъж, то тогава всеки твой ден би станал себеотричане, смирение и постоянна жертва. Какво повече можеше да иска Гиезий в съдбата си от Бога и за Бога? Какво му липсваше или какво не му достигаше, за да върви неотклонно по стъпките на Божия пророк?
Нека ти кажа, че онова, което в древността препъна Гиезий, днес препъва всичките тщеславни църкви. И това е погледът върху света, който преминава. Защото в този свят има богове много и господари всякакви. Всеки бог си има поклонниците и всеки господар – слугите си. А между бога и поклонника непременно има завет или договор. Тъй щото по силата на завета или договора поклонникът се задължава да спазва определени изисквания, за да угоди на бога си. А от своя страна богът му се отплаща с онова, в което е най-силен.
Следвайки този път на разсъждения, аз непременно стигам до втората от седемте километрични върволици от човеци, които се възкачваха на хълма Гевал. Кой беше господарят на тази върволица от човеци? И какво искаха те от него? Спасение и Вечен Живот ли? Блаженство в Сион или достатъчно тлъсти банкови сметки на земята? Нека видението, с което Господ ми показа червея Мамон, да ти отговори на тези въпроси.
Аз отново стоях с Исус и гледах с Него огромните върволици, които се изкачваха на хълма Гевал. А тогава Господ простря ръка към втората от върволиците, като ми казваше:
“Гледай на тези човеци! И като ги гледаш, кажи Ми:
Какво ти прави най-силно впечатление в тях?”
След тези думи Спасителят ме приближи, за да гледам косо над самата върволица. А тогава забелязах, че една част от телата на всичките поклонници изпъкваше пред останалите. И тази част бяха ръцете им. Протегнали ръце към излегналото се на хълма тяло на Гиезий, те крещяха с всичка сила:
“Просперитет! Просперитет! Днес е времето да получим просперитет!”
Тези техни възгласи и протегнатите им ръце ме накараха да извърна погнусен главата си към Исус и да Му кажа:
“О, Господи мой! Цялата върволица от тези поклонници търси ръцете на Гиезий и иска да се влее в тях. И всеки от тези човеци е протегнал ръце към дявола на хълма Гевал, понеже желае да получи от парите и богатствата на света…”
“Помисли тогава и Ми кажи: Защо Моят пророк Елисей не поиска да вземе парите и богатствата на Нееман, при все че сириецът му ги предлагаше съвсем сърдечно и безусловно?”
“О, Исусе! Елисей беше Твоят слуга. А един слуга чака подобаващата му награда или заплата от господаря си. Когато слугата помни и знае кой е господарят му, то той не би взел нищо от друг господар. А тук се досещам и за Авраам. Понеже и той не пожела да вземе нищо от Содомския цар – ни конец, ни ремък за обуща, ако и да се би за освобождението на содомците от плена на Ходологомор…”
“А тези тук, които протягат ръце към шатъра на хълма Гевал, като Авраам и Елисей ли са? Помнят ли те кой е Господарят им, Който ги е откупил със Собствената Си Кръв? Помнят ли раните Му на Кръста? Помнят ли стотиците кървави резки от римския бич по Гърба Му? Помнят ли гвоздеите в ръцете Му и в нозете Му? Помнят ли най-вече трънения Му венец, сплетен от тръните, които растат на този проклет хълм?”
“О, Господи мой! Сърцето ми плаче, докато слушам въпросите Ти. Понеже никой от тези поклонници не помни нищо от Твоя Завет. Понеже ръцете им са протегнати към друг господар, който е готов да им даде изобилно дял от стария живот, от живота в пръстта…”
“Ела тогава след Мен и виж с каква Власт и Сила ще накарам тайния червей в ръцете на Гиезий да стане явен за всичките Божии чеда…”
След тези Свои думи Господ застана досами ръцете на просналото се тяло на Гиезий. И като гледаше с погнуса на поклонниците, които влизаха в самите ръце и ставаха част от тях, извика с гневен и страшен Глас:
“Излез от ръцете на Гиезия, Мамоне! Покажи се отвън, червею на сатанинското лукавство!”
Думите на Исус преминаха като вятър върху ръцете на Гиезий, превръщайки на ръжда всичките златни украшения върху пръстите им. Но Мамон все още не излизаше. Напротив – поклонението се забърза, тъй щото поклонниците влизаха бежешком. Това накара Исус да притисне с острото на Меча Си ръцете на Гиезий, като извика с още по-властен Глас:
“Оня, Който е Цар на царете и Господ на господарите, ти заповядва да изпълзиш отсред проказата си! Излез, червею Мамоне! Инак ще посека ръцете, които си позлатил и ще ги обърна на прах и пепел по земята!”
Острието на Меча Господен вече пърлеше с огън ръцете на Гиезия, а поклонниците се разбягваха и пищяха от ужас, когато Мамон изпълзя отсред дланта на една от ръцете. И като вдигна златната си пелерина и покри с нея главата си, извика към Исус със скърцащ глас:
“О, Небесни Господарю! Да не пламва Гневът Ти против мене, понеже Ти Си наредил заблуда да действа между синовете на отстъплението. И ето, аз усърдно върша това, което Небето повелява. И ако се бавех, то е, понеже пръстта много тегли и поклонниците никак не ме пускаха да изляза…”
В отговор на Мамон, Господ със страшен Глас му повели, като казваше:
“Яви на пророка Ми как измами някога древния Гиезий, та толкова успешно днес да мамиш последните му потомци…”
Послушал думите на Исус, с лице съкрушено от Меча Господен, Мамон докосна с ръце гърдите си, а пред него се яви видение от древността. И ето, че в това видение аз отново виждах как сириецът Нееман предлагаше парите и богатствата си на Елисей. А тогава отсред всичката му пръст, изскочи Мамон. И като се шмугна в сърцето на Гиезий, започна да му шепти, казвайки:
“Какъв господар може да ти бъде Елисей, когато само с един от сребърниците ми можеш да си купиш много по-бляскави дрехи от неговите? Какъв господар може да ти бъде този, който ходи като единак по бърдата и хълмовете? Ела при мене, при мене, при мене! За да получиш дял, какъвто Елисей няма да ти даде и след сто години слугуване!”
Гледайки на силата, с която червеят Мамон гризеше сърцето на Гиезий, аз разбрах, че това сърце няма никак да устои. Защото Нееман вече се отдалечаваше със свитата си, а с него и богатството му, а Гиезий, уж вървеше след Божия пророк, но прояденото му сърце гледаше назад. А така дойде миг, когато Гиезий тежко въздъхна, като си каза:
“Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него…” (4 Царе 5:20)
В този миг Исус гневно заповяда на Мамон да прекрати видението, а след това се обърна към мен. И с твърде ревнив поглед на очите Си ме запита, казвайки:
“Как мислиш? Има ли нещо в изповедта на Гиезий, което твърде много да смущава?”
“Да, Исусе! Има такова нещо, което смущава. И то е, че след като Гиезий отдаде сърцето си на Мамон, все още дръзва да нарича Елисей господар. Понеже казва:
“Ето, господарят ми се посвени…”
А в този миг господар на сърцето му вече не е Елисей, но самият червей Мамон…”
“Знай тогава от твоя Господ, че ето такава е последната измама на червея Мамон върху отстъпилите от Името и Завета Ми църкви:
Той става невидим господар на тези църкви, а видимо те все още си вярват, че служат на Господа!
На кой господар служите, вие сребролюбци? И защо всички до един повтаряте в сърцата си заблудата на Гиезий, като решавате, че Господ Исус Христос е бил свенлив на земята и е станал сиромах, само и само вие да се обогатите в Неговата сиромашия? Кога или с какво Аз бях богат, за да стана сиромах откъм онова, което съм имал? Не бях ли богат със Славата на Отца Ми, която имах у Него отпреди създанието на света? Как тогава някои решиха, че не Божията Слава, но парите на света са Ми били богатство? Как извратени и проядени от червея проповедници на просперитета ви излъгаха да дойдете на този хълм на мерзостта, когато трябваше да Ме потърсите и намерите на Хълма на Святостта Ми?
Но ето, ако и да излъжете собствените си сърца, че все още Аз съм ви Господар, пак червеят Мамон няма да можете да излъжете. Защото не вие лъжете него, но той лъже вас! Не вие връзвате него, но той връзва вас! Не вие гризете и омърсявате него, но той гризе и омърсява вас! Защото никой не може да служи на двама господари, понеже към единия ще се привърже, а другият ще презира!
Към Мене ли се привързахте, за да презирате парите и богатствата на дявола или се привързахте към парите и богатствата, за да презирате Мене? И ако бихте казали, че имате дял с Господа и Той е вашият Господар, то потърсете в сърцата си капчицата Кръв, с която ви поръсих. И бъдете сигурни, че няма да я намерите. Понеже един господар всякога прави всичко по силата си, за да ликвидира влиянието на другия!
Аз, като Небесен Господар, изгарям човешкия егоизъм, за да затворя всички врати за червея Мамон! Мамон, като земен господар, купува Кръвта Ми от отстъпниците и се поругава с нея, за да затвори сърцата им за Благодатта на Святия Дух!
Идете тогава и върнете парите и богатствата, дадени ви от дявола, като си поискате обратно капчицата Ми Кръв! Ще ви я върне ли дяволът? Ще каже ли Мамон, богът на акаронците:
“Това е добра сделка! Ето ти кръвта – дай ми парите!”
Та за какво са му пари на един дух, който живее в черните подземия на ада? Пари ли да събира той в ада или човешки души? Но ето затова предупреждавам всичките си братя и сестри, като им казвам чрез пророка Си:
Днес има един червей, който цвъка гнилота в сърцата и докарва сърбеж в ръцете! Името на този червей е Мамон – господарят на сребролюбците, търговците и проповедниците на просперитета! Някога той измами Гиезий и го накара да пожелае богатствата и парите на Нееман! Днес той мами потомците на Гиезий, че могат да служат на двама господари и да получават заплата както от Небето, така и от земята!
Който слугува на Мене, той няма дял с Мамон довека!
Който слугува на Мамон, той няма дял с Мен довека!”