3. ВИДЕНИЕТО С ЕДОМ – ЧЕРВЕЯТ НА БЕЗУМИЕТО
Братко мой! Верни ми приятелю!
С цялото си сърце сега се моля на моя Господ да те загърне с присъствието на Святия Си Дух, за да започнеш да изпитваш нещата, които се различават. Понеже всеки от нас някога е бил младенец във вярата. И като такъв е бил склонен да се заблуди, да се спъне или да се предовери. Сам Апостол Павел в посланието си ни напомня, че Божията Благодат е назначена да ни прави да растем. А когато ние растем, расте и нашата вяра. А когато расте вярата, расте и духовната ни чувствителност, сиреч, Силата от Святия Дух да разпознаваме Истината и заблудата. Спомни си тук думите му:
“Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското…” (1 Коринтяни 13:11)
Напуснал ли си вече детинското, братко мой?
Дай Боже всички да го напуснат. Защото ако дете лесно се лъже, то зрелият и възмъжалият трудно могат да бъдат излъгани.
Както виждаш, първият от червеите на Сатана, е духът на Едом. Този е духът, който някога пръв се е вмъкнал в сърцето на древния Гиезий, а днес се вмъква в сърцата на последните му потомци. Някога, преди години, Господ ми даде твърде много откровения за Едом. Най-силни и дълбоки те бяха в последната пета книга за “Духовните империи на Злото”. Там, където воден от Святия Дух, аз разгледах племето Едом в цялата му пълнота. Казвам ти всичко това, за да намериш време и ако ти е нужно отново да си припомниш всичко, което Библията казва за този дух и за родените от него човеци. Но сега, в Духа на последните пророчески видения, ти непременно ще забележиш най-голямото лукавство, с което този червей се вмъква в сърцата на човеците, имащи претенции да се наричат “християни”. Затова нека те върна на непосредственото видение, което Господ Исус разкри на сърцето ми.
Ние отново гледахме хълма Гевал, когато Спасителят простря ръката Си надолу, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Гледай тази първа километрична върволица от поклонници, които са уловени от духа на Едом. И като те приближа до тях, вслушай се в изповедите на устните им…”
Ето, че Господ наистина ме приближи до върволицата от поклонници. И тогава ясно чух как всички те повтаряха в захлас:
“В Името на Исус! В Името на Исус! В Името на Исус!”
Самото натякване на възгласа ги правеше още по-дързостни, тъй щото захласът им преминаваше във викане, а викането – в крещене. Това ме накара да се обърна към Исус и да Го попитам:
“Какво става, Господи мой? Та ето, че всичките тези човеци имат самочувствие на християни. И затова въздухът кънти от възгласа им, който е “В Името на Исус”. Откъде у тази върволица подобно безумие да споменават Твоето Име, при положение, че не са водени от Твоя Дух, нито пък се възкачват на Твоя Свят Хълм?”
“Всичкото им безумие е от червея Едом!” – ми отговори Господ, а след това продължи, като казваше:
“Но за свидетелство на Моите братя и сестри Аз сега ще докосна с Меча Си самото тяло на Гиезий. И като извадя с власт и авторитет червеят Едом отсред него, ще му заповядам да изяви същината на своето нечестие…”
След тези Свои думи Господ застана над самото тяло на Гиезий. И като извади Меча Си отсред мантията Си простря го против самата глава на Гиезия, като извика със страшен Глас:
“Излез, Едоме отсред тази глава! Излез, червею на сатанинското лукавство!”
В отговор на Исусовата заповед, главата започна да се върти и да се тресе, като че ли беше глава на някой психично болен. И понеже Едом се бавеше и не излизаше, Господ натисна Меча Си в самата глава, като извика с още по-властен Глас:
“Излез, изчадие на дявола! Инак ще пръсна главата, в която пълзиш, а тебе ще изпепеля с острото на Меча Си!”
Главата вече започваше да кърви, когато Едом изпълзя отсред нея. И като криеше с ръце очите си, с разтреперан глас каза на Исус:
“О, Господарю на Небето и земята! Да не пламва Гневът Ти, но безумието в главата на Гиезий е твърде голямо, а хвалението на поклонниците ми твърде шумно и затова не Те чух! Но ето, готов съм да сторя всичко по Твоята заповед!”
В отговор на Едом, с властен и силен Глас, Исус му заповяда, казвайки:
“Яви във видение на слугата Ми как измами първият Гиезий, та да си днес толкова успешен с потомците на последния!”
С ужас на лицето си и с огромна неохота, Едом докосна сърцето си, тъй щото в ръцете му се появи видението с първия Гиезий. И ето че там червеят на Луцифер изскочи отсред самите богатства на Нееман. И като се шмугна в сърцето на Гиезия, започна да му шепне, казвайки:
“Ето, господарят ти Елисей се посвени, та не взе от ръката на сириеца! Но нима Нееман не даде користите си от благодарност за изцелението? Да стоиш ли и ти неблагословен, понеже Елисей отказва Божията награда? Да наскърбиш ли Божието сърце, като отказваш онова, което Всевишният е приготвил като дар за тебе?”
Докато червеят Едом шепнеше в ума на Гиезий, главата на Елисеевия слуга потъмня от безумие. И той, в категоричен унисон с нашепването на червея, рече в сърцето си:
“Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в Името на Живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него…” (4 Царе 5:20)
В този момент Исус с гневен Глас заповяда на Едом да прекрати видението си, а след това ме запита, казвайки:
“Как мислиш, слуго Господен? В Името на Живия Господ ли Гиезий се завтече подир Нееман, за да си вземе користите? Понеже той точно така се мотивира…”
“Не, Исусе! В Името на Живия Господ подейства само пророк Елисей. А колкото до Гиезий, то той се подмами от червея Едом в сърцето си. Понеже този червей го излъга, че служейки на Бога може да има дял от двата свята. Дял както горе на Небето, така и долу на земята…”
“Сега разбираш ли защо тази километрична върволица от човеци разцепва въздуха с възгласа “В Името на Исус”?”
“Да, Господи мой! Сега разбирам, че това са човеци с неумряло плътско естество, за които Твоето Име е само словесна формула да се спечели благоволението на дявола…”
“А кога благоволението на дявола става пълно? Не е ли тогава, когато го наречеш “Исус“? И ако с Името Исус поклонението пред дявола отваря изобилие от користи и богатства, то не ще ли стане явно на всичките Божии чеда защо блудницата Вавилон е облечена в червено и лежи върху червен звяр? Не ще ли да рече Едом “червеният”? И не беше ли наречен Едом именно Исав, братът на Яков, който продаде първородството си за едно червено ястие?
Но ето това е измамата на червея Едом:
Да участваш в беззаконието на дявола, като го посвещаваш изцяло на Божието Име!
И тези, мерзостни и проклети поклонници, утре ще извикат към Царя в Деня на Страшния Му Съд:
“Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много велики дела?” (Матея 7:22)
А не в Моето ли Име Гиезий се завтече към Нееман, за да продаде душата си за користите на дявола? О, роде на проклетите! Каква разлика да търся между него и вас, като сте едно към едно спрямо Гиезия?
Безумци и слепи, които отворихте сърцата си за червея Едом!
Как ще избегнете от осъждането в пъкъла? Не сте ли вие беззаконници, които нарушиха твърде Святата заповед на Моя Отец:
“Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му…” (Второзаконие 5:11)
Колко повече – когато Името Господно ви е служило само за собствените ви користи, собствените ви печалби и нечисти интереси.
“Не в Твоето ли Име пророкувахме?” – ще питате в оня ден.
Не, чеда на Едом! Вие пророкувахте безумно с гласа на лъжепророка, когото измамно припознахте като Святия Дух!
“Не в Твоето ли Име бесове изгонихме!” – ще питате в оня ден.
Не, чеда на Едом! Защото чрез вашето измамно благовестие сам Сатана изгони от човешките сърца по-слабите си бесове, за да ги помрачи със седем други, по-зли от тях!
“Не в Твоето ли Име направихме много велики дела?” – ще питате в оня ден.
Не, чеда на Едом! Защото нищо Божие не стана велико в живота ви. Но станаха велики банковите ви сметки, почестите и хвалбите от човеците, и в крайна сметка – самото царство на дявола, което не напразно е наречено “великий Вавилон”!
А на всички Мои, които до днес не са разбирали, нито са проумявали защо поклонниците на дявола вършат всичко в “Името на Исус”, Аз казвам:
На този хълм Гевал действат змеят, звярът и лъжепророкът, изобличени от Моето Слово като “друг дух, друг Исус и друго благовестие”. Главният червей, който прави измамата им перфектна, е духът на Едом. Този червей пълзи в помислите на плътските човеци, които не са се отрекли от себе си, за да им предложи едно евтино копие на спасител, и едно евтино име “Исус”. Но това евтино име е име без Образ, слово без Дух, царство без Цар, и рай без Бог. И ако някой реши да върши делата си в Името на Исус, то такъв нека провери дали Сам Аз съм вършил неговите дела, за да свидетелствам на тях с Името Си!
Ако Аз не съм участвал във вашите дела, то няма как вие да сте участвали в Моите дела! А тогава и Името Исус, лепнато като посвещение върху делата ви, ще бъде гнилотата и безумието на един червей в помислите ви! Червеят Едом, който някога подмами Гиезий, а днес мами и последните му потомци!”
Братко мой! Верни ми приятелю! Думите на моя Господ бяха като вятър в устните Му. Вятър, който прекършваше крилата на сатанинския демон и го правеше да трепери. Но въпреки вятъра самодоволната върволица от поклонници не чу Господния Глас! Пленена от гнилотата и безумието на червея Едом, тя продължаваше да се изкачва на хълма Гевал и да търси дял в проказата на Нееман. Дял в “Името на Исус”… Горко им!