1. ВИДЕНИЕТО В ТЪМНОТО АТЕЛИЕ НА ДЯВОЛА

“Няма тъмнина, нито мрачна сянка, гдето да се крият ония, които вършат беззаконие…” (Иов 34:22)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Понеже вече е късна есен, а идва и зима, аз искам да ти предложа една импресия, едно по-различно настроение, с което още по-добре да разбереш срещу какъв противник ни изправя Господ в тази пророческа книга. Виждал си на какво е способен вятърът, нали? Представи си тогава как в един студен декемврийски ден ходиш из парка, а очите ти гледат на хилядите изсъхнали листа по алеите. И изведнъж студеният вятър сграбчва тези листа и ги вдига във въздуха. След това започва да ги върти накъдето си поиска, като ги запокитва в оголените клони на дърветата или в пожълтялата от студа трева.
Може ли някое от листата да се опълчи на вятъра? Може ли да му каже:
“Ветре, заповядвам ти! Престани да ме подмяташ накъдето си искаш! Аз ти се възпротивявам и не искам да ме мяташ насам-натам!”
Нищо подобно, приятелю мой! Изсъхналите листа никога не разсъждават така. Тъкмо обратното – радват се, че вятърът им дава шанс да полетят за малко из въздуха, след което отново ще паднат на студената земя. Ето такива изсъхнали листа са човеците без Святия Дух! И ето такъв вятър е князът на въздушната власт, наречен дявол и Сатана! Достатъчно е само леко да размаха крилата си и целият свят потреперва от полъха му.
Какъв ще бъдеш ти? Дали изсъхнало листо, подмятано насам-натам от вятъра или непоклатим камък от Сион? Нека ти кажа и това, че върху пророческите книги, които Господ ми е дал да пиша, се стоварва всичкият вятър на Сатана. И той самият ги мрази повече от всичко. Защото те го съсипаха и оголиха! Те го осветиха и съкрушиха!
Чудно ли ти е тогава, че само малцина устояват? Чудно ли ти е, че вятърът отвява всичкото човешко любопитство, всичкото користолюбие и най-вече – всичката човешка глупост? Как тогава изсъхнали листа биха прочели следващите редове на тази книга? Няма ли изсъхналите листа просто да се задоволят с още по-изсъхналата теология, за да бъдат мятани от всичките пориви на вятъра? Може би ще ми кажеш:
“Давай по същество, братко! Описвай видението от Исус, защото сърцето ми иска още от Него!”
Но на този евентуален призив от теб аз ще отговоря с думите на Исус към един от последователите Му:
“Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” [ (Лука 22:31-32)]
И след този стих от Евангелието ще предупредя теб и всички, които ще прочетат тази пророческа книга, че за всяко нещо се плаща цена. И ако аз плащам цена, за да получа видения от Исус и да ги опиша в книга, то ти ще платиш цената, ако решиш да ги положиш като Истина в сърцето си. Защото дяволът няма да те гледа безучастно как надзърташ в плановете му и си готов да ги споделиш с братята и сестрите си в Господа. Той ще гони теб, както гони мен. Той ще гони нас, както е гонил хиляди други преди нас. Той ще поиска да ни пресее като жито, за да оспори Божията увереност, че сме пораснали и готови за всеки духовен натиск. И тогава ти непременно ще разбереш всичката поука от примера с вятъра и листата. Защото в изминалите десет години на непрестанно слугуване, писане и пророкуване, аз трябваше да видя на Хълма Господен, ако не милиони, то поне хиляди. И за това време ръцете ми отпечатаха хиляди пророчески книги, дадени даром на човеците. Но хиляди ли са приятелите на Божия пророк? Хиляди ли са последователите му? Истината е, че за малцината, които останаха верни на Божия Пророчески Дух и не се усъмниха във виденията, давани ми от Исус, аз ще отправя сега молитвата си:
“Господи Исусе! Ти бъди нашият Камък от Сион, Който ще удържи на всяко отмъщение и на всеки вятър на дявола! Ти бъди Освещението на всяко от Божиите чеда, докато то вижда пронизването и съкрушаването на нечестивото дяволско сърце! Ти бъди Светлината, Която ще ни пази от тъмнината, тъй щото мракът да не може да ни схване! Ти бъди Страхът и Ужасът за всички същества от тъмнината, Който ги държи далеч от сърцата на Божиите избрани! И най-вече – Ти бъди Небесният Авторитет, на Който подобава само поклон, респект и благоговение!”
А след тази молитва от сърцето си, аз вече ще пристъпя към едно от най-страшните видения, които Исус някога ми е давал. Защото това е видението в тъмното ателие на дявола.
Господ отново беше до сърцето ми. И като протегна ръката Си и хвана ръката ми, започна да ми говори, като казваше:
“Тези мисли в сърцето ти, които касаят вятъра на Сатана, са наистина навременни и съвършено верни. Защото светът върви към своя край и връщане назад няма. Днес всеки избира пътя си, вярата си, призванието си, а така и съдбата си. Помисли тогава, че колкото по-голяма става Светлината от Небето, толкова по-гъст и непрогледен ще стане мракът, който отстъпва пред Господ. Защото ако нещо отстъпва, то се връща назад и се струпва. А онова, което се струпва, непременно се сгъстява.
Как мислиш тогава? Колко ли гъст ще да е станал мракът, след като твоят Господ вече въздига Храма Си на Хълма Мория? Колко ли сплотени ще са станали демоничните редици на заблудата, за да дадат последния си отпор на последното минаване на Святия Дух по лицето на земята?”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Мракът на дявола вече се е сгъстил дотолкова, щото е станал като черна смола, за да не пусне никое човешко сърце, което е попаднало в лепкавите й примки…”
“Да, така е! И в това отношение ти предстои да видиш какво ще извърши дяволът на собствения си смолист хълм, който е хълмът Гевал. Но нека не изпреварвам събитията пред сърцето ти. Защото преди хълма Гевал ти трябва да видиш за какво се съвещават тримата големи в царството на мрака и в тъмното ателие на дявола. Затова Ме последвай с пълна вяра и без никакво смущение. Понеже сега твоят Господ ще те заведе в най-дълбокото на мрака. Там, където черното е абсолютно черно. Там, където никой не помни що е Истина, понеже всичко е прогизнало от гъста лъжа…”
Думите на моя Господ ме накараха силно да стисна ръката Му, а след това да Го попитам:
“А ние, Исусе? Как така ще слезем в гъстото на мрака, без той да реагира на нашето слизане? Та нали Светлината свети в мрака, а мракът не може да я схване?”
Господ се усмихна на думите ми. И като погали с другата Си ръка главата ми, отново ми проговори, като казваше:
“Нима си забравил стиховете, които говорят за Величието на Отца Ми и за Силата на Неговия Вездесъщ Дух? Нима не помниш реченото от Елиу:
“Няма тъмнина, нито мрачна сянка, гдето да се крият ония, които вършат беззаконие…” (Иов 34:22) 
Ето, Стефане! Очите на Отец, Сина и Святия Дух пробиват мрака и погледът на Троицата не просто издирва, но вижда всичко, което някой би искал да скрие от Нея. Защото погледът на Троицата не е като погледа на човеците, нито като погледа на което и да е от сътворените създания. Понеже създанията биха гледали само толкова, колкото им позволява светлината, излъчвана от онова, което гледат. Но Бог не гледа като създанията и Творецът не гледа като творенията. Бог пронизва с Духа Си същината на нещата, били те светли и истински, или помрачени и лъжливи. Тъй щото няма създание, което да не е голо и открито пред Него. Колко повече – когато един хилядолетен противник се съвещава с тъмните си началници, за да върши зло против Него и против обитателите на Неговото Царство. Така и на теб днес Отец Ми дава да се движиш по най-острото на Неговия поглед. За да видиш тъмните, но те да не те видят. За да забележиш съвещанието на нечестивите, но те да не те забележат. За да извадиш наяве тайните им намерения и така да изпълниш думите Ми, които съм изрекъл в Евангелието:
“И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае. Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива…” (Матея 10:26-27) 
А ти, слуго Мой? Ще кажеш ли на видело онова, което ще ти говоря в тъмно? И ще прогласиш ли от Покрива на Моя Храм всичко, което ще ти бъде дадено да видиш?”
Думите на Исус ме накараха още по-здраво да стисна ръката Му и да Му кажа:
“О, Господи мой! Аз съм щастлив да Те следвам, каквото и да ми коства това! И ще запиша на книга всичко, което Ти ще ми дадеш, даже да е последното видение, което бих получил от Тебе…”
Чул думите ми, Исус вдигна ръката Си и посочи към гъстия мрак, като ми казваше:
“Последвай Ме тогава! За да видиш тъмното ателие на дявола и всичката измама, с която Сатана ще измами последните поколения на земята…”
Ето, че Господ тръгна, а аз Го последвах. А тогава от очите на моя Господ излязоха могъщи лъчи, чиито краища бяха заредени с пояждащ огън. И ето, че самият огън накара мрака да отстъпи назад. И не просто назад, но встрани, тъй щото лъчите от очите Господни образуваха тунел от Светлина всред мрака на тъмнината. Така ние тръгнахме надолу, а тунелът пред нас се разширяваше постоянно. Не зная колко вървяхме, но ето, че накрая съзрях огромна метална врата, по която бяха изрисувани сатанински символи, които изглеждаха като живи. Всеки от самите символи беше змия, навита, за да изглежда като неразбираема буква. Така буквите-змии се свързваха в послание, което аз не разбирах. А тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Зад тази врата се намират личните покои на дявола. И тук могат да влязат само тези, които той е посочил да влизат. А колкото до надписа, то той е духовното кредо на дявола и на човешки език посланието му гласи:
“На пустите, които запустяват,
на гнусните, които са в пръстта,
един-единствен господар остава,
Денница, властелинът на смъртта.
Със червеи ще лягат и ще стават.
И червей ще им бъде вечността.
Те – пустите, които запустяват
и гнусните, които са в пръстта.
И аз, Денница, сам съм им съдбата
на мрака цар, и бог на тъмнината!”
Но Аз сега ще отворя тази врата и двамата с теб ще влезем зад нея. Защото Погледът Господен е издирил времето и денят, часът и минутата, дори всичките секунди, когато се е състояло това нечестиво съвещание. Затова гледай на всичко зад тази врата, като на Божий взлом в сърцето на дявола…”
След тези Свои думи Господ протегна десницата Си и натисна вратата, а тя се отвори… Братко мой! Думите ми ще бъдат слаби, за да опишат онова, което Господ Исус ми даваше да видя в тъмното ателие на дявола. То самото излъчваше изкуствена зелена светлина от фосфор. А вътре в него бяха поставени тронове, направени от черно желязо. На най-големият от троновете седеше самият Сатана, а на другите два трона – звярът и лъжепророкът. И ето, че в самото видение нещата започнаха да се развиват. Защото видях как лъжепророкът, който е началникът на Вавилон и дух на Антихрист, се надигна от трона си, като казваше на Сатана:
“Княже мой! Силите на нашето царство все по-трудно удържат в Небесната битка. Йеова е поставил Свои пророци в пролома и свидетелствата им правят Небесната войска на Михаил все по-неудържима. Губим територии и ценни позиции…”
“Зная за това, Ваале!” – отговори Сатана, а след това продължи, като казваше:
“Моят личен поглед върху писанията, а и всички последни доклади за знаменията на Святия Дух доказват, че Небето е готово да извърши великата рокада. Да направи последните – първи, а първите – последни…”
Думите на Сатана накараха да се обади и звярът, който е човекът-Антихрист. А неговите въпроси прозвучаха твърде болезнено от устните му. Понеже той казваше на двамата:
“Ако Йеова се готви да направи последните – първи, а първите – последни, то какво явление се очертава за мене? Няма ли тогава аз да бъда последен, който идва за последните? Кой ще ме повярва тогава? Кой ще ме изповяда за Исус и за спасител на човешкия род? Няма ли тези пророци в пролома съвсем да осуетят явлението ми?”
Думите на звяра накараха Сатана да вдигне ръка и да го успокои, като казваше:
“От всички мои ти си първи в мрака и ще бъдеш първи на земята! Да не е името ми Денница и съдбата ми – Сатана, ако не извърша всичко, което съм решил. Защото кой на земята би познал, че първите стават последни, а последните – първи? Колко са земните човеци и колцина са Небесните? Последните наистина ще станат първи, но ще бъдат първи само погледнати от Небето. Колкото до земята, то на нея аз съм бог, аз съм цар и тя на мене е предадена с всичките й жители. И ако несъмнено Йеова с Духа Си се е прицелил в последните, които да направи първи, то няма ли и ние от наша страна да се прицелим в първите, за да ги измамим и обладаем? Но вие вижте какво издири сърцето ми от древните текстове. Защото всичките знамения на Йеова го потвърждават…”
“Какво потвърждават, княже мой?” – извика с вълнение лъжепророкът. А тогава Сатана бръкна в мантията си и извади свитък, като казваше със задоволство:
“Текстовете потвърждават, че последното време е времето на Нееман и Гиезий. За тях говореше Синът на Йеова в противното Си Евангелие. Затова, че водите на Святия Дух ще изцеляват последните, които са грешни по плът и бяха нашето най-голямо богатство. Защото те са Неговите люде Нееман…”
Думите на Сатана накараха лъжепророкът да докосне с ръка гърдите си, сякаш че изпитваше остра болка. И тогава той извика към дявола:
“А за нас какво остава? Та Той разрушава усърдното дело на милиарди демони?”
В отговор Сатана отново вдигна ръка, като казваше на лъжепророка:
“Ваале, Ваале! Защо такава болка в сърцето ти? Та я виж, че е време за размяна! Понеже ако Йеова протяга ръцете Си към последните, то е защото първите Го оставиха. Не е ли така? И не издири ли това сърцето ми в древните текстове? Той наистина смята да изцели Нееман, но не остава ли за нас Гиезий? Не се ли залепи Неемановата проказа за Гиезия, според думите на Елисея, Сафатовия син? И не прогласи ли пророкът на Йеова, че тази проказа ще се залепи на Гиезия довека? Но ето – тази дума “довека” стига до нашето време. До този миг, в който последните стават първи, а първите последни. Ха да видим кой-кого, Небесни Боже! Ха да видим кой-кого!”
След тези свои думи, Сатана изпляска с ръцете си, тъй щото от тъмнината на покоите му излязоха демони, които носеха в ръцете си статуя, покрита от коприна. Така те я поставиха пред железните тронове на тримата. И като им се поклониха, оттеглиха се. А тогава дяволът стана от трона си и се приближи до покритата с коприна статуя, като казваше на двамата:
“Небесният Йеова заложи на Нееман, а аз ще заложа на Гиезий! Нееман отиде във водите на Неговия Дух, а Гиезий ще дойде в пръстта на моя дух. И ако водите на Святия водят до Освещение, то пръстта на моя лъжепророк непременно ще докара осквернение…”
След тези думи, с ловко движение дяволът свали коприната от статуята си. И като се обърна към звяра, казваше му:
“Искаш да ти приготвя тяло на земята, нали? Нямаш проблеми, сине мой! Ето тялото ти! Каквото стори Гиезий в древността, това ще стори и тялото ти в последното време. И както Гиезий в древността пожела пръстта на Неемана, така и това твое тяло ще пожелае твоя дух, твоята пръст, твоите користи и тебе самия…”
“Ще успее ли проектът ти, княже мой?” – попита отново лъжепророкът. А тогава Сатана започна да се смее ехидно, като казваше:
“При все, че мразя Евангелието и противния Син на Йеова, пак едни стихове от Словото Му твърде много обичам. Написа ги оня мой вълк от Тарс, който взе че стана Агнец. А тези стихове гласяха:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните…” (1 Коринтяни 15:47-48) 
И ако първият човек е от земята, то няма ли именно ние да сме първи на земята? Какъвто е пръстният, такива са и пръстните! Ето в тези стихове се уповава сърцето ми! Защото гдето има пръст, там непременно ще има и червеи! Моите червеи, Ваале! Моите червеи, синко Антихристе! Тия червеи, които вие двамата познавате прекрасно! Тия червеи, които ще изработят всичката проказа върху Гиезия и всичката ни мерзост, с която ще запустим света!”
След тези думи, изречени с голямо вълнение, дяволът бръкна с ръка в собственото си сърце. И като извади шепата си, пълна с червеи, започна да ги взима с другата си ръка, като ги полагаше един по един върху статуята. Така, сложил първия червей и танцувайки ситно край статуята, Сатана извика:
“Безумието е моята праведност! И затова червеят Едом е първият, който слагам върху тялото на сина ми!”
Сложил първия червей върху статуята, Сатана вече взимаше с ръка и втория, като казваше:
“Алчността и сребролюбието са моето възкресение! И затова червеят Мамон е вторият, с който аз ще възкресявам стария човек, тлеещ по лъжливите ми страсти!”
Все така танцуващ около статуята, дяволът сложи втория червей и взимаше с ръка третият, като казваше:
“Злобата и завистта са моето забавление! И затова червеят Корей е третият, който слагам върху тялото на сина ми!”
След тези свои думи дяволът продължи да хвърля останалите си червеи върху статуята, като казваше за всеки следващ:
“Чародейството е семето на духа ми! И затова с червея Езавел ще зачевам моя образ и моето блудство! Егоизмът и себелюбието са вратите към сърцето ми. И затова с червея Моав ще помрачавам сърцата на човеците, тъй щото и цялото им тяло да бъде помрачено! Грабителството и користолюбието са моите примки! И затова с червея Амалик аз ще поразявам съвестта и срама на човеците! Измамата и нечестието са огънят на устните ми. И затова с червея Молох ще утвърдя човешките устни за порти на словото ми заедно с всичката ми любов към света и всичката ми омраза към Йеова и слугите Му!”
Дяволът вече беше поставил всичките си седем червея върху статуята. И тогава, вдигнал двете си ръце и прострял острите си нокти, той извика с ужасен глас:
“Работете усърдно, червеи мои! Гризете и пълзете, цвъкайте и мърсете! Здравото нека стане гнило, а гнилото нека докрай да изгние! Както досега сте били в моето сърце, така бъдете в сърцата на всичките ми малки и големи! И най-вече – на всичките ми високопоставени, които ще привлека в тялото на сина си!”
Чули страшната заповед от началника си, червеите започнаха да се шмугват в самата статуя и да действат в нея с чудовищна бързина. Така статуята видимо се промени и заприлича на потъмняло човешко тяло, разяждано от безмилостна проказа. Видели чудовищната трансформация, настъпваща със статуята, звярът и лъжепророкът паднаха на колене пред мантията на Сатана. И като полагаха крайчеца й върху главите си, извикаха в един глас:
“О, Сатано! Ти наистина си достоен да се наречеш бог и цар на цялата земя! Да идем и извършим всичко по волята ти!”
А дяволът, като докосна с лявата си ръка главата на звяра, а с дясната – главата на лъжепророка, извика:
“Вземете моята мерзост, та я поставете на хълма Гевал! И като я покриете с всичкия измамен блясък на лукавството ми, съберете всичките ми люде Гиезий! Защото на тях ще дам да бъдат земни царе, които управляват в земното ми царство и чакат явлението на сина ми!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Това беше най-чудовищното и най-мерзостното видение, което някога Исус беше давал на сърцето ми. Един смахнат дявол, един побъркан лъжепророк и едно извратено изчадие се съвещаваха за погубването на света. Една статуя, като въплъщение на всичките сатанински амбиции и седем демонични червея, амбицирани да действат с всичката извратена природа на запустителя и погубителя… Всичко в това видение ме накара да стисна здраво ръката на Исус и да Го попитам:
“Господи мой! Този ли е последният заговор на тъмнината? Дяволът да разврати горните, докато Ти спасяваш долните! Този ли е неизказаният ужас и тази ли е абсолютната измама на Сатана?”
А тогава Исус ми отговори, като казваше:
“Да, слуго Мой! Това е последната измама на дявола! И не просто последната измама, но пълното настъпление на мерзостта, която докарва запустение! Тези седем червея, които видя в ръката на дявола и върху статуята на неговото лукавство, са най-страшните и най-разрушителните духове, които ще напълнят ада с нечестиви и огненото езеро с проклети човеци.
И днес, на върха на твоето пророческо призвание и избиране, Аз говоря на всичките Си чеда, като им казвам:
Люде Мои! Дошло е началото на края! Дошло е времето, когато последните люде Нееман ще станат първи на Сватбата на Агнето, а всичките първи и високопоставени ще се превърнат в едно прокажено духовно тяло, за да бъдат последния Гиезий на дявола, негова мерзост и негово най-страшно запустение на земята.
Блажени човеците, които имат сърца да Ме слушат и твърдост, за да удържат на отмъщенията на дявола! На тях казвам да Ме последват във всичките видения на тази пророческа книга. Защото ще им дам да видят всичката измама, която дяволът е поставил на хълма Гевал и всичките седем червея на проказата, които някога подействаха в древния Гиезий, а днес действат в последните му потомци.
Защото днес е време на избор! Избор между Нееман и Гиезий!
Избор между водите на Йордан и червеите в пръстта на лъжепророка! Избор между Освещението и мерзостта, която докарва запустение!
Тия, които изберат Нееман и водите на Йордан, ще изпълнят още повече сърцата си със Святия Дух!
А колкото до другите, които ще пожелаят пръстта на хълма Гевал и червеите на дявола, то такива вече са похулили Святия Дух! И като са Го похулили – изгубили са Го довека, за да допълнят мярката на бащите си, от които бяха родени за погибел и за осъждение! А ти, слуго Господен, сега Ме последвай във видението на хълма Гевал…”