КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В сърцето ми още стоят всичките живи и прекрасни видения от развълнуваните води на Божията река Йордан. Но аз зная, че трябва да прилежавам, постоянствам и очаквам всяка следваща изява на моя Господ Исус Христос. Без значение какво ще ми коства това. Без значение, че отмъщенията на дявола вече станаха една непрекъсната буря, която мята камъни по главата ми и забива стрели в гърба ми и гърдите ми. Значение има само това – да бъда на точното време и на точното място, когато Господ посети сърцето ми, за да ми дава дълбоките посвещения върху всичките думи на Святата Си Библия.
Както виждаш от заглавието на книгата, тук ще говоря за мерзостта, която докарва запустение. И аз не вярвам, че темата за мерзостта ще се окаже нова и неразбираема за което и да е от Божиите чеда. Защото в изминалите години Исус даде достатъчно много видения, откровения и просветления по тази страшна тема. Но в Духа на последните пророчески видения, свързани с Освещението на Нееман, тази книга ще разгледа другата личност, останала встрани от пророческите видения, а именно – човекът Гиезий. Помня как преди осем години Господ отвори очите на сърцето ми, за да ми разкрие всичките поражения, които дяволът е сторил на църквите, вкарвайки в тях мръсния си търговски дух. А тогава между многото духовни теми, дадени ми от Спасителя, имаше една, чието заглавие беше:
“Църквата-Гиезий или как се губят съкровища на небесата…”
И ако в онези мои първи стъпки към Хълма Господен, аз успях да доловя само няколко щрихи от беззаконието на Гиезий, на когото се залепи проказата на Нееман, то сега усещам в сърцето си, че Исус ме е подготвил за цялата пророческа пълнота, с която ще се разкрие отстъплението на днешния Гиезий от Божието Слово и от присъствието на Святия Дух. И не просто отстъплението от Словото и Духа, но настъплението на мерзостта, която докарва запустение.
А сега искам да знаеш, че в изминалото време Святият Дух работи твърде мощно в мен. И белегът на Неговата могъща изява аз усетих като един запален светилник в сърцето си. Огънят в светилника беше толкова силен и бляскав, щото усетих духа си като току що родена звезда. И накъдето и да погледнех през този огън, аз имах увеличена способност да прониквам, издирвам и проумявам скритото и неизявеното. Самото действие на Духа отприщи и дяволска съпротива към сърцето ми. Понеже от мрака дойде пронизващ вятър, който искаше да угаси пламъка на светилника. И една ярост, каквато никога не бях преживявал, започна всячески да ме преследва, заплашва и угнетява. Но колкото повече ме преследваше дяволският вятър, толкова по-силно се разгоряваше огънят в светилника. Нещо повече – усетих нозете си готови да тръгнат към най-гъстото на мрака и към най-непрогледното на тъмнината. И тогава от устните ми се изтръгна вик към Исус. Вик, с който Го молех да ми обясни какво върши Святият Дух в сърцето ми и защо Огънят Му блести с ослепителна светлина.
“Моля Ти се, Господи!” – виках аз – “Яви на сърцето ми причината поради която Ти така Си ме разпалил и осветил! Понеже накъдето и да погледна, очите ми пробиват мрака, а това докарва дявола до ужас. И вятър иде отсред мрака, като се опитва да ме угаси! За какво ме подготвяш, Исусе? И защо усещам нозете си готови да тръгнат към тъмнината? Какво има там в мрака, та така силно да тегли сърцето ми?”
В отговор на молитвата ми, Господ се сниши от Небето и застана пред мен. А тогава започна да ми говори, като казваше:
“Ако в Моя Спасителен план идва времето на Нееман и на пророците Ми с двойния дял от Духа и Силата на Елисея, то няма ли и в дяволския смъртоносен план да настъпят знамения? Няма ли, докато Господ Си прибира людете Нееман, дяволът да заложи на людете Гиезий? И ако това наистина е така, то трябва ли да се чудиш защо Господ подготвя сърцето ти за изява на неща, никога неизказани и тайни никога невидяни? Защото е Истина, (и Отец Ми свидетелства от Небето на нея) че Аз дадох всичко на Църквата Си чрез теб. Но това “всичко” беше необходимият Небесен минимум, сиреч, основата върху която да издигна Моя последен Храм на Моя Хълм. Тъй щото до Деня на Моето пришествие да издиря, утвърдя и съградя Моите в Мене. Но сега ти казвам, че Аз съм не просто достатъчен, та да кажа на слугата Си:
“Достатъчно! Спри вече и стига писа думите Ми!”
Аз съм преизобилен Господ, слуго Мой! Преизобилен Цар и Бог, Който е казал на един от Апостолите Си да запише и такива думи:
“Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен…” (1 Коринтяни 15:58)
Мога ли тогава да спра да ти говоря, след като съм те утвърдил да слушаш Гласа Ми? Мога ли да дам на всичките Си братя и сестри да разпознаят Нееман и да влязат във водите на Йордан, а плановете на дявола с Гиезий да оставя неизявени и неосветени?
Сега разбираш ли защо сърцето ти пламти като звезда? И проумяваш ли защо светилникът ти е разпален толкова мощно от Святия Дух?
Именно защото твоят Господ ще те заведе в тъмните покои на дявола. В едно тъмно ателие където най-нечестивото сърце на Вселената крои планове и намерения, като прелистя лист по лист и стих по стих всичката му отредена от Бога съдба. Защото днес това тъмно сърце подготвя света за явлението на човека-Антихрист. С абсолютно лукавство и с ужасяваща прецизност. Лукавство и прецизност, които Аз ще осветя и за които ще ти дам да разкажеш в тази пророческа книга. А сега Ме последвай! За да съкрушиш с Меча на твоя Господ тъмното сърце на дявола…”
Братко мой! Какво повече можех да искам от Исус? И какво по-голямо щастие да пламти в сърцето ми от тази Свята Небесна привилегия:
Да пронижеш дявола така, тъй щото дори в поклонението от милионите си поклонници той да не намери нито лек и балсам, нито утеха и удоволствие! За това дело Исус ме роди на земята! И с това дело искам да Го прославя на небесата! Амин и Амин!