4. ПЪРВАТА ВЪЛНА НА БОЖИЕТО ОСВЕЩЕНИЕ

“Положете всяко старание и прибавете на вярата си Добродетелта на Исус!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз вървях с вълнение след Господ, когато очите ми зърнаха всичките развълнувани води на Божия Йордан. И ето, че двамата с Исус пристъпихме и навлязохме в самата река. А тогава Спасителят вдигна ръцете Си и извика със силен Глас, като казваше:
“Неемане, Неемане! Твоят Спасител те вика при водите на реката Си! Ела при Мене ти, който си бил измъчван от проказата си! Покори се на Духа на Елисея, Който пращам към тебе! Аз те забелязах в тинята на греха и в дъното на мерзостта! Аз видях злощастието ти поради това, че си в утайката, за разлика от благоденствието на тия, който са в каймака. Но ето, справедлива размяна има на земята! Долният от ада да си събере горните на света, а Горният от Небето да Си прибере долните! Ела при Мене, Неемане! Чуй Гласа Ми и се покори на Волята Ми!”
Думите на Господ излязоха като светли въжета от устните Му. И самите въжета се простряха върху потопа от сатанинското нечестие, като правеха калта и нечистотата да се отдръпват отсред тях. Така те се обвиха около сърцето на човек, който беше с твърде проядени от проказата меса. И ето, че усетил светлите въжета на Божието Спасение, той се вкопчи в тях със сетната си сила. А самият призив от устните на Исус започна да издърпва прокажения, тъй щото тинята и наносите на всичкото нечестие вече нямаха власт да го задържат. Така, излязъл от сатанинския потоп на мерзостта, човекът започна да се приближава към Божия Йордан. Това ме накара да заплача от вълнение и през сълзи да кажа на Исус:
“Ах, Спасителю мой! Прекрасно е делото, което вършиш! Та ето – светлите въжета от устните Ти вече привличат тоя страдалец към всичките Твои развълнувани води…”
В отговор на думите ми, привличащ все така прокажения, Исус ми каза:
“Пристъпи всред водите на Йордан и иди да посрещнеш тоя твой брат. Защото ще дам на сърцето ти да преживее всичкото му Освещение и чудотворното му преобразяване от Моята Благодат…”
С вълнение започнах да ходя всред водите на Божията река, като се приближавах все повече и повече към Нееман. А тогава Самият Свят Дух проговори на сърцето ми изсред водите, като ми казваше:
“Кажи на Нееман да положи всяко старание и да прибави на вярата си Добродетелта на Исус!”
Чул думите на Духа, аз си спомних, че те бяха на първия лъч отсред гънките на Дрехата, която Исус ми разкри като Неговото Освещение. Това ме накара да извикам сред водите:
“О, Святи Душе! Как да разбирам Добродетелта на Исус? И какво да сторя, за да привлека прокажения във водите Ти?”
А Духът отново ми проговори, като казваше:
“Иди и протегни ръце към ръцете му! Иди и го накарай да върви с нозете си след нозете ти!”
С двойно по-голямо усърдие аз се завтекох към прокажения и вече излизах от водите на Йордан, за да го призова да последва Исус. Така, протегнал ръце към него, аз му казах:
“Братко мой! Исус ме изпрати при тебе! Ето, въжетата на Неговото Спасение са изтеглили сърцето ти до Божия Йордан. Хвани ръцете ми и ме последвай!”
Чул думите ми, прокаженият с надежда протегна ръцете си. А тогава с ужас видях, че те бяха твърде много обезобразени, понеже проказата беше изяла голяма част от пръстите им. Нещо повече – свел поглед в нозете му, аз ги видях проядени, сякаш че не бяха крака, а току що изкопани картофени грудки. Самата гледка ме принуди да извърна главата си към Исус и да извикам:
“Ах, Господи мой! Ръцете на Нееман са почти изядени от проказата му, а нозете му са като безформени грудки! Какво да сторя? Трябва ли да го докосвам?”
А Господ от средата на реката ми отговори, като казваше:
“Положи всяко старание и прибави на вярата му Моята Добродетел! Защото Моята Добродетел са делата на Ръцете Ми и Пътят на Нозете Ми!”
Насърчен от думите на Исус, аз погледнах към прокажения, като му казвах:
“Братко мой! Имаш ли вяра в Бога? Имаш ли непоклатимото убеждение и увереност, че Той те измъкна от онова страшно място и те призова да пристъпиш във водите на Духа Му?”
“Имам тая вяра!” – отговори прокаженият и продължи:
“Усетих призив в сърцето си и както можах, така го последвах!”
След тия негови думи аз настоятелно протегнах ръцете си към неговите, като му казвах:
“Братко мой! Призивът от Исус е само първото от нещата, които Той иска да стори за тебе. Но ето, моля те! Нека хвана ръцете ти, а ти ме последвай с нозете си във водите на Духа! Защото ако до днес ръцете ти и нозете ти са били в плен на тая проказа и тя ги е изяждала с греха, който ги е карала да вършат, то сега грехът ще отстъпи на Опрощението, и проказата ще се отдръпне поради водите на Божието Освещение…”
Послушал гласа ми, прокаженият вдигна ръцете си, а аз ги хванах. А тогава цялото ми същество усети полъхът на стария Адам, който говореше на сърцето ми, казвайки:
“Добре ми е така! Да не си посмял да променяш делата ми! Да не си посмял да ме караш да върша неща, които ме правят да умирам!”
Усетил гласа на стария човек, аз силно дръпнах ръцете на Нееман, но тогава същият полъх се усили и отсред нозете му, като ми казваше:
“Какво искаш от мен? Какъв път ми предлагаш? Да вървя ли по път, който ме прави самотен и странен, когато до днес съм вървял по пътищата на целия свят?”
Полъхът от нозете ме накара още по-силно да дръпна Нееман и да му кажа:
“Скъпи мой братко! Вярата е връзка с Бога, а връзката е привличане от Него! Този, Който те е вързал с въжетата Си, стои в средата на Реката и Неговото Име е Исус! Но ти знай, че целта на Вярата не опира до това да бъдеш вярващ и целта на връзката не е, за да бъдеш вързан! Целта на Вярата е, за да те направи Верен и целта на връзката – да те приближи до Сърцето на Исус, Който иска да те развърже от греховете на света и да ти даде свобода!
Моля те, не слушай гласовете на тая страшна проказа, която е измъчвала сърцето ти! Не слушай гласа на старите ръце, които са били учени да завличат и грабят! Не слушай гласа на старите нозе, свикнали да се препъват във всяко изкушение, и да се сплитат във всяка примка! Но вместо това пристъпи във водите на Духа, и потопи се в тях, за да получиш първото голямо Освещение, което е Добродетелта на Исус!”
Взрян с надежда във водите и слушащ внимателно думите ми, Нееман пристъпи с нозете си след мене, като се остави да бъде воден. Така двамата навлязохме във водите на Йордан. А тогава Исус извика с твърде развълнуван Глас:
“Святи Душе! Надигни вълната на Моята Добродетел! И като измиеш ръцете и нозете на Нееман, дай му да усети и разбере колко превъзходно е някой да върши Моите дела и да върви по Моя Път!”
В едно с думите на Господ, водите на Йордан се надигнаха. И една огромна и светла вълна се засили отсред Исус, като набираше скорост и сила. А когато се приближи до мен и Нееман, тя премина през нас, отмивайки всички поражения от ръцете и нозете на страдалеца. И миг, след като вълната беше преминала, аз видях, че държа ръцете на Нееман, бели като сняг и с една розовина, която прозираше по дланите и палците му. А нозете му, сякаш преродени, изглеждаха съвършено здрави и силни, готови да вървят и да не спират, докато не стигнат при Исус. Това ме накара да погледна с радост към Господ, а Той да ми каже:
“Въздай на Отец Ми Слава и благодарение! Защото първата от вълните Ми премина върху Нееман! И на него дойде първият от белезите на Моето Освещение! Белегът на Добродетелта! Белегът на ръцете, които вършат Моите дела, и на нозете, които вървят по Моя Път!”
Братко мой! Приятелю на сърцето ми! Ще видиш ли в себе си Нееман, който има нужда да измие ръцете и нозете си? Ще видиш ли в себе си оня, който вика към Исус и иска да върши Неговите дела и да върви по Неговия Път?
Ако наистина си имал нужда да видиш себе така, то това видение е отговор от Исус за твоето сърце! И този отговор е първият от белезите на Небесното Освещение:
“Положете всяко старание и прибавете на вярата си Добродетелта на Исус!”