6. ТРЕТАТА ВЪЛНА НА БОЖИЕТО ОСВЕЩЕНИЕ

“Положете всяко старание и прибавете на Благоразумието си Себеобузданието на Исус!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
През всичките години на моята вяра в Исус сърцето ми постоянно се сблъскваше с един жесток проблем в църквите, който бих нарекъл “белег на ластичното християнство”. Както сам забелязваш, думата “ластик” се явява основна за подразбиране на проблема. Но какъв е самият проблем?
Това е проблемът на неумрелия егоизъм. Проблемът на човеците, които не искат да се отрекат от себе си, но предпочитат да разтягат егоизма си, за да следват Бога. Става точно това, за което би послужил и един ластик. В естественото си състояние той има някаква определена дължина, а когато бъде разтеглен се удължава.
Представи си тогава човеци, които уж следват Господ, но не са скъсали с егоизма си. Те правят усилие, за да продължат с Него до определено време и място. Но ето, че ластикът вече е опънат до скъсване, а усилието да съвместят вярата в Бога с егоизма на стария човек вече е стигнало предела си. Знаеш ли какво следва тогава?
Следва отпускането на ръката на Исус и връщането назад. И ето тук “белегът на ластичното християнство” става твърде страшен. Защото ако вървенето напред с Исус е било твърде бавно и усилно поради разтягащия се като ластик егоизъм, то връщането назад е стремително, като камък, метнат от прашка. Ето затова знай, че “белегът на ластичното християнство” е характерен само за пътя на плътските християни от Йордан до Голгота. Тъй щото ластикът им може да се опъне само до Кръста Господен, но не и след него. Защото там, пред Кръста, човек е изправен пред изпит с две възможности:
Първата: Да скъса ластика и да разпне помислите си и цялото си плътско естество за Господ Исус Христос в пълно съгласие с думите на Апостол Павел:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
Втората: Да се остави на ластика да го тласне назад, както някога е бил тласнат назад и Димас, за когото Апостол Павел писа:
“…защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят…” (2 Тимотея 4:10)
Къде тогава да търсим Спасителния изход от проблема на “ластичното християнство”?
Истината е, че ни е нужен третият от белезите на Освещението, който е Себеобузданието на Исус. Но нека следващото видение при водите на Йордан да те убеди за всичко това. Аз отново стоях с Нееман във водите на Йордан, когато Исус извика към мен, казвайки:
“Слуго Господен! Гледай на светлите въжета, с които съм вързал сърцето на Нееман, за да го привличам към Себе Си. И като ги гледаш – кажи Ми:
Спокойни ли са въжетата Ми или са опънати до краен предел?”
Послушал Господ, аз погледнах към въжетата Му, които теглеха сърцето на Нееман. И тогава забелязах, че въжетата бяха изпънати и изопнати, тъй щото по цялото им протежение се усещаше напрежението от огромната Божия Сила. А това ме накара да кажа на Исус:
“О, Спасителю мой! Ти здраво Си опънал въжетата, с които теглиш сърцето на Нееман. Тъй щото докато го дърпаш, той да не може да отпадне от Тебе…”
В отговор на думите ми Исус отново извика към мен, като ми казваше:
“Не си видял всичко! И като не си го видял, то не си и проумял защо са толкова опънати въжетата Ми. Но ти сега мини зад Нееман и виж нещата откъм гърба му. За да разбереш каква вълна на Освещението Ми е нужна на страдалеца…”
Послушал Господ, аз преминах във водите зад гърба на Нееман. И тогава сърцето ми се ужаси. Защото от гърба му излизаше черно еластично въже, чийто край излизаше от Йордан и се губеше някъде в тинята на сатанинския потоп…
Ето защо Исус опъвал с всичка сила въжетата Си!
Понеже и противникът от света също е опъвал своето черно въже!
Това ме накара да извикам към Господа и да Му кажа:
“Ах, Господи мой! Моля Те все така да държиш въжетата Си и да ги опъваш, докато водите на Духа освободят Нееман от черното въже…”
Чул думите ми, Исус ме погледна с ревнив поглед, а устните Му изговориха стиховете от псалома, които гласяха:
“Не бивайте като кон или като мъска, които нямат разум; за чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги държат, иначе, не биха се приближавали при Тебе…” (Псалом 32:9) 
А към думите на Спасителя дойде и призивът от Святия Дух отсред самите води, Който ми казваше:
“Положи всяко старание и одързости Нееман, за да прибави на Благоразумието си и Себеобузданието на Исус!”
Самите думи на Святия ме накараха да загреба с шепи от водите Му, за да видя по-ясно проблема на Нееман и да реша какво да му кажа. Така, измил очите си и напълнил устата си с думите на Живата Вода, аз минах пред него, като му казвах:
“Братко мой, Неемане! Държиш ли Вярата в прославения ни Господ Исус Христос? Искаш ли да Го следваш докрай?”
В отговор Нееман се усмихна, като казваше:
“Разбира се, че искам! Понеже Господ ме държи и няма да ме остави!”
“Да, така е! Господ наистина те държи, понеже сега си във водите на всичката Му Благост и Милост. Но ти помисли, че тия светли въжета, с които Той те дърпа, в крайна сметка ще те заведат при Неговия Кръст. А там, при Кръста, Той ще отпусне въжетата и ще те остави сам да решиш дали да се разпнеш за Него. Той умря за тебе – веднъж и завинаги! Но ще дойде миг в живота ти, когато и ти трябва да умреш за Него! Защото тогава трябва да направиш това, като желание на собственото си сърце! Но ще следваш ли ти Исус, без Той да те дърпа? И ще се разпнеш ли за Него, както и Той се разпна за тебе?”
Докато говорех, Нееман ме гледаше и не разбираше. Той смяташе, че е достатъчно Исус да го дърпа, за да бъде спасен. А това ме накара да извикам към Господ, казвайки:
“О, Исусе! Отпусни малко светлите въжета, за да разбере Нееман какво говори слугата Ти!”
Чул думите ми, Господ ме послуша. И като отпусна въжетата Си, стана така, че Нееман започна да отстъпва назад. Той не искаше да повярва, че е възможно да отстъпи от Исус, Който вече два пъти беше го освещавал с вълните Си. Но ето, че отстъплението беше факт. И този факт накара Нееман да извика през сълзи:
“О, Господи мой! Защо отстъпвам назад? Защо не отстъпва слугата Ти, а отстъпвам аз?”
А тогава Исус ми даде знак с ръка, като ми казваше:
“Покажи му, за да види!”
Приближил се до Нееман, аз извърнах с ръце главата му назад, тъй щото и той самият видя черното въже, вързано в сърцето му, което го дърпаше към тинята на сатанинския потоп. А това го накара да възридае пред Господ и да каже:
“Окаян аз човек! Кой ще ме избави от въжето на тая смърт? И не е ли това въже моят стар и прокажен егоизъм, моето “себе”, което не е било умъртвено от водите на Святия Дух?”
“Да, братко Неемане!” – отговорих аз – “Точно това въже е егоизмът! Но ти помисли докъде ще стигнеш с Исус, ако егоизмът продължи да те дърпа назад? Няма ли тогава просто да измамиш сърцето си, че всичко е наред, понеже Господ те дърпа?
Но Господ ли трябва да дърпа тебе или ти да дърпаш Господа?
Знаеш ли колко хора отпадат при Свещения Изпит на Кръста просто защото не са отишли там от добра воля, но са били дърпани? И ти сега какво ще сториш?”
За втори път от очите на Нееман бликнаха сълзи. И той, като обърна главата си и погледна към Исус, през плач извика:
“О, Исусе, призовавам Те! Избави ме от егоизма ми! Не позволявай на дявола да ме завлече в робството, от което Ти ме освободи! Сега мечтая аз да дърпам Твоите въжета, а не Ти да ме дърпаш!”
Думите му накараха Исус да се усмихне и да му каже:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24) 
Блажен си, Неемане, че послуша слугата Ми! Понеже Аз дърпам онези, които не са се отрекли от себе си. Но ако някой се отрече от себе си, то такъв не Аз го дърпам, но той Ме дърпа. Защото Ме нуди с вярата си да потвърждавам в живота му цялото Си Слово…”
След тези дълбоки и проникновени думи Господ призова Святия Дух, като Му казваше:
“Святи Душе! Надигни вълната на Моето Себеобуздание! И като измиеш сърцето на Нееман, дай му Силата Ми да се отрече от себе си и да Ме следва с неизказана и преславна радост!”
Докато Исус говореше, отсред Него се надигна вълна, висока колкото човешки ръст, и ето, че вълната тръгна към мен и Нееман, като скоростта й растеше все повече и повече. А когато тя се стовари върху нас, аз ясно видях как водите преминаха през сърцето на Нееман. И като го очистиха, скъсаха черното въже, което се изметна и изхвърча назад. А миг след това Нееман се изправи във водите. И като държеше спокойните светли въжета на Исус, извика към Него:
“О, Спасителю мой! Вече не Ти ще ме дърпаш към Себе Си, а аз ще се приближавам с вяра към Тебе. И колкото повече се приближавам, толкова по-голяма ще бъде радостта Ми в Тебе. Понеже Ти ми даде да преживея това най-чудно и прекрасно Освещение във водите Си. Освещението на Твоето Себеобуздание!”
А Исус, погледнал с чудна усмивка към мен, извика, казвайки:
“Въздай на Отец ми Слава и благодарение! Защото третата от вълните Ми премина върху Нееман! И като скъса въжето на егоизма му, направи го да се отрече от себе си и да Ме последва с Моята Вяра!”
Какво повече можеше да иска сърцето ми от това видение? Какво повече можех да желая от моя Спасител, след като едно човешко сърце намери съвършеното си освобождение във водите на Йордан?
Казвам ти, братко мой, че тоя Нееман живее във всеки от нас.
Защото всеки от нас е преживял или ще преживее водите на Духа! Всеки от нас е усещал въжетата на Исус, които го дърпат или които той самия дърпа, освободен от проблема на егоизма!
Защото какво друго старание да положим в живота си на вяра, освен това, за което Святият Дух повелява на всеки от нас:
“Положете всяко старание и прибавете на Благоразумието си Себеобузданието на Исус!”