ВЯРАТА, КОЯТО ВОДИ ДО ОСВЕЩЕНИЕ – V ГЛАВА

5. ВТОРАТА ВЪЛНА НА БОЖИЕТО ОСВЕЩЕНИЕ

“Положете всяко старание и прибавете на Добродетелта си Благоразумието на Исус!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че виденията от Исус са много по-живи от живота и много по-реални от света, в който живеем. Ето защо моето сърце истински тържествува, когато Господ ме изпълни с присъствието на Святия Си Дух и ми даде да живея от всичките скъпоценни секунди, минути и часове на Неговия Вечен Живот. Казвам ти всичко това, да не би плътта да се засили към сърцето ти и ти да бъдеш подлъган, че подобна река на Святия Дух няма, нито пък Исус протяга ръце към някакъв Нееман. Тъкмо обратното – Сам Господ казва на всеки от нас:
“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието. А това каза за Духа, Който вярващите в Него щяха да приемат…” (Йоан 7:38) 
Помисли тогава колко ли голяма ще е реката от Жива Вода, която блика не от нашите, а от Неговата Утроба? Не каза ли Пророк Йоан Кръстител, че Отец не дава на Сина Си Духа с мярка? И ако Святият Дух беше Белият Гълъб, кацнал на рамената Христови при земната река Йордан, то няма ли Тоя Дух днес да е същинската река на Божията Благодат? Няма ли Духът да е Йордан, а призованите от Исус – Нееман?
Истината е, че не останаха други люде, освен людете Нееман, които да искат съвършено освобождение от проказата си. Понеже, колкото до тщеславните църкви, в тях всички пеят и празнуват, сякаш че вече са на Сватба. Но нека ти кажа, че Вавилонският пир е пир не по време на чума, а във време на проказа. Този пир е тържеството на една заслепена себеправедност, затънала до шия в калта и мръсотиите, и сред червеите и жабите на лъжепророка. А тази себеправедност ще става толкова по-нагла и безумна, колкото по-страшни са сатанинските поражения върху нея. Всъщност, страшна за мнозина ще се окаже именно липсата на Христовото Благоразумие. Липсата на тоя втори белег на Божието Освещение, за който лъчът на Святия Дух казва днес на всички ни:
“Положете всяко старание и прибавете на Добродетелта си Благоразумието на Исус!”
Ти знаеш ли, братко мой, какво е Благоразумието?
Нека ти кажа, че то е точно обратното на заслепяването. Защото при заслепяването очите се затварят, а при Благоразумието те се отварят. И ти за повече убеждение разсъждавай върху стиха от “Притчи”, който казва:
“Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление…” (Притчи 19:11) 
Как мислиш? Ако е слава за нас да не се взираме в престъпление, то в какво тогава да се взираме? Истината е, че трябва да се взираме в Освещението на Исус. Защото където има взор, там има и прицелна точка. А за прицелната точка на нашата вяра Апостол Павел записа:
“Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса…” (Филипяни 3:12-14)
В пълен разрез с тези думи на Апостола, днес ти ще видиш мнозина с такова религиозно самочувствие, щото те вече заявяват, че са сполучили и че са станали съвършени.
Защо тогава стоят на задното в света и не се простират към предното в Духа? Защо, ако Исус ги е уловил, то и те не се стараят да уловят Исус?
Нека следващото видение ти даде отговор на тия въпроси. Понеже аз все така стоях с Нееман във водите на Йордан, когато видях Исус отново да протяга ръцете Си към страдалеца и да му казва:
“Аз съм твоята прицелна точка, Неемане! Аз съм Наградата! Аз съм Божието призвание! Гледай на Мене, стреми се към Мене, приближавай се към Мене!”
Дочул Гласа на Господ, Нееман се опита да гледа натам, откъдето идваше Исусовия призив. И тогава той с отчаяние каза:
“Нищо не виждам! А как тогава да вървя?”
Мъката в думите му ме учуди, но в следващия момент тя ме подбуди да се взра в очите на Нееман. И тогава забелязах, че проказата беше оставила следите си и върху тях. Самите зеници на страдалеца, потъмнели и сиви, стояха като безжизнени под клепачите му. А това ме накара да извикам към Господа, казвайки:
“О, Спасителю мой! Дай Освещението Си за очите на моя брат!”
В отговор на викането ми Святият Дух проговори от самите води на Йордан, като ми казваше:
“Положи всяко старание и говори на Нееман, че трябва да прибави на Добродетелта си и Благоразумието на Исус!”
А и Сам Господ от средата на реката извика към мен, като казваше:
“Подготви сърцето на Нееман за втората от вълните на Моето Освещение. Защото това е вълната на Моето Благоразумие. Оня, който има Моето Благоразумие, е измил очите си и се е отрекъл от погледа на целия свят, за да гледа на Мене и на Моето Царство…”
Думите на Исус ме накараха да простра ръцете си и да докосна очите на Нееман. А тогава за втори път цялото ми същество усети полъх от стария Адам, който не искаше да се покори на водите на Святия Дух. И самите потъмнели зеници на Нееман сякаш ми казваха:
“Остави ни да гледаме, както гледа целият свят. Остави ни да се насищаме на похотите и съблазните и те да ни владеят. Защото ако не гледаме на съблазните, скоро бихме станали неудобни на съблазнителите и омразни на съблазнените, понеже не бихме споделяли тяхната гледка и не бихме участвали в техния поглед…”
Самите думи на потъмнелите зеници ме накараха да погаля с длани клепачите на Нееман, а след това да му кажа:
“О, мили мой братко! Каквото е сторил Исус за древните люде, това Той ще стори и за последните! И ако лукавият се е противил на Спасението на древните, то каква ли ще е съпротивата му при последните? Затова ти казвам, че колкото повече Господ ни дърпа със светлите въжета към Него, толкова повече и дяволът ще се опитва да ни върне назад…”
Слушайки думите ми, Нееман реагира болезнено, като присви клепачите си. А след това извика:
“Но как дяволът се противи на Спасението ми от Исус? Къде е силата му и в какво се състои съпротивата му?”
Въпросът на страдалеца ме накара да му отговоря:
“Ако окото ти е здраво, то и цялото ти тяло ще бъде осветено. Но ако окото ти е болнаво, то тогава цялото ти тяло би било помрачено. Но днес Господ е показал голяма Благост към тебе, понеже е започнал да те очиства. Затова Той сега иска да бъдат измити очите ти. Защото в тези очи е останал стария поглед на стария човек, през който са влизали всички съблазни на проказата. А Благата Вест за теб е тая, че Господ е силен да отнеме старите ти очи и да ти даде нови очи.
Когато Той отнеме старото ти зрение, ти ще ослепееш за света и няма вече никак да виждаш онова, което виждат всичките човеци, вън от водите на тая река. Но едновременно с това ти ще прогледнеш за Небето на Исус, за Града, който Сам Бог е утвърдил на това Небе. За сетнината на вярата, за радостта на блаженствата, и за всичките велики обещания, които Бог ще изпълни за нас. Ослепей за света, братко мой! И нека водите на Святия Дух да преобразят с Благост разума ти! Защото Христовият Разум ще роди твоите нови зеници и Благоразумието на Исус ще те дари с Неговия поглед! Искаш ли това, Неемане?”
В отговор на думите ми, от клепачите на страдалеца бликнаха сълзи. И сам той извика към Исус, като Му казваше:
“Господи мой! Безумен е бил животът ми. Понеже сляп съм ходил след слепците и дълго време съм бил при прокажените в ямата.
Моля те, Спасителю! Прибави към Добродетелта, която ми даде, и Твоето Благоразумие! За да мога ясно да виждам къде стъпвам, и ясно да гледам какво върша! За да гледам на Твоя Лик и да не сваля погледа на очите си от Погледа на Очите Ти!”
Чул молитвата на Нееман, Господ протегна ръцете Си и извика с развълнуван Глас:
“Надигни вълната на Моето Благоразумие, Святи Душе! И като измиеш очите на Нееман, дай му да прогледне и да види колко реален е Моят свят, колко истински са Моите съдби, и колко превъзходен е Моят Образ!”
В едно с думите на Исус, отсред Него се надигна вълна, която нарастваше и се приближаваше към мен и Нееман. А когато всичките бистри струи на Святите води преминаха през нас, аз видях как две капчици на божествен Разум се превърнаха в искрящи зеници и Самият Свят Дух ги постави в очите на Нееман. А той, протегнал ръка и посочил съвсем точно осанката на Исус, извика:
“Виждам Те вече, Господи! И като Те виждам, влюбвам се в Тебе!”
А Исус със смях в Гласа Си извика към мене, казвайки:
“Въздай на Отец ми Слава и благодарение! Защото втората от вълните Ми премина върху Нееман! И като отне старите му очи за старите неща на света, даде му нови очи! Очи за Мене, за Моето Небе, за Моя Образ и за Моето Сърце!”
Влюбен ли си в Исус, братко мой? Желаеш ли повече от всичко да съзерцаваш усмивката Му и да се любуваш на Образа Му?
Ако си влюбен, то непременно си Го видял, понеже Святият Дух те е дарил със зениците на Неговото Благоразумие! Но ако все още не си Го видял, то това видение е за теб. За да измие Бог очите ти, да те благослови с Разума Си и да ти даде чудото на проглеждането, което е вторият от белезите на Небесното Освещение:
“Положете всяко старание и прибавете на Добродетелта си Благоразумието на Исус!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s