ВЯРАТА, КОЯТО ВОДИ ДО ОСВЕЩЕНИЕ – IX ГЛАВА

9. ПОСЛЕДНИТЕ ВЪЛНИ НА БОЖИЕТО ОСВЕЩЕНИЕ

“Положете всяко старание и прибавете на Благочестието си Братолюбието и Любовта на Исус!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Устните ми никога няма да престанат да хвалят Исус. И сърцето ми всякога ще Му се покланя и ще Го възцарява във всичките си помисли. Защото няма нищо друго, толкова прекрасно и скъпоценно на този свят, колкото са вълните на Божието Освещение. С всяка от тях една част от старото ни естество си отива, и една част от божественото естество на Исус се вселява в нас. Тъй щото, когато е писал своето “Второ съборно послание” Апостол Петър наистина е знаел на какво е способен Начинателят и Усъвършителят на Вярата.
Както сам забелязваш, тази последна глава на книгата обединява двете последни вълни на Божието Освещение – Братолюбието и Любовта. Това не е мое случайно хрумване, нито опит да претупам набързо съдържанието на книгата. Не! Това е дълбок подтик от Божия Свят Дух, на Когото служа със сърцето си. Защото последните две вълни в Божия Йордан касаят именно човешкото сърце. Затова нека да започна оттам, че през всичките години на моето слугуване към Исус, аз бях подбуждан от Него да търся път към човешките сърца. Не към ума или интелекта на хората, не към тяхната образованост или ерудиция, но именно към сърцата им. Затова и всичките пророчески книги, дошли от Хълма Мория винаги започват с едно кратичко заглавие “Към сърцето ти”. И ако някой до днес не е проумял и разбрал защо Исус ми посочи за прицел човешкото сърце, то на такъв ще кажа, че всички въпроси се раждат в сърцето, но и всички отговори отново идват в сърцето. А когато, вкусило изобилната Божия Благодат, сърцето събере всички отговори в един, то тогава то непременно е получило Отговорът – Господ Исус Христос, Божият Помазаник на Хълма Сион и Вечният Цар на Небесния Ерусалим.
Сега разбираш ли по-ясно за какво говоря? И проумяваш ли, че всеки въпрос е като сърдечна жажда, която очаква своята глътка от Жива Вода. А всеки отговор е Благодат от Святия Дух, назначена да образува, храни и утвърждава Младенеца в човешките сърца. Ето защо, застанал с Нееман до моя Господ, аз за сетен път бях прекомерно развълнуван от присъствието на Исус. Защото знаех, че пред очите ми ще се разкрие кулминацията на божественото откровение за Освещението. И ето, че Господ започна да говори на сърцето ми, като казваше:
“Вярвай Ми, че ако и в тези Святи видения Аз да ти дадох да гледаш на Нееман, като на един единствен човек, то пак в тоя Нееман ще се огледат хиляди по хиляди. И тези ще бъдат човеците, за които съм заявил в Словото Си:
“Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чeдата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 8:11-12) 
Как мислиш тогава? Какво ли дело Отец Ми е възложил на слугите Си, пророците, които се движат в Духа и Силата на Илия, за да бъдат Неговия последен Елисей на земята? Каква любов, каква щедрост и каква саможертва трябва да имат Божиите слуги, за да може посетените от Божията Благост и Божията Милост наистина да преживеят съвършеното си Освещение в Святия Дух?”
Думите на Исус бяха заредени с толкова пламенна и Свята Любов, щото с трепетен глас Му отговорих, казвайки:
“О, чудесен мой Спасителю! В Твоите две последни вълни аз ще намеря отговора на въпросите Ти! Защото ако Апостол Петър ни казва да прибавим на Благочестието си Братолюбие, и на Братолюбието – Любов, то аз виждам в думите му пълната градация на Съвършенството, сиреч, абсолютното изпълнение на Божията Воля в живота ни…”
“Да, слуго Мой! Така е! И сега ти казвам, че в последния Йордан ще има малко кръстители, но много покръстени. Малко родители, но много родени! Малко пророци на Бога и Отца, но много чеда на пророческото благовестие! И в това отношение отговорността и товарът над сърцето ти ще бъдат твърде големи!
Затова нека сега да ти покажа Моя Йордан в оня миг, когато мнозина от изток и запад вече са напуснали мерзостта на запустението, а нозете им са нагазили във водите на Святия Дух! Защото във всеки от тях ще видиш Нееман, който копнее да се изцели от проказата си…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото сърцето ми се обля от Божията Светлина и аз притворих очи, за да й се насладя. А когато отново отворих очите си, сърцето ми премаля от щастие и блаженство! Божият Йордан беше не просто пълен, но препълнен! Хората влизаха във водите му и славеха Името на Исус! А моят Господ, застанал в средата на реката, извика към мен, като казваше:
“Коленичи във водите на Духа и приготви сърцето си за вълната на Братолюбието! Защото сега казвам на Святия Си Дух:
“Вдигни Святата и чиста вълна на Братолюбието! И като намериш сърцата на всичките Ми слуги, събрани в Йордан, дай им да свидетелстват за братската любов!”
В едно с думите на Исус, отсред Него се вдигна вълна, по-висока от всички предишни. И тая вълна тръгна в кръг от средата на реката, като търсеше и намираше всичките Божии слуги, малки и големи, пророци и ходатаи, увещатели и насърчители, изобличители и поправители. Така вълната стигна и до моето сърце, като изсипа водите си в духа ми. А тогава Святият Дух ми проговори с копнеж, по-силен от всичките ми помисли. И думите Му направиха водите в мене да се сгорещят. Ето какво ми казваше Духът:
“Намирай празните, за да ги напълниш!
Намирай болните, за да ги изцелиш!
Намирай сърцесъкрушените – за да ги утешиш!
Намирай потъмнелите – за да ги осветиш!
Намирай грешните – за да им простиш!
Намирай студените – за да ги разгориш!
Намирай плачещите – за да ги развеселиш!
Намирай всички, в които не съм живял, а искам да живея!
Намирай ги с виденията, които ти дадох!
Намирай ги с даването, на което те научих!
Намирай ги със слугуването, на което те утвърдих!
Намирай ги с вълната на Братолюбието, с която днес те посетих!”
Братко мой! Не зная дали някога си имал толкова силен копнеж на Духа в сърцето си. Но сега ти казвам, че тоя копнеж вътре в мен скоро се превърна в едно постоянно свещенодействие! И аз докрай намерих себе си в стиховете на Апостол Павел:
“…да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух…” (Римляни 15:16)
Самата вълна на Братолюбието беше такава, щото тя хилядократно извикваше всички предишни вълни на Божието Освещение. Тъй щото ръце и нозе се очистваха, очи проглеждаха, сърца се освещаваха, и осветени се обличаха в бели дрехи. Но и това не беше всичко. Защото там, всред реката, Исус отново вдигна ръцете Си. И като вдигна Главата Си към Небето, извика към Отца, казвайки:
“Отче Мой! На Тебе подобава Святост, и на Името Ти – Слава, поклон и благодарение! Сниши се, Небесни Мой Боже! И нека Твоята Огнена Ръка раздвижи водите на Духа за последната и най-свята вълна на Твоето Освещение, която е Твоята Любов!
Нека тези Твои люде Нееман, които прибавиха на вярата си Добродетел, на Добродетелта си Благоразумие, на Благоразумието си Себеобуздание, на Себеобузданието си Твърдост, на Твърдостта си Благочестие, и на Благочестието си Братолюбие, да познаят Истинската Любов, с която Ти ги любиш, и с която всички те Те любят! Защото те положиха всяко старание, за да покажат, че искат да пребъдват в Любовта на Отца, Сина и Святия Дух! ”
В отговор на Исусовата молитва, Небето над Спасителя се разтвори. И пламенната ръка на Отец се спусна над водите на Йордан, а Сам Отец проговори с гръмлив Глас:
“Исусе! Възлюбен Мой Сине! В благоприятно време Те послушах, и в спасителен ден Ти помогнах! Нека Огън от Огъня Ми изпълни водите на Духа Ми! И нека всички, които се намерят във водите, да бъдат въздигнати в Слава пред Лицето Ми!
Защото Аз възлюбих Твоите последни, за да ги направя първи на Сватбата Ти! Аз заповядах да Си събереш долните на света, докато дойде Гневът Ми над горните!”
В тоя миг Огнената ръка на Отец се сви в шепа, тъй щото Отец с един замах събра водите на Йордан, людете Нееман и слугите Си в Собствения Си Огън! А тогава, заврели от Огъня, водите се превърнаха в Облак, който въздигна всичките люде към Небето! И в този Облак Исус отново проговори на мен, и на останалите Си слуги, като казваше:
“Слуги Господни! Свърши се делото ви на земята! Най-тежкото дело в най-тежкото време! И на вас, последните Ми слуги и пророци, се падна твърде великата чест да изпълните стиховете на пророк Исайя:
“В онова време, на мястото, гдето е Името на Господа на Силите, на Сионския Хълм, ще се донесе подарък на Господа на Силите от люде високи и гладки, и от люде страшни от началото си и нататък, от народ, който отмерва и потъпква, чиято земя обират реките…” (Исаия 18:7)
Реките Авана и Фарфар в едно с Нил и Ефрат обираха земята с лъжливо благовестие и демонична измама, но те нямаха власт над людете Нееман! И вие, високи и гладки слуги на Моя Бог и Отец, наистина бяхте страшни за слугите на дявола! Защото им отмерихте въздаянието с мярка от Бога, и стъпкахте мерзостите им в пръстта!
А на всичките Ми люде, които днес слушат Гласа Ми, идещ от бъднините, Аз казвам:
Много вдовици има днес на земята! И нито една от тях няма да разпознае слугите Ми, но само вдовицата от Сарепта Сидонска! Много прокажени има днес на земята! И нито един от тях няма да се очисти, освен сириецът Нееман! Заради него дадох тия видения на пророка Си и него запечатвам с Духа на тази Свята пророческа книга! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s