3. “ВСИЧКИТЕ ТВОИ ВЪЛНИ И ТВОИ РАЗВЪЛНУВАНИ ВОДИ ПРЕМИНАХА НАД МЕНЕ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едва ли има по-славна и чудесна привилегия за един Господен слуга от тая – да пристъпи с нозете си във водите на Святия Дух и да призовава човеците на покаяние и отвръщане от греховете и от мерзостта. Някога това стори Йоан Кръстител, за да направи прави пътеките на Господа и да Му приготви благоразположен народ.
Днес това трябва да сторим всички ние.
Да ти казвам, че сърцето ми е прекомерно развълнувано от призива на Исус, е излишно. Но аз искам наистина да осъзнаеш, че последното движение на Святия Дух на тази земя ще бъде свързано именно с Освещението. Защото самото Освещение е равносилно на това, че Невястата на Исус е влязла в скришната си стаичка, за да облече бялата си рокля и да се яви пред Младоженеца – в Неговата Слава, в Неговата Святост, и в Неговата безпределна чистота. Словото казва това с твърде категорични стихове:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:7-8) 
И още:
“Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:14)
Както и да прочетеш тези стихове, било като един, който е достатъчно просветен от Святия Дух, или като друг, който за първи път се докосва до Божиите обещания към Църквата, ти сам разбираш, че Небето не е създадено за всички и не всички ще го наследят. Тъй че категоричността на пророческите стихове цели само едно:
Да те накарат да копнееш за Освещение!
Преди хиляди години на земята живял един сирийски военачалник. Умен стратег и тактик, той имал благоволението на царя си и респект от всичките си врагове. Но един факт карал този военачалник твърде много да страда и да не намира утеха и щастие в никой от военните си подвизи.
Той бил прокажен!
Само си представи това! Да държиш жезъл на военна власт, с който всичките войници ти се подчиняват безпрекословно, а този жезъл никак да не може да подчини собственото ти тяло, предадено на коварна болест. Със сигурност Нееман е страдал ужасно, гледайки как проказата погубва всичката му жизненост и разяжда тъканите на собствената му плът. Но ето, че Бог проявил Милост към този военачалник. И като обърнал съдбата му към пророка Си Елисей – дал му да разбере, че единственият шанс да се изцели от проказата си е като се потопи седем пъти в река Йордан…
За военачалник като Нееман, свикнал със страха и преклонението на хиляди човеци пред него, в първия миг подобно изискване било твърде безумно. Той самият да става обект на подобно зрелище. И затова той гневно отсякъл:
“Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя?” (4 Царе 5:12) 
Но явно, че сирийските реки Авана и Фарфар стрували много по-малко от река Йордан, понеже в тях никой и никога не е бил очистван от проказата си. Ето защо самите Нееманови слуги, с риск още повече да разсърдят господаря си, с трепетен глас му казали:
“Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!” (4 Царе 5:13) 
Може би ще се запиташ защо започвам с тази история, след като вече си я чел и няма какво ново да научиш от нея. Но аз ще ти кажа, че от нея има да научиш много нови неща. Например това, че по дух Сирия винаги е била прицел на Божието благовестие. Нима можеш да забравиш как един фарисей на име Савел, взел писма от първосвещеника, беше на път към синагогите на Дамаск? А не го ли пресрещна Агнецът на пътя, за да го спре от злото му намерение? И не пазеше ли Господ Исус в тоя миг именно людете Си Нееман?
И ако това напомняне ти е малко, то нека продължа с поглед върху днешните “сирийци”, които са нямали щастието като Нееман да се потопят във водите на Йордан, но са останали под властта на светските реки Авана и Фарфар. Защото е факт, че днешната проказа на дявола е изработила твърде силна непоносимост срещу пророческото благовестие. Тъй щото много прокажени, загниващи в собственото си беззаконие, повтарят по дух първоначалните гневни думи на Нееман, като казват в сърцата си:
“Теологията на Бени Хин, Дерек Принс и Робъртс Лиардън не струва ли многократно повече от всичките пророчески книги на тоя Главчев и това служение “Мория”? И не сме ли ние очистени в тая теология, и сърцата ни окъпани в нея?”
Да, вярно е! Теологията ви наистина струва многократно повече, понеже се купува с пари! И ако вие наистина сте окъпани в нея и си вярвате, че Авана и Фарфар извират от Хълма Сион, то просто не обръщайте внимание на тая книга, нито на Божия Йордан, който ще развълнува вълните си в нея! Но на всички, които биха послушали гласа на Неемановите слуги, както ги послуша самият сирийски военачалник, аз днес ще кажа:
“Ако Господ Исус Христос ви беше заръчал нещо голямо чрез пророка Си, то не бихте ли го извършили? Колко повече като ви призовава да потърсите водите на Освещението и да се облечете в Дрехата Му!”
Но ето, по причина на това, че гордите погледи гледат нависоко, а сърцата се превъзнасят от евтини хвалби и религиозни ласкателства, то никой от Вавилонските високопоставени няма да погледне надолу, та да види, че водите на Йордан го призовават към очистване, и Гласът на Духа към Освещение. Те ще си останат при собствените си реки. За да бъдат чисти в собствените си очи и проказата на Нееман до самия край да им се струва бяла дреха и лична покана за Сватбата на Агнето.
След тези първоначални думи аз ще погледна отново към моя Господ Исус Христос. Защото Той все така стоеше до мен на Господния Хълм. И като ми посочи Реката, родена от всичките води на Сърцето Му, започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Господен! Нека сега те заведа при самите води на Божия Йордан. Защото там ще ти дам да видиш как последният Нееман се очиства от проказата си. А в този Нееман непременно ще се разпознаят всички, които имат сърца да приемат Моя пророчески призив. Те непременно ще преживеят съдбата от стиховете, които гласят:
“Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене…” (Псалми 42:7) 
Помисли тогава, Стефане! Какво ще рече Моите вълни и Моите развълнувани води да преминат над някого?”
“О, Господи мой! Това ще рече, че човек наистина е пристъпил с нозете си във водите на Твоя Свят Дух. За да намери в тях всичкото си изцеление и духовно Освещение, с което да бъде въздигнат в Святото Ти присъствие…”
Отговорът ми накара Спасителят да се развълнува в Сърцето Си. А след това отново да ми проговори, казвайки:
“Истина, истина ти казвам! Последните ще станат първи, защото първите вече станаха последни. Толкова последни, щото напуснаха и мястото си на последни и ги няма никак вече в Небесните планове и в Божието Спасение. Те не просто загърбиха Божия Йордан, но се отдадоха на мерзостта с такава страст и похот, щото лъжеученията на дявола им станаха дреха, и проказата му – желателна храна и любимо питие. Те станаха противни за Мене, както и Аз станах противен за сърцата им. Ето защо Противният на Вавилон днес ще издири противните на Вавилон – сиреч – грешните по плът, от които се гнусят всичките лицемерни и беззаконни по дух. Пак казвам, за да го запомните:
Господ, Който е противен на Вавилон, ще събере при Себе Си противните на Вавилон! Защото противните на Вавилон са грешните по плът, от които се гнусят лицемерните и беззаконните по дух!
Защото за грешните по плът има Спасение в Моята Кръв и Освещение във водите на Моя Дух!
Но за лицемерните и беззаконните по дух няма Спасение, няма изцеление и няма опрощение до века! Понеже лицемерните и беззаконните са тия, които нарекоха Господа “дявол”, понеже приеха дяволът да им бъде “Господ”!
Ето затова Очите Господни ще издирят и Ръката Господна ще спаси грешните по плът. И на тях ще дам привилегията и благоволението Си да бъдат очистени и да напълнят Сватбата Ми, понеже поканените не бяха достойни.
Затова ти сега тръгни след Мене. За да слезем при самите води на Йордан и там да видиш как ще подействат вълните на Божието Освещение…”
След тези думи на Исус, аз Го последвах при река Йордан, където сърцето ми стана свидетел на всичките видения в тази книга.