2. “В БЛАГОПРИЯТНО ВРЕМЕ ТЕ ПОСЛУШАХ, И В СПАСИТЕЛЕН ДЕН ТИ ПОМОГНАХ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
На едно единствено място в Евангелието Господ отвори устните Си, за да говори на човеците за великите дела на Божия Пророчески Дух. И Евангелист Лука записа думите на Спасителя, с които Той говореше за дните на пророк Илия и за времето на пророк Елисей. Но ето, че човеците в синагогата, които трябваше да славят Отца за Словото на Живота, взеха че се озъбиха против Божия Син. Те не искаха да приемат в сърцата си, че трябва да са като вдовицата от Сарепта Сидонска или поне като сириеца Нееман, за да спечелят Божието благоволение и да бъдат изцелени от религиозната проказа на дявола. Затова, без никак да търпят пророческите Му думи, те скочиха единодушно против Исус и Го заведоха на стръмнината, за да Го убият…
Говоря ти за всичко това, понеже в изминалото време от последната пророческа книга, която изпратих на Божието домочадие, дяволските чеда се озвериха и против мен. Нещо повече – те наистина поискаха да ме убият с твърде ужасни чародейства, дошли като черни ята над главата ми. Но както някога Исус мина сред озлобените и Си отиде, без да могат да Го досегнат, така и на мен Той даде да премина неповреден всред всичката чародейна и демонична ярост на Сатана.
Как мислиш тогава? Не са ли думите на Исус твърде опасни за царството на лукавия? И ако в минали години Той посети Божиите чеда с чудесните откровения за пророк Илия и вдовицата от Сарепта Сидонска, описани в книгата за “Пътят до потока Кисон и върха на Кармил”, то нима ще пропусне да им даде откровенията за пророк Елисей и сириеца Нееман?
Истината е, че сърцето ми беше твърде много развълнувано от видението в Небесния дом на Апостол Петър. И аз, не можейки да сдържа напиращите от сърцето ми думи, попитах моя Спасител, като Му казвах:
“О, Исусе! Защо чак след толкова години реши да ме посветиш в тая дълбока тайна на Божия Пророчески Дух, заключена в думите Ти за пророк Елисей и сириеца Нееман? Не можеше ли да посветиш слугата Си за тая Вяра на Освещението още тогава – когато ме вдъхновяваше за пророк Илия и за вдовицата от Сарепта Сидонска? Понеже стиховете в Евангелието за Илия и Елисей са един до друг и непременно са свързани духовно…”
Слушайки въпросите ми, Господ се усмихна. А след това ми проговори, като казваше:
“Защо се опитваш да изпреварваш времето на Божиите видения? Не знаеш ли, че има време за всяко нещо и срок за всяка работа под слънцето? Но за свидетелство на Моите братя и сестри Аз непременно ще отговоря на въпросите ти. Затова като начало нека те попитам:
Забелязваш ли, че когато говоря за Пророк Илия и вдовицата от Сарепта Сидонска, Аз ясно казвам, че става дума за “дните на Илия”?
“Да, Господи мой! Точно така е записано…”
“Виж тогава и другото, което също е записано. Защото, говорейки за Елисея, Аз вече не говоря за “дни”, но за “времето на пророк Елисея”… Откъде е тази разлика според тебе? Защо Илия се свързва с дните, а Елисей – с времето?”
Слушах твърде мъдрите думи на Исус, а сърцето ми започна да се просветлява от Него. И ето, че в един миг аз усетих отговора на устните си, тъй щото казах на Господ:
“О, Спасителю мой! Думите Ти са били пророчески. Защото, говорейки за Пророк Илия, Ти Си имал предвид готовността ни да участваме в грабването на Църквата, което е твърде скоро. И понеже дните са, които бързо преминават, то и затова Пророкът Ти Илия се свързва с дните. Колкото до Пророк Елисей, то Ти непременно го свързваш с Божието дълготърпение и с Божията Милост към всичките грешни езичници, които са Нееман. А за тази Милост и дълготърпение Апостолът Ти Петър ни говори, като казва:
“Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние…” (2 Петрово 3:9) 
И ето затова времето на Пророк Елисей е за всички, които са Нееман, а дните на Пророк Илия – за тези, които са вдовицата от Сарепта Сидонска…”
Господ се усмихна на думите ми и проговори, като казваше:
“Запомни добре думите, които изговори, понеже не са твои, но на Духът Ми, Който отговори чрез устните ти. Да, Стефане! Точно така е! И ето затова Аз първом посветих сърцето ти в “дните на Илия”. За да имам людете Си просветени и готови за мига на грабването. За оня миг на върха на Кармил, когато като сърна ще скочат в Облака на Божията Слава. Но ето, че сега съм при теб, за да ти говоря за “времето на Пророк Елисея”. Защото е дошло времето Небесният Цар да каже на слугите Си пророците:
“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба…” (Матея 22:8-9)
Как мислиш тогава? Кого ще намерят Божиите пророци, когато излязат по кръстопътищата? Няма ли Отец Ми да ги срещне с людете Нееман? И когато Нееман непременно се изцели от проказата си и придобие Освещението Ми, то няма ли той да се яви на Моята Сватба?”
“Да, Спасителю мой! Нееман непременно ще се яви на Сватбата Ти със светлата Дреха, която Ти ми показа в Небесния дом на Апостола Си Петър…”
“А не казах ли Аз в същата Моя притча, че на Сватбата Ми ще се яви и човек, който не е облечен със сватбарска Дреха? Кой е този, който ще има самочувствието, че отива на Сватбата Ми, а ще бъде изненадан от нечистотата си?”
“О, Исусе! Това непременно ще бъде Гиезий, който пожела користите на света и измамно ги обрече, като получени в Твоето Име. Но тогава Сам Ти ще го изобличиш с думите на Пророка Си Елисей и ще му кажеш:
“Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини? Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века…” (4 Царе 5:26-27) 
Слушайки отговора ми Исус утвърдително поклати главата Си, а след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Именно отговорът на Божия Пророк към Гиезий е втората причина да нарека слугуването му “времето на Пророк Елисей”. Защото ако Отец Ми дава дълго време за покаяние, очистване и отвръщане от света и неговите съблазни, то как някои ще обръщат това време в дни на собствените си користи и на личното си благоденствие? Те наистина не са познали дълбоките съдби и знамения на Божия Пророчески Дух.
Но ето, Аз съм до теб, за да те водя във виденията на тази Свята пророческа книга. И затова сега ти казвам да Ме последваш в земните места. Защото Синът ще призове Отец Си чрез слугите Си на земята, а Сам Отец ще Му отговори чрез Духа Си от небесата…”
След тези последни думи Господ хвана сърцето ми, тъй щото двамата с Него напуснахме Небесния Ерусалим, като слязохме в земните места. А тогава очите ми отново видяха страшния сатанински потоп на мерзостта, както и неизброимите множества от човеци, които бяха затлачени в калта и мръсотиите му. И ето, че в мига, когато стъпихме на Господния Хълм, Исус посочи с ръка към долината, като ме попита:
“Как мислиш, слуго Господен? От какво най-много се нуждаят човеците в тая езическа долина?”
“О, Исусе! Те се нуждаят от Божията Благост и Милост. Те трябва да бъдат очистени от греховете си. Защото, ето, греховете им са проказа, която разяжда душите и сърцата им…”
В следващия миг Гласът на Господ стана преизпълнен от състрадание. И Той, като протегна ръцете Си към мен, казваше ми:
“Падни в нозете Ми и хвани ръцете Ми с тая вяра, с която ходатаят държи роговете на Олтара! И като събереш всичката любов от сърцето си, викай към Отец Ми на небесата, за да излее Дух на Благост и Милост към угнетените и омърсените на земята…”
Чул Святата повеля на моя Господ, аз паднах на колене пред нозете Му. И като хванах ръцете Му, възридах пред Отец на небесата, като Му казвах:
“Святи мой Отче! Татко Небесен! Моля Те от цялото си сърце да излееш Духа Си върху тия, които са мъртви духом! Моля Те, Отче Мой! Ти, Който раждаш облаците и ги напълваш с влага! Ти, Който превръщаш пустинята в градина, и вършиш неизброими чудеса във висините! В Името на Исус – сниши Духа Си в долините и низините! И нека в Духа Ти убитите да оживеят и мъртвите да възкръснат! И нека в Духа Ти болните да се изцелят! И нека в Духа Ти Те познаят всичките езически люде Нееман, за да узнаят и изповядат, че няма друг Спасител, Който да спасява, освен Тебе, Исус и Святият Дух!”
Не зная колко време се молих и държах ръцете на моя Господ. Но ето, че накрая Небето над очите ми просия. И на мястото на сиянието се отвори врата и се показаха Небесните ръце на Отец, Който изговори с гръмлив Глас:
“Възлюбен Исусе! Сине Мой, Който живееш в сърцата на Моите пророци! В благоприятно време Те послушах, и в спасителен ден Ти помогнах! Ето, извори ще потекат из утробата Ти, и река ще се излива отсред Тебе! Тъй щото където мине тази река – всичко да живее! Защото тази река ще е последният Йордан на Благия Ми Дух! И седем вълни на Освещение ще се движат всред нея! За да изцелят людете Ми Нееман и така да напълнят Сватбата Ти…”
Докато Отец говореше от небесата, самото Сърце на Исус се превърна в могъщ Извор. И водите на този Извор бликнаха отведнъж, като се превърнаха в река, която тръгна надолу в долината, за да противостои на сатанинския потоп. А миг, след като реката беше родена и изпълнила до краен предел коритото си, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Запомни ли първите думи на Отца, които Той изговори на Възлюбения Си Син?”
“О, Исусе! Как няма да ги запомня! Та това бяха думи от “Книгата на пророк Исайя”, които и Апостолът Ти Павел цитира във “Второто послание към Коринтяните”…”
“В благоприятно време Те послушах, и в спасителен ден Ти помогнах!“
“А какво разбра ти от думите на Отца Ми? Не идват ли думите на Отца, за да потвърждават всякога думите на Сина? И ако Синът ти казва в Евангелието, че днес е времето на Елисей и Нееман, то как Отец е потвърдил думите на Сина Си?”
За кой ли път превъзходната Мъдрост бликаше в устните на Исус! И за кой ли път сърцето ми трептеше от изобилната Му Светлина! А именно тая Мъдрост и тая Светлина ме накараха да отговоря на Господ, казвайки:
“О, превъзходен мой Спасителю! Отец наистина е свидетелствал чудесно на Твоите думи. Защото когато Отец казва:
“В благоприятно време Те послушах…”
То Той е имал предвид именно назначената от Него Благодат, нужна за изцелението на Нееман. Защото името “Нееман” ще рече “приятният”, а Благодатта на Отца върху него прави и самото време “благоприятно”.
И когато втори път Отец казва:
“В спасителен ден Ти помогнах…”
То Той е имал предвид именно делото, което ще извършат Неговите пророци, движени в Духа и Силата на Илия, какъвто беше Елисей. Защото името “Елисей” ще рече “Бог е Спасение”. А така идва и пълнотата в думите на Отца:
“В благоприятно време Те послушах, и в спасителен ден Ти помогнах!”
Сиреч: “Послушах Те във времето, когато изливам Благост върху людете “Нееман”, и Ти помагам във времето, когато изпращам на земята Моите пророци “Елисей”!…”
Думите ми накараха Исус да ме прегърне с ръцете Си. А след това отново да ми проговори, казвайки:
“Въздай Слава на Отец Ми, че е напълнил сърцето ти с Духа Си! И иди и предай думите Ми на всичките Ми братя и сестри! Иди и кажи на всичките Божии чеда, че днес е все още ден за Освещение!
Въпреки потопа на дяволското нечестие! Въпреки умноженото беззаконие! Въпреки всичкото отстъпление от Кръста и от Хълма Господен! Защото всички трябва да изповядате в сърцата си Павловите думи:
“И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. (Защото казва: “В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах”; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден)…” (2 Коринтяни 6:1-2)
Защото днес от Сърцето Ми извира река! И тази река е последният Йордан, в който ще потопят нозете си последните Ми пророци, за да проповядват покаяние и отвръщане на човеците от користите и греховете на целия свят! В тая река ще се движат седемте вълни на Божието Освещение! И всеки, който се потопи седемкратно в нея, ще преживее Моето опрощение, Моят мир и Моето Освещение!
“…онова освещение, без което никой няма да види Господа…” (Евреи 12:14)
Ето, призовах ви!”