1. ВИДЕНИЕТО В НЕБЕСНИЯ ДОМ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека отново започна с това, че скръб изпълни цялото ми сърце. И тая скръб, като разплака очите ми, накара ме да викам с всичката си сила към Исус и да Му казвам:
“О, Господи мой! Имай милост към слугата Си! Избави ме от вълните на тая скръб, която разлюлява сърцето ми! Защото виждам зло в долината, което пречи на мнозина да се възкачат на Твоя Свят Хълм. Та нали Ти, Исусе, ми даде най-святите видения в Храма Си, за да се влюбят човеците във всичката Ти привлекателност и да се съградят в Тебе? Но ето, че и дяволът в долината не е стоял със скръстени ръце. И като е раздвижил всичките си мътни извори, направил ги е да завличат пръст, и така да потопят много сърца в кал и мръсотия.
А какво да правя аз, Господи? Да стоя ли да гледам този потоп на дявола и сърцето ми да скърби или да призова Тебе, Чието Име е Спасител? Моля Те, Господи мой! Говори на слугата Си и не му давай почивка, докато Святото Ти дело не се извърши докрай!”
Братко мой! Никога в живота си не съм имал толкова яростна и жестока съпротива от дявола, както в миговете на тази моя молитва. Защото аз виках, а моят Спасител мълчеше с дни, които се превърнаха в седмици, и в седмици, които набъбнаха до месеци. А така скръбта ми стана още по-голяма. И самата скръб отново и отново отваряше устните ми в молитва към Исус и Неговия Благодатен Дух. Но ето, че накрая, след два месеца мълчание, Той отговори на плача и сълзите ми. И като докосваше с ръка главата ми, започна да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли колко тежко и усилно е да простреш ръката си в калта и да се опиташ да измъкнеш само една човешка душа?
Не много души, а само една!
Мислиш ли, че червеите в калта лесно биха я пуснали? Колко повече – когато сърцето ти трябва да ходатайства в Пролома за всичкия Божий остатък, избран по Милост и Благодат от Отца Ми! Но ето затова сърцето ти трябва да получи от Мен нови видения, каквито не съм ти давал никога. Видения, с които самите пленници на калта и сатанинския потоп ще бъдат призовани към очистване, Освещение и въздигане в Святото присъствие на Отца Ми. Затова сега Ме последвай! Защото ще въздигна сърцето ти в Небесния Ерусалим! За да ти дам не просто Освещението, но Посвещението за съвършеното очистване във водите на Святия Дух…”
След последните Си думи Господ ме хвана със силните Си ръце, като въздигна сърцето ми нагоре. И ето, че пред очите ми се явиха съвършените светлини на Сион, а нозете ми стъпиха с Исус всред златните улици на Небесния град. А тогава, вдигнал ръката Си и посочил напред, Господ ми каза:
“Върви след Мене! Защото сега ще те въведа в дома на един от Господните слуги. Слуга, когото направих да бъде съвършен изявител на Божието Освещение…”
С огромно вълнение последвах моя Господ, а очите ми гледаха с възхищение на всичките пречудни домове, отляво и отдясно на златната улица. Но ето че накрая Исус се спря пред един от домовете. И като протегна десницата Си и отвори вратата, ме подкани с усмивка на Благост, като ми казваше:
“Влез след Мене! Защото сега сърцето ти ще бъде разтърсено. И като бъде разтърсено, ще остане прекомерно удивено от Благодатта, която този Мой слуга е получил от Отца Ми…”
Ето, че Господ вече влизаше в дома, а аз Го последвах. Така Той пристъпи в една от стаите на дома, а аз прекрачих след Него…
Мир, Помазание и Съвършена чистота се излъчваха от стените на тази стая. В нея имаше изобилие от скъпоценни камъни и свещени предмети. И аз, като гледах, не можех да отроня дори дума от възхищението и преклонението, които ме завладяха. А докато не знаех какво да кажа или как да изразя впечатлението си, Господ посочи напред с ръката Си – към самото легло в стаята. И тогава ми каза:
“Виж какво има върху постелката на леглото! Защото така непременно ще разбереш кой е Моят слуга, който живее в този Небесен дом…”
С вълнение погледнах към постелката и в този миг едни светли стихове нахлуха в сърцето ми:
“Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си…” (Псалми 149:5) 
А Исус, видял стиховете в сърцето ми, отново каза:
“Да, момчето Ми! Наистина става дума за славно тържество и за велика радост. Защото са радост и тържество на един от Божиите Светии. Но ти сега виж какво има при постелката му…”
Отново гледах към постелката, когато очите ми съзряха светъл пергамент, нагънат на руло и вързан с копринена връвчица, чиито нишки блестяха със светлината на слънцето. А това ме накара с възторг да прошепна на Господ:
“О, Исусе! Виждам светъл пергамент, нагънат и вързан със слънчева копринена връвчица. И въпреки, че в тая стая има изобилие от всякакви богатства, то като че ли Небесният Ти слуга най-много люби и най-много се радва на тоя сгънат пергамент…”
“Да, така е! Но ти си спомни, че и в Небесната стая на Апостола Ми Павел беше същото. Защото и там имаше много Небесни съкровища, но най-скъпоценният беше пергаментът с Небесния Език на Любовта. Но какво ли ще съдържа този сгънат пергамент? И кой ли ще е слугата Ми, на когото Небесният Отец е дал тоя най-скъпоценен от Небесните дарове?”
Думите на Господ ме тласкаха неудържимо към пергамента. И аз, като Го погледнах с ревност, казах Му:
“О, Исусе! Дай на сърцето ми тая сладка радост да докосне и разгъне тоя пергамент! За да разбера кой е Небесният Ти слуга…”
Господ се усмихна на думите ми, а очите Му заблестяха загадъчно. И Той, като вдигна ръка и посочи пергамента, вече ми казваше:
“Иди и го вземи! И като развържеш слънчевата връвчица, разгъни го!”
Цялото ми сърце трептеше като окъпано във води от Божия Светлина. И аз, като се приближих до постелката, взех пергамента. А след това развързах връвчицата му, за да го разгъна. Но тогава пред очите ми стана чудо. Защото пергаментът се разтвори и в следващия миг се разстла пред очите ми във вид на Дреха от най-нежен, свят и ефирен плат. И самата Дреха, като блестеше и заслепяваше очите ми, ме накара да извърна поглед към Исус и да Му кажа:
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! Какво Си дал да докоснат ръцете ми? И какво Си благоволил да съзерцават очите ми? Та ето – пергаментът на слугата Ти се превърна в светъл и чист висон, който блести с всичките любовни лъчи от Сърцето Ти!”
В отговор на думите ми Исус се разсмя сърдечно. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нека Аз да взема Дрехата и да разгъна гънките й пред сърцето ти. За да видиш думите, които не човек, но Святият Дух е изписал върху нея. И като видиш тия думи, да ги прочетеш не като човек, но като дух, роден от Отца Ми…”
В следващия миг Господ взе Дрехата отсред пръстите ми. И като я разгъна пред мен и я приближи към очите ми, направи отсред нея да заблестят стихове, които гласяха:
“Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете. Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос…” (2 Петрово 1:2-11)  
Едва бях прочел стиховете, когато сълзи от прекомерна радост замъглиха очите ми. И аз, като паднах на колене пред нозете на Исус, казах Му:
“О, Господи мой! Ти Си довел сърцето ми в Небесната стая на Апостола Си Петър. И така Си дал на слугата Си да се докосне до едни от най-святите и най-прекрасните стихове на Твоя Нов Завет…”
“Не просто до стихове съм те довел! Не просто до стихове, но до Вярата на Човешкия Син! До онази Вяра, която довежда до Освещение! До Вярата, с която всички ще изперете дрехите си и ще ги очистите във водите на Святия Дух! Защото сега пред твоето сърце и пред сърцата на всичките Си чеда Аз ще разпечатам една от най-дълбоките тайни, давана на Божий слуга:
Тайната на седемкратното потапяне във водите на Святия Дух, което води до съвършено Освещение!
Затова виж отново Небесната Дреха, която държа в ръцете Си. Защото от нея блестят седем гънки със седем лъча на божественото естество. Виж всяка от гънките и запиши на книга всеки от лъчите на божественото Ми естество…”
Като в сън надигнах главата си отсред нозете на Спасителя, за да гледам на Небесната Дреха. И тогава видях че тя наистина имаше седем гънки и от всяка гънка блестеше лъч от божественото естество на Исус…
Първата гънка от Дрехата блестеше с лъча, чиято Светлина ми казваше:
“Положете всяко старание и прибавете на вярата си Добродетелта на Исус!”
Втората гънка блестеше с лъча, чиято Светлина ми казваше:
“Положете всяко старание и прибавете на Добродетелта си Благоразумието на Исус!”
Третата гънка блестеше с лъча, чиято Светлина ми казваше:
“Положете всяко старание и прибавете на Благоразумието си Себеобузданието на Исус!”
Четвъртата гънка блестеше с лъча, чиято Светлина ми казваше:
“Положете всяко старание и прибавете на Себеобузданието си Твърдостта на Исус!”
Петата гънка блестеше с лъча, чиято Светлина ми казваше:
“Положете всяко старание и прибавете на Твърдостта си Благочестието на Исус!”
Шестата гънка блестеше с лъча, чиято Светлина ми казваше:
“Положете всяко старание и прибавете на Благочестието си Братолюбието на Исус!”
И последната седма гънка блестеше с лъча, чиято Светлина ми казваше:
“Положете всяко старание и прибавете на Братолюбието си Любовта на Исус!”
А в мига, когато и последният лъч изяви със Светлина посланието си в сърцето ми, Сам Исус проговори, казвайки:
“Защото ако тия Мои Добродетели се намират у вас, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познанието, което ви давам за Мене! Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че съм го очистил от старите му грехове. А вие всички се постарайте да затвърдите още повече вашето призвание и избиране! Защото като се утвърдите в Моите божествени Добродетели, няма никога да изпаднете! И Сам Аз ще ви дам достъп до Вечното Си Царство! Ето, Стефане! Сега си пред самото разпечатване на една от най-великите тайни на Божия Пророчески Дух. И ти, като гледаш на тия седем лъча отсред гънките на Небесната Дреха, кажи Ми:
Беше ли Петър един от Апостолите Ми, на които дадох да гледа на Моето Преображение и на белотата на Дрехата Ми?”
“Да, Исусе! Той беше един от очевидците на Твоето Преображение!”
“А беше ли Петър човекът, който побърза да препаше връхната си дреха и да се хвърли в езерото, понеже беше гол, когато след Възкресението Ми Аз се явих на всинцата?”
“Да, Исусе! Той беше, който постъпи така, понеже се срамуваше от себе си…”
“А не трябваше ли Господ да утвърди вярата на слугата Си? Не трябваше ли да му даде да свидетелства за великата тайна на Божия Пророчески Дух? Впрочем, забелязваш ли как в посланието си Апостолът Ми говори, че оня, който няма Моите Добродетели, е забравил, че е бил очистен от старите си грехове? А на колко места в Евангелието Аз говоря за очистване? И кои по принцип бяха човеците, които искаха да бъдат очистени от Мене?”
“О, Исусе! Прокажените бяха тия, които искаха да ги очистиш. И Ти, като вдигаше ръцете Си към тях, казваше им:
“Искам, бъдете очистени!”
“Виж тогава тайната на Божия Пророчески Дух, която днес твоят Господ разкрива на сърцето ти. Защото в Евангелието Аз прогласих като казах:
“Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман…” (Лука 4:27) 
А как беше очистен Нееман, момчето Ми?”
“О, Исусе! Той се потопи седем пъти в река Йордан според думите на пророк Елисей. И тогава проказата му се очисти и месата му се обновиха, като месата на малко дете…”
“А кой слуга в древността говореше за очистването на месата, като на малко дете? Не беше ли това Елиу, който говореше в Духа на Отца Ми? И не каза ли той на Йов, че:
“Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, за да възвести на човека що е за него право, и ако Бог му бъде милостив и рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, – тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си; ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, и му дава да гледа лицето Му с радост; и възвръща на човека правдата му…” (Йов 33:23-26)
Кой е Посредникът между вас и Моя Отец? Кой е Тоя, Който отнема греховете ви и ви прави да бъдете очистени и обновени, като малки дечица?”
“О, Исусе! Ти Си Посредникът!”
Чул думите ми, Господ проговори с твърде сериозен Глас, като казваше:
“Църкво Моя! Слушай Гласа на своя божествен Посредник!
Днес има един последен Елисей, който действа чрез пророците на Отца Ми, изпратени за Светлина на света! Днес има и една последна река Йордан, в която са водите на Святия Дух! Днес има един последен Нееман, който ще се потопи седем пъти във водите на Святия Дух, за да се изцели от проказата си! Днес има седем божествени лъча на едно последно Освещение, с което вие ще придобиете Дрехата на Моята Святост и всичките белези на Моето божествено естество! Днес има и един последен Гиезий, на когото ще се залепи проказата на Нееман, и за който ще дам видения на слугата Си в нова книга! Но на всички вас днес казвам:
Последвайте Ме във виденията, които ще разкрия на слугата Си! За да станете чрез тях участници на божественото естество и да платите цената за твърде великите обещания на Моя Отец!
Който Ме послуша, ще бъде издигнат над потопа на сатанинското нечестие и над всичките мерзости на погиващия свят! Защото Аз ще отнема старата му победена вяра и ще му дам Моята побеждаваща Вяра!
Вярата, която води до Освещение! Вярата, с която покорени на Гласа Ми, ще се потопите седем пъти във водите на Святия Дух! За да се изцелите, просветите и осветите пред Мене!
Аз, Посредникът на Вечното Освещение, все още говоря и не млъквам!”