3. ДЕЦАТА НА РАХИЛ ИЛИ ЗА СИЛАТА НА ДЯВОЛСКОТО ПОГУБЛЕНИЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Едва сега в пълна степен разбрах какъв е бил товарът от Бога върху сърцето ми. Едва сега проумях, че днес Рахил ридае за погубените си чеда, понеже Асириецът Ирод се е възцарил в много църкви. И като надига лицето си, превъзнася се против Бога и против Небесния Цар. Как мислиш тогава? Този Свят, Благ и Милостив Отец, Който е на небесата, няма ли да чуе риданията и въздишките на затворените и пленените? Няма ли Лицето Му да е свъсено и намръщено против всички вълци грабители, които искат да наложат в сърцата плода Вениамин, а не Плода Емануил? Но ето затова Отец още говори и още призовава. И аз, покорен изцяло на Волята Му, ще продължа да призовавам човеците на покаяние, колкото и гонение да ми коства това.
Когато Господ дойде към сърцето ми, за да ми даде видението с децата на Рахил, Той беше необикновено сериозен, бих казал намръщен. Гласът Му с необикновена твърдост и строгост вече ми казваше:
“Сега ще дам на сърцето ти видение, с което Мечът Господен ще освети най-ревниво пазените тайни на дявола. Защото смисълът на вашата вяра в Мене е наистина в Младенеца Емануил. Вениамин е отпорът, с който духът на Антихрист се възпротивява на повярвалите в Моето Име. Кажи Ми тогава:
Защо в Стария Завет Отец даде на пророка Си Исайя да пророкува за девица, която ражда Емануил, а същата тази девица не Ме нарече Емануил, а Исус?”
“О, Господи мой! Много пъти съм разсъждавал върху този факт и сега си мисля, че обяснението е изцяло духовно. Защото Твоето Име ще рече “Спасението на Йеова”, а Емануил ще рече “Бог с нас”. тъй че пророчеството от Исайя има двоен прицел в значението си. Веднъж – като пророчество за Теб, Който се роди от девицата Мария, и втори път – като пророчество за Младенеца, Който Святият Дух ражда в сърцата ни…”
“Погледни тогава, че Емануил ще рече “Бог с нас”. И ако Отец Ми наистина е с вас чрез Святия Си Дух, то разбираш ли, че далечният прицел на пророчеството от Исайя касае не толкова Мен, Който се родих в утробата на Мария, колкото Мен, Който се раждам във вашите сърца? И ако вие имате чистият разум на Святия Дух да проумеете именно това, което ви казвам, то непременно ще размислите, че срещу това раждане на Плода Христос в сърцата ви дяволът ще противопостави раждането на други плодове. За какви други плодове предупредих Аз в Евангелието?”
Въпросът на моя Господ беше зареден и със самия отговор. Ето защо Му отговорих:
“Исусе! Ти предупреди всички ни, като каза:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете…” (Матея 7:15-16)
Тук Господ с още по-строг и твърд Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Когато съм предупредил да се пазите, то какво или кого съм имал предвид? Не пази ли една майка плода на утробата си? И ако лъжливите пророци отвън са с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители, то кой тогава е дошъл срещу Емануил? Кой е плодът на собствените им сърца?”
“О, Господи мой! Ясно се вижда, че това отново е Вениамин. Понеже за него Яков пророкува, че ще бъде вълк и грабител…”
“Какво по-важно тогава за Моите от това – да видят как се е родил вълкът и грабителят на последните времена? Защото, колкото до раждането на първия Вениамин, всички ще отворите библиите си на “Битие” и ще Ми посочите стиховете, които говорят за него. Но каква Библия трябва да отворите, за да видите раждането на последния Вениамин? Колко по-горе трябва да се издигнат сърцата ви, за да ви направи Отец способни да проумявате тайните на Писанието? Ето, Аз сега ще отворя очите ти, за да видиш раждането на последния Вениамин и да запишеш видението, като знамение против нечестивите и за предупреждение на Божиите чеда…”
След тези последни думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. Аз виждах малка шатра в полето, която чернееше на фона на залязващото слънце. А Исус, като протегна ръка и посочи напред, вече ми казваше:
“Тръгни след Мене. За да видиш тайния заговор на дявола, извършен против Младенеца на Йеова…”
Така Исус тръгна към шатрата, а аз Го последвах. И ето, че Светлината Му освети мястото. А тогава Господ ми каза:
“Виж сега кой ще излезе от шатрата. Защото с излизащия ще се случат злини…”
Погледнах към входа шатрата, когато забелязах как от нея излезе момче, което без всякакво съмнение разпознах като Йосиф. Нямаше как да не го разпозная, понеже то носеше шарената си дрешка, подарена от баща му Яков. Така, за мое най-голямо учудване, Йосиф тръгна да се отдалечава надалеч от шатрата, в самата тъмнина на мрака и нощта. А там мигновено го нападнаха демони, които побързаха да го разкъсат и убият. И ето, че самият Сатана се появи пред демоните си, взимайки дрешката на Йосиф. И като се въплъти в човешки образ, заприлича досущ на Йосиф. Така лукавият наметна шарената дрешка и вече отиваше към шатрата. Това ужаси сърцето ми, тъй че попитах Исус:
“Какво стана, Господи мой? Та ето, че Йосиф беше разкъсан и убит от демони, а Сатана се преправи, за да прилича досущ на него. И като облече дрешката му, тръгна към самата шатра…”
А Исус ми отговори:
“Много скоро ще разбереш отговорите на всичките си въпроси. Но сега двамата с теб нека влезем вътре в шатрата. За да видиш какво ще стори предрешеният дявол на самият Яков…”
Така аз и Господ влязохме зад кожените завеси. И очите ми видяха спящата Рахил, а до нея – Яков. Забелязал влизането на предрешения като Йосиф дявол, той не успя да разпознае измамата му и протегна ръцете си, като му казваше:
“Ела да те прегърна, синко!”
В следващия миг Сатана се наведе над Яков. И като докосна с ръка гърдите му, мигновено го уби, превръщайки сърцето му на камък. След това, гледайки спящата Рахил, с огромно удоволствие в гласа си дяволът вече казваше:
“Рахил, Рахил… Твоята утроба всякога ме е желаела. Понеже ме пожела още тогава, когато скри идолите ми близо до утробата си…”
В следващия миг дяволът отново се превъплъти, този път като самия Яков. И като легна до Рахил, облада сърцето й…
Не можейки повече да гледам на ужаса във видението, аз извърнах главата си, като попитах тихо Господа:
“Какво е това, което ми показваш, Исусе? Какъв е този ужас, тази неправда, това неизмеримо зло?”
А Господ, протягайки ръката Си и вливайки твърдост в сърцето ми, тихо каза:
“Това е духовното зачеване на последния Вениамин на земята. А ти сега виж внимателно всичките демонични знамения, които се явиха пред очите ти.
Първото демонично знамение бе убиването на Йосиф и подмяната му с лъже-Йосиф. Това демонично знамение се яви в последните дни и години на света, когато дяволът подготви сърцата за явлението на човека-Антихрист. На това демонично знамение отговарят в пълна степен и думите на Апостола Ми Павел:
“…в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни…” (II Тимотей 3:1-5)
Ето така, по силата на писаното, Йосиф излезе от шатрата в самата тъмнина, където беше убит и разкъсан от демоните. А след това самият Сатана преправи духа си и облече дрешката на Йосиф, за да има вид на благочестие, ако и да е отречен от силата му.
Второто демонично знамение беше закоравяването на Якововото сърце от допира на Сатана. На това демонично знамение отговаря и закоравяването на Израил при идването на Човешкия Син и закоравяването отпосле на отстъпилата църква в последните времена на земята.
Третото и най-страшно демонично знамение беше зачеването на последния Вениамин. На това демонично знамение отговаря последната тщеславна църква на земята, която, подобно на първата Рахил, прибра при утробата си идолите на целия свят. Така алчността, сребролюбието, идолопоклонството и теологията привлякоха при нея самият Сатана, който уби първородния й Йосиф и побърза да зачене плода на вълка и грабителя в утробата й. Сега разбираш ли защо Рахил е обречена да умре при раждането?”
“О, Исусе! Сърцето ми е пренаскърбено. И сега аз виждам, че няма по-голямо проклятие за една майка от това – да носи плода си и да мисли, че ражда Емануил, а в крайна сметка да роди Вениамин. Но как тогава да разбирам плачещата Рахил, която Ти ми показа в първото видение? Та нали тази последна Рахил, заченала от дявола, ще умре?”
Господ ме погледна с дълбоките Си очи, а в следващия момент ми каза:
“Разбирай плачещата Рахил, като оня жив остатък от тщеславната църква, който е бил избран по Благодат. Защото при последния сблъсък между Божиите пророци и лъжепророците на лукавия ще има изход за много от Сионовите пленници. И ако те са ридали и въздишали пред Бога и Отца, то Отец Ми ти даде да ги видиш като онази Рахил при гроба на Самуил, която непременно ще роди Йосиф. И сама тя ще се превърне в Мария. За да роди Младенецът на Вечния Живот! Затова Аз днес викам към плачещата Рахил и нека всеки от Сионовите пленници да чуе Гласа Ми:
Рахил, чуй Гласа на Господа твоя Бог, от Когото си отстъпила! Побързай да се събудиш, докато дяволът все още не е успял да те докосне! Премахни идолите отсред утробата си, понеже те са, които привличат лукавия и злия! Изхвърли търговията и сребролюбието! Изхвърли теологията и идолопоклонството! Изхвърли човешките авторитети и тщеславните доктрини! Опази първородния си Йосиф, докато все още не е излязъл от шатрата в мрака на нощта и тъмнината. Аз съм Господ, Който те очиствам и отнемам позора ти! И ти, като се покориш на пророческия Ми призив – побързай да се превърнеш в Мария, за да родиш Емануил! И нека чедата ти знаят тайната Божия, която им разкривам:
Както от утробата на Ревека се родиха Яков и Исав, роденият по Дух и роденият по плът, така от утробата на Рахил се раждат Йосиф и Вениамин! Тъй че родения по плът всякога ще гони, за да убие родения по Дух! И ако Отец Ми люби и призовава Яков и Йосиф, дяволът непременно търси Исав и Вениамин! И като ги търси – намира ги…”
Братко мой! Приятелю на сърцето ми! Внимавай твърде много в думите на Господ, защото те са измежду най-съдбоносните, които сърцето ми е получавало от Него. Защото днес на земята има една обречена Рахил, която е заченала от закоравителя. И като е родила вълци-грабители, забравила е Бога на Спасението си. Защото днес на земята има и една Рахил, избрана по Благодат. Тя е, която горчиво се кае в сърцето си и търси Бога на Спасението си по високите места на Божия Пророчески Дух. На нея Господ дава изходен път. За да опази Йосиф и да преживее благодатното си преображение като Мария. Именно нейният Емануил е прицелът на нашата вяра! Амин и Амин!