КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Няма как да не забележиш, че в тези последни дни на отиващата си година светът отново поглежда към религиозния календар. И като отбелязва с червено датите на тържествените си празници, приготвя се да празнува. Идва Рождество Христово, а след него и Нова година. Отново идва времето, когато всички искат да покажат на Небето и неговия Цар колко много милосърдие, благост и състрадание носят в сърцата си. Земните царе, били те политици или бизнесмени, събират екипи от телевизионни репортери и тръгват към домове на сираци и приюти за стари хора. И там, пред погледа на камерите и щракащите фотоапарати, те вече демонстрират и явно заявяват на света:
“Ето, Христос е в сърцата ни! Сега е времето да Го покажем! Сега е времето да бъдем щедри и изобилни към бедните…”
Раздават се подаръци, пеят се песни, цитират се библейски стихове, редят се образи на икони. А затрогващият глас на четеца зад кадър се топи от умиление. Сякаш в този миг всички са готови да си повярват, че Божият Син наистина се е родил на земята, а сред редиците на благотворителите се усеща полъх на ангелски крила…
Един и същ мухлясал сценарий, една и съща религиозна програма, едно и също светско лицемерие, което тържествува в края на всяка година.
Вярвай ми, братко мой, че ако има време, когато скръбта идва на вълни към сърцата на искрените Божии чеда, то е именно в дните на преливащата светска набожност. Защото тези дни в никакъв случай не са поглед към Рождеството на Христос, но по-скоро – към раждането на всичкото светско лицемерие и измама. И как няма един, който да попита щедрите земни царе къде ще дянат щедростта си след празниците? Как няма един, който да ги попита ще зачете ли Бог едната им седмица на милосърдие и състрадание, когато тя е предшествана от петдесет други седмици на живот в греха и смъртта? И ако наистина тези политици и бизнесмени биха родили Христос в сърцата си, та да станат любящи, то коя е тази безумна майка, която би родила чедото си, за да му се порадва една седмица, а след това да го убие?
Започвам именно с такива размисли предисловието на тази пророческа книга. Защото тя ще е по-различна от книгите, които вече съм написал. Тя ще говори не за Исус, Който е на небесата, но за Младенеца, Който Святият Дух зачева и ражда в сърцата. Тъй че и библейският поглед върху Рождението на Христос ще освети не историческия факт на самото събитие, но духовните знамения, които Бог Отец е заповядал да съпътстват раждането на Сина Му. Помня как преди две години Исус ме посети, за да говори на сърцето ми. И тогава, поради благодатното Му докосване и водителство, аз написах книгата “Да родиш Исус във Витлеем”. Самата Божия Благодат, която тогава се изля в сърцето ми, беше толкова силна, щото за себе си знаех, че едва ли бих могъл да искам нещо повече от Бога, което да е свързано с раждането на Сина Му.
Днес, две години по-късно, Исус отново дойде към сърцето ми. За да ми покаже тайни, които не съм знаел, и знамения, които не съм разбирал. Тъй че за духовния ми човек това беше ново проглеждане и предизвикателство да разширя още повече ума си за проумяване на скритото от Бога. И аз, покорявайки сърцето си на моя Господ, описах всичките видения в тази книга с единствената мисъл – да бъда полезен на Божиите чеда в тяхното израстване и утвърждаване.
Името на самата книга е толкова показателно, колкото и дълбоки ще са виденията, свързани с нея. Емануил – Бог с нас! Именно с нас, защото и ние сме с Него! И ще останем с Него, даже върху сърцата ни да се стовари всичкият леден вятър на Вавилон.
Нека Бог благослови сърцето ти с виденията в тази книга! Нека Святият Дух загърне Младенеца в сърцето ти с всичките Си живи води. За да Го възрасти и изяви на света! Защото във всеки от нас живее един Йосиф и една Мария. Именно тяхното покорство пред Бога и Отца ражда Спасението и Спасителя в сърцата ни! Амин и Амин!