4. МЛАДЕНЦИТЕ НА МАРИЯ И ЕЛИСАВЕТА

Братко мой! Верни ми приятелю! Когато погледна назад, в годините на моите първи глътки от жива вода, аз няма как да не си спомня всичките сълзи на покаяние и отричане от живота на греха и смъртта. В онези първи дни и седмици, макар да съм бил малък и неукрепнал във вярата, аз усещах как сърцето ми гори от ревност за Господа, за моя Спасител. А какво ли няма да стори човек, когато сърцето му пламти от Божия Огън?
В онези дни преди дванадесет години, когато вече имах съпруга и двамата бяхме предали живота си на Исус, аз копнеех и виках към Господ, за да ни благослови с деца. И ето, че Бог наистина отговори на молитвата ми и ми каза, че ще ме благослови с двама сина близнаци. А от мен се искаше да вярвам в обещанието Му. Така аз направих изповед на вяра и зачаках, за да се случи казаното от Господа. А Божието обещание никак не закъсня. Защото съпругата ми вече беше непразна от месец и това изпълни с радост сърцето ми. Но явно, че до Божието обещание имаше още много време. Тъй че Исус отново дойде към сърцето ми, като ми казваше:
“Вярваш ли все още на Моето обещание?”
“О, Исусе! Не само вярвам, но дори се радвам твърде много!”
А тогава Господ ми каза:
“Аз не виждам позиция в твоето вярване. Нямаш стъпки на вярата си, а само една изповед…”
Думите на Исус тогава твърде бързо охладиха ентусиазма ми, а аз отново Го попитах:
“Какви стъпки на вяра да предприема, Господи?”
Отговорът на Спасителя беше недвусмислен:
“Приеми, че вече имаш обещаното от Господ и поеми отговорност, като баща за бъдещето на децата си…”
В онези дни споделих със съпругата си думите на Исус. И като забелязах, че живеем в твърде малка квартира, подадох молба за жилище в трамвайното депо, където работех като ватман. А оттам побързаха да ме попитат:
“Баща ли ще ставаш? И кога ще ражда жена ти?”
Отговорът ми накара служителите да се засмеят. Понеже им казах:
“Да, ще ставам баща, понеже жена ми ще ражда момчета-близнаци. А тя вече е във втория месец…”
Самата ми изповед тогава накара мнозина да ме вземат на подбив, а изпитанията от Бога така и не свършваха. Един ден съпругата ми се върна в къщи. И с глас, който сякаш искаше предварително да ме успокои, ми каза:
“Стефане! Приеми нещата каквито са и ми обещай, че няма да се разстройваш…”
“Какво има? За какво да се разстройвам?” – попитах аз. А Йовелина, като извади документ от преглед на ехограф, ми каза:
“Едничко е, миличък! Ще имаме едно детенце, а не две, както ти искаше от Господа…”
Думите на жена ми бяха като шок за сърцето ми, тъй че усетих как нозете ми се огъват. Но в следващия миг Огънят на Господ пламна в сърцето ми, а аз взех документа от ехографа и го скъсах, като й казах:
“Този документ лъже, а Господ не може да лъже! Ние ще имаме две деца!”
Сигурно съм изглеждал смешен в реакцията си, понеже тогава съпругата ми се засмя. Но за да затвърдя още повече вярата си, аз паднах на колене пред Господа, като Му казах:
“Исусе! Благодаря Ти за двамата сина, които ми даваш! Аз посвещавам първородния си на Теб! И сега Те моля да му дадеш името Емануил. Защото Ти Си най-прекрасният кръстник, Който може да даде имена на родените дечица…”
В оня миг на изповедта ми Святият Дух се развълнува твърде силно в сърцето ми. А Господ ми проговори, като ми казваше:
“Това е твърде Свят и чист обрек! Но понеже го изговори с всичката вяра на сърцето си, Аз ще го зачета и приема! Нека името на първородния ти да бъде Емануил…”
Дните минаваха, а с него нарастваше и вярата в сърцето ми. Така дойде миг, когато Бог наистина подари двама сина на мен и жена ми. И когато за първи път протегнах ръцете си, за да ги прегърна, аз забелязах Божия печат върху слепоочието на първородния си Емануил. Защото там Небесният кръстник беше поставил за белег три чертици, които стоят и до днес…
Защо ти разказах тази история от живота си? Именно защото, след като Господ Исус ми даде да родя Емануил по плът, сега ми дава да родя Емануил по Дух. И ако Той беше верен за сина ми по плът, то колко по-верен ще е за Младенеца по Дух?
В служба към този Свят и Прекрасен Плод на Божията Благодат преминаха последните тринадесет години от живота ми. И днес, когато се обърна назад, аз вече виждам колко силно е било Божието провидение за сърцето ми. Защото синът ми Емануил расте и става все по-хубав, а заедно с него расте и брат му, и двете им сестри-близначки. Обичам ги с всичката Божия Любов в сърцето си! Но едновременно с това обичам всичките Божии чеда, които Словото на Божия Пророчески Дух въздигна, освети и възрасти. Затова нека сега да продължа с думите, които Господ проговори на сърцето ми, миг преди най-благодатното от благодатните видения, които Той ми е давал. Ето какво ми каза Исус:
“Укрепи сърцето си! И се възрадвай твърде много поради Плода, Който днес се ражда в Божиите чеда. Защото, ето, родилните болки дойдоха върху теб, за да може Младенецът да расте в мнозина други. Въпреки голямото утеснение, на което си подложен, Емануил непременно ще расте и ще възрастява в напоените от Божиите думи. А ти сега Ме последвай в Божието Светилище. За да видиш как Синът слиза в утробата на девицата. За да се роди като Светлина и Спасение на света…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че духът ми се издигна с Него към Божиите висини. И ето, че сърцето ми отново видя Божието Светилище и Огънят на Отца, разпален всред него. Така аз коленичих пред Всемогъщия, а Исус пристъпи към Отца, като Му казваше:
“Отче Святи! Слугата Ти стои на колене пред Славата Ти! Дай му Отче, да види как се ражда Емануил! Дай му да види как Твоят Свят Дух осенява утробата на девицата! Дай му и всичките Верни думи на Духа Си, за да свидетелства за Нас и свидетелството му да бъде Дух и Живот за Твоите избрани…”
В отговор на Исусовите думи изсред самия Огън дойде Гласът на Всемогъщия. И ето, че Той вече ми казваше:
“Сине човешки! Аз те извиках при Сърцето Си! За да ти покажа как Святостта Ми намира непорочните сърца. За да се излее в тях и да ги направи благодатни и Святи. И ти, като последваш Сина Ми по Небесния Лъч на Духа Ми, виж със сърцето си Моята Мария. Защото утробата на избраната от Мене е Свято място, което облажават всичките Ми искрени чеда. А сега тръгни след Сина Ми и виж онова, което Той ще ти покаже, а Духът ще ти изяви…”
След тези думи на Отца Исус се приближи към мен, като ме възправи със силните Си ръце. А след това ми каза:
“Нека двамата с теб да влезем в Огъня на Отца Ми. За да полетиш в Мене Самия. И очите ти да видят, и сърцето ти да познае дълбочината на Божията Благодат…”
Вълнението ми нарасна твърде много от думите на Господ. И аз, като хванах десницата Му, пристъпих след Него към Огъня на Отца. А тогава там, в самия Огън, духът ми сякаш се разтвори и се вля в Господ. Така от мен самия нямаше и помен. Самото преживяване беше такова, щото да си представиш как гледаш на Светлината и Огъня. А в следващия миг сърцето ти излиза през самия ти поглед. Вън от теб, за да бъде вътре в Него. И там, вътре в Него, да намери една светла ниша от лъчите Му и да остане в нея, колкото Той поиска. Така аз стоях в тази ниша от божествените лъчи на Исус, когато Гласът Му достигна до мен и ми казваше:
“Нека полетим надолу! Защото Живият трябва да се роди с Духа на Вечния Живот в сърцето, което Го очаква…”
В следващия миг Огънят на Отца буквално изстреля божествените лъчи на Христовия Дух към земята. И аз, като бях в Него, полетях със същата Сила, с която летеше Той. И ето, че твърде скоро очите ми видяха човешко сърце, като бисер или по-скоро – като блестяща кристална капчица. Самият божествен лъч на Христовия Дух се приближи до капчицата, тъй че тя заблестя от Светлината Му в хиляди искри. А сред самите искри на сърцето, посетено от Благодатния, Исус отново ми проговори, като ми казваше:
“Сега сме до сърцето на девицата. Аз ще вляза в това сърце. И от голям ще стана малък. За да започна да раста и да се раждам. А ти излез и гледай отстрани на чудото, което твори Божията Благодат…”
След тези думи на Исус аз усетих как се върнах от погледа си в самия си дух. И ето, че видях как до девицата се появи Архангел Гавриил, който докосна с огнен жезъл главата й. А след това вече й казваше:
“Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените]…” (Лука 1:28)
Думите на Господния Архангел излязоха като Светлина от устните му. А Святият Дух докосна дълбочините на сърцето ми, като ми казваше:
“Разбираш ли думите на Небесното благовестие в устните на Гавриил? Разбираш ли що ще рече поздрава “Здравей благодатна”?”
“О, Святи Душе! Аз гледам на това чудо на чудесата и сега вече виждам как сърцето на Мария свети като някой много скъпоценен диамант. И в самата сърцевина на диаманта очите ми зърват Младенеца. Ето затова Мария е благодатна…”
“Какво ще рече Мария да е благодатна? Не ще ли да рече, че тя е готова пред Господ, за да даде Плода на сърцето си за Спасението на света?”
“Точно така е, Святи Душе! Ти затова Си посетил нейното сърце. Защото то е готово да се покори на Бога и да роди Плода Му. И като Го роди, да Го даде за Спасението на света…”
В отговор Святият Дух вече ми казваше:
“Иди и кажи на всичките Божии чеда, че Аз днес търся сърца, които искат да бъдат благодатни. Защото ето това – да бъдете благодатни – ще рече да раздадете всичките Божии блага като Любов и Светлина на света. Оня, който иска да дава, има благодатно сърце, докоснато от Сърцето на Отца! И Отец е, Който е заповядал на Духа да зачева Младенеца само в тези сърца, които искат и са готови да дават. Защото Той Самият дотолкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син за Спасение на всеки, който повярва в Него!”
Думите на Святия Дух къпеха сърцето ми във всичката възможна Отеческа Благост, за която не бих могъл и да мечтая. И аз, разтопен както никога от Небесно щастие и блаженство, попитах Святия Дух с думите:
“Святи Душе! Може ли едно сърце да е благодатно, ако не е сърце на девица? Защото Отец е избрал девица за раждането на Сина Си…”
В отговор водите на Святия Дух отново развълнуваха сърцето ми, тъй че Духът вече ми казваше:
“Ако някое сърце е благодатно, то вече е станало девица пред погледа на Отца Ми. Защото са го очистили и обновили всичките води на Отеческата Благост и Милост. Защото девството е не само по плът! То е духовната непорочност. Понеже непорочността е Светлината на девствеността. А пороците са тези, които се раждат от силата на греха и от пожеланията на егоизма. Но ти сега чуй какви са следващите думи на Архангел Гавриил…”
Отново гледах към Архангел Гавриил, който казваше на девицата:
“Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край…” (Лука 1:30-33)
Но ето, че едва чула думите на Архангела, Мария тихо го попита:
“Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?” (Лука 1:34)
Докато очаквах Архангелът да отговори, Святият Дух отново проговори в сърцето ми, като ми казваше:
“Виждаш ли какви са терзанията на девицата? Виждаш ли как тя пита дали е възможно да роди без да познае мъж?”
“Да, Святи Душе! Но аз зная, че Ти Си, Който ще заченеш Младенеца в утробата й…”
В следващия миг водите на Духа се развълнуваха още повече в сърцето ми, а Святият отново ми казваше:
“Аз съм, Който зачевам и раждам Емануил в утробата! Но нека всеки, който иска да даде на Господ утроба на девица, да приеме в сърцето си това, че Отец е ревнив Бог, Който няма да роди Сина Си в сърца, които вече са били познати от нагона на мъжките пожелания…”
Думите на Духа ме накараха отново да Го попитам:
“А какъв е този нагон на мъжките пожелания, Святи Душе?”
Тук Духът ми отговори:
“Това са човешките учения и доктрини, които са семе за сърцата на ония, които ги приемат. Тъй че, ако една утроба е заченала от тях, тя вече е непразна и не може да бъде зачената от друго семе, освен от вече заченатото. Сега разбираш ли още по-добре защо само утроба на девица може да зачене Младенеца Емануил?”
“Да, Господи Святи Душе! Сега разбирам, че всяко сърце, което е било посетено от Божията Благодат, трябва първом да бъде очистено и осветено. И когато в същината си то стане сърце на девица, то тогава Ти зачеваш Младенеца Емануил…”
След моите думи Святият Дух се надигна в сърцето ми. И като докосваше зениците ми, излезе през тях със сълзите Си, като ме питаше:
“Да стоят ли тогава Божиите чеда при блудницата Вавилон, която е познала нагона на мъже и демони? Да стоят ли Божиите чеда при онази развратница, в чиято утроба се е изливало и все още се излива семето на всяко блудство? Как не разбрахте, нито проумяхте Небесното благовестие? Как не проумяхте, нито плакахте със сълзите на Павел, който искаше да ви представи като чиста девица на Христа?
Чиста девица, Стефане! Жена, която мъж не е познала, понеже пази девството си за Господа! Църква, която е опазила утробата си от всичките мерзости на света и от всичките съблазни и изкушения на лукавия. Защото само такава църква е Мария! А на Мария е дадено да ражда Емануил! Но ти виж какви са следващите думи на Архангела и на девицата…”
Развълнуван както никога от водите на Святия Дух, аз погледнах към Гавриил, който казваше на Мария:
“И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо…” (Лука 1:36-37)
А тя, чула последните думи на Архангел Гавриил, коленичи пред него, като му казваше:
“Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал…” (Лука 1:38)
Божият Архангел вече се въздигаше от девицата, когато Святият Дух отново ми казваше:
“Забеляза ли какви са последните думи на Гавриил?”
“Да, Святи Душе! Той каза на Мария, че има сродница на име Елисавета!”
“А какво ще рече тази дума “сродница”? Не ще ли да рече сродна по Дух, сродна по Божие благоволение и по Божий Избор?”
“Така е, Господи мой!”
“Ела тогава след Мен. За да видиш как Аз докосвам и осветявам още една утроба, която също ще роди Емануил. Защото тази е утробата на Елисавета…”
След тези думи на Духа сърцето ми беше хванато от Светлината Му, а Утешителят ме премести духом в ново видение. И ето, че очите ми отново видяха девицата Мария, която влизаше в скромен дом. А когато пристъпи напред, очите й зърнаха осанката на Елисавета, която въпреки напредналата си възраст беше непразна. Така Мария вече й казваше:
“Здравей благодатна! Господ е с тебе!”
Дочула поздрава на девицата, състарената жена се развълнува. А Святият Дух влезе с Небесния Си лъч в утробата й. Така Младенецът Емануил се съедини с младенеца Йоан, който тя носеше в старините си. И аз, гледайки Младенеца Исус, виждах младенеца Йоан. И гледайки младенеца Йоан, виждах Младенеца Исус. Това изпълване от Святия Дух накара Елисавета да извика към Мария, казвайки:
“Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа…” (Лука 1:42-45)
В отговор Мария вдигна ръката си към Отца на небесата, като й казваше:
“Величае душата ми Господа, и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме облажават всичките родове…” (Лука 1:46-48)
И ето, че Святият Дух отново проговори в сърцето ми, като ми казваше:
“Иди и кажи на Божиите чеда, че ако Отец и до днес изпраща слугите Си пророците до Мария, то е, за да се зарадват всичките Божии утроби, в които е заченат Младенецът. Защото тази е тайната на Божието благоволение върху Елисавета и Мария:
Отец идва със Святия Си Дух в старините на Елисавета, понеже той е Старият по дни, Който изявява безусловния Си Избор и Вечен Суверенитет в слугите Си пророците! Отец идва със Святия Си Дух в младостта на Мария, понеже на нея е дадено да роди Емануил в утробата си! Тъй че, ако някой е заченал чрез словото на пророка, младенецът му ще заиграе от съединяването с Емануил! Ако някой е заченал Емануил, младенецът му ще заиграе от докосването на пророка!
Аз, Святият Дух на Отца и Сина, говоря на църквите и повелявам:
Покорете се на Словото, което Отец изпраща чрез слугите Си, пророците! За да станете непорочни девици, които ще родят Емануил! Защото днес е времето, когато мнозина тръгват по пътя на блудницата Вавилон и никак не искат да покорят сърцата си на Божия Глас! Такива никога няма да родят Емануил, но делът им ще бъде Вениамин. Дял сред вълци и сетнина сред грабители!
Но ако някой чуе в сърцето си Гласа на Архангел Гавриил и Божията тръба, то такъв непременно ще стане като девицата Мария и ще отиде в дома на Елисавета. За да я обикне със сърцето си и да величае Господ с непорочната си девственост! Защото последният Йоан иде на земята, за да направи прави пътеките на Емануил, Който се ражда и възцарява в сърцата!”
Братко мой! Скъпи приятелю на сърцето ми! Преди години Исус заповяда да запечатвам пророческите книги, които пиша с две святи обръщения. Обръщенията “скъпи ми братко” и “верни ми приятелю”. Тогава не знаех, нито разбирах защо е тази Господна повеля. Днес, когато Святият Дух развълнува и изпълни сърцето ми до краен предел, аз вече зная, че скъп брат за мен е този, който носи Младенеца Емануил в сърцето си, а верен приятел е оня, който идва към дома ми и живота ми с всичките прекрасни свидетелства на Божията Любов и Светлина!
Моля те, не забравяй това най-свято послание от Небето, което днес дойде към сърцето ти! Моля те, не спирай да проповядваш Емануил, където и да се намираш и пред когото и да застанеш. Защото днес е времето на плачещата Рахил, която жалее за погубването на чедата си. Днес е времето на Ирод и Иродиада. Време на вълци и грабители. Време на Исав и Вениамин. Но въпреки тяхната ярост и злоба, Йосиф ще се роди отново. Въпреки тяхното гонение и нечестие, Йоан и Емануил ще се докоснат и целунат в Святостта на Отца! И Сам Отец ще съхрани, роди и въздигне последното Свято и чисто поколение на Сион – чедата на Мария и слугите на Елисавета! Нему да бъде Слава, почит и благодарение – от сега и довека! Амин и Амин!