ЕМАНУИЛ – II ГЛАВА

2. ЯРОСТТА НА ИРОД ИЛИ ЗА ДУХА НА АСИРИЙСКИЯ ЦАР

Братко мой! Верни ми приятелю! Започваш ли да разбираш дълбочините, в които Господ посвещава сърцето на слугата Си? Започваш ли да разбираш, че Евангелието е Дух и Живот, а не отдавна прочетен вестник? Защото това Евангелие ти казва, че някога Исус се роди в утробата на Мария:
“А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: “Ето девицата ще зачене и ще роди Син; и ще Му нарекат името Емануил” (което значи, Бог с нас)…” (Матея 1:22-23)
И ако някога Мария роди Исус и Отец Го изяви като Спасител на света, то днес отново има Мария, която ражда Исус. Отново има Йосиф, който я подкрепя. Отново има Ирод, който беснее от ярост в двореца си. Въпросът е:
Имаме ли ние онази мъдрост и оня чист разум на Святия Дух, за да видим духовните знамения, които Отец е заповядал за раждането на Сина Си?
Защото е истина, че Отец пази Сина Си, като зеницата на окото Си. Но дали ние искаме да опазим божествения зачатък на Святия Дух в сърцата си? Виж отново какви са знаменията, записани в Евангелието. Защото там ясно се казва, че Ирод заповяда да бъдат погубени младенците на Рахил. Тъй че войските на злия намериха и прободоха не Младенеца на Отца, но едни други младенци, които са останали далеч от Божията Спасителна Сила. Младенци, които не са били Емануил, но Вениамин… Какво още да кажем за всичко това? И къде да търсим знаменията, свързани с раждането на Емануил? Ето тези въпроси стояха в сърцето ми, когато Господ отново дойде при мен. И като ме докосна с ръцете Си, вече ми казваше:
“Нека сега да те въздигна до Светилището на Моя Бог и Отец. За да видят очите ти и да чуят ушите ти онова, което Отец е заповядал за знамение при раждането на Сина Си…”
След тези Свои думи Господ въздигна сърцето ми нагоре, а очите ми отново видяха вратите от нежен планински кристал пред самото Божие Светилище. И ето, че Исус натисна с ръка самите врати и ми даде знак да вляза с Него. А когато влязох Божията Светлина и Огън отново покориха и заплениха цялото ми същество, тъй че паднах на коленете си, за да се поклоня на Святия и Всемогъщия. А моят Господ, като пристъпи към Отца, вече Му казваше:
“Отче Святи! По Твоята изрична Воля слугата Ти се яви в Твоето Светилище. За да му дадеш свитъка на пророка Си Исайя и да отвориш очите му за знаменията, свързани с рождението на Твоя Син…”
В отговор на Исусовите думи Огънят пред Божието Светилище се раздвижи. И Отец вече казваше на сърцето ми:
“Сине човешки! Извиках те отново към Сърцето Си. За да дам на всичките Мои чеда онези покрити тайни, които ще ги утвърдят като последната Свята и чиста Църква, влюбена в Моя Син.
Ето, сине човешки! Пред очите Ми днес се въздига нечестието на последния Ирод на земята. Този цар, облечен в собствената си слава и величие, простира отново и отново ръцете си, като иска да притесни и погуби утробите, родили Младенеца. Но чрез теб Аз днес му казвам:
Измамила те е гордостта на сърцето ти, Ироде! И от многото си демонични съветници си избезумял и съвсем си забравил, че нямаш власт над никоя от Моите утроби, които Аз пазя с всичката ревност на Сърцето Си. Но ето, Аз ще ти напомня изреченото от устата Ми и написаното от ръката Ми. И като изпратя към покоите ти дух на смущение и премаляване, скоро ще ти заповядам да нападнеш онези, които са твои, а не тези, които са Мои. Аз, Господ на Силите, ще те смъмря! Аз, Господ на Силите, ще те накажа! Аз, Господ на Силите, ще те погубя! А силата ти ще се стопи и ще изчезне вътре в тебе, тъй че ще станеш, като че никога не си бил.
А ти, сине човешки, последвай Сина Ми и виж свитъка на пророка Ми, с който съм заповядал и изявил знаменията, свързани с раждането на Сина Ми…”
След тези последни думи на Отца Господ Исус пристъпи в самия Огън на Светилището. И като взе в ръцете Си златен свитък, обърна се и се приближи към мене, като ми казваше:
“Изправи се! Защото сега сърцето ти ще види как Вечните и Святи думи на Отца се превръщат в съдба, както за нечестивите, така и за праведните…”
Така аз се изправих и двамата с Исус излязохме от Божието Светилище. И ето, че Господ отвори златния свитък пред мен, като ми казваше:
“Виж сега колко голяма е Светлината на думите, които Отец е сложил в сърцето и устата на пророка Си Исайя…”
Погледнах самия златен свитък, който ме заслепяваше със Светлината си. И ето, че в самата Светлина сърцето ми разпозна пророческите стихове, които гласяха:
“Слушайте сега, доме Давидов; малко нещо ли вие да досаждате на човеци. Та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето девица ще зачне и ще роди Син, и ще Го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто; защото, преди да се научи Детето да отхвърли лошото и да избира доброто, тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена. Господ ще докара на тебе, на твоите люде и на бащиния ти дом, дни такива, каквито не са дохождали от деня, когато Ефрем се е отделил от Юда, – ще докара асирийския цар…” (Исайя 7:13-17)
Едва бях прочел пророческите думи от златния свитък, когато Исус ме запита:
“Как мислиш? Не са ли думите на Божия пророк твърди, неизменни и непоклатими? Не казва ли Исайя, че девица ще зачене и ще роди Син, Който ще се нарече Емануил?”
“Така е, Господи мой! И аз сега изповядвам в сърцето си, че Този Син на девицата Си Ти…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако имаш вярата да видиш, че Аз съм Емануил, то имаш ли мъдростта да проумееш какви са знаменията, свързани с Моето раждане?”
“О, Господи мой! Исайя казва за Теб, че преди да се научиш да приемаш Доброто и да отхвърляш Злото, ще се случат знамения. И знаменията са такива, че заедно с раждането Ти ще настъпи едно страшно време. Времето, когато на земята ще се яви Асирийският цар…”
“А ти знаеш ли кой е този Асирийски цар?”
“Да, Исусе! Аз зная от Тебе, че когато на земята се ражда Христос, то се явява и духът против Христос, който е духът на Антихрист…”
“А кой бе първият човек на земята, в който духът на Антихрист намери подслон и се настани в сърцето му?”
“Господи мой! Това е цар Ирод. Той пръв поиска да Те намери и убие…”
“А къде царуваше този Ирод, който поиска да Ме убие? И къде днес царуват последните му потомци по дух?”
“Исусе! Този Ирод царуваше в Ерусалим. И Евангелието ни показва, че когато Ти се роди, то тогава настъпиха знамения, за които е писано:
“А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток, и дойдохме да Му се поклоним. Като чу това Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, къде трябваше да се роди Христос. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: “И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил”…” (Матея 2:1-6)
“Значи, както сам вече си прочел, Емануил се яви на земята, като заченат от Святия Дух в утробата на девицата Мария. А това предизвика смут не само у цар Ирод, но и в целия Ерусалим. Кажи Ми тогава – ако Емануил вече се е родил, то няма ли против него да се яви и Асирийският цар? И не си ли послужи с измама този цар, като казваше на мъдреците:
“Идете, разпитайте внимателно за детето; и като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня…” (Матея 2:8)
Искал ли е някога дяволът да се поклони на Божия Син? Не е ли по-вярното другото, а именно, че в пустинята той поиска обратното, сиреч, Аз да му се поклоня?”
“Точно така е, Исусе! Но ето затова дяволът е хитър и лукав, а Отец прекрасно познава лукавството на сърцето му…”
“Виж тогава, че мъдреците бяха предупредени от Отца Ми да не се връщат при Ирод, нито да му докладват къде е раждането на Човешкия Син. Какво се случи тогава с този цар, който уж искаше да се поклони на Младенеца…”
“Господи мой! Ирод счете това за подигравка от мъдреците. И като избезумя от ярост, прати да бъдат погубени всички младенци във Витлеем и околностите му. Така маската на лъжеблагочестието падна от лицето на Ирод. Той показа на целия Ерусалим същинското си лице на дяволски син и антихрист…”
“А какво постигна този Асирийски цар против Емануил? Успя ли да Го намери? Успя ли да Го прободе и убие, както прободе и уби младенците на Рахил?”
“Не, Исусе! Защото Отец Те избави и покри с могъщата Си Десница, тъй че Ти отиде в Египет с Йосиф и Мария…”
“Става ли тогава ясно на Божиите чеда, че ето такова е знамението, свързано с раждането на Емануил? Знамение, което се нарича “Бог с нас”. Най-малкото, кой от Моите Апостоли разгърна пред сърцата ви същинската Сила на Емануил?…”
Светлината в устните на Исус бе твърде голяма, за да не видя отговора. Ето защо Му отговорих:
“Господи Исусе! Павел беше Твоят Апостол, който изяви на сърцата ни знамението, свързано с Емануил. И в посланието си той показа на всички ни каква е Волята на Бог Отец:
“Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя, а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” (Римляни 8: 29-31)
След последното цитиране на апостолските стихове Гласът на моя Господ стана пламенен и огнен. И Той вече ме питаше:
“Да се страхува ли тогава Църквата Ми от гнева на Асириеца Ирод? Да робуват ли Божиите чеда под хомота на днешните Ироди? Ето, казвам ви същинското знамение, свързано с раждането на Емануил:
Ако Бог е откъм вас, никой не може да бъде против вас!
Защото от сега и до свършека Ирод ще беснее и простира ръце против младенците, които са негови, а не Божии. И не Мария ще оплаква Младенеца си, но Рахил ще ридае за чедата си. Защото тя самата е дала власт на Асириеца Ирод да ги ражда, владее и погубва. Нека тогава всички Божии чеда си спомнят думите против човека Антихрист, които отново пророк Исайя прогласи пред бъдните поколения:
“Ония, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си? Всичките царе на народите – те всички – спят в слава, всеки в дома си; а ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, като потъпкан под нозе труп. Ти не ще се съединиш с тях в погребение, защото си погубил земята си, избил си своите люде. Родът на злодейците никога не ще се споменува. Пригответе клане за чедата му, поради беззаконието на бащите им, за да не станат и да не завладеят земята, и напълнят лицето на света с градове…” (Исайя 14:16-21)
Ето, предупреждавам ви! И нека всеки да проумее думите Ми:
Асирийският цар е духът на Антихрист! Последният Ирод на земята, който във всичката си ярост против Емануил не ще може да посегне на божествения Плод на Бога и Отца, но ще приготви клане за собствените си чеда и ще погуби собствените си младенци!
А колкото до Моите, които чувстват гонение от Асириеца Ирод, то на всички тях казвам:
Не се бойте от този, който диша смърт, понеже Младенецът у вас диша Живот! И самата причина да усещате дишането на смъртта, е дишането на Живота в сърцата ви! Но ако някой не усеща дишането на смъртта отвън, то такъв е приел самата смърт отвътре и това му става свидетелство, че не е от чедата на Мария, но от погубените на Рахил. И ако Моите искат да разберат по какво се различават децата на Мария от чедата на Рахил, то такива нека да Ме последват в следващите видения, които ще дам на слугата Си…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s