ЕМАНУИЛ – I ГЛАВА

1. “ГЛАС СЕ ЧУВА В РАМА, РИДАНИЕ И ГОРЧИВО ПЛАКАНЕ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! В деня, когато Исус дойде да говори на сърцето ми, аз почувствах огромна и необяснима скръб. Тази скръб се настани в стаята ми, легна върху очите ми и завладя цялото ми същество. И ако бих казал, че съм готов да заплача, поради многото вълни на тази скръб, аз нямаше да бъда искрен. Защото скръбта идваше някъде отвън към мен, а не отвътре. Тя беше наложен товар, който Господ беше заповядал да дойде над сърцето ми. Но ето, че в тишината на собствените си мисли аз чух разтърсващо ридание. То беше пълно с болка и горест. Пълно с невъзвратима загуба и отчаяние. Някъде, далеч от мен, плачеше жена. И самите й стонове, тъжни и непоносими, ме накараха да падна на коленете си и да призова моя Господ, като Му казвах:
“Господи Исусе! Какъв е този товар от скръб и плач, който Си поставил над духа ми? Каква е тази плачеща жена, чийто глас чувам в сърцето си?”
В отговор моят Господ се сниши от височините на Небето. И като докосна с ръка главата ми, казваше ми:
“Отец Ми те посочи и избра да прогласиш непрогласеното и да изявиш неизявеното. Защото, както в края на всяка година, така и в края на тази светът прекомерно Го наскърбява и не зачита Волята Му. Тъй че никой друг, освен слугите Му, няма да чуят плача на скърбящата и риданието на сърцето й. Но ето, казвам ти, че през тези дни в Небето не достига нито едно тържествено хвалебствие, нито една празнична реч, нито един религиозен поклон. Понеже плачът на скърбящата заглушава всички други гласове…”
“А коя е тази, която плаче и скърби, Исусе? Коя е тази, чиято скръб легна като товар над сърцето ми?”
В отговор Господ ме погледна, а аз видях върху Лицето Му печат от дълбоко състрадание. И ето, че Той ми каза:
“Нека издигна сърцето ти и да го заведа на мястото на самия плач. За да видиш жената, която скърби, и така напълно да разбереш какъв е товарът над сърцето ти…”
След тези Свои думи Господ ме хвана и издигна след Себе Си. И ето, че не след дълго пред очите ми се появи твърде страшно видение. Аз виждах поле, което беше осеяно с безжизнени телца на малки дечица. Всички те бяха прободени в сърцата си от черни копия. Нямаше дъх, нямаше дори искрица от живот в което и да е от малките дечица. Те бяха покосени в самия изгрев на живота си от ужасен и безмилостен противник. Не знаех какво да кажа на моя Господ, понеже ужасът беше стиснал гърлото ми. А Той, като посочи напред с ръката Си, отново ми каза:
“Ела след Мен, за да видиш жената, която скърби в неописуемата си мъка…”
Така аз и Господ преминахме през цялото поле, осеяно с детски трупове, докато накрая стигнахме на едно издигнато място, където видях жена, покрита с черен воал. Паднала на колене пред бял и объл камък, поставен на върха на мястото, тя го прегръщаше с ръцете си и ридаеше с твърде скръбен плач. Докато аз все още не разбирах, Господ посочи жената, като ми казваше:
“Гледай на нея и знай, че това е Рахил, която оплаква погубените си младенци. А ти самият присъстваш духом в онова видение, което се открива и в думите на пророк Еремия:
“Глас се чува в Рама, ридание и горчиво плакане; Рахил оплаква чадата си, и не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма…” (Еремия 31:15)
Но Аз сега искам внимателно да гледаш на този объл камък, който Рахил докосва с ръцете си. Белег на какво е той?”
Погледнах на самия камък, но не можех никак да отговоря на Господа. А Исус, като настояваше, отново ме попита:
“Как мислиш, момчето Ми? Не е ли пролята твърде много кръв на това поле в Рама? Не е ли избил противникът и отмъстителят всичките младенци на Рахил? И няма ли кръвта на тези избитите да вика към Отца от земята, както викаше и кръвта на Авел?”
Слушах думите на Господ и продължавах да гледам към белия камък, който плачещата Рахил беше обгърнала с ръцете си. От самия камък започна да се въздига Божията Светлина. И Божий воин, държащ Меча на Духа, казваше на Рахил следващите думи от стиховете на пророк Еремия:
“Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи; защото делото ти ще се възнагради, казва Господ, и те ще се върнат от земята на неприятеля. Има надежда за сетнините ти, казва Господ, и чадата ти ще се върнат в своите предели…” (Еремия 31:16-17)
А аз, гледайки на Божият воин и на Светлината, в която беше обгърнат, казах на Исус:
“Господи мой! Не е ли това Божият Пророчески Дух, който Рахил извика с плача на сърцето си? И не е ли този бял камък съвършено свързан с Божиите пророци?”
“Точно така е!” – ми отговори Исус и продължи:
“Защото този бял камък е запечатал онова Свято място в Рама, където бе домът на пророк Самуил. И самият Самуил бе положен в дома си, когато предаде на Бог духа си и душата си. Но ето, че Рахил вика към Бога на Спасението си и прегръща с ръцете си белия камък. Защото неприятелят и отмъстителят е избил всичките й младенци и трябва да бъде наказан за злото си. Кажи Ми тогава:
Коя беше причината да бъдат избити младенците на Рахил? Кой ги изби и кога ги изби?”
“О, Исусе! Това стана, когато Ти се роди във Витлеем Юдейски. Понеже по онова време Ирод Те потърси, за да Те убие. И като не успя да Те намери, заповяда да бъдат убити всички младенци в околностите на Юдея от две години и надолу…”
Исус ме слушаше с голямо внимание. А след това отново ме попита, казвайки:
“Ако някога Ирод уби младенците на Рахил по плът, то не ги ли убива днес по дух? И няма ли всеки, в чието сърце се намери друг младенец, освен Младенеца Емануил, да намери съдбата си като прободен на това поле?”
“Така е, Господи мой! – отговорих аз, макар все още да не разбирах дълбочината на думите Му. За което и побързах да Го попитам:
“А Рахил, Господи мой? Каква се явява тя, понеже виждам във видението, че жалее твърде много за погубването на чедата си?”
В отговор Господ каза думи, които разтърсиха сърцето ми:
“Запомни от твоя Господ, че Рахил е всяка църква на земята, която не е успяла да стане Мария. Понеже ако беше станала Мария, тя би родила Младенеца Емануил и скоро би послушала Йосиф, та да избяга от гнева на Ирод. Но ето, че всичките младенци на Рахил лежат в Рама, прободени в сърцата си от противника. Кажи Ми тогава – кои бяха синовете на Рахил?”
“Исусе! Рахил имаше двама сина от Яков. Първият – Йосиф, а вторият – Вениамин…”
Слушайки думите ми, Господ отново ме попита:
“Има ли разлика между Йосиф и Вениамин? Ако с Йосиф Бог отне позора на Рахил и го подари на Яков, като плод на Благочестието, то как се роди Вениамин?”
“О, Исусе! Чак сега разбирам думите Ти! Защото Божието Слово ни показва, че Рахил твърде много се мъчеше, докато раждаше Вениамин. И когато го роди, тогава умря. Така самото раждане на Вениамин умори Рахил…”
Господ поклати утвърдително главата Си на отговора ми, а след това отново каза:
“Спомни си тогава какво беше пророчеството на остарелия Яков, станал вече Израил. Какво предрече той като съдба за втория син на Рахил, уморил майка си при раждането?”
“Господи мой! Израил заяви за Вениамин, като каза за него:
“Вениамин е вълк грабител; заран ще пояжда лов, а вечер ще дели корист…” (Битие 49:27)
След като вече бях цитирал библейските стихове, Господ посочи с ръката Си към полето с убитите младенци, като ми казваше:
“Разбираш ли сега кои чеда оплаква днес Рахил? Разбираш ли кои са тези младенци, станали прицел на последния Ирод?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че това са чедата, родени в духа на Вениамин. Те са имали ужасната съдба да се родят в църкви на вълци-грабители, та да бъдат отпосле погълнати от духа на Ирод. И ето за тези погубени младенци ридае Рахил и простира ръцете си към Бога…”
“А какво й отговори Отец Ми чрез Пророческия Си Дух? Не каза ли Той на Рахил думите:
“Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи; защото делото ти ще се възнагради, казва Господ, и те ще се върнат от земята на неприятеля. Има надежда за сетнините ти, казва Господ, и чадата ти ще се върнат в своите предели…” (Еремия 31:16-17)
И ако действително има надежда за сетнината на Рахил, то тази надежда във Вениамин ли я виждаш или в Йосиф? Във вълците грабители или в чедата на Благочестието?”
“О, Исусе! Надеждата за Рахил е в първородния й син Йосиф. Защото той е, който спечели Божието Съвършено Благоволение и опази Божието Благочестие. А в духа на този Йосиф се намери и потомъкът му Йосиф, който повярва на ангелското благовестие и изведе Мария, като я закара в Египет, за да отрасне Младенецът Емануил далеч от яростта на Ирод…”
В отговор Господ отново ми каза:
“Иди и кажи на всичките Божии чеда, че днес пред погледа на Моя Бог и Отец има една Църква-Мария и много църкви-Рахил. Мария непременно е девица, която ражда Младенеца Емануил и Го съхранява във времената на най-голямото гонение от дявола. А църквите-Рахил са тези, които тръгват добре за Господа с Йосиф, но свършват зле с Вениамин. И ако вие искате да се намерите в Църквата-Мария с Младенеца Емануил в сърцата си, то непременно трябва да познаете духовните белези и знамения, с които Отец Ми е заповядал раждането на Сина Си в човешките сърца. За да избягате далеч от религиозното царство на дявола. Далече от Ирод! Далече от копията на първенците му и от яростта на духа му. Защото Ирод никога не може да убие Детето на Мария, а войските му достигат само до втория от синовете на Рахил. И ако някой днес чуе плача на Рахил в сърцето си, то такъв нека пристъпи духом в Рама, при Святото място на Божия Пророчески Дух, където днес те поставям. Защото от това Свято място ще излезе Светлина – като изходен път за чедата на Рахил, които искат да станат чеда на Мария…”
Господ спря да говори на сърцето ми. А аз, гледайки плачещата Рахил, разбрах в сърцето си колко голяма и изобилна е Милостта на Отца за онези, които не Го познават. Защото и днес от дома на пророк Самуил ще се развърти Мечът на Божия Пророчески Дух против духа на Ирод и против всичките вълци-грабители. За да може Рахил да стане Мария. Вениамин да отстъпи пред Йосиф. И Емануил да заблести като Светлината на Божието Спасение. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s