8. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЯТА ПРИСЪДА НАД ДЯВОЛА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С цялото си сърце благославям моя Господ и Бог, Който ме направи да устоя и превъзмогна над всичките атаки на старовременната змия, която е дявол и Сатана. И сега ти казвам да знаеш, че за тази Свята пророческа книга се е платила цена, многократно по-голяма от тези преди нея.
Защото пророкът Господен, описал пророческите видения, премина през невъобразимо зло и смърт, за да ти даде възможно най-голямото духовно освобождение.
Освобождението от старовременната змия, която е дявол и Сатана!
Още преди две хиляди години Господ Исус Христос каза на всичките Си последователи:
“Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Всичките усилия на дявола през всичките хиляди години на неговия бунт против Бога са били свързани именно с това:
Човеците да не познаят Истината и да не бъдат свободни, но да бъдат вързани с вериги в неговата тъмница!
Но ето, че на веригите на дявола, с които той връзва човеците в тъмницата, Господ е приготвил верига, която да върже самия него в бездната. И всеки, който повярва в сърцето си, че присъства на връзването и осъждането на Сатана, да се намери завинаги свободен и възмезден от Бога за всички дяволски злини в живота си.
Аз няма да успокоя никого, че след тези пророчески видения Злото на земята ще свърши. Нищо подобно! Защото самите видения не са поглед върху настоящето, но Божие Пророческо Слово от бъдещето. Но повече от всякога съм убеден, че тази пророческа книга ще извика в живота ви могъща Божия ревност и благоволение. Ревност и благоволение, за които Исус каза някога на Петър:
“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…” (Матея 16:18-19) 
Ето, братко мой! Портите на ада наистина не могат да надделеят над Църквата на Исус! Защото Господ изпрати пророка Си зад портите на ада! За да съкруши сърцето на дявола и да го върже с веригата Си!
“Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата!” – това беше обещанието на Исус към Петър. А днес при теб е дошло пророческо слово за веригата на Господ и за присъдата Му против дявола! Тъй щото наистина предстои кулминацията на божественото откровение, за която ще говоря сега. Изпълнен с прекомерно благоговение и искрен страх, аз гледах на Вечния Съдия в Съдилището Му, като чаках да се разкрие най-могъщото видение в живота ми. И ето, че Господ наниза всичките златни брънки на Меча Си. А след това, взел в другата Си ръка кристалния поднос и преливащата от отрова ръждясала чаша, даде знак на мен и на ангела на Отеческия Суверенитет, за да Го последваме. Така, излезли от Съдилището, ние Го последвахме до Тронната Зала на Бог Отец. И в мига, когато Исус отваряше вратите на Залата, Той се обърна към мен, като ми казваше:
“Нека развържа ръцете ти от мантията на Небесния вестител! Защото той е посочен да пристъпи с Мене пред Святия Олтар на Отца. А ти падни на колене пред Свещения Гняв на Моя Отец, който само след миг ще пламне в Святия Му Олтар…”
Ето, че Господ развърза светлия копринен шнур от ръцете ми и вече отваряше вратите на Тронната Зала, когато аз паднах на нозете си зад Небесния вестител. При самото отваряне на вратите ме лъхна вълна от Огън, какъвто никога не бях преживявал. Той буквално изду мантията на ангела, сякаш че беше порив на твърде силен вятър. Така Господ и ангелът пристъпиха напред – до самия Трон на Бога и Отца. И тогава Исус протегна ръцете Си към Трона, като казваше на Всемогъщия:
“Отче Святи! Дванадесет брънки издири ръката Ти от всичките Святи и благословени места на Твоето Царство! В дванадесет брънки Ти вложи всичката Си Святост, Любов, Истина и Светлина на Сърцето Си! В дванадесет брънки Ти, Святи Боже, заявяваше на дявола, че Си Свят и Любящ, Мъдър и Истинен, Благодатен и Милостив, Верен и Смирен, Справедлив и Простителен, Неподкупен и Неизменен! И всяка от Твоите дванадесет брънки заблестяваше и запламтяваше в кристалния поднос на Твоята Отеческа Правда!
Но нито една от брънките Ти не отвърна дявола от нечестието му, и нито един от лъчите на Твоя Суверенитет не освети сърцето му! Дяволът остана змия, която стрелва раздвоения си език и плюе отровни думи и дързостни хули против Тебе, против Сина Ти и против Святия Ти Дух!
Ето, Святи Мой Отче! Чашата на дявола прелива от отровата му и кристалният поднос със златните брънки свидетелства против него! Благоволи, Всемогъщи Мой Боже, да приготвиш веригата на дяволското осъждение в пламъците на Гнева Си!”
В отговор на Исусовите думи, Божият Престол се раздвижи. И Бог Отец, протегнал огнените Си ръце, изниза златните брънки от Меча Господен в шепата на десницата Си и взе преливащата с отрова дяволска чаша в левицата Си. А след това Гласът на Божия Гняв прокънтя над цялото Небе и Сам Отец проговори от Трона Си, като казваше:
“Аз, Вечният Йеова! Сам Аз ще уталожа Яростта Си и ще въздам на противника Си от Пламенния Си Гняв!
Пламни Огъню в Святия Ми Олтар! Разгорещете се, пламенни езици! Пригответе се да погълнете отровата на дявола, с която Той похули Мен и Моето Небе! Закипи яростно – Гняв на Сърцето Ми! Пригответе възмездието – мишци Господни! Защото брънка ще се захване с брънка и Огън ще блика вечно изсред тях! За да изгаря сърцето на нечестивия, и да изтръгва вечен вой от челюстите му!”
Ето, че левицата на Отца вече хвърляше ръждясалата чаша с отровата й в пламъците на Святия Си Олтар! И тогава Олтарът сякаш че избухна, понеже Огънят се нажежи до онази степен на бялото, която може да се види само в бляскава мълния. Само миг по-късно над пламъците се протегна и десницата на Отца, която хвърляше в него всичките дванадесет златни брънки. Така пламъците започнаха да влизат в златните брънки, да ги съединяват и спояват, тъй щото никоя сила никога да не може да ги разкачи или счупи. И когато веригата беше изцяло съединена, Бог Отец простря ръцете Си, като хвана двата й края. А след това с могъщ и справедлив Глас Той каза на ангела:
“Служителю на Моя Суверенитет! Вземи огнената верига от ръцете Ми и иди да уловиш дявола в пъкленото му обиталище! Вземи още и кристалния поднос на Моята Правда, върху който съм записал думи с Огън, които да изявиш на Сатана! Вземи още и ключа на бездната заедно с огнения печат, който ще я направи непристъпна за хиляда години! Вържи старовременната змия, която е дявол и Сатана! Защото дойде времето на осъждането му, и настъпи мигът на връзването му!”
Ето, че ангелът хвана огнената верига на Отца, а ръцете му никак не изгаряха. Така той взе и кристалният поднос, заедно с ключа и печата за бездната, които прибра в мантията си. А когато стори това, Отец проговори на Исус, като Му казваше:
“Привържи отново ръцете на слугата Ни за мантията на Моя ангел. За да гледа и види всичко. И като види – да свидетелства за връзването на дявола!”
След тези думи на Отца Исус се приближи до мен. И като ме възправи на нозете ми, каза ми:
“Не бой се! Защото е твърде голямо благоволението, което имаш от Отца Ми! А наместо това протегни ръцете си към Мен! За да ги привържа отново към мантията на ангела! И ти да отидеш с него, за да видиш как той ще улови и върже старовременната змия, която е дявол и Сатана!”
Като в просъница аз протегнах ръцете си към Господа, а Той свали блестящия копринен шнур от Собствената Си мантия, като привърза китките ми към краищата на ангелската мантия. И тогава, прострял десницата Си надолу от Хълма Сион, Господ Исус заповяда на ангела, казвайки му:
“Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, те изпращам, за да вържеш дявола с веригата на собственото му осъждение! И като го вържеш – да отключиш вратите на бездната и да го хвърлиш в нея! А след това – като запечаташ бездната – да се върнеш отново на мястото си в Тронната Зала на Моя Бог и Отец!”
Послушал думите на Вечния Съдия, ангелът се поклони на Отца и на Исус. И като разпери крилата си, полетя надолу от Хълма Сион…
Братко мой! Верни ми приятелю!
За последен път аз летях, привързан с ръцете си за краищата на ангелската мантия. И ето, че тъмните селения на дявола приближаваха неудържимо. Така, застанал пред портите на смъртта и ада, ангелът ги отключи. А след това с огромна сила ги блъсна, тъй щото те се разтвориха със страшен шум. И тогава Божият вестител пристъпи напред, държейки златната верига, от която блестяха пламъците на Гнева. А дяволът, за разлика от предишните ни посещения, не побърза да седне на трона си, но с див глас изкряска, казвайки:
“Какво?!! Да ме вържеш ли си дошъл? Не знаеш ли ти, че аз съм оня, който връзва, и който никога не може да бъде вързан? Нима си въобразяваш, че ще позволя на тази верига да се впие в тялото ми?”
Ето, че дяволът разтвори чудовищните си крила, като се опита да насочи демоничен вихър срещу Небесния вестител. Но тогава ангелът простря срещу вихъра кристалния поднос на Божията Правда, с Божиите огнени думи, написани върху него, тъй щото вихърът се обърна против самия дявол и го блъсна като парцал в черните стени на скалата. Видял, че няма да успее с крилата си, Сатана отново изкряска на ангела, като му казваше:
“Аз съм горд херувим и не приемам лесно поражението! Ще ме гониш ли ти до последния кръг на ада? Стиска ли ти това, а?”
На тези думи ангелът властно му проговори, казвайки:
“Гони се птица, която има крила да полети! Но ти вече не си птица, дяволе! Ти си просто змия!”
След тези думи на Небесния вестител, отсред кристалния поднос се стрелнаха огнени мълнии, които изпепелиха крилата на Сатана. Така, останал само със скелета на крилата си, дяволът се свлече безсилен до железния си трон. А ангелът, като се приближи и хвана черното му туловище, започна да го омотава с огнената верига, при което дяволът се гърчеше със зверски писъци, които пронизваха целия ад. А когато беше напълно омотан, и тялото му цвърчеше и димеше от огъня на златните брънки, ангелът надвеси над главата му кристалния поднос на Божията Правда, като му казваше:
“Всемогъщият Бог Отец, Суверенният Бог на Небето и земята, ти казва:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Настъпи времето на осъждането ти и сега е мигът на връзването ти! И ето тези са думите, които изричам, в отговор на всичката отрова, която ти изплю против брънките на Моята Святост и Любов:
“Сатано! Враже Господен!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Святостта!
А ти, Сатано, си покварен дявол!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Любовта!
А ти, Сатано, си човекомразец!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Мъдростта!
А ти, Сатано, си извратено изчадие!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Истината!
А ти, Сатано, си лъжец и на лъжата баща!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Благодатта!
А ти, Сатано, си пресметлив търговец!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Милостта!
А ти, Сатано, си немилостив и сърцето ти е кораво като долния воденичен камък!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Вярността!
А ти, Сатано, си неверен и сърцето ти – отровно и коварно!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Смирението!
А ти, Сатано, си безумно горд и сърцето ти е измамно превъзнесено!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Опрощението!
А ти, Сатано, си отровен и злобен, и сърцето ти няма силата да прощава!
Аз, Бог Отец, съм Бог на Неподкупността!
А ти, Сатано, купуваш с измама сърцата на земните човеци!
Аз, Бог Отец, съм Бог Неизменен!
А ти, Сатано, си изменчива твар, която мами човеците на всяко време и място!”
След тези Свещени Отечески думи, ангелът хвана вързания дявол с едната си ръка и разпери крилата си, като го въздигна от обиталището му. А след това, спуснал се до самото дъно на ада, намери някъде встрани вратата на голямата бездна. И като я отключи и се готвеше да пусне дявола в мрака на бездънната пропаст, той отново му каза:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана!
Чуй присъдата си от Вечния Съдия! Защото тя ще изпълва битието ти през всичките дълги хиляда години на твоето наказание, а и във вечността след тях:
“Сатано! Враже Господен! Ти избра мрака и мрак ще бъде битието ти за вечни векове! Ти избра лудостта и лудост ще бъде сетнината ти! Хиляда години ще гниеш и съскаш в бездната, но и хилядата години няма да осветлят сърцето ти. Във всяка от брънките Ми ще се ужасяваш и всяка от брънките Ми ще те гори довека! А накрая, след хилядата години, Аз пак ще те пусна на земята. Защото съм Съдия, Който върши делото Си пред много свидетели. И ти пак ще засвириш старата песен. И пак ще извадиш всичките си мерзости, за да мамиш народите и племената, Гога и Магога, за войната против обичния на Сърцето Ми град. За да падне Моя Огън от Небето и да те пояде. И като те вържа завинаги с веригата Си – да те хвърля в огненото езеро, което гори с жупел…”
Това бяха последните думи, изречени от Небесния вестител. И само благодарение на мантията му, която заглушаваше сатанинските крясъци, аз успях да ги чуя и запиша. А когато лепкавият и гъст мрак на бездната буквално изсмука присъствието на дявола и той изчезна в нея, ангелът на Отеческия Суверенитет заключи вратата на бездната. А след това сложи върху ключалката печат от вечен пояждащ огън. Така, извършил всичко, което му е поверено, той за последен път се въздигна до портите на смъртта и ада, като ги заключи. А след това разпери крилата си, за да ме въздигне до Христовото Съдилище и до Святото Присъствие на Исус. И ето, че застанал пред Вечния Съдия, ангелът Му се поклони, като казваше:
“Господи мой! Ти, Който си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Присъдата върху дявола е изпълнена! И златната верига хиляда години ще изгаря нечестивото му сърце, нечестивите му кости, нечестивия му език и нечестивата му глава! Благоволи, Господи, да успокоиш земята със Славното явление на Твоето пришествие и с бляскавата зора на Твоя величествен Милениум! Защото с Твоята верига се върза клеветникът на човеците, убиецът на Истината, и бащата на лъжата!”
В отговор на ангелските думи Исус се усмихна и Лицето Му засия от неописуема и преславна радост. А след това, като развърза ръцете ми от ангелската мантия, Той погали нежно главата ми, като ми казваше:
“Добри Ми и верни слуго! Ти извърши делото, за което беше посочен от Мене! Дело – да видиш видения от Моето Съдилище и да разкажеш за връзването и осъждането на старовременната змия, която е дявол и Сатана! Дело – да превъзмогнеш над злобата му и над всичките стрели на отмъщенията му!
Затова тази пророческа книга ще стане венец на Божията Правда върху главата ти! Венец, с който ще останеш белязан от Моя Бог и Отец за вечни векове! Защото тебе издирих, тебе посочих, тебе утвърдих и тебе помазах да държиш излъскания Меч Господен! Меч, който ти въртя през годините, за да посечеш началства и власти, червеи и демони, кукумявки и бухали, прилепи и къртици! Меч, с който стигна и до върха на Божието призвание – да вържеш с пророчески видения и самият дявол и Сатана! А сега ти казвам, че малцина са човеците, които могат да носят тежестта на Меча Ми в това най-усилно време на умножено беззаконие. И ти си истинно потвърден от Небето като един от тях!
А на всички Мои, които принасяха молитвите си и благата си за делото на пророка Ми, Аз казвам:
Люде Мои! Звани, Избрани и Верни на Отца, Сина и Святия Дух!
Вие вече сте повече от победители над дявола!
Защото Аз изпълних сърцата ви с Небесния триумф над него!
Помнете тази книга повече от всички други, в които вашият Господ е пробождал дявола!
Помнете я така, както помните новорождението си!
Защото войната на небесата скоро приключва, и Небесният Съдия непременно ще пристъпи към всичко, което пророкът Му извести във видения! А за изявата на тези видения се водеше страшна битка в духовния свят! Битка, в която пророкът Ми надделя с Моята Вяра, с Моята Ревност и с Моя Дух! Блажени всички, които се изпълнят с такава Вяра! Блажени всички, които се запалят с такава Ревност! Блажени всички, които пребъдват с такъв Дух!
Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох тези видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”