6. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА НЕПОДКУПНОСТ
Братко мой! Верни ми приятелю!
Колкото повече тази пророческа книга върви към края си, толкова по-уплашен и разтреперан е дяволът. Понеже той, ако и да е лишен от разум, знае, че му остава много малко време. И ако ти си представиш как Бог е прострял искрящата Си ръка против дяволското царство, то имай вярата да разшириш представата си дотам, щото да видиш, че всичките сатанински претенции вече са свалени на земята. Те са били един огромен балон, пълен с гордост, превъзнасяне и измама.
Но ето, че Божията ръка притиска балона върху земните хълмове, тъй щото той вече се разкъсва, а сгъстената сатанинска ярост излиза от прободените места със страшно свистене… Само можеш да предполагаш на какво зло ще се способни сатанинските струи от сгъстена измама! Защото стиховете от “Откровение” дават следния коментар за тази ситуация:
“И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (Откровение 12:10-12)
Така и тази пророческа книга е свидетелстване на слуга, който не е обичал живота си дотолкоз, че да бяга от смърт. И за всички, които пребъдват с вяра на Небето, е дошло времето наистина да се веселят. Но за онези, които живеят на земята (сиреч – в плътта) и в морето (сиреч – в света), е дошъл миг на горко. И ако ти мислиш, че дяволът ще започне да наказва наляво и надясно човеците с ужаси и отмъщения, то трябва час по-скоро да се освободиш от такава представа.
Нищо подобно, братко мой! Свален от Бога на земята, дяволът за последен път ще простре острите си нокти, за да завлече максимален брой човеци в пъкъла. И за да разбереш напълно какво ще стори дяволът на земята, аз искам да ти разкрия тук видението, което Исус даде на сърцето ми. Защото Той, имайки Благост и Милост за всичките Божии чеда, проговори на сърцето ми, казвайки:
“Как мислиш? Какво ще стори дяволът, когато Отец Ми докрай свали претенциите му на земята? Защото стиховете от “Откровение” предупреждават за голямо горко върху човеците…”
“О, Господи! Сатана е ненаситно чудовище! И колкото повече наближава връзването и осъждането му от Теб, толкова по-страшна ще стане измамата му върху земните човеци…”
“Нека тогава да ти покажа тази сатанинска измама. Защото всички трябва да я проумеете и да стоите далеч от нея…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри видение. И ето, че аз видях Сатана, който вървеше по жаркия пясък на пустинята, като се приближаваше към моя Господ. Така, приближил се до Него, той Му каза:
“Последвай ме до моя хълм Гевал! Защото Небесният Бог ми е дал правото да се приближа до Тебе и да Ти покажа нещата, които непременно ще Те заинтригуват…”
Ето, че моят Господ последва дявола. Така дяволът го заведе във видението на своя хълм. А там, изплюл отрова в шепата си, Сатана изчака, докато тя кристализира и се превърна в две стъклени лещи. Така дяволът вдигна лещите с костеливите си ръце и ги приближи до очите на Божия Син, тъй щото Исус да погледне през тях, като Му казваше:
“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое…” (Лука 4:6-7)
В този миг през сатанинските лещи започна да преминава всичката слава, богатство и просперитет на народите по земята. И измамни лъчи, като змийски езици, се опитаха да пробият Святите зеници на Исус. Но точно тогава настъпи знамение. Понеже зениците на Божия Син станаха като от чисто злато. И Господ, вдигайки ръката Си и отмествайки от Лицето Си костеливите ръце на дявола, му рече с твърд Глас:
“Писано е: “На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш”…” (Лука 4:8)
След тези думи отсред златните зеници на Исус излязоха огнени пламъци, тъй щото дяволът съкрушен разклати главата си и побърза да прибере лещите в мантията си, разбрал, че няма никакъв начин да съблазни Божия Син. А Господ, като се обърна към мен, ми проговори, казвайки:
“Виждаш ли очите Ми, слуго Господен?”
“Да, Исусе! Виждам, че зениците Ти са станали като от злато. И огнени пламъци изскачат от тях…”
“Нека тогава от съвсем близо да те погледна със Собствените Си зеници. За да ги видиш и да свидетелстваш за тях на Моята Църква…”
Ето, че Господ се приближи до самите ми очи, тъй щото Неговите очи гледаха в моите. И тогава в блясъка на Огъня, който меко грееше отсред Христовите очи, аз видях, че самите Христови зеници бяха две Святи и чисти монети. Това бяха двата динара на Добрия Самарянин – Божията Благост и Божията Милост. Това чудно знамение ме накара да падна на колене пред Исус и да Го запитам:
“О, Господи мой! Нима тези Святи монети са зениците на очите Ти?”
А Исус ми отговори:
“Затова дойдох Аз на земята! За да гледам с Божия Благост към сърцесъкрушените и с Божия Милост към вързаните. Да проглася годината на Господното Спасение и всичката Любов на Отца, с която Той даде Сина Си на света. Сега разбираш ли защо лещите на дяволското изкушение не успяха да пробият зениците на Господ?”
“Да, Господи мой! Сега разбирам, че дяволските лещи на Алчността и Сребролюбието нямат никаква сила против зениците на Божията Благост и Милост. Дяволът се опита да Те съблазни и подкупи, мислейки, че Ти гледаш със земния поглед на земните човеци. Но в мига на съблазънта Твоят поглед беше Небесен. И пламъците на Отеческата Любов проблясваха от зениците Ти…”
В отговор на думите ми, Исус вдигна ръката Си към Небето, а след това с божествена скръб в Гласа Си ме попита:
“Колцина ще са човеците, които ще гледат на онова, което е горе, за да превъзмогнат над сатанинската съблазън? Колцина ще са разумните, които да проумеят, че ако дяволът е свален на земята, то именно там той ще развихри всичката си погубителна сила? Най-малкото – ще убедиш ли някого с погледа на Господните зеници, ако в този миг очите му са съблазнени от лещите на сатанинското лукавство? Ще види ли той блаженствата на Сион, когато дяволът го привлича с богатствата на Вавилон? Ще показва ли такъв човек Благост и Милост, когато Алчността и Сребролюбието го пришпорват да граби и трупа, ненаситен за користите на дявола?
Но ето затова казвам на всички ви:
Отречете се от земните си очи, за да придобиете очите на Добрия Самарянин – Благостта и Милостта на Небесния Отец. Защото с Благост и Милост вие си събирате съкровища на небесата. Но ако някому очите са похотливи и болнави, то и цялото му тяло ще бъде помрачено. И такъв, заслепен от измамата на Сатана, няма никога да прогледне за Светлината на Божието Спасение…”
Братко мой! Живеем в страшно време. Толкова страшно, щото днес човеците се блъскат и примират от желание да се сдобият с един чифт сатанински лещи. Ще забележиш навсякъде тези човеци. Ще ги видиш ухилени, понеже участват в паричните игри на телевизиите. Ще ги видиш да влизат и излизат от тотализаторите и бинго-залите. И най-вече – ще ги видиш, вдигнали в шепите си банкноти, да запечатват с “Амин” молитвите си за просперитет, докато купичките за дарения трескаво се пущат по редовете в залата. А след това – останали насаме с просперитета – алчните лидери плюнчат пръсти, взимат калкулаторите и броят ли, броят… Понеже гледат на дявола като бог, и на користите му като на единствени блага, които имат смисъл. Именно те са онова поколение, за което в “Откровението” е пророкувано с “горко”. Защото горкото им не е приживе, докато се къпят в измамата на сатанинското благоденствие.
Горкото е отпосле – в пламъците на вечния пъкъл.
Запомни това видение и не преставай да се молиш на Господ, докато не получиш Небесния поглед на Святите Му зеници!
А сега нека отново да се върна на видението пред Христовото Съдилище. Защото там моят Господ вече разкачи последните две златни брънки. И като взе едната от тях в ръката Си, приближи се до ангела на Отеческия Суверенитет, като му казваше:
“Отец Ми е Неподкупен Бог, Който люби неподкупните Си създания. Вземи брънката на Неговата Неподкупност, извадена от Божията Съкровищница. И като я положиш в кристалния поднос на Неговата Правда, иди и изпитай дявола с единадесетата изява на Божия Суверенитет!”
Послушал Вечния Съдия, ангелът протегна ръка, като взе златната брънка. А след това, поклонил се на Господ, той я постави върху кристалния поднос и разпери крилата си, за да полети…
За единадесети път аз летях с Небесния вестител, вързан за краищата на мантията му. А и този път ние отново слязохме до земята и преминахме през нея, понеже нищо материално не ни задържаше. Така, слязъл до портите на смъртта и ада, ангелът отново ги отключи и те с грохот се разтвориха. И ето, че Божият пратеник пристъпи напред в сатанинското обиталище, като извика със силен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
Едва чул гласа на ангела и усетил труса от Небесното посещение, дяволът ловко скочи на железния си трон, като изкряска с гняв:
“Небесният Бог не знае ли, и няма ли кой да Му каже, че подобни посещения се наричат влизане с взлом? Защо никой не иска съгласието ми, когато отваря портите ми? Аз херувим ли съм или нищожен дух с нищожна роля? И колко пъти още трябва да треперя и да чакам посещения отгоре, когато се налага да върша и другата си работа?”
Без никак да зачита гневните изблици на Сатана, ангелът пристъпи към железния му трон. И като вдигна кристалния поднос със златната брънка на нивото на очите му, проговори на дявола, казвайки:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Неподкупност и признай пред обитателите на цялото Небе, че купуваш с измама сърцата на земните човеци!”
Докато ангелът говореше, кристалният поднос се превърна в огледало. И ето, че дяволът трябваше да види в огледалото очите си като сребърници, забучени вместо зеници в очните му ябълки. А тогава самата златна брънка пламна от огън. И като се обви в отражението на дяволската глава подобно на скоба, започна да пърли самите монети в очите му. Това накара Сатана да изреве зверски, да извърти главата си и да се покрие с черната си мантия, та дано би успокоил болката в очите си. Но само след миг, събрал всичката си възможна сила, той отново разгърна лицето си и погледна с димящите си от Огъня очи към кристалния поднос и златната брънка. И ето че с ехиден смях дяволът изкряска, казвайки:
“Ха-ха-ха! Ти ли Йеова, Ти ли Небесен търговецо ще ми говориш за Своята Неподкупност? Та има ли нещо от Твоето Небе, което да Си дал на човеците, без някой да е платил цена за него? Нали за всяко нещо Ти искаш да се плати цена? Нали и пророкът Ти, който наднича зад мантията на Твоя ангел, също плаща цена? Защо тогава ме осъждаш, Небесни Боже, че съм бил подкупен? Та аз просто копирам от Тебе! Ти Си имаш Небесни съкровища, с които да подкупваш сърцата, които Ти вярват, а аз си имам земни съкровища, с които да подкупвам сърцата, които ми вярват! Ти Си имаш два динара и четири кодранта, а аз си имам стотици милиарди долари и лири, евро и крони! Ти Си имаш една Небесна съкровищница, а аз си имам няколко хиляди банки! Ти Си имаш Небесни диаманти, злато и сребро, а аз си имам земни такива! Какво толкова да разискваш с мене или какво толкова аз да разисквам с Тебе? Ти искаш плащане на цена! Аз също искам плащане на цена! Ти искаш Небесната цена, а за мен остава земната! Ти очакваш от човеците жертвата на Авраам, а аз съм готов да им предложа благата му! Виж човеците по земята Си и Сам познай кого ще послушат…”
Братко мой! Аргументите на дявола бяха възможно най-проклетата и най-лукава трактовка, която можеше да се роди в нечестиво сърце. И докато змията кряскаше, пръски от отрова се плиснаха върху кристалния поднос на Божията Правда и върху златната брънка на Божията Неподкупност. Това накара ангела на Отеческия Суверенитет рязко да дръпне подноса назад. А след това да заяви с глас на страшно възмездие против дявола:
“Горко ти, нечестиви търговецо! Горко ти, подпалвачо на съвести! Защото край нямат беззаконията ти и бунтът ти тежи повече от морския пясък! Приготви се за бездната, нечестиво изчадие! И нека твоите поклонници се приготвят за огнения пъкъл! Защото всичките ти лукави аргументи, са като отровни лиги, изпущани от отровните ти зъби! И тази твоя нечестива и проклета дързост, Господ скоро ще върже с веригата Си…”
След тези страшни думи против Сатана, Небесният вестител се оттегли от обиталището му. И като заключи портите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме въздигне до Христовото Съдилище и до Святото присъствие на Вечния Съдия. Така, застанал пред Господ, ангелът протегна към Него похуления поднос и осквернената брънка, като Му казваше:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Неподкупност беше похулена, и отрова от змията се плисна върху подноса на Неговата Правда! И при все, че дяволът видя очите си в огледалото на Истината, като покварени и зениците си, като сребърници на подкупа и нечестието, пак той не призна, че е подкупен търговец, но дръзна да хули Благостта и Милостта на Отца…”
Слушайки с гневен поглед и свъсено Лице, Господ взе от вестителя Си кристалния поднос и брънката. А след това, извадил Меча Си, Той започна да изстъргва гъстата отрова на дявола и да я събира в ръждясалата чаша. И когато Исус накрая свърши и съвършено очисти и освети подноса и брънката, Той ми проговори с Глас на страшен Гняв, като ми казваше:
“Иди с двата Ми динара, с Моята Благост и Милост, при всичките църкви на Вавилон, като ги призовеш на щедрост и на отричане от алчността и сребролюбието! И бъди сигурен, че те няма да те послушат, понеже са земни църкви, в които земни пастири проповядват на земни човеци, според каквото виждат през лещите на дяволското лукавство. Иди с четирите кодранта на Закхея при всичките сребролюбци и търговци в тъмницата. И като ги призовеш на Покаяние, Себеочистване, Себеотричане и Пожертвувание, очаквай поне един търговец да събори сергията си, или поне един сребролюбец да се откаже от банковата си сметка, като посвети благата си за Божието Свято дело. И бъди сигурен, че те няма да те послушат, понеже веригата на дявола е стегнала сърцата им, и тъмнината на дявола е помрачила очите им.
И понеже никой в тъмницата няма да те послуша, плачи и ридай за поколението, което се връзва и отива в плен, от който никога няма да се освободи! Плачи и ридай за безумните търговци, понеже огънят в пъкъла яростно ще ги изгаря! Плачи и ридай за слепите водачи, които ще потънат в ямата на вечното проклятие! Плачи и ридай за измамните светила на светското благовестие, подкупени от дявола и натрупали милиони долари, които никак няма да ги ползват! Плачи и ридай за онова поколение, което Ме позна като Бог, но не Ме прослави като Бог, нито се посвети да събира съкровища на небесата, но се остави на молците да го поядат и на крадците да го подкопаят! Плачи и ридай, защото това е последният плач на душата ти и последното ридание на сърцето ти! А след него Аз Сам ще избърша сълзите ти, и ще те утеша относно всичките злини, които преживя заради Мене! Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох тези видения на пророка Си!”