ВЕРИГАТА И ПРИСЪДАТА II – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЕТО ОПРОЩЕНИЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Много пъти през годините аз получавах писма от Божии чеда, които искрено недоумяваха и не можеха да си обяснят на какво се дължи Божието благоволение над сърцето ми. Едни от тях смятаха, че това се дължи на моите молитви:
“Ти, братко, много се молиш и Господ е верен да ти отговаря!”
Други пък смятаха, че се дължи на техните молитви:
“Ние се молим за теб, братко! За да те пази Господ и да ти дава още много видения и откровения!”
Аз от цялото си сърце благодаря и на едните, и на другите. На едните – защото не са забравили, че има голяма сила в усърдната молитва на праведния, а на другите – че са взели присърце всичкото ми страдание за Господа и всичката ми ревност за Неговото Свято дело. Но тук съм длъжен да дам искрен отговор на всичките Божии чеда. Понеже този отговор е повече необходим за тях, отколкото за мен. Всъщност – ако трябва да бъда пределно искрен, то ще кажа на всички, че главната причина Господ толкова години да ме употребява за Своето Царство е в това, че Той ме научи да превъзмогвам над всичката дяволска злоба, да я обезсилвам в сърцето си и така всякога да пребъдвам в Неговия Мир.
Още в началото на моето служение за Исус аз получих категорично потвърждение, че на всяко действие има противодействие. Тоест – ако ти хвърляш огнени стрели и бомби в царството на лукавия, то и той ще намери начин да отвърне на стореното от теб. Тъй щото на Божието помазание змията ще отвърне с атаки от чародейства. На Божията Истина – с хули и лъжесвидетелства. На Божиите видения – с човешко отрицание и недоверие. И колкото по-могъщо става Божието благоволение в живота ти – толкова по-страшни ще са дяволските отмъщения. Също така колкото по-съвършено е Божието водителство в живота ти – в толкова по-страшна изолация ще бъдеш поставен от Вавилонските църкви.
Но точно тогава – в отмъщенията и изолацията – ти можеш да докажеш превъзходството на Исус в сърцето си.
Защото отвън напира злоба като река, а отвътре те пази Мир като река. Отвън напират зли думи, чародейства, проклятия, укори и лъжи, а отвътре Кръвта на Господа ти дава Живот.
Знаеш ли, братко мой, колко човеци не могат да удържат на сатанинската злоба? Знаеш ли, че мнозина са готови да се съблазнят още след първото мощно свидетелство на Святия Дух в живота им. Защото те отиват някъде, за да сторят Добро, да дадат Светлина, да покажат Любов. А когато Доброто, Светлината и Любовта им бъдат отхвърлени, те вече са готови да се съблазнят. Да пуснат отровата на змията в сърцата си. Да махнат с ръка и да решат, че поради злобата и отхвърлянето вече не си струва да показват Добро, нито да носят светилника на Духа, нито да запалват с Огъня Му.
Можех ли и аз да постъпя като тях? Можех ли да си кажа:
“О, Стефане! Какъв смисъл има да пишеш книги и да пребъдваш в Господа, когато едва стотина човеци са повярвали на свидетелството ти? Не е ли това българско племе твърде злобно, твърде завистливо и твърде помрачено, за да се занимава Бог с него? Защо още да им говоря? Защо още да ги призовавам на покаяние и отвръщане от греха, след като получавам удар след удар, и разочарование след разочарование?”
Знаеш ли какви думи ми каза Господ, когато в първите години подобни мисли се настаниха в сърцето ми? Ето думите Му:
“Докосни сърцето си и Ми кажи:
Защо то тупти? Защо денем и нощем, час след час, минута след минута и секунда след секунда сърцето ти тупти?”
“О, Исусе! Сърцето ми тупти, за да живея! Понеже ако спре да тупти, аз вече ще съм умрял!”
“А защо сърцето ти иска да живееш, при все че то вижда всичката смърт на която е предаден светът? Защо сърцето ти не си каже: Няма никакъв смисъл да туптя, понеже било че Стефан живее от моето туптене, това не променя нищо!”
“О, Исусе! Самият ми дух иска сърцето ми да тупти. А той иска това, понеже аз живея, движа се, дишам и съществувам в Дух, по-голям от моя дух. В самото Божие присъствие, което дава живот на духа ми, а духът ми – живот на тялото ми. Тъй щото моят живот е заповядан от Бога…”
Слушайки тези мои думи, Исус отново ми проговори в онзи миг, като ми казваше:
“Ако твоят живот е заповядан от Отца Ми, то колко повече Моят Живот е заповядан от Него? И ако твоето сърце тупти, за да дава живот на тялото ти, то колко повече Моето сърце тупти, за да дава Живот на целия свят? И ако ти се отрече от себе си, за да живея Аз в тебе, то да приемаш ли в сърцето си мисли, които Моето Сърце не приема? Не разбираш ли, че пред всеки човек има два пътя и два избора.
Първият път и избор – да приеме отровата на Сатана!
Вторият път и избор – да приеме Кръвта на Сина!
Който приеме отровата на Сатана, той приема и сърцето му!
Така също който приема Кръвта на Сина, той приема Сърцето Му!
Ще приемеш ли ти Моето Сърце да тупти вместо твоето? Ще приемеш ли да живееш Моя Живот, а не твоят? Защото ако Ме приемеш, то тогава ще разбереш, че си заслужава да положиш Живота Ми не за един милион, не за хиляда, и дори не за сто или десет човека! Не! Заслужава си да умреш за един едничък човек, който си спасил. Понеже никой не може да спаси никого, ако няма в себе си Сърцето на Спасителя! Но ако имаш Сърцето Ми и спасиш един едничък човек, то тогава няма никак да изгубиш наградата си.
Да отровиш ли тогава помислите си със злобата на Сатана?
Да забравиш ли малцината, за които положи живота си, понеже мнозината са те отхвърлили? Спряло ли е Сърцето на Сина, та да не тупти и да не дава Живот? Спрял ли е Отец Ми да милее за тези, които не Го познават? Спрял ли е Духът да излива водите от Реката на Живота?”
Братко мой! Когато Господ докосва с пръсти сърцето ти и започва да те очиства от наслоенията на злобата, то тогава ти непременно ще се разтърсиш в ридание и сълзите сами ще рукнат на очите ти. Така, в оня ден и час, аз докрай предадох сърцето си на Господ. За да се случи отпосле чудото, което учудва мнозина, и водителството, което ги възхищава. Защото когато имаш Сърцето на Исус, тогава непременно си станал мъж по Сърцето Му, слуга по Съвършената Му Воля.
Не можех с други думи и с друго свидетелство да започна преди видението в Христовото Съдилище. Защото аз отново гледах на моя Господ и забелязах как Той откача десетата от златните брънки на веригата, която е брънката на Божието Опрощение. И ето, че Той отново се приближи до ангела на Отеческия Суверенитет и му подаде брънката, като му казваше:
“Отец Ми е Бог на Опрощението, Който люби прощаващите Си създания. Вземи брънката на Неговото Опрощение, взета от Божия Олтар и от поръсената при Завета Кръв. И като я положиш в кристалния поднос на Неговата Правда, иди и изпитай дявола с десетата изява на Божия Суверенитет!”
Послушал думите на Съдията, ангелът взе от него златната брънка. И като Му се поклони, положи я в кристалния поднос, а след това разпери крилата си, за да полети… За десети път аз слизах с Небесния вестител в ада, вързан с ръцете си за краищата на блестящата му мантия. А и този път той пъхна ключовете на смъртта и ада в ключалките на железните порти, като ги завъртя. А след това, бутайки вратите, разтвори ги със страшен грохот. Така, влязъл в тъмнината на дяволското обиталище, Небесният вестител извика със силен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
Думите на ангела за сетен път разтърсиха тъмното пространство, а дяволът и този път ловко изпълзя, като седна на железния си трон. А след това с всичката си възможна омраза против Бога извика към ангела:
“Пак ли си ти, Небесен насилнико? Пак ли си пратен да унижаваш херувим, който струва повече от всичките Небесни служители, събрани накуп? Защото на кой от останалите горе му стискаше да се опълчи срещу Небесния диктатор? Не сте ли всички горе едни жалки подобия на духове, които само повтарят онова, което радва ушите на Йеова? И не затова ли аз ви превъзхождам, като един, който въстана против омразната теокрация?”
Без никакво смущение от отровните думи, ангелът се приближи до железния трон на Сатана. И като протегна напред кристалния поднос на Божията Правда със златната брънка на Божието Опрощение, казваше му:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моето Опрощение и признай пред обитателите на цялото Небе, че си отровен и злобен, а сърцето ти няма силата да прощава!”
Докато ангелът изговаряше думите си, кристалният поднос на Отца се превърна в огледало. А иска или не, дяволът трябваше да се огледа в него. За да види в отражението една отвратителна змия с раззината паст, раздвоен език и ужасно стърчащи отровни зъби. Нещо повече – самите ръце на дявола се покриха с чудовищни роговидни израстъци, готови да разкъсат всичко, до което се докоснат. И ето, че златната брънка пламна, като започна да пояжда чудовищния образ. Това накара дяволът моментално да изкряска, казвайки:
“Какво иска да ме убеди този поднос? Че съм някакво чудовище ли? Нима Йеова съвсем е забравил, че ме създаде съвършен по хубост и пълен с мъдрост? Каква е тогава тази зловеща карикатура, която ми се поднася? Не е ли тя опитът на Небесния Бог да ме накара да повярвам в лъжа? Че съм онова, което Той ме вижда, а не че съм това, в което аз се виждам?
Змия, която бълва отрова и чудовище, което разкъсва?
Така ли? Това ли съм аз? С такъв ли образ Небето ме обвинява в злоба и непростителност? А какво да каже Оня, Който умишлено затвори всички човеци в непокорство? Не им ли праща Той изпитания и премеждия, та всякога да съгрешават и отново, и отново, и отново да имат нужда от Неговото унизително Опрощение? Не ги ли прави постоянно зависими от Себе Си? Кой тогава обича повече човеците? Аз или Той?”
Челюстите на змията вече пръскаха отрова по кристалния поднос, тъй щото и подносът и брънката почерняха. Но това още повече амбицира дявола, който с ехиден смях продължи да кряска, като казваше на ангела:
“Хе-хе-хе! Иди и кажи на Небесния Бог, че аз не съм змия, нито съм чудовище, но угнетен и онеправдан от Него служител! Аз приемам човеците такива, каквито са! “Грешни сме!” – казват ми човеците. “Ето ви грях, мили мои! Грешете колкото си щете!” – отговарям им аз. “Ще ни накажеш ли за греха ни?” – питат ме човеците. “Не! Аз не съм чудовище, за да ви наказвам за греха ви! Аз ви приемам с греха ви!” – отговарям им аз. И човеците наистина ме обичат, понеже ги правя неограничени в свободата им да грешат. Кой тогава е по-простителен? И ако Той не може да търпи греха, нито да го приеме, то нека види, че с моята собствена простителност и любов към човеците аз не само го търпя, но изцяло го приемам. И това ли Небесният Бог ще нарича злоба?”
Дяволът можеше още дълго да плюе и пръска отрова върху кристалния поднос, но ангелът на Отеческия Суверенитет, воден в сърцето си от Самия Отец, знаеше и този път кога точно да дръпне кристалния поднос отсред железния трон на Сатана. И ето, че Небесният вестител заяви със страшен глас против дявола, като му казваше:
“Горко ти, старовременна змийо! Защото от най-хитра измежду полските зверове в началото ти вече си станала най-смъртоносна сред всичките чудовища в края!
Ако и да се преправяш на светъл ангел, пак съдбата ти ще бъде да плюеш отрова, да стрелваш раздвоения си език, и да разкъсваш всеки, когото би докоснал с ръцете си! Ти наистина си дявол и човекоубиец! Чудовище, ненаситно да мами, разкъсва и погубва! Осъждението ти вече много наближи и нечестието ти прелива като река след страшна буря…”
След тези думи, ангелът се отдръпна от сатанинското обиталище. И като заключи за сетен път портите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме въздигне в Христовото Съдилище и в присъствието на Небесния Съдия. Така, застанал пред Господ, ангелът простря към Него осквернения поднос и омърсената с отрова брънка, като Му казваше:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческото Опрощение беше похулена, и твърде много отрова от змията се плисна върху подноса на Неговата Правда! И при все, че дяволът видя същинския си образ в огледалото на Истината, и усети как златната брънка го пояжда, пак той не призна, че е чудовищна змия, нито че сърцето му е злобно и отровно…”
Послушал думите на Небесния вестител, Господ се приближи и взе подноса от ръката му. А след това, като извади Меча Си, даде ми знак да се приближа до Него, като ми казваше:
“Виждаш ли този път колко много отрова изплю змията?
Казвам ти, че когато Аз я изстържа с Меча Си и я събера в ръждясалата чаша, то тя ще е почти пълна. Защото злобата на Сатана е най-голямата изява на змийския му образ. Тази злоба го превърна в най-ужасното и най-смъртоносното чудовище.
Но Аз сега ще те изпратя при всичките Божии чеда. За да им предадеш думите Ми. И да кажеш на всички, че последната Ми Свещена заповед преди грабването на Моята Църква е всички да опазите сърцата си в Моето Опрощение и Моето Незлобие.
Не пускайте отровата на змията в сърцата си, люде Мои! Защото днес тя е по-лепкава, по-убийствена и по-страшна от всякога!
Не задържайте непростителност към никого! Не се взирайте в беззаконието на когото и да било! Не търсете възмездие за нищо! Никак да не сторите място на дявола, за да не ви отнеме никой венеца! Имайте Моето Сърце, а не челюстите на змията!
Имайте Моята Кръв, а не злобата на злобния свят!
Имайте Моето Опрощение и Моето Незлобие!
Защото краят на всичко е наближил. И блажени са всички, които очакват новото начало! Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох това видение на пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s