3. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЕТО СМИРЕНИЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Човешките отношения в този свят са изтъкани от много образи. От образ на император до образ на роб. От образ на диктатор до образ на угнетен. От образ на директор до образ на подчинен. От образ на учител до образ на ученик. И изобщо, ако тръгна да изреждам всичките образи, то няма да ми стигне времето, нито мястото в тази книга. Защото в сърцето ми има любов само към един Образ и това е Образът на Исус. Образът, за който Апостол Павел написа в посланието си:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с Образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30)
Както прочиташ в Апостолските думи, Бог е призовал човеци според Собственото Си намерение. И ония, които Той е предузнал, тях е и определил да бъдат съобразни с Образа на Сина Му. А които е определил, тях е призовал. И които е призовал – тях е оправдал. И които е оправдал – тях е прославил.
Едно от най-големите извращения, които дяволът направи в отстъпилите от Бога църкви, беше това – да промени образа, към който християните да се стремят. И вместо за Образа на Исус – да копнеят за образ на смъртен човек. Още в началото на пророческото ми посвещение от Господ, аз имах уникалната привилегия, дадена от Него, да разгледам четири сатанински образа, с които лукавият владее цялото религиозно царство, наречено Вавилон. И това бяха образа на телето, на лъва, на орела, и… самият образ на смъртен човек, когото църквите побързаха да позлатят. Тези четири книги бяха моето дълбоко посвещение от Исус. Посвещение, с което разбрах, че Небесният Отец не благоволи в много образи и Божият Син не ни остави цяла галерия от образи, та всеки да си има собствен избор според предпочитанията си.
Исус ни остави един единствен Образ и това беше Образът Му на слуга!
Исус не дойде да царува на земята. Той дойде да слугува. И не просто да приеме Образ на слуга, но да смири Себе Си до Кръстна смърт. Самата дума “слуга” (която е ужас за първенствуващите и за титулуваните) стана моя любима дума и съвършено призвание за сърцето ми. Защото колкото повече се стремях да я облека в Христовия Дух и с Христовия Живот, толкова повече Спасителят оживяваше в мен. Така един ден Той ми каза:
“Стефане, има два пътя пред повярвалото сърце. Пътят нагоре, който води до падане, и пътят надолу, който води до издигане. С пътя нагоре човеците не искат Моя Образ на слуга. Те просто желаят веднага да станат царе и да седнат на престоли в църквите си, забравили за престолите в Небесното Царство. Но Моят Отец не е съгласен и се противи на такива, като праща заблуда да действа между тях, та да повярват лъжа. И тогава дяволът обладава кариеристите и им дава кратковременни престоли на земята. За да бъдат с образи на царе и да служат за съблазън на човеците. А ти, ако наистина искаш да бъдеш Мой слуга, се покори на Моите думи. На тези думи, с които казах на всички ви:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)
А сега помисли и Ми кажи:
Кога ще станеш кротък и смирен? Когато слизаш надолу, за да се възвисиш, или когато се качваш нагоре, за да паднеш?”
“О, Исусе! Аз искам да слизам с Тебе надолу. За да се смиря под мощната ръка на Отца, както ни учи Апостолът Ти Петър…”
“Ами тогава поискай да бъдеш с Образ на слуга. Защото ако един земен цар се самозабравя на трона си, то слугата всякога помни кой е Господарят му. Прегърни Моето Смирение и се научи да носиш Моето бреме и да участваш в Моето иго!”
Седем години по-късно аз още помня този разговор с Господ.
За това време изтече много вода. Родиха се прекрасни книги и Исус ми засвидетелства чудесно благоволение и мощно помазание. Нещо повече – колкото повече слизах надолу с Него – в самото дъно на Смирението – толкова по-високо ме издигаше Господ – до Тронната Зала на Отца и до нежните сияния на Небесния Ерусалим.
Но какво се случи през това време с църквите, в които лидерите имаха образи на царе, а не на слуги? Случи се това, което е неизбежно да се случи. Защото Образът на Исус никак не се понася с образите на дявола. Тъй щото земните петдесятни, баптистки, адвентни, методистки и евангелски царе, закрещяха вкупом и в един глас против пророческите книги от Хълма Мория. Те искрено се уплашиха, че човеците в църквите им ще откажат да се възхищават на техните царски образи, а ще потърсят Небесния и Свят Образ на Исус. И според всичките възможности, лостове и влияния, които им даваше царската власт, поляха името ми с хули, делото ми с позор, а книгите ми – с отрицание. Така за църквите на земните царе аз станах вълк, еретик и разпространител на лъжливо учение.
“Да убием вълка с меч! Да въздадем на еретика с камъни! Да късаме и горим книгите на лъжеца!” – закрещяха тези царе и поклонниците им не закъсняха да покажат всичката си религиозна ярост и злоба.
Всъщност, братко мой, може би ще се учудиш, но гонението от Вавилон ми послужи много повече, отколкото ми навреди. Защото тези царе, като ме натискаха надолу и ме тъпчеха с краката си, уплашени че търся властта им и амвоните им, направиха душата ми да се смири още повече. Тъй щото за първи път разбрах чудесната сила на стиховете:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение…” (Римляни 8:28)
“Как добро бе, брат Стефане? Та тези злобни земни царчета са те натискали надолу, за да не се извиси никога служението ти?” – ето така биха реагирали не един и двама, на които Исус е дал да ме обичат. Но аз ти казвам, че цялото гонение от тези църкви беше за мен сладка привилегия от Господа. Защото смачкан долу – аз намерих Него! Пробождан неведнъж с чародейни стрели и римски копия – усетих раните Му. Разпънат от яростта на вавилонските царе – вкусих от Смъртта Му! Убиван през годините заради Него – спечелих приятелството Му, нежните Му думи, с които ме нарече “добър и верен слуга”. И ако ти говоря за всичко това преди видението с брънката на Божието Смирение, то е, за да се влюбиш в Образа на Исус, който е Образ на слуга. Защото Този мой прекрасен Господ в една прекрасна книга за Апостол Йоан, ми каза преди години:
“Защото както Господарят приема Образ на слуга, така и слугата ще приеме Образа на Господаря си. Но горко на онзи слуга, който е станал господар, без някога Господарят да е слугувал чрез него. такъв ще бъде изхвърлен във външната тъмнина и там ще бъде плач и скърцане със зъби…”
А сега нека отново да те върна във видението пред Христовото Съдилище. Защото аз стоях и гледах с вълнение на моя Господ. И ето, че Той отново хвана веригата, като откачи осмата от златните й брънки. А след това, приближил се до ангела, Исус каза:
“Отец Ми е Смирен Бог, Който люби Смирените Си създания. Вземи брънката на Неговото Смирение, дошла от дъното на морето, където потъват всичките Му слуги. И като я положиш в кристалния поднос на Неговата Правда, иди и изпитай дявола с осмата изява на Божия Суверенитет!”
След последните думи на Исус, ангелът взе златната брънка от ръцете Му. И като Му се поклони и я постави върху кристалния поднос, разпери крилата си, за да полети…
Отново летях с Божия вестител, вързан с ръцете си за блестящата му мантия, когато видях как светлините на Небесния Ерусалим останаха отгоре и се скриха, а ние двамата с него слязохме в местата под земята, до тъмните селения на сатанинското обиталище. А и този път ангелът извади от мантията си ключовете на смъртта и ада, като отключи високите железни врати. Така, с грохот и скърцане, вратите се отвориха, а смолистият мрак затрепери като жив от Светлината на ангелската мантия. И ето, че вестителят на Вечния Съдия извика с властен глас, казвайки:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
Думите на ангела разтърсиха адовото пространство, а дяволът – усетил присъствието му – ловко скочи на железния си трон, като изкрещя с всичката си възможна ярост:
“Кошмар след кошмар! Кошмар след кошмар! Влизат и викат! Светят и повеляват! Защо Небесният Йеова не скъси някак процедурата, а? Защо не донесе наведнъж всичките брънки на измисления Си Суверенитет? За да ги оплюя и отхвърля, както и Той отхвърли мене от Царството Си!
Какво още има Той да ми казва и да ми доказва? Защо не направи референдум на земята и веднъж завинаги да разбере, че човеците не Го обичат? Да, те не Го обичат и аз съм напълно съгласен с тях…”
Видял, че словесната канонада на Сатана няма скоро да спре, ангелът се приближи до железния му трон. И като простря напред кристалния поднос със златната брънка на Божието Смирение, с гръмлив глас прекъсна говоренето на дявола, като му казваше:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моето Смирение и признай пред обитателите на цялото Небе, че си безумно горд, а сърцето ти – измамно превъзнесено!”
Докато ангелът изговаряше думите си, кристалният поднос отново се обърна в огледало. И ето, че отразения образ на Сатана се превърна в дърво, което започна да расте много високо – до Святия Хълм на Всемогъщия. И в мига, когато клоните на дървото се готвеха да се прострат и над Хълма Сион, дървото се пречупи от напора на собствената си тежест, като започна да пада надолу от Небето. А златната брънка на Божието Смирение, като пламна в огън, започна да пояжда дървото на мястото на пречупването му. Това накара дявола да се прегъне на две, ударен от невидима сила в корема си, а след това да замахне с мантията си и да се покрие с нея, та дано би успокоил болката си. Така, сведен над железния трон, той дълго не даваше признаци, че ще реагира.
Но в един момент, явно събрал силата си, отново разгърна лицето си. И като простря костеливата си ръка против златната брънка в кристалния поднос процеди с ехиден смях:
“Хи-хи-хи! Аз ли съм горд и превъзнесен? Мене ли нарича горд Оня, Който не може и ден, без да Му се отдава Слава и без да Го величаят в присъствието Му? Колко хилядолетия Сърцето Ти не се насити на поклонение и хваление, Небесни Боже?
Какво искаш още? Нали ме изгони от присъствието Си? Нали ме лиши от мястото, което подобаваше само на мене? Кой тогава сподели всичкото битие на човеците? Аз или Ти? Кой слезе долу, за да бъде всякога при тях? Аз или Ти? Защо тогава търсиш причини против моята гордост, а не искаш да видиш Своята? Защо не признаеш, че в сравнение с Твоята гордост, моята просто е смирение?”
Дяволът изговаряше злобните си думи с такова силно внушение, щото в този миг той напълно си вярваше. И докато от челюстите му отново хвърчаха пръски с отрова, той понечи да блъсне с ръка кристалния поднос и златната брънка, като казваше с преляла ярост на ангела:
“Иди и кажи на Небесния Съдия, че не приемам обвиненията Му в гордост и превъзнасяне! Той е гордият, понеже е горе, а аз съм смиреният, понеже съм долу…”
Видял опита на дявола да блъсне подноса и брънката, Божият ангел моментално я дръпна назад. А след това с твърд и пламенен глас каза на дявола:
“Горко ти, горди Сатано! Защото откакто опашката ти помете третата част от Небесните звезди, ти оставаш болен от безумна и проклета гордост! Ти, който си лукав да лъжеш човеците, че Бог е горе, когато в Неговото присъствие те живеят, дишат, движат се и съществуват! Ти, който си безумно превъзнесен в сърцето си, и мамиш всичките си поклонници, та да търсят ръждивия образ на твоя звяр, който ще обладае земята и ще хвърля горди думи против Бога и скинията Му! Ти, който и до днес помниш Помазаника Исус и знаеш, че Той те победи с Образ на слуга и в Смирение до смърт, си непоправимо болен и няма лек за раната ти! Чудовищна е гордостта ти, и чудовища ще се раждат от нея, докато бъдат отсечени в пъкъла и силата им се прекърши…”
След тези Святи и могъщи думи, ангелът се отдръпна от обиталището на Сатана. И като заключи портите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме въздигне отново горе – в Христовото Съдилище и при Вечния Съдия. И ето, че застанал пред Господ, вестителят на Отеческия Суверенитет, протегна към Него кристалния поднос на Божията Правда със златната брънка на Божието Смирение, като Му казваше:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческото Смирение беше похулена, и отрова от змията плисна върху подноса на Неговата Правда!
И при все, че дяволът видя отражението си в подноса, като образ на превъзнесено и гордо дърво, което се пречупва под напора на собственото си беззаконие и пада на земята, пак той не призна, че е горд и превъзнесен, но дръзна да хули Отца на Светлините и Бога на Небесните създания…”
В отговор на ангелските думи, Исус протегна ръката Си и взе похуления кристален поднос и омърсената с отрова златна брънка. А след това, като започна да изстъргва с Меча Си отровата на дявола в ръждясалата му чаша, Той ми проговори, казвайки:
“Иди и кажи на всички Божии чеда, че гордостта е първородният грях на Сатана и превъзнасянето му – предвестник на неговата погибел.
За свят, който лежи в лукавия, има един образ, който радва дявола и го кара да възнаграждава всички, които го пожелаят. И това е образът на цар. Образът на човеци, които искат да им се слугува, да властват, да насилват, да угнетяват, да богатеят, да контролират, да управляват. И отровата на този образ е самата гордост на дявола, неговият бунт и превъзнасяне против Бога и против Небето.
А за Моя свят, който е изпълнен със Святостта и Любовта на Отца Ми, има един Образ, който радва Сърцето Ми, и който докарва до възхищение и тържество всичките Небесни жители.
И това е Образът на слуга! Образът – да положите живота си за приятелите си! Образът – да миете един на друг нозете си! Образът – всеки да счита другия по-горен от себе си! Образът – да вкусите с Божията Благодат смърт за всеки човек! Образът – на който свидетелстваха всичките Божии човеци в Словото Ми.
От Божия слуга Авраам до Божия слуга Йоан!
Затова отново напомням на всички ви:
Който Ми слугува на земята – Той ще царува с Мен на небесата! А който царува на земята – той ще наследи вечните пламъци на огнения пъкъл! Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох това видение на пророка Си!”