4. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА СПРАВЕДЛИВОСТ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има много начини да угодиш на Божието Сърце и да накараш Господ да се удоволства в живота ти и да го вижда като благоухание за Небесното Царство. Но онова, което ще те съедини завинаги с Него, е безрезервно да уповаваш на Божията Справедливост.
За свят, потънал в лукавия, Божията Справедливост е последното, на което човеците биха се уповавали. И това се дължи на страшните съблазни и на привидната безнаказаност на всичките злотворци. Аз ще те помоля да повярваш искрено на следващите редове, които ще запиша. Защото в тях искам да ти дам свидетелствата на собствения си живот за Бога.
За човек, който има съдба от Небето да бъде творец, нещата биха могли да бъдат както много радостни, така и твърде скръбни. Защото сърцето на твореца е като една утроба, в която попада божествено семе, за да се зачене Небесен плод. Тъй щото (говоря по Дух) всяка книга, родена от твореца, е като негова рожба, негово изстрадано дете. А сега си помисли, братко мой, че няма родител, който да не иска най-доброто за рожбата си. Така и моите молитви към Бога винаги са били свързани с това, щото да промени съдби с книгите, които пиша. Да осветят сърца и умове, да разчупят окови и вериги, да донесат мир, Светлина и Благодат.
Аз още помня как преди няколко години домът ми беше посетен от един пастор. Предварително уговорено по телефона, посещението му беше затова – да получи книги от нашето служение, които да даде на църквата си. В онова време Бог все още не беше ме благословил с лазерен принтер, а имах един малък матричен принтер, с който една средно голяма книга се отпечатваше за два-три часа. И аз, знаейки, че ми предстои посещение от пастор, се посветих да печатам цял ден и цяла нощ книгите, които исках да му подаря. Така пасторът дойде със секретарката си, получи книгите като дар от нас, а след това си замина. Но само три дни по-късно секретарката му се обади по телефона и ни каза, че книгите ни вече са изгорени, а самият пастир, който ги е изгорил, е заявил пред паството си:
“Бяхме в дома на Главчев и видяхме, че е антихрист! Не четете книгите му, нито ги търсете, но го прокълнете в Господното Име!”
В ония дни ударът за сърцето ми беше толкова голям, щото сълзите не изсъхваха от очите ми. Аз не исках да приема тази тотална несправедливост против живота ми за Бога. Бях като баща, който трябваше да разбере, че дечицата му, които наивно е дал на човек с титла “пастор”, са били изгорени. Сякаш че в този миг Небето не беше зачело нито жертвата ми, нито усърдието ми, нито любовта ми, която на всичко беше хванала вяра. А тогава един мазен, отвратителен и проклет дух се опита да се настани в сърцето ми. Той идваше в късните нощи, като ми шепнеше:
“Видя ли колко е несправедлив Бог към тебе? Ако Той държеше на книгите, които пишеш, то защо не наказа оня, който ги изгори? И откъде вече ще намериш вяра, за да Му служиш или да пишеш каквото и да било?”
Трябва да ти кажа, братко мой, че само Христовата вярност и Божието изобилно дълготърпение към сърцето ми, ме направиха да превъзмогна онзи първи кошмар. Кошмарът на творец, който е преживял изгарянето на книгите си. Но после в мен дойде съвършена утеха от Господа. Утеха, с която Той ме укрепи и ми даде да изживея в Дух и Истина стиховете от апостолското послание:
“Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо…” (1 Петрово 2:21-23) 
И тогава разбрах, че пасторът не е могъл да убие децата ми, защото никой не може да убие онова, което Господ е заповядал да живее. Не! Той просто беше унищожил хартията и кориците, но не и Духа на написаното. А моят Господ отново проговори с утеха в сърцето ми, като ми каза:
“Да страда ли сърцето ти, понеже един зъл човек е изгорил дрехите на дечицата ти, когато ти можеш отново да ги облечеш като напечатано на хартия слово? Не остават ли книгите, които ти дадох, все така пълни с Дух и Истина? И дойде ли някой против твоя Господ, та да вдигне заплашително пръст и да Му каже:
“Слушай, Господи! Заповядвам Ти! Спри да говориш на този Твой слуга и повече никога не потвърждавай с Духа Си написаното в книгите му!”
“Не, Исусе! Това е невъзможно! Защото Твоите думи са Свят Дух! Твоите видения са Свят Дух! И не враговете Ти ще унищожат Духа на пророческите книги, но Духът на книгите ще унищожи враговете Ти!”
В оня миг Господ докосна с огромна Любов сърцето ми. И тогава Той ми каза:
“Никога не се съблазнявай поради злото, което съм допуснал върху тебе, за да пострадаш за Мене! Но всякога помни, че Аз съм Справедлив Бог. И рано или късно – Моята Справедливост винаги тържествува. Ако и присъдата против нечестиво дело да не се изпълнява скоро, тя все пак ще бъде изпълнена. А самото бавене на Мъздовъздателя и Съдията не е нищо друго, освен натрупване на Неговия Пламенен Гняв…”
Ето така, братко мой, седем години след този разговор с Исус, аз имам съвършен Мир с Него. И въпреки, че през тези години много напечатана хартия беше скъсана или изгорена, то онези, които късаха и гориха, показаха не нещо друго, но собственото си безсилие и духовно помрачение. Защото наистина е сатанинско помрачение да се опитваш да убиеш, прободеш или изгориш Дух, Когото не виждаш. Понеже убиваш не Него, но себе си. Понеже пробождаш не Него, но себе си. Понеже изгаряш не Него, но себе си.
А колкото до моите дечица по Дух, те и до днес ходят всред тъмницата на дявола. За да докоснат тези, които Бог е заповядал да докоснат. И да осветят човеците, които Отец е заповядал да бъдат осветени. От първата ми книга “Исус е в теб” и до последната, която сега пиша – нито една не се е изгубила, нито Духът е престанал да спасява чрез нея. Защото когато бидейки охулван, хула не отвръщаш, но предаваш делото си на Съдията, то тогава непременно ще преживееш триумф над всичките си противници.
След тези начални думи, аз отново ще продължа с видението пред Христовото Съдилище. Защото очите ми, вперени във Вечния Съдия, Го очакваха отново да протегне ръцете Си към златната верига и да откачи следващата от брънките й. И ето, че очакването ми се сбъдна. Защото Господ вече взимаше деветата от златните брънки на веригата. И като се приближи до ангела на Отеческия Суверенитет, подаде му я, казвайки:
“Отец Ми е Справедлив Бог, Който люби праведните Си създания. Вземи брънката на Неговата Справедливост, дошла като пръстен от показалеца на Съдията. И като я положиш в кристалния поднос на Неговата Правда, иди и изпитай дявола с деветата изява на Божия Суверенитет!”
Послушал думите на Господа, вестителят взе брънката от ръката Му. И като Му се поклони, постави брънката върху кристалния поднос и разпери крилата си, за да полети…
За девети път, вързан с ръцете си за ангелската мантия, аз летях с Небесния вестител към адското обиталище на лукавия. А и този път ангелът отключи портите на смъртта и ада и ги бутна със светещите си ръце, тъй щото те с грохот се разтвориха. И тогава, пристъпил напред в смолистия мрак, пратеникът на Вечния Съдия извика със силен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
Думите на ангела предизвикаха силен трус, от който скалите на адското пространство се напукаха и започнаха да се разцепват. А дяволът, като изпълзя за сетен път от мрака и седна на железния си трон, извика с ярост:
“Не свършиха ли вече изявите на Неговия Суверенитет? Не приключи ли Съдията с Небесните Си фокуси? Пак ли огледала ще гледам? Пак ли видения ще ми се показват?”
В отговор на дяволската ярост, Небесният вестител се приближи с кристалния поднос до железния му трон. И като отвори устните си, казваше му:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Справедливост и признай пред обитателите на цялото Небе, че си нечестив и сърцето ти – предадено на беззаконие!”
Докато ангелът изговаряше думите си, настъпи удивително знамение. Защото златната брънка се превърна в пръстен, а отсред кристалния поднос се яви показалецът на Господ. Така пръстенът се нахлузи на показалеца, а показалецът се насочи против самото лице на дявола. Това накара старовременната змия да отвори челюстите си, та дано би отхапала пръста Господен. Но точно тогава пръстенът се изхлузи от показалеца на Съдията. И като пламна, стегна се около главата на дявола, като започна да го мъчи, задушава и изгаря…
Никога не бях виждал колко жалко и страшно може да бъде състоянието на дявола. Самата му змийска глава, стегната от пръстена на Съдията, се опитваше безуспешно да се освободи, гърчейки се от спазъм в спазъм. Но ето, че самият ангел простря ръката си към главата на дявола, като свали от нея пръстена на Съдията и отново го постави в кристалния поднос, където той придоби очертанията на златна брънка. А Сатана, видял че е свободен от пръстена, разтърси неколкократно главата си, като крещеше от ужас. А след това, събрал всичката си сила, започна да плюе отрова върху подноса и брънката, казвайки на Небесния вестител с ехиден смях:
“Хе-хе-хе! Аз ли съм нечестив? Аз ли съм несправедлив? Защо Небесният Съдия не погледне от Небето към земята, та да види коя справедливост струва повече – моята или Небесната? И вместо да ме души с пръстена Си, защо не попита човеците дали ще обърнат другата си буза, когато едната им бъде ударена? Дали ще се оставят да им вземат и долната дреха, когато вече са им посегнали на горната?
О, Съдия на Небето! Не презря ли Ти Собствената Си древна справедливост, дадена на Израиля, та да обикнеш новата, която прогласи в Евангелието Си? Да чакат ли човеците да въздаваш на злите в ада, а на добрите в Рая, когато те самите прекрасно владеят правилото “Зъб за зъб и око за око”? И ако Собственото Ти Слово казва, че присъда против нечестиво дело не се изпълнява скоро, то да Те чакат ли човеците цял живот, когато аз съм готов да им дам справедливост на мига и на момента? Нека цялото Небе признае, че човеците на земята не могат дори миг без моята справедливост. Защото с тази моя справедливост аз събирам човеците със Създателя им по-бързо, отколкото Той би го правил. И това ли Небето ще нарича нечестие? В ден, когато злият намира възмездие от добрия, и престъпникът – куршума на закона? Никак не приемам, че съм нечестив! Никак не приемам, че съм несправедлив! Защото светът обича моята правда, а не Небесната! Моята справедливост, а не Христовата!”
Братко мой! Слушах лукавите аргументи на дявола и в този миг знаех, че той е изтъкан от безумие. Един страшен извор от гнусна отрова пълнеше постоянно устните му, и той с предела на всичката си омраза към Бога плюеше кристалния поднос на Неговата Правда и златната брънка на Неговата Справедливост. А това накара ангелът да дръпне назад подноса с брънката, а след това с могъщ и властен глас да каже на дявола:
“Горко ти, нечестиво изчадие на ада! Няма място за промяна в сърцето ти, понеже е извор на нечестие! Няма място за промяна в устата ти, понеже е фонтан за гнусни хули! Ти, който умножаваш числото на злите по земята, от зло не ще се наситиш! Злото всякога ще изпълва вътрешностите ти и ти сам ще изяждаш себе си, без някога да видиш края си! Ужас си бил и не ще те има довека!”
След тези думи, изречени с божествен гняв, ангелът се оттегли от обиталището на Сатана. И като заключи портите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме въздигне до Христовото съдилище и до присъствието на Вечния Съдия. Така, застанал пред Господ, Небесният вестител простря към Него похуления поднос на Божията Правда и омърсената с отрова брънка на Отеческата Справедливост, като Му казваше:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Справедливост беше похулена, и отрова от змията плисна върху подноса на Неговата Правда!
И при все, че дяволът усети върху шията си стягащата го присъда на Справедливостта, пак той не призна, че е нечестив, нито че сърцето му е предадено на беззаконие…”
Слушайки думите на пратеника Си, Господ протегна ръцете Си и взе от него кристалния поднос със златната брънка. И като започна да изстъргва с Меча Си отровата на дявола и да пълни ръждясалата чаша, Той ми проговори, казвайки:
“Иди и предупреди всичките Божии чеда никак да не се съблазняват от привидната безнаказаност на нечестивите, които са вършили нечестивите си дела. А наместо това всички побързайте да се закрепите с упование и вяра в Божията Справедливост. Защото много скоро Аз ще сляза от Небето с десетки хиляди Свои Светии, за да извърша съдба над всички, и да обявя за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници говореха против Мене и против слугите Ми!
Да, казвам ви! Показалецът Ми ще посочи напред и златния пръстен на Справедливостта ще мине преди Съдията. За да стегне нечестивите в примка от Огън и Гняв! И като ги запокити в пъкъла, да ги обяви като род на проклетите за вечни векове!
Затова праведните нека да вършат и занапред правда, а нечестивите нека и занапред да вършат нечестие! За да иде всеки на мястото, за което свидетелстват делата му! Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох това видение на пророка Си!”