ВЕРИГАТА И ПРИСЪДАТА II – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА ВЯРНОСТ

Братко мой! Верни ми приятелю! Аз отдавна съм наясно, че няма да намеря нито пълно приемане, нито всеобщо одобрение, нито каквито и да било църковни почести и ръкопляскане. Но това е още една основателна причина да не отстъпя нито на йота от призванието си.
Беше време, когато пишех първите си книги за Господа, вдъхновен и изпълнен от много откровения, знания и Божии тайни. В плен на детска наивност аз тогава виждах Господния път постлан с рози и аплодисменти. Виждах и самите църкви розови. В която и да влезеш – все за Исус се приказва. Пред който и амвон да застанеш – все проповедник с разтворена библия ще видиш.
Всъщност – това беше моят период на вярващ. Вярващ, който търсеше контакти с вярващи. Вярващ, който пишеше книги за вярващи и им ги даваше даром. Но ето, че в един миг Господ хвана с ръка сърцето ми, като ми заповяда твърдо:
“Достатъчно време си бил вярващ! Сега вече искам нещо друго от тебе! Искам да Ми бъдеш верен!”
“Но то не е ли едно и също, Господи?” – опитах се да реагирам аз.
А тогава Исус ми отговори, казвайки:
“Не, момчето Ми! Не е все едно дали ще бъдеш вярващ или ще станеш верен. Защото вярващият стига само до това – да иска Спасение от Мен и да признава Моето Възкресение от мъртвите. Докато верният преминава през Огъня на Моята Любов, за да върши всичко, воден от Любовта Ми. Искаш ли ти тази промяна? Искаш ли да устоиш не в твоите, но в Моите изпитания? Защото само тогава ще можеш наистина да свидетелстваш за Мене?”
Самите Господни думи в онзи миг на моя живот преобърнаха цялата ми съдба, всичкото ми служение за Небето и разбиха на пух и прах розовите ми илюзии за розовия път на вярата. А в мига, когато аз тръгнах по пътя, с който да стана верен на Исус, получих първите страшни разочарования от неверни хора. Започна такова масово напускане и отричане на човеци от връзката им с мен, щото в един миг искрено се отчаях. И със сълзи на очи, паднал на колене пред Господа, аз Го питах:
“Какво става, Господи? Защо всички ме напускат, след като Ти станах верен? Защо те не искат да вършат нещата в живота си чрез Твоята Любов и заради Твоята Любов…”
А Спасителят, без ни най-малко да се смути на страданието ми, тогава ми проговори, казвайки:
“Там, където е Божията Любов, там е и кръщението с Огън. И защо се учудваш на напускането от човеците? Не разбираш ли, че не всички ще поискат да преминат през Огъня? И не проумяваш ли, че само вяра, преминала през Огън, се превръща във Вярност?”
“Ами ако вярата не премине през Огъня, Исусе?” – настоявах аз. – “Какво ще стане тогава с такава вяра?”
Отговорът на Господ беше твърде страшен и категоричен:
“Вяра, която не премине през Огън, се превръща в предателство. Така тя свидетелства против себе си, че е слаба вяра, неспособна да издържи в Моите изпитания…”
Самите думи на Исус, казани на сърцето ми в оня миг, бяха моето лично изтрезняване и личното погребение на всичките ми розови илюзии. Спомням си, че тогава написах книгата “Пътят на Юда”, която направи да ме напуснат още повече хора. И когато в пълна степен осъзнах тяхното отстъпление, едни стихове от Библията заблестяха с пълна сила в сърцето ми. А в тези стихове мъдрецът Господен беше записал:
“Сине мой, дай сърцето си на мене, и очите ти нека внимават в моите пътища, защото блудницата е дълбока яма, и чуждата жена е тесен ров. Да! Тя причаква като за плячка, и умножава числото на неверните между човеците. Кому горко? Кому скръб? Кому каране? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи?” (Притчи 23:26-29)
Ето защо се увеличавали неверните в живота на Божия пророк!
Те просто са обикнали блудницата и са станали част от нея. Те са отишли в църкви, където им се проповядва брак по сметка, а не от любов. Едни от тях са пристъпили в църквите, понеже там се раздават помощи. Втори са пристъпили в тях, понеже им се дава възможност за църковен бизнес, по-печеливш от светския.
“…един отиде на нивата си, а друг на търговията си…”
Трети са пристъпили в тях, привлечени от човешко благовестие, в което чрез Христовото Име се пророкува…
“Не в Твоето ли Име пророкувахме…”
Четвърти са пристъпили в тях, привлечени от човешко благовестие, в което чрез Христовото Име се изгонват бесове…
“Не в Твоето ли Име бесове изгонихме…”
Пети са пристъпили в тях, привлечени от човешко благовестие, в което чрез Христовото Име се извършват много велики дела…
“И не в Твоето ли Име направихме много велики дела…”
Но ето, че Небесният Цар не е съгласен с нито едно от тези човешки благовестия. Исус не е съгласен, че трябва да ходиш в църквата заради помощи, понеже Той е нещо повече от помощите! Исус не е съгласен, че трябва да ходиш в църквата заради църковен бизнес или църковна кариера, понеже Той е нещо повече от бизнеса и кариерата! Исус не е съгласен, че трябва да ходиш в църквата, понеже там се пророкувало и се изгонвали бесове, понеже Той е нещо повече от пророкуване и изгонване на бесове. Исус не е съгласен, че трябва да ходиш в църквата, понеже там се вършели велики дела, понеже Той е нещо повече от великите дела.
Исус иска да бъдеш в Църквата Му, за да срещнеш Него Самия, да се влюбиш в Него и да дадеш живота си за Него, както и Той даде Своя Живот за тебе!
А на това дело вярващите не са способни. На това дело са способни само верните. Защото вярващите вярват, че ще получат помощи и ги получават. Вярват, че ще започнат бизнес и ще направят кариера, и ги получават. Вярват, че ще пророкуват и гонят бесове, и го правят. Вярват, че ще извършат много велики дела, и ги извършват. Но идва миг, когато върху прословутото им вярване ще паднат като остра гилотина думите на Господа:
“Аз никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!”
И така, братко мой, аз избрах пътя на Вярността. Избрах съдбата да съм верен на Исус в малкото и с трепет да очаквам мига, когато Той ще ме постави над многото. Избрах съдбата да вдигна високо талантите си в Святия Дух – не за лична, но за обща полза. Не за изцеление на тялото, но за възкресение на сърцето! Не за бизнес и църковна кариера, но за да се превърна в Жертва Господна! Не за велики дела, но за Великият и за Неговото Свято Дело! Не за гонене на бесове, но да гоня Него изподир, та дано Го уловя, както и аз бях уловен от Него! Защото да гониш бесове, а да не си хванал ръката Му и да не си Му посветил живота си, ще рече че си останал вярващ сред милионите вярващи, когато Господ търси Вярност сред малцината Си Верни. Не мога с други думи и с друго послание да започна тази глава. Понеже в нея Господ ще ми покаже брънката на Божията Вярност, с която ангелът на Отеческия Суверенитет ще изпита старовременната змия, която е дявол и Сатана.
И така, братко мой, аз отново бях в Христовото Съдилище. А очите ми – вперени във Вечния Съдия – очакваха Той да откачи от веригата седмата от златните брънки. И ето, че Исус наистина го направи. Той взе в ръката Си седмата брънка от веригата и се приближи до ангела, като му казваше:
“Отец Ми е Верен Бог, Който люби Верните Си създания. Вземи брънката на Неговата Вярност, взета от клоните на Дървото на Живота, и я положи в кристалния поднос на Неговата Правда! А след това иди и изпитай дявола със седмата изява на Божия Суверенитет!”
След тези думи към Небесния вестител, Господ се приближи и до мен. И като свали белия копринен шнур от мантията Си, каза ми:
“Подай Ми ръцете си, слуго Господен! Защото те днес записват думите Ми и вършат Спасение за човеците! А такива ръце Аз непременно ще привържа с голямо благоволение и Небесна ревност към мантията на Моя вестител…”
С вълнение подадох ръцете си на Исус. А Той, като се усмихваше, вдигна краищата на бляскавата ангелска мантия. И като привърза китките ми към тях, отново ми каза:
“Никак да не се смутиш, понеже смутеният е дяволът! Никак да не се уплашиш, понеже уплашеният е дяволът! Никак да не се ужасиш, понеже ужасеният е дяволът! Две хиляди години след словото, дадено на Апостола Ми Йоан и касаещо неговото връзване, той е сънувал един постоянен кошмар в сърцето си. Кошмар, че идва времето на връзването му. Кошмар, че съдбата му, изречена от Вечния Съдия, непременно ще го настигне. И ти си пророкът на Сион, който днес предизвестява този кошмар, понеже времето е много близо. Затова бъди твърде дързостен и неустрашим за Господа, Който те е възлюбил…”
По-прекрасни, по-огнени и по-ревниви думи аз не бих и мечтал да получа от Исус. И ето, че Той вдигна ръката Си и посочи на ангела, че трябва да извърши повелението Му. А тогава Господният вестител положи седмата брънка върху кристалния поднос и разпери крилата си, за да полети…
Както във всички предишни видения, и този път аз забелязах, че напуснахме Небесния Ерусалим и се стрелнахме надолу към земните места. Така, преминали през самата земя, ние отново се намерихме пред портите на смъртта и ада. И ето, че със сияеща от Светлина ръка, ангелът простря към портите ключовете на смъртта и ада. И като отключи вратите, бутна ги, тъй щото със скърцащ грохот те се разтвориха. А ангелът, пристъпил напред в смолистия мрак, извика с властен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
И този път ангелският глас предизвика трус в тъмницата, тъй щото земята под нас се разигра, а скалите започнаха да се разпукват и откъртват. Това накара дяволът да изпълзи отсред мрака и да седне на железния си трон. А след това с глас на несподавена злоба да рече на Небесния вестител:
“Какво виждаме тук? Ново посещение значи… И този път за какво е то? Какво още има да ми казва Небето, за което да не знам? И докога ще ми носиш този противен поднос с тези противни брънки в него?”
В отговор на Сатана, ангелът се приближи досами железния му трон. И като простря кристалния поднос с брънката на Божията Вярност, му проговори, казвайки:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Вярност и признай пред обитателите на цялото Небе, че си неверен, а сърцето ти – отровно и коварно!”
Докато ангелът на Отеческия суверенитет изговаряше думите си, кристалният поднос в ръцете му се превърна на огледало. И ето, че образът на дявола се отрази в огледалото. А в отразеното самият му дух се превърна на корен, който търсеше да се впие в земната пръст. Така видях, че краят на корена беше змийска глава, която плюеше отрова в пръстта. А тогава златната брънка мигом пламна и започна да пояжда главата на змията. Самото видение в кристалния поднос накара дявола да изреве от непоносима болка. А след това да хване главата си с костеливи ръце, сякаш да потуши Огъня, който бе почувствал. Но ето, че дяволът се окопити и събра силата си, като казваше с ехиден смях на Господния вестител:
“Ха-ха-ха! Йеова ли ще ми говори за Вярност? Не е ли Вярността по-голям дефицит за Неговите, отколкото за моите люде? Защо не признае Небесният Бог, че времето на Даниил отдавна е преминало? И ако тогава претърпях поражение от Седрах, Мисах и Авденаго, то днес Той не търпи ли поражение по всички фронтове? И ако търпи – то е, понеже аз станах верен за човеците, а Той им стана неверен. Неговите обещания и до днес минават през смърт за хората, а моите обещания идват в самия им живот?
Коварство ли ще нарича Той това? Отрова ли ще търси в думите ми, та подносът Му да ме показва като плюеща змия? Защо тогава не потърси Верни сред всичките вярващи на земята? Колцина ще събереш, Небесни Боже? Не направи ли Ти стеснен Пътя Си и тясна Вратата Си, та всякак да покажеш на човеците, че се гнусиш от вярата им и не я зачиташ? А не направих ли аз широки магистрали и триумфални арки за всичката човешка вяра? Кой тогава е по-верен на човеците – аз или Ти? Кой моментално отговаря на вярата им – аз или Ти? Кой ги приема без изпитания и наказания в обятията си – аз или Ти?
Не приемам, че съм неверен! Тъкмо обратното! Аз съм най-верният приятел на човеците! Понеже каквото обещавам на човеците – това им давам на часа!”
Докато дяволът изреждаше всичките лукави думи на гнусната си пледоария, от челюстите му хвръкна отрова, която плисна по подноса и по златната брънка на Божията Вярност. Това накара Небесният Вестител да дръпне назад кристалния поднос. А след това с твърд и страшен глас да каже на дявола:
“Горко ти, Сатано! Горко на коварното ти сърце! Горко на лукавия ти раздвоен език, с който лъжеш всичките човеци, та дано биха се измамили, че Бог е съвсем подобен на тях! Колкото по-лесен и просторен е пътят за човеците към твоите тъмни обиталища, толкова по-евтина и жалка е измамата ти. Колкото по-широки са портите ти – толкова по-покварени и разрушени ще са поклонниците, с които ще се събереш!
И ето тази е съдбата ти от Вечния Съдия!
Ти – невярно нищожество, да се събереш с неверни нищожества! Ти – коварен измамнико – да се събереш с коварни измамници! Ти – ръждясал в измамата си – да се събереш с ръждясали от измамата ти! И когато прегърнеш твоите – да се разпадат в ръцете ти! А когато твоите те прегърнат – да се разпадаш в ръцете им!”
След тези думи, изречени против дявола, ангелът се оттегли отсред железния му трон. И като заключи портите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме въздигне нагоре. Така пред сърцето ми отново се появи Христовото Съдилище. И Небесният вестител, прострял в ръцете си осквернения кристален поднос със златната брънка на Божията Вярност, вече казваше на Господа:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Вярност беше похулена, и отрова от змията плисна върху подноса на Неговата Правда! И при все, че дяволът видя отражението си в подноса, като образ на змия, която плюе отрова в пръстта, пак той не призна, че е неверен, нито намери сила да каже, че е коварен…”
Слушайки думите на ангела, Господ протегна ръка и взе от него похуления поднос със златната брънка. А след това започна да изстъргва отровата на змията в ръждясалата чаша на сатанинското беззаконие, като ми казваше:
“Сега разбираш ли на какво отговаря коварството на дявола? Именно на това, че той е евтин подземен бог, който събира около себе си евтини поклонници. Човеци с евтина вяра, която никога не е преминавала през Огъня на Отца Ми. И ако някой иска да е ръжда, та да отиде при ръждясалия, то такъв нека си остане вярващ. И като ходи по широките пътища на измамата и влиза в широките порти на сатанинското коварство, нека мами, бидейки мамен, и нека заблуждава, бидейки заблуждаван.
Но ако друг иска да бъде съд за Божия употреба, избран и благороден, чисто офирско злато и сребро, то такъв нека премине през Божия Огън. И нека от вярващ да стане Верен. Защото вярващите търсят Пътя и никога не Го намират, но Верните ходят по Пътя и пребъдват в Мене. А само който ходи по Пътя, той пребъдва в Истината и намира Живота!
Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох това видение на пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s