КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Не искам да се впускам в подробности относно ужасните отмъщения от дявола, които дойдоха мигновено като демоничен вихър против живота ми. Но моля моят Господ да потвърди на сърцето ти, че Небесният Отец допусна самият дявол и Сатана да се яви против сърцето ми.
Отсега искам да ти кажа, че като духовна личност, способна на натиск и съпротива, дяволът превъзхожда многократно всеки от своите демони. И най-страшното от присъствието му е демоничният лъх на смъртта, който се ражда от поклащането на крилата му. Самият лъх е способен да замая главата ти до припадък, да доведе сърцето ти до страшна немощ, да замъгли съзнанието ти, тъй щото да не чувстваш ясно дали си буден или сънуваш някакъв ужасен кошмар.
В тези усилни дни, когато трябваше да изтърпя съпротивата на Сатана, аз многократно повтарях в молитвите си към Бога името “Гетсимания”. Дали защото пиех наложената ми от Господ горчива чаша или понеже се страхувах, че тялото ми няма да издържи, не зная. Но съм сигурен, че никога не бях се изправял срещу подобно зло и подобен ужас. Явно бе, че дяволът никак не искаше да бъде вързан, а изпращането на първата част на книгата, описваща осъждането му от Вечния Съдия, на Божиите чеда, беше възбудила всичката му възможна ярост и неизмерима злоба. Но Господ, Който и този път беше верен да ме опази, стоеше отвътре в мен през всичките дни на моето злострадание за Него. И преди тук да продължа с втората част на книгата, аз искам да ти разкажа една поучителна история, която запомних от прекрасен филм на студио “Холмарк”. Историята се състои в това, че една зла и отвратителна вещица се сдобива със страшно приспособление. Това приспособление е часовник, който може да забавя или забързва времето в живота на човеците. И само оня, който е скрит зад циферблата на часовника и го контролира, остава без изменение на битието си. И ето, че вещицата прави магия и пуска часовника на максимални обороти, тъй щото времето на човеците започва да лети стократно по-бързо. За един месец бебето става момче, момчето – младеж, а младежът – мъж на зряла възраст. А за една година изтича целият жизнен цикъл на човека. Желанието на вещицата е едно:
Всички раси и всички народи да й се поклонят, а ако не – да умрат в краткото време, което часовникът им отрежда. И ето, че царства и народи тръгват на бой срещу вещицата. Но докато стигнат до нейното царство – войниците вече са остарели и падат от старческа несвяст по корабите си.
Така на битка срещу вещицата тръгва и млад войн, запленен от любов към дъщерята на своя крал. Самата дъщеря, която също е влюбена в младежа, му подарява като символ на девическата си любов един диамантен пръстен, който слага на ръката му. А след това го благославя да не се провали като бойците преди него. И ето, че без да дава сън на клепачите си, младежът препуска с коня си и най-накрая стига до царството на вещицата. Едва пристигнал – той вече е остарял. Немощен и издъхващ от слабост старец, който едвам успява да отвори портите на тъмното царство. Видът му разсмива вещицата и всичките й придворни. И тя с подигравателен глас му посочва часовника, като го провокира, та дано би успял да го спре. Всъщност – останала е само една минута преди старецът да умре, а с него и последното поколение, което е успяло да се роди на земята. А старецът със сетните си сили успява да се качи до огромния механизъм на часовника. И като се опитва с треперещите си ръце да спре зъбчатите му колела, пада до него, изгубил всякаква сила. Ръцете му се съсухрят още повече и увисват надолу. Но точно тогава диамантеният пръстен, подарен му от девицата, се изхлузва от пръста му, като пада в машинариите на самия часовников механизъм. А преди стрелката на секундарника да отчете и последните секунди, малкото диамантено камъче, отскубнало се от халката на пръстена, пада в един от улеите, с които се застъпват зъбците на часовниковия механизъм… И докато вещицата гледа с наслада как само след няколко секунди човешкият род ще бъде погребан в пясъците на забравата, часовникът спира и последната секунда не иска да изтече. Зъбците всячески искат да се захапят и да превъзмогнат над диамантеното камъче, попаднало между тях, но камъчето оказва невероятен отпор. Часовникът не просто спира, но магията на вещицата вече никак не действа. И в един миг, поради страшното пренапрягане на часовника, зъбчатите му колела се счупват и хвръкват върху вещицата и главите на всичките й злодеи. А тогава магията се разваля и времето отново се връща назад. Старческите бели коси мигновено потъмняват, а сбръчканата кожа, покрита с петната на старостта, се изпъва и става розова и бяла. Старците връщат зрелостта си, зрелите – младостта си, младежите – детството си, а децата отново са невръстни младенци, които любопитно надничат от белите си пелени и лапат розовите си ръченца… Може би ще ме попиташ защо ти разказах тази история. А аз ще ти отговоря така:
Господ Исус Христос, в Когото повярвах преди седемнадесет години, и на Когото слугувам като пророк с духа и сърцето си в последните тринадесет, е Справедлив Бог! Бог, Чиято Правда трае довека! Бог, Чиято Справедливост е като златен пръстен на показалеца Му! Бог, Който благоволи да ме роди и утвърди със Святия Си Дух! И като ме превърна в диамант, положи ме в пръстена Си! Тъй щото каквото и да посочеше Господният показалец – да го видя и аз и да свидетелствам за него. Каквото и да изобличаваше Господният показалец – да го напиша за свидетелство против чедата на дявола, без ни най-малко да се смущавам от тяхната злоба и от яростта на баща им.
Как мислиш тогава? Не е ли този свят, като един демоничен часовник с навити пружини от дявола? Не вее ли от стрелките му страшен сатанизъм, който приготвя човешките сърца за дълбините на ада? Не състарява ли духовно дяволът човеците? Не ги ли прави с чупливи кости, сиреч – с податливи на поквара съвести? Не ги ли прави с отслабнало зрение, та да не могат да разделят религия от Истина и християнство от Христос? Не ги ли прави покрити с петна и бръчки във време, когато Невястата Христова трябва да бъде без петно и без бръчка?
Но ето, че Справедливият Съдия е имал за нас много повече Милост, отколкото гняв и осъждение, каквито всички заслужавахме. И като е пратил пророка Си в тъмното ателие на лукавия, при самото място на дяволския часовников механизъм, поставил го е като камъче всред самите зъбчати колела на сатанинската магия. Тъй щото дяволът вече кряска и беснее, че часовникът не се движи според плановете му. Кряска и беснее, понеже последното време не е негово, но на Божия Пророчески Дух. Кряска и беснее, че перфектно смазаната тщеславна машина, наречена Вавилон, вече не може да погубва всички със сребролюбие, теология и чародейство. Кряска и беснее, понеже не може да счупи диамантеното камъче, родено в ковачницата на Отеческата Мъдрост.
А Исус, Справедливият и Свят Бог от Сион, има да разгърне стихове от Словото Си, съдби от Книгата на Живота, обещания от древните Си пророци. Защото един от тях, Йоил, написа нещо прекрасно:
“Радвайте се, прочее, и вие, Сионови чада, и веселете се в Господа вашия Бог; защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка, и ви наваля дъжд – есенен и пролетен – в първия месец. Гумната ще се напълнят с жито, и линовете ще се преливат с вино и масло. И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът, изедникът, пръгът, и лапачът, Моята голяма войска, която пратих между вас. И ще ядете изобилно и ще се наситите, и ще хвалите Името на Господа вашия Бог, Който е постъпвал чудесно с вас; и людете Ми няма никога да се посрамят…” (Йоил 2:23-27) 
Виждаш ли братко мой, че Господ говори за възвръщане на години, изпоядени от скакалци, изедници, пръгове и лапачи? А за какво друго да свидетелства възвръщането на годините, ако не затова, че Всемогъщият наистина е поставил диамантено камъче в зъбчатите колела на сатанинския часовник? Тъй щото времето наистина ще работи в полза на Вечния Съдия и слугите Му, а не за Неговия противник.
Възможно е да кажеш:
“О, братко! Защо се хвалиш толкова? Та ти дори с диамант се оприличи!”
А на тези думи аз бих ти казал:
Не хваля себе си, но Оня, Който е силен от всички ни да направи диаманти! Защото не аз свидетелствах, че съм Негов диамант, но Той ме потвърди от Хълма Мория на чедата Си! Защото трябва да се появят много нетленни диаманти на земята, за да се научат човеците да възхваляват Господа на небесата! Защото ако си представиш историята на Църквата без явяването и без делото на Божиите слуги, пророците, то това ще е история на една девица, непорочна в началото, омърсена в средата и отявлено блудна в края на времето.
Защото именно в това човешката религия се опита да превърне Христовата Църква. И днес, в края на времето, ти можеш да избираш:
Първият избор:
Да се оставиш на сатанинската магия, действаща от часовника на ада върху всички, които презират слугите на Божия Пророчески Дух!
Вторият избор:
Да се наслаждаваш на Божието Съвършено Изкупление, което днес ни прави повече от победители над дявола!
А това – да бъдеш повече от победител – ще рече да преживееш триумф. Ти знаеш ли какво е триумфът?
Това е очите ти да погледнат с вяра към Божия ангел в двадесета глава на Откровението!
Да видят с вяра веригата, с която ангелът ще осъди старовременната змия, която е дявол и Сатана!
Да чуят с вяра присъдата, която Отец Всемогъщият ще произнесе върху извратеното нищожество! Да въздъхнат с вяра, когато видят как окованото с верига изчадие лети в неизмеримата дълбочина на бездната! Да възкликнат с вяра, когато ангелът запечата бездната, а цялата земя си отдъхне – посетена, благословена и осветена от свещениците на Бог Отец и на Господ Исус Христос, които ще възвестят зората на един правдив, Свят и величествен Милениум!
За всичко това си заслужава да прочетеш докрай тази книга!
За всичко това си заслужава и аз да претърпя ужаса, с който Сатана днес е стегнал сърцето ми, гърдите ми, гърба ми. И най-вече главата ми, която трябва да претърпи на острите тръни, забити в нея!
Но какво от това, след като “Мория” стана диамантеното камъче, което дяволът не може да отмести, нито да счупи?
Струва си да помислиш върху този въпрос, братко мой!
Струва си!