ВЕРИГАТА И ПРИСЪДАТА I – VII ГЛАВА

7. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА МИЛОСТ

Братко мой! Верни ми приятелю!
С толкова много мъка и човешко нещастие е пълен светът, щото не минава и седмица без очите ми да се напълнят със сълзи поради Злото, което връхлита човеците. Не минава седмица, без да забележа клошарите, които ровят с пръчка в боклуджийската кофа на панелния блок, в който живея. Не минава седмица, без на вратата ми да позвънят опърпани дечица със сплъстени от нечистотията коси, които да си изпросят левче за хляб. И аз, като гледам на ямата на безизходицата, в която са затънали хиляди и милиони човеци, питам Исус:
“Господи мой! Колко от Твоята Милост остана в света? Ще бъде ли тя светлото въже за удавените от мизерия и несполука? Ще бъде ли тя светлата утеха, дошла от свише, която да каже на страдалеца, че освен зима, в битието на човека може да дойде и пролет, и горещо лято?”
Сълзите бликват на очите ми, а Святият Дух, като изпълва всичките ми помисли, ми дава да разбера, че днес е времето, когато с Милост Божия човеците могат да спечелят вечността на душите си. Сиреч – да показват на страдалците Милостта, която Сам Бог иска да им покаже. Защото тогава Милостта тържествува над Съда и се превръща в съвършен изкупител на човешката душа.
За съжаление – малцина ще се вслушат в Гласа на Святия Дух. Малцина ще разпалят сърцата си с Божия Огън, та да превъзмогнат над всеобщото коравосърдечие, което става фалшив еталон за оцеляване.
Помня как преди малко повече от две години Исус се разкри пред сърцето ми като Добрия Самарянин. Помня как в Святите Му ръце се появиха две Небесни монети, като преобраз на всичката Божия Благост и Милост. И въпреки, че тази Свята пророческа книга стана достояние на църквите, пак две години по-късно аз не виждам никаква промяна. Защото тези тщеславни църкви, станали центрове за помощи от чужбина, бързат да разпределят захарта и шоколадите, макароните и ориза, брашното и консервите само на църковните си членове, сякаш за тях човеците вън от вратите на събранието им не съществуват.
Тези тщеславни църкви, вдигнали оборотите на всичката човешка себеправедност, танцуват и пеят в залите си, сякаш че вече са на сватба. Тези тщеславни църкви, загърбили свещените думи на Исус, че трябва да благовестяват Небесното Царство на всеки човек, скоро заприличват на отбрани кочини, служещи за угояване на отбрани свине и шопари. И докато телевизиите показват разтърсващи кадри с хора без дом, зъзнещи по подлези, пейки, фургони и бараки, и разчитащи само на държавните служби от социалния патронаж, църквите се правят, че това никак не ги интересува.
“Тези отвън са грешниците на света, а ние тук в залата сме праведни!” – казват си мнозина. “Да не се докосваме до нечисто, че току виж сме разгневили Господ!” – си шушукат набожните сестри, седнали близичко до климатика. В такива църкви пастирите нямат видение да нахранят гладните, нито да облекат голите, но непременно имат видение да канят тлъсти религиозни шопари срещу още по-тлъсти заплати и хонорари. И изобщо никой от това “праведно” християнство, няма никак да види, че ако светът отвън е хладилник, то църквата им е станала фризер за дълбоко замразяване. Но нека ти кажа Истината, братко мой! Истината е такава, щото ако църкви са отпаднали от Святия Дух и са прегърнали светския дух, то те отдавна не са Христово Тяло, а късчета мъртви меса…
“…месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи…” (Откровение 19:18)
А такива мъртви меса не биха се разпаднали само във фризери за дълбоко замразяване. Защо ти говоря за всичко това ли? Именно защото един от най-страшните белези на умноженото беззаконие е охладнялата любов на мнозинството. А Съвършена изява на Божията Любов е Неговата Милост. Милост към падналите. Милост към грешните. Милост към сиротните. Милост към всички, които са станали аутсайдери от погиващия свят на дявола. Ето затова те моля да внимаваш във видението, което ще се разкрие пред сърцето ти. Защото е видение със златната брънка на Божията Милост.
Аз все така стоях в Христовото Съдилище, когато Господ Исус протегна ръцете Си към шестата от златните брънки на веригата. И като я откачи, подаде я на ангела, като му казваше:
“Отец Ми е Милосърден Бог, Който люби Милосърдните Си създания! Вземи брънката на Неговата Милост, взета от полите на мантията Му и я положи в кристалния поднос на Неговата Правда! А след това иди и изпитай дявола с шестата изява на Божия Суверенитет!”
Послушал думите на Господа, ангелът на Отеческия Суверенитет взе брънката от ръката Му и я положи върху кристалния поднос. А след това се поклони на Исус и разпери крилата си, като полетя…
За шести път, вързан с ръцете си за ангелската мантия, аз слизах с Господния вестител към мрачното обиталище на Сатана. А и този път, застанал пред железните порти, ангелът ги отвори с ключовете на Исус. И ето, че пристъпил в мрака на дявола, той извика с властен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
Думите на Небесния пратеник за сетен път разтърсиха адовото пространство, а Сатана отново изпълзя от тъмнината и побърза да седне на железния си трон. А след това, възмутен от труса, съпътстващ влизането на ангела, той гневно изкряска:
“Стига с този стряскащ протокол по влизането на моя територия! Стига вече са треперили скалите при всяко посещение от Небето! Какво иска да ми докаже Йеова с това друсане? И колко пъти още пратеникът Му ще слиза долу? Не казах ли каквото имам да казвам? Какво още Той иска да чуе от мене?”
В отговор на думите му, ангелът на Отеческия Суверенитет пристъпи към железния му трон. И като приближи кристалния поднос с брънката на Божията Милост досами сърцето му, започна да му говори, казвайки:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Милост и признай пред обитателите на цялото Небе, че си немилостив, а сърцето ти – кораво като долния воденичен камък!”
Докато вестителят на Господ говореше на дявола, кристалният поднос се превърна в огледало. И това огледало, като улови ледения дъх на дявола, показа в отражението собственото му нечестиво сърце. И ето, че сърцето на Сатана, докосвано от дъха му, се превърна в камък. А брънката на Божията Милост мигом пламна и започна да пояжда камъка. Това накара дявола да замахне с мантията си и да притисне с костеливата си ръка областта на гърдите си, сякаш да се убеди, че каменното му сърце все още си е на мястото. А след това, окопитил се от Небесното знамение върху кристалния поднос, нечестивият се изсмя ехидно, като казваше:
“Хе-хе-хе! Йеова ли ще ми говори за Милост, когато в собственото Си Евангелие се възхищава от раните и струпеите на Лазар, а никак няма Милост да го изцели и утеши на земята? Ако беше милостив, то защо остави хиляди да умират от глад и милиони да ровят в боклуджийските кофи? Защо не признае и не иска да види, че излишъкът на един от моите богаташи храни и стопля повече човеци от всичката милост на Неговите мизерни самаряни? Малко ли благотворителност съм направил чрез моите, та човеците да не помнят и да не знаят кой и кога им е показал Милост?
Не приемам, че съм немилостив, понеже една моя усмивка ще стопли повече сиромаси, отколкото биха ги стоплили всичките Му слуги накуп.
Да, това да кажеш на Йеова и Сина Му! Не приемам, че съм немилостив!
Защото девизът на земята е “Бог високо – цар далеко!”. И аз съм единственият отблизо, който се грижи за забравените от Бога…”
Докато дяволът редеше думите в злобните си челюсти, отсред езика му отново плисна гъста и черна отрова. И тази отрова, паднала върху подноса, оскверни златната брънка на Божията Милост. Това накара ангелът на Отеческия Суверенитет, да дръпне назад подноса. А след това да каже на Сатана:
“Нима злият, който закоравява човеците и прави сърцата им ледени топчета, дръзва нечестиво да съизволява с Бога и да нарича себе си милостив? Господ да те отсече и скоро да те хвърли в бездната, змийо проклета! Господ да въздаде на безумието ти! Защото както пропастта на осъждението ти е бездънна, така е бездънна и твоята немилост, с която погубваш човеците!”
След тези думи ангелът се отдръпна назад и напусна обиталището на дявола, заключвайки портите му. А след това, разперил крилата си, той отново ме въздигна до Христовото Съдилище и до присъствието на моя Господ. Така, протегнал напред омърсения поднос и похулената брънка на Божията Милост, ангелът каза на Исус:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Милост беше похулена и отрова от змийския език се плисна върху подноса на Неговата Правда! И при все, че Сатана видя как собственият му дъх вледенява и закоравява сърцето му, пак той никак не прие да признае, че е немилостив, но с нечестивата си дързост хвърли укор върху Милостивия Отец!”
В отговор на ангелските думи, Господ взе подноса с брънката от ръцете му. И като извади Меча Си и започна да изстъргва сатанинската отрова, Той се обърна, като ми каза:
“Слуго мой! Отровата в ръждясалата чаша на лукавия вече е преминала средата. И сега ти казвам, че ако Милостта Божия тържествува над Съда, то Съдът на Бог тържествува над немилостта. И понеже последните поколения от отстъпили и извратени, които наричат себе си “християни”, никак не зачитат Милостта на Отца Ми, нито са готови да послужат на Добрия Самарянин, то и затова дяволът ще изиска душите им за себе си. За онова време след хилядата години, когато техните писъци в огненото езеро ще му бъдат нищожна утеха.
Затова в края на тази първа част от пророческото слово, дадено на слугата Ми, Аз заявявам на немилостивите:
Горко ви, коравосърдечни, защото охладняхте от ледения дъх на дявола! Горко на вас, които сте наситени и пълни със земни блага, а никак не забелязахте, че докато живеете във вашия измислен рай, хората измират и погиват от мизерия и недоимък!
И понеже вие не поискахте да вкусите от земните злини на Лазар, та да го утешите поради раните и струпеите му, то и Лазар от Лоното на Авраама няма да вкуси от злините ви в пъкъла, нито ще натопи крайчеца на кутрето си, та да утеши жаждата ви!
Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох това видение на пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s