ВЕРИГАТА И ПРИСЪДАТА I – VI ГЛАВА

6. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Десет години Святият Дух съвършено изпълва сърцето ми за книгите, които пиша. И десет години аз не преставам да се възхищавам на Неговото прекрасно присъствие, което Словото нарича “Божия Благодат”. Беше време в живота ми, когато пастири-наемници проповядваха на сърцето ми, че Божията Благодат е едно непрестанно взимане на блага от Небето.
“Тъй де! Дават ли ти – взимай! Нали затова е Благодат?”
Но когато Господ Исус Христос оживя в сърцето ми и ме изпълни със Самия Себе Си, аз разбрах, че Божията Благодат не е да взимаш, а да даваш. Понеже всеки, който е бил изпълнен от Святия Дух, би се покорил на най-съвършения призив на Исус:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам…” (Йоан 15:12-14) 
Можех ли да искам нещо друго в живота си, освен това – Господ Исус Христос да стане приятел на сърцето ми? И имаше ли друг път за спечелването на Неговото приятелство, освен пътят на даването?
Разбира се, че не!
Ето затова аз изхвърлих от сърцето си всичката човешка и демонична заблуда. И в мига, когато го направих, разбрах, че целият ми живот ще премине в даване. Не просто в даване на блага, но даването на самия ми живот за Божиите чеда. Много по-късно в пророчески видения Исус щеше да ми разкрие, че оня, който дава живота си за приятелите си, се превръща в Жертва Господна. Жертва, която става най-големият ужас за Сатана и за неговите религиозни началства и власти.
И ето така, братко мой, дойде съдбоносният сблъсък в живота ми. Сблъсъкът на един, който вижда Благодатта като даване, с тези, които виждаха Благодатта като вземане! При този сблъсък те не ме разбраха и не ме приеха! Те открито и ожесточено ме похулиха, за да защитят собствените си нечисти интереси. Може би защото още от първото си влизане в църква бяха научени да се възхищават на църковните търговци и религиозните кариеристи.
“Значи това било Царството Божие – всеки да взима колкото може повече от тази Благодат! Дайте тогава да взимаме, да взимаме, да взимаме! Защото който вземе повече – той непременно е по-голям в Царството!”
Ето с такива думи всичките ми врагове си представиха трънливия Път на Господ и кръстните Му рани на Голгота. И докато моите шепи се отвориха в даване, шепите на гонителите ми се протягаха за вземане. Както можеш да предполагаш, даването никак не ме направи богат в земните места. Напротив – десет години останах все така с една дреха на гърба си и с държавно жилище под наем за семейството ми. И онова, което Божиите чеда биха ми дали в любовта си, аз бързах да им върна като Дух и Живот. А понеже никой не се възкачи пред Господ Исус, та да види богатствата ми в Небесните места, то и затова хиляди ми обръщаха гръб през годините, като си казваха в сърцата:
“Бог не може да е с този Главчев! Толкова години той дори не е мръднал от мястото си! Нито пък някой го е благословил изобилно за делото му, та да излезе и благовества по целия свят.
Я да го оставим ние и да гледаме на тези от Америка, които са потвърдени с милиони долари в банковите си сметки, със собствени телевизии и църковни центрове, със собствени печатници и издателства. Понеже този Главчев е някакво абсолютно недоразумение. Той и до днес си няма собствено издателство. Той дори офис и секретарка си няма! Печата книгите си на лазерен принтер и си ламинира кориците в къщи. Ха-ха-ха! Този ли е Божият помазаник? Ако наистина е той, то къде са благословенията му, за да го повярваме?”
Какво да ви кажа, помрачени люде, странни на Живота на Бога и на Примера на Божия Син? Кога Апостолите на Исус станаха милионери или тръгнаха да се возят в златни колесници или да си строят царски дворци? Злато и сребро ли имаха Петър и Йоан, когато изцелиха куция човек при Красните врати на Храма? Кога дори един от Божиите пророци тръгна да позлатява сам себе си или да граби с ръцете си от благата на сиромасите? И ако моят Господ истинно потвърди слугата Си, като един, който се движи в Духа и Силата на Илия, то дали този Божий пророк беше поддържан от Ахаав и Езавел, та да спи върху копринени завивки в царския им дворец? Не го ли приюти само една вдовица от Сарепта Сидонска, която му даде последния си къшей хляб и последната си капчица масло? И свършиха ли се отпосле Хлябът и Маслото на вдовицата? Но ето тук нека всичките ми гонители видят, че тази вдовица се покори на Божията Благодат! Защото тя даде (забележете – даде) всичко, що имаше, на Божия пророк! Защото Божията Благодат не е дяволската измама да взимаш колкото се може повече, но да имаш Силата на Господ Исус Христос да даваш! Говоря за всичко това преди видението със златната брънка на Божията Благодат, понеже много скоро измамените ще наследят тъмнината на измамника.
А сега нека да продължа и с непосредственото видение пред Христовото Съдилище. Аз все така стоях с ръце, привързани за мантията на Божия ангел, когато Господ Исус откачи петата от златните брънки на веригата. Така Той я даде на вестителя Си с думите:
“Отец Ми е Благодатен Бог, Който люби Благодатните Си създания! Вземи брънката на Неговата Благодат, взета от водите на Реката на Живота, и я положи в кристалния поднос на Неговата Правда! А след това иди и изпитай дявола с петата изява на Божия Суверенитет!”
Послушал Вечния Съдия, ангелът на Отеческия Суверенитет, взе златната брънка от ръцете Му. И като я положи върху кристалния поднос, разпери крилата си и полетя… За пети път аз и ангелът слизахме към земните места. И както в предишните видения, и този път ние преминахме през земята, като слязохме в селенията на абсолютния мрак. Така, застанал пред портите на смъртта и ада, ангелът отново пъхна ключовете в тях и ги завъртя. А след това натисна вратите със светещата си ръка и пристъпи напред. И ето, че Божият вестител извика с властен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
След думите на ангела трус разтърси обиталището на дявола, тъй че високите скали започнаха да се откъртват и отломъците им полетяха в черната паст на ада. И дяволът, чул властния призив, ловко изпълзя като побърза да седне на железния си трон. А след това, гледайки към приближаващия се Божий пратеник, той изкрещя с гняв в гласа си:
“Докога Небето ще продължава този тормоз с мене? Не Си ли търси Вечният Йеова постоянни причини за контакт с херувима Си? А ако го прави – то не е ли, понеже няма кой да ме замести горе, а?
Пак ли брънка от верига ми носиш, нищожен вестителю? Пак ли ще ме обиждаш и оприличаваш на същество от земната фауна? Давай, направи го! Аз съм готов и този път да те изтърпя!”
Без ни най-малко да се смути от думите на Сатана, ангелът пристъпи към железния му трон. И като простря напред кристалния поднос на Божията Правда със златната брънка на Божията Благодат, той му каза:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Благодат и признай пред обитателите на цялото Небе, че ти не си благодатен, но си пресметлив търговец!”
Докато ангелът изговаряше думите си, самият кристален поднос стана Жива Вода. И искрящи вълни отскочиха от златната верига, тъй щото водите им започнаха да намокрят железния трон на дявола. А мястото на намокреното моментално ръждясваше, тъй щото железният трон на Сатана видимо започна да се разпада. Това накара дявола да изреве от ужас, а след това да замахне с мантията си, та дано би укротил вълните от подноса. Но ето, че нечестивият се окопити. И като бършеше с трепереща ръка ръждата от проядения си трон, той намери сили да процеди думи в злобата си. И не просто да ги процеди, но ехидно да се изсмее, казвайки:
“Хо-хо-хо! Аз ли не съм благодатен? Какво даде Той на Неговите в Църквата и какво дадох аз на моите в същата тази Църква? Защо Небето не иска да признае, че не Христос, но аз и моите търговци разпространихме Евангелието? Хайде, Господи! Нали Си Истинен Бог – признай Истината! Ако всичко трябваше да става според Твоята Благодат, то докъде щеше да стигне Твоето благовестие? Не научих ли човеците да ценят Твоето, което купуват с пари от моите сергии? Докъде стигнаха Твоите слуги с даване, а докъде моите – с продаване? Нека Небето признае, че без моята търговия благовестие никак нямаше да има! Защото най-големият евангелизатор на земята в последното време съм аз!
Аз и моите търговци, станали големци на земята, а не една шепа Твои нещастни пророци, излъгани отгоре да дават даром и да не стигнат до никъде в делото си! И не Небесният Исус, но моят Исус ще събере човеците около себе си! Защото всичките Ти църкви на земята харесват и величаят продаващите християнски величия, а не даващите Ти слуги! Твоят Исус в църквите на земята никак не върви! Христовият Кръст на земята е украшение за вратлето, а не пример за сърцето! И при това положение да се поклоня ли на брънката Ти или да наведа глава пред подноса Ти! Не, не, не! Това никак няма да стане! Ха-ха-ха!”
Никога не бях виждал на какво може да е способна сатанинската злоба и жлъч. Защото, докато говореше на ангела, от устата на старовременната змия се изля отрова, многократно повече от тази в предишните видения. И едва изслушал отровните аргументи на дявола, ангелът на Отеческия Суверенитет, дръпна назад подноса и брънката,като казваше на Сатана:
“Горко ти, змийо проклета! Горко на църковните ти търговци, които ти направи големци по земята! Горко на всичките църкви, които пият отровата ти! Горко на звяра ти, който възлиза да ги обладае! Защото както Живата Вода на Сион пояде трона ти и го обърна в ръжда, така Божият Яростен Гняв ще пояжда потомството ти довека!”
След тези гневни думи ангелът на Отеческия Суверенитет се отдръпна от обиталището на дявола. И като заключи портите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме въздигне пред Христовото Съдилище. Така, застанал пред Вечния Съдия, вестителят Му заплака с бисерни сълзи, като казваше:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Благодат беше похулена и отровен поток от змийските челюсти се плисна върху подноса на Неговата Правда! И при все, че Сатана видя Живата Вода, която пояде трона му и обърна пояденото в ръжда, пак той никак не се отказа да величае търговците си, и да се поругава с даващите Ти слуги!”
В отговор на пратеника Си, Господ пристъпи към него и изтри сълзите му. А след това, като взе от ръцете му похуления поднос и златната брънка, прогизнала от отрова, постави ги върху рубинената маса. И ето, че по-гневен от всякога, Господ извади Меча Си отсред мантията Си. И като започна да изстъргва дяволската отрова, ми проговори, казвайки:
“Някога Аз изгоних търговците от Храма на Отца Ми, но те пак се върнаха и го превърнаха на разбойнически вертеп. И като разположиха в него сергиите си, превърнаха Божията Благодат в похотливост, и Моето Евангелие в дрънкане на сребърници. Но поради змийската отрова в сърцата им, никой от тях не разбра, че мястото им вече не е Моят Храм, и човешкото им евангелие не е Моето Небесно благовестие. Те ръждясаха в сърцата си така, както е ръждясала чашата на дяволското осъждение, която пълня със собствената му отрова.
Ето затова ще бъда безмилостен към търговците. И ръката Ми няма да пощади, нито окото Ми ще пожали дори един, който е бил осквернен от една капчица дяволска отрова, а никак не се е покаял за злите си дела.
Защото ако днес във виденията на тази Свята пророческа книга Аз осъждам първородния търговец във Вселената, то колко повече ще осъдя и изгоря в пъкъла змийските му изчадия?
Колко повече ще въздам на тези, които наричат себе си помазаници, когато са Ме продали стотици и хиляди пъти за евтините сребърници на Мамон?
Колко повече ще въздам на похотливите пастири на великата блудница, които от страх да не загубят сатанинските привилегии и подаръци, похулиха и опозориха даващите Ми слуги?
Колко повече ще въздам на човеците, за които Божията Благодат е била грабене, корист и печалба, а не Покаяние, Себеочистване, Себеотричане и Пожертвувание?
Аз ще изтрия сълзите от сърцето ти, слуго Мой! Аз скоро ще погаля главата ти с блага от Сион и ще те утеша относно всичкото зло, което ти сториха търговците на великата блудница! А сега ти казвам, че злото, сторено от старовременната змия против златната брънка на Божията Благодат, е най-голямото беззаконие на дявола, и най-страшното падение на всички, които бяха излъгани от него!
Запомни думите Ми и ги запиши за предупреждение на Църквата Ми! Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, дадох това видение на пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s