5. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА ИСТИНА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Представи си как един пленник на дявола е живял толкова години в тъмницата, щото тя вече се е сраснала с всичката му представа за битието. Този пленник никога не е имал друг поглед към света, освен през тъмнината на килията си. Той никога не е бил свободен чрез Христовата Истина, за да почувства блаженството на живота без окови и тъмнина. Той просто е приел неизбежния жребий на хилядите и милиони човеци край себе си:
Да бъде част от статуквото, част от матрицата, част от калъпа, с който дяволът моделира мисленето на светските човеци!
Но ето, че идва ден и час в живота му, когато там в килията проблясва светлинка. И не просто проблясва, но заблестява, тъй щото човекът вижда всичката си окаяност, всичкия си грях и всичкия си бунт против Бога и Небето. И в този миг, запленен от светлинката, донесена му от Божия вестител, човекът решава, че на всяка цена трябва да излезе от тъмницата. За да не бъде повече част от статуквото, да не е пленник на матрицата и да не ходи с промит мозък от дяволския калъп.
Само можеш да предполагаш какво ще му коства излизането от тъмницата!
Всъщност – с виденията от предишната книга Господ Исус даде на всички ни Съвършената надежда, че наистина можем да бъдем част от Неговия свят, а не от света на дявола. Но ето тук се спри и помисли, че когато станеш част от Христовия свят, ти започваш да светиш. Святият Дух превръща сърцето ти в блестяща Зорница, която мракът никога повече няма да схване. И когато минаваш покрай коридорите на тъмницата, за да излезеш от нея, ти непременно ще пръскаш Божия Светлина, тъй щото не един и двама ще видят жалкото си състояние. Едни от тях ще те похулят, понеже веригата на дявола ще подейства върху сърцата им. Други ще те опозорят. Трети ще те заклеймят. И все пак ще има една или две килии, от които пленниците ще закопнеят за същото, което имаш и ти. Те ще поискат да бъдат свободни чрез Истината. Свободни чрез онази Светлина от Божието Битие, която Спасителят донесе в битието на човеците. Свободни – да проумеят съдбоносните и категорични думи на Господ:
“Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината…” (Йоан 12:35-36)
Виждаш ли, братко мой, че “още малко време Светлината е между нас”? Недей да мислиш, че тези Господни думи касаят само онези, които някога са познавали Исус по плът. Нищо подобно! Те касаят всеки човек на всяко време и място, те касаят цялото човечество от Възкресението до Второто Пришествие. Защото тази изобилна Божия Светлина скоро ще престане да свети на земята. И над царуващия Вавилон, събрал всичкото преклонение на човечеството, ще се стоварят страшните думи на ангела от “Откровението”:
“…светлина от светило няма вече да свети в тебе; и Глас от Младоженец и от невяста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи…” [ (Откровение 18:23)]
Още малко време Светлината е между нас! А после ще дойде мигът на ужаса. Мигът, когато едно отвратително зло ще изпълзи от земята, за да обладае всичките човеци, които всякога са обичали тъмницата на дявола. Но не това е Божият план за нас. И не такива са мислите на Сърцето Му за всички, които Го любят. Защото Този превъзходен и Съвършен Бог ни иска победители над дявола, победители над лъжите и заблудите му. Победители, които тържествуват в Небесна Слава и Сионски триумф.
Нямам други думи в сърцето си, с които да започна тази глава. Защото аз все така стоях в Христовото Съдилище и сърцето ми се взираше в четвъртата от златните брънки на веригата. Брънката на Божията Истина. И ето, че очакването ми приключи. Защото моят Господ протегна ръцете Си и откачи четвъртата брънка, като я даваше на ангела, казвайки:
“Отец Ми е Истинен Бог, Който люби Истинските Си създания! Вземи брънката на Неговата Истина, взета от Светилника пред Божия Свят Олтар, и я положи в кристалния поднос на Неговата Правда! А след това иди и изпитай дявола с четвъртата изява на Неговия Суверенитет!”
Послушал Гласа на Вечния Съдия, ангелът на Отеческия Суверенитет пое брънката от ръцете Му. И като Му се поклони, положи я върху кристалния поднос и разпери крилата си, за да полети към тъмните селения на мрака… За четвърти път гледах с вълнение как ангелът отключва вратите на смъртта и ада. И за четвърти път отключването беше придружено от змийското съскане на надписа пред тях. И ето, че с грохот и скърцане те се разтвориха, а Божият вестител пристъпи напред в тъмнината, като извика с властен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
Думите на ангела за сетен път разлюляха черните и остри скали, а в мрака пред мен дяволът отново пропълзя, като сядаше на железния си трон. Видял Божия ангел и светещия кристален поднос в ръцете му, той изръмжа като див звяр, казвайки:
“Няма ли да престане този кошмар в обиталището ми? Винаги влизат без да питат! Отключват и заключват! Повеляват и заповядват! Сякаш не влизат при хилядолетен херувим, а при някакво отречено нищожество!”
Веднъж дал излияние на злобата си, Сатана продължи с нея, като казваше на Божия ангел:
“Ангел ли съм аз, та да ми праща Йеова ангели? Не може ли Старият по дни да Си спомни, че съм засеняващ херувим, а не просто дух на повикване? Какво още има да ми казва Небето? И каква е тази противна брънка в още по-противния на сърцето ми поднос?”
В отговор на дявола, без ни най-малко смущение от думите му, Божият вестител се приближи до трона му и простря подноса пред лицето му, казвайки:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Истина и признай пред обитателите на цялото Небе, че в теб няма Истина! Когато изговаряш лъжа, от своите си говориш, защото си лъжец и на лъжата баща!”
Докато ангелът на Отеческия Суверенитет изговаряше думите си, светкавица излезе отсред брънката. И като се раздвои, удари оловносивите очи на дявола. Това накара Сатана да вдигне тъмната си мантия и да прикрие лицето си. А след това, като се поокопити, той започна да крещи с болезнен смях, казвайки:
“Хи-хи-хи! Какво значи тук лъжа, когато всеки си има своята друга истина? Нима съм лъгал човеците, че ще им дам всичко само ако паднат и ми се поклонят? Нима съм лъгал поклонниците си, че ще им подаря целия свят, след като винаги и всякога го правех? А колко струва Неговата Истина? Колко Негови слуги умряха, без да я видят изпълнена в живота си? Не научих ли цялата земя и всичките й жители да търсят всякакви други истини, но не и Неговата Истина? Не унижи ли Неговата Истина всички човеци като грешни, докато моите истини ги правеха щастливи и радостни! Не приемам, че съм баща на лъжата! Така кажи на Небесния Съдия! Аз съм просто бащата на другата истина, която Небето не понася!”
И този път, както и при всички предишни, от челюстите на лукавия плисна отрова върху подноса и брънката, тъй щото Божият вестител рязко я дръпна назад. А след това заяви на Сатана, казвайки:
“Горко ти, дяволе! Горко ти човекоубиецо! Защото ти си баща на лъжата, който от всичките излъгани най-много е излъгал себе си! Защото както светкавицата се стрелва от Небето и потъва в дълбочините на земята, така Небесният Съдия ще те прободе с Дъха на устните Си и със славното Си явление върху твоята тъмница!”
След тези праведни и могъщи думи, ангелът се оттегли от обиталището на Сатана. И като заключи вратите на смъртта и ада, разпери крилата си, за да ме възвиси до Христовото Съдилище и до Святото присъствие на Вечния Съдия. Така, застанал пред Исус, Божият ангел простря пред Него подноса и четвъртата брънка, като Му казваше:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Истина беше похулена, и отрова от змията плисна върху подноса на Неговата Правда! И при все, че Сатана видя светкавицата, която ще го пояде в деня на Твоето Славно пришествие, пак той никак не се отказа от лъжата си, нито понечи да се поклони на Истината на Всемогъщия!”
Чул думите на пратеника Си, с гневно и свъсено Лице Господ взе от него кристалния поднос със златната брънка, като ги положи върху рубинената маса. И като започна да изстъргва с Меча Си отровата на змията и да пълни ръждясалата чаша, Той се обърна към мен и с твърд Глас ми каза:
“Иди и още веднъж кажи на Църквата Ми думите, които потвърди в тази книга:
Още малко време Светлината Ми е на света! Още малко време Истината ще търси човеците, които да спаси и въздигне в Сион! А отпосле непременно идва денят на Съда. Денят, в който Човешкият Син ще дойде на облак със Сила и голяма Слава. И тогава от устните на Вечния Съдия непременно ще излезе светкавичен дъх, който ще унищожи змията и всичкото й потомство!
Блажени човеците, които тогава не се намерят в тъмницата!
Проклети човеците, които днес презират мекия блясък на Зорницата, като чакат мълнията на Моя Гняв! Те непременно ще я дочакат! Да, ще я дочакат! Аз, Съдията на живите и мъртвите, дадох това видение на пророка Си!”