3. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Сега сърцето ми трепти така, както никога не е трептяло. Защото зная, че с тази книга Исус ще сбъдне не само моите мечти, но мечтите на всичките искрени Божии чеда. Мечтите им – да видят осъден и вързан най-големият злодей на земята.
Тук, преди самото видение с втората от златните брънки, аз искам да ти напомня едни най-съществени думи на Господ, с които дяволът ще се поругава във всичките видения, касаещи собственото му осъждане.
Ето тези думи:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…” (Матея 12:35-37) 
А сега си помисли, братко мой, че онези, които са в тъмницата на дявола, са духовно свързани със самия тъмничар. Толкова свързани с него, колкото нашите собствени телесни части с главите ни.
Кажи ми тогава, ако убодеш ръката си, то няма ли да реагираш с устата си? Няма ли едно “ох”, да изскочи съвсем неволно от устните ти? Защо ти задавам тези въпроси ли?
Именно затова защото и дяволът чувства убождането от Господния Меч. И въпреки, че той лично няма да каже “ох”, то реакцията му непременно ще се предаде на тези, които са уловени от него и живеят в тъмницата му. Тъй щото “злите човеци от злото си съкровище ще извадят зли неща”. Това означава, че когато старовременната змия поиска да изплюе отровата си към сърцето ти, то тя ще стори това чрез устните на тези човеци, върху които владее духовно. И ако Господ Исус е предупредил всички ни, че за всяка празна дума ще отговаряме в съдния ден, то е защото мнозина ще се намерят пред Него като говорители на змийския език, и като изявители на змийските челюсти. Помисли тогава какво ще е осъждението за човеците, които говорят празни думи? Какво ще е осъждението за тези, които без всякаква вътрешна опозиция на Злото, отварят устните си, за да кълнат, прокобяват, хулят и опозоряват Божии пратеници? Няма ли такива да се явят като прицел на Свещеното обвинение от Святия Дух? Защото за Него, Духът на Истината, Исус каза, че “ще обвини света за грях”.
Ние всички живеем в толкова последно време, щото ако змийската отрова е силна да омърси един кристален поднос и една златна брънка в личния изпит на дявола от Бога, то с устните на човеците дяволът става милиони пъти по-противен, гнусен, гаден и хулителен. Защото Сатана постоянно изрича хули в тъмното си подземие.
Хули против Бога. Хули против скинията Му. Хули против Небесните чеда. Но тези хули се преумножават, понеже се подхващат от демоните му, влизат в сърцата на човеците, и накрая запалват устните им. И за това преумножаващо се зло ни предупреждава и Апостол Яков, който казва в посланието си:
“И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова…” (Яков 3:6-8) 
Става ли ти вече ясно коя е “смъртоносната отрова”, за която предупреждава Христовият Апостол? Да, братко мой! Това е отровата на дявола. Същата отрова, която той изплю в кристалния поднос на Божията Правда и с която похули златната брънка на Неговата Святост.
Днес Божието Сърце плаче за всички, които похулиха Святия Дух. Днес Бог скърби за всички безумци, които не разпознаха изпратените Му пророци към църквите, а ги похулиха като еретици и шарлатани.
Но днес същото това Сърце милее и се грижи за всички, които трябва да бъдат опазени. Защото човек непременно трябва да види връзването и осъждането на най-големия злодей против сърцето му и живота му – старовременната змия, която е дявол и Сатана.
Аз отново ще продължа с видението пред Христовото Съдилище. Защото в Духа на пророчеството ръцете ми оставаха все така привързани към светлата мантия на Божия ангел. И сърцето ми, вперило очи към Небесния Съдия, Го чакаше да продължи със съдбоносните Си изпити против дявола. И ето, че Господ наистина продължи с изпитите. Защото Той простря ръце към Божията верига и откачи втората от брънките й, като я подаваше на ангела с думите:
“Отец Ми е Любящ Бог, Който люби любящите Си създания! Вземи брънката на Неговата Любов, взета от Огъня на Божия Свят Олтар, и я положи в кристалния поднос на Неговата Правда! А след това иди и изпитай дявола с втората изява на Неговия Суверенитет!”
Послушал Исус, ангелът Му се поклони, като взе златната брънка от ръката Му. А след това, като я постави в подноса, разпери крилата си и полетя, а с него полетях и аз. Така за втори път ние напуснахме Небесния Ерусалим, като слизахме към земята. И този път земята никак не спря Божия пратеник, но ние преминахме през нея, слизайки надолу към вечния мрак. А и този път Божият ангел извади ключовете на смъртта и ада, като отключи черните врати и премина зад тях. Така пратеникът на Съдията за втори път извика в мрака, като казваше:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
След думите на ангела скалите отново се разтърсиха, разлюлени от невидима ръка. А дяволът, като изпълзя от мрака, ловко скочи и седна на железния си трон, като казваше на Господния вестител:
“Какво още има да преговаря с мен Небето? Не казах ли вече каквото имам да казвам? Или Този, Който е отгоре, не ме е чул ясно?”
В отговор на дявола, с пламенен глас ангелът му проговори, като казваше:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Любов и признай пред обитателите на цялото Небе, че си човекомразец и за теб няма място в Моето творение!”
След тези думи Божият пратеник приближи кристалния поднос с брънката на Божията Любов досами железния трон на дявола. И понеже огнени пламъци се надигнаха отсред самата брънка, Сатана побърза да вдигне тъмната си мантия, за да се предпази от тях. А след това, като се окопити, той простря костеливата си ръка към брънката, като изкряска с ехиден смях:
“Хе-хе-хе! Хи-хи-хи! За мен ли се отнасят тези думи? И коя любов струва повече на земята? Неговата или моята? Той ли обогатява човеците или аз? Той ли им дава щастие на земята или аз? И ако в тоз час провери земята с всичките й жители, то кого почитат те? Мене или Него?
Шест хилядолетия правя любов с моите люде и шест хилядолетия им давам моето покровителство и благоволение! А какво им даде Той за това време, освен изпитания, изпитания и пак изпитания? Не лежи ли целият свят в мене? А ако лежи – то е, защото той ме обича и аз го обичам!
Човеците копнеят – днес и сега – да правят любов с мене! Да, любов с мене! Те искат любов – днес и сега на земята, а не утре и отпосле на небесата! Затова никак няма да се поклоня на брънката Му, нито ще зачета подноса Му!”
В едно със сатанинския крясък, от устата на дявола излезе гъста и черна отрова, която се плисна върху брънката и върху самия поднос. А ангелът, като дръпна подноса назад, рече на Сатана:
“Горко ти, дяволе! Защото от син на Огъня и Светлината, ти си станал едно непоправимо изчадие на тъмнината! Понеже дръзна да хулиш Любящия Бог и изплю отрова върху подноса на Неговата Правда и върху брънката на Неговата Любов…”
След тези думи ангелът отново излезе от обиталището на дявола. И като заключи портите на смъртта и ада, въздигна ме нагоре, до Христовото Съдилище и в присъствието на Небесния Съдия. Така, прострял към Исус кристалния поднос с похулената брънка на Божията Любов, ангелът Му каза:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Любов беше похулена, и отрова от змията плисна върху подноса на Неговата Правда!”
Чул думите на пратеника Си, Исус взе подноса от ръцете му, като го постави върху рубинената маса. А след това, извадил Меча Си, Той вече изстъргваше отровата на дявола от подноса и златната брънка, като ми казваше:
“Ръждясалата чаша на извратения вече неумолимо започва да се пълни. И както отровата на дявола пълни собствената му чаша, така и отровата на неговите ще напълни собствените им сърца. Защото змията и потомството й намразиха Божията Любов и заедно се извратиха в нечестието си.
Горко ти, змийо! Горко ви, рожби ехиднини! Защото отровата ви ще свидетелства против вас и ще разпали твърде страшно пламъците на Божия Яростен Гняв! Аз, Съдията на живите и мъртвите, посветих в това видение пророка Си!”