ВЕРИГАТА И ПРИСЪДАТА I – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С БРЪНКАТА НА БОЖИЯТА СВЯТОСТ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали имаш нужната вяра, за да си представиш какво представлява връзването на Сатана с веригата, приготвена от Небесния Съдия. Но сега с цялото си сърце се моля на моя Господ, за да ти потвърди някои от най-важните стихове в Своето Слово, говорещи за осъждението на дявола. В “Евангелието на Йоан” Исус каза на учениците Си, че отива при Своя Отец. И понеже скръб изпълни сърцата им, Спасителят допълни:
“Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден…” (Йоан 16:7-11) 
Виждаш ли, братко мой, че Святият Дух идва не само да спасява?
Не! Той идва, за да обвини света!
За грях – понеже човеците не искат да напуснат тъмницата на дявола с вяра в Исус!
За правда – понеже праведният ще живее чрез вяра и ще се уповава на Невидимия Христос, Който стои отдясно на Отца!
И най-вече – за съдба, понеже князът на този свят е осъден!
Защо обаче този княз на света, този мръсен и проклет дявол и Сатана, продължава да се подвизава не като осъден, а като неосъден?
Истината е, че има залог, който дяволът държи с всичката си сила и никак не иска да изпусне.
Този залог са човеците!
Моля те да проумееш това! И не просто да го проумееш, но да си го представиш. Защото за Небесния Бог не е никакъв проблем да осъди дявола. Словото ти показва, че тази задача е възложена просто на един от Неговите ангели. Не на херувими, нито на серафими или архангели, но… на един ангел.
Защо тогава Бог бави присъдата Си над дявола?
Ами представи си, братко мой, че една муха, която дразни очите ти, е кацнала върху главицата на детето ти. Тя не иска да се мръдне от главицата, но бръмчи предизвикателно към теб и цвъка върху главицата собствените си нечистотии. И ето, че амбициран да убиеш мухата, ти вдигаш един голям железен чук, за да й въздадеш от гнева си…
Ще удариш ли с тежкия чук мухата, кацнала върху детската главица? Няма ли тогава гибелта на мухата да стане гибел и за твоето детенце? И не загатва ли Исус в притчата Си, че Отец дълго търпи заради човеците?
Спомни си тук думите на Домакина, когато Му известиха, че са се появили плевели между житото:
“А слугите на Домакина дойдоха и Му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите Му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А Той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата Ми…” (Матея 13:27-30)
Сега разбираш ли по-добре защо Святият Дух ще обвини света за грях, за правда и за съдба? Именно защото Той съвършено ще подейства в жетварите, изпратени от Отца и Сина. И тези жетвари, носители на Божията Виделина, ще накарат човеците в тъмницата сами да определят сетнината си. Тоест – сами да избират между Бог и дявол, между Святост и поквара, между Правда и мерзост, между Истина и лъжа. И ако наистина Святият Дух ще върши тази Своя мисия с жетварите на земята, то няма ли Небесният Съдия да извърши Своята мисия на небесата?
Няма ли, докато се връзват плевелите на земята, Бог Отец и Господ Исус Христос да вържат неприятеля в самите подземия на ада?
Да, така е! Но това знание го няма у всички. И ето затова Господ ми дава да напиша тази книга. За да разберат всичките Божии чеда, че князът на този свят наистина е осъден. И не просто осъден, но посочен за връзване с една Небесна верига, чиито брънки Исус е събрал от най-святите места на Небесното Царство. Затова нека повече никак да не се бавя, но да продължа с непосредственото видение, което Господ разкри пред очите ми.
Аз все така стоях в Христовото Съдилище, когато Исус посочи златната верига с дванадесетте й брънки, която отново се беше появила върху рубинената маса. И тогава Той ми каза:
“Тези мисли в сърцето ти, които касаят връзването на плевелите на земята, са много навременни и съвършено точни. Защото Святият Дух вече наистина е осъдил света с всичките му началства и власти, с всичките му световни владетели на мрака и на нечестивото сатанинско управление. Но докато Святият Дух работи на земята, работи и Синът на небесата! И докато работи Синът, работи и Отец Ми! Затова ти сега ще видиш работата на Отца и Сина! Защото Синът е Вечният Съдия и на Него Отец е дал да извърши съдба и съд над всичко, включително и над старовременната змия, която е дявол и Сатана!
Как мислиш тогава? Не трябва ли нечестивото сърце на змията да бъде изпитано още веднъж след падението й от Небето? И не трябва ли Съдията да притисне главата на змията с всяка от златните брънки на веригата Си, тъй щото дяволът да изплюе отровата си и да покаже на цялото Небе, че е неизцелимо покварен, извратен и духовно разрушен?”
Слушах думите на Исус и в следващия миг паднах в нозете Му, като казах:
“Господи мой! Ти Си чрезмерно велик и могъщ! И аз зная, че всяка от Твоите златни брънки ще накара змията да изплюе отровата си и да покаже на цялото Небе, че е достойна единствено за бездната, а след нея и за огненото езеро, което гори с жупел…”
След последните ми думи Исус ми подаде ръка, за да ме възправи до Себе Си. И тогава, като вдигна ръцете Си нагоре, извика с властен Глас:
“Отче Мой! Твоят Единороден Син, Когото Си направил Съдия и на Когото Си дал да извършва Съд и съдба, Те призовава, като казва:
Изпрати в Моето Съдилище ангела на Твоя Собствен Суверенитет! Защото Аз ще го изпратя със златните брънки на Твоята верига до портите на смъртта и ада, и до обиталището на врага Господен!”
След последните думи на Исус, вратата на Съдилището се отвори. И ето, че към Господ пристъпи ангелът на Отеческия Суверенитет. Той протегна към Него кристален поднос и Му се поклони, като казваше:
“Готов съм, Господи, да изпълня Волята Ти! Отец ме изпрати при Теб с кристалния поднос на Небесната Си Правда. За да се сбъднат всичките думи на Твоето Слово против старовременната змия, която е дявол и Сатана!”
В отговор на ангела, Господ бръкна в мантията Си. И като извади от нея ключовете на смъртта и ада, казваше на пратеника Си:
“Вземи Моите ключове за тъмните подземия на мрака. И като положиш върху кристалния поднос на Правдата всяка от златните брънки на Божията верига, иди при дявола и го изпитай с изявите на Божия Суверенитет!”
В следващия миг Исус се обърна към мен. И като вдигна краищата на бляскавата мантия, спускаща се от раменете на Божия ангел, каза ми:
“Подай Ми ръцете си, слуго Господен! Защото Аз ще ги привържа към мантията на ангела. Тъй щото където иде ангелът на Отеческия Суверенитет, там със него да бъдеш и ти. За да свидетелстваш за всеки от дванадесетте съдбоносни изпита на Божията верига!”
С вълнение подадох ръцете си на Господ. А Той, като свали белия копринен шнур от Собствената Си мантия, върза ръцете ми към мантията на ангела. И ето, че Исус откачи първата от брънките на Божията верига. И като погледна ангела с пламенен поглед, каза Му:
“Отец Ми е Свят Бог, Който люби Святите Си създания! Вземи брънката на Неговата Святост, взета от Лоното Му, и я положи в кристалния поднос на Неговата Правда! А след това иди и изпитай дявола с първата изява на Неговия Суверенитет!”
Ето, че ангелът протегна ръка и взе златната брънка от ръката на Господа. А след това я положи върху подноса и се поклони на Исус. Така Божият пратеник полетя, а с него полетях и аз, вързан с ръцете си за краищата на мантията му…
Небесният Ерусалим вече изчезваше от погледа ми, когато сърцето ми съзря приближаващата се земя. И ние, стигнали до земята, продължихме и под нея, понеже нищо материално не възпрепятстваше, нито задържаше Божият пратеник. А когато пред нас се появиха портите на смъртта и ада, ангелът се извърна към мен, като ми казваше:
“Слуго на Божия Пророчески Дух! Никак да не се уплашиш, нито да се смутиш, понеже Сам Исус те държи с връзките на Своята Любов! Стой зад мен и гледай! И като гледаш, запиши на книга всичко, което ще се случи пред очите ти…”
След тези думи ангелът на Божия Суверенитет простря към черните врати ключовете на смъртта и ада. Това накара демоничният надпис пред вратите да се раздвижи. И ония оловни змии, образуващи написаното, засъскаха страшно. Но ангелът, без никакво смущение, завъртя първом ключа на смъртта, а след него и ключа на ада. А след това – с бяла и светеща ръка натисна портите, които се отвориха с ужасно скърцане. Така, тръгнал към покоите на Сатана, той простря напред кристалния поднос със златната брънка. А след това извика с твърде мощен глас:
“Яви се Сатано! Пратеник на Небето отключи портите ти и вестител на Съдията иде в обиталището ти!”
След гласа на ангела скалите на адовото пространство се разтърсиха, разлюлени от невидима ръка. И ето, че изсред тъмното изпълзя дяволът. Той побърза да седне на железния си трон, а след това с ехиден глас попита:
“Нима Небето за Денница се е затъжило? Или Небесният Отец ми праща ангел, за да търси съвет от мене!”
В отговор на думите му, ангелът се приближи до трона му. И протегнал кристалния поднос досами осанката му, Божият пратеник каза:
“Старовременна змийо, която си дявол и Сатана! Наближи времето на осъждането ти и мигът на връзването ти иде скоро!
Така ти казва Бог Отец, Всемогъщият:
Поклони се пред брънката на Моята Святост и признай пред обитателите на цялото Небе, че си покварен и за теб няма място в Моето творение!”
След последните думи на ангела брънката мигом просветля, подобно на запален прожектор. И ето, че лъчите й подразниха оловносивите зеници на дявола. Това накара Сатана мигновено да вдигне мантията си, за да прикрие лицето си. А след това, като се окопити и протегна острите си нокти към брънката, той ехидно се изсмя, като изкряска:
“Ха-ха-ха, хо-хо-хо! Аз ли да се поклоня пред тази брънка? Аз ли да призная, че съм покварен? Не застана ли зад мене елитът на Небесните ангели? И не стои ли във всяко време зад мен елитът на човешкия род? Никак няма да се поклоня пред тази златна брънка, нито ще призная че съм покварен, защото нищо покварено няма в мене. Аз не съм покварен, но различен. А това, че Небесният Бог не обича различните, е Негов проблем, а не мой…”
В едно със самия крясък на Сатана, от устата му излезе черна и гъста отрова, която се плисна върху брънката и върху самия кристален поднос. А Божият пратеник, без дори да трепне от крясъка на дявола, дръпна подноса назад към себе си, като казваше на нечестивия:
“Откакто си паднал от Небето, ти, Деннице, змия оставаш! Горко ти, враже Господен! Ужас си бил и не ще те има довека! Понеже дръзна да хулиш Святия Бог и изплю нечестие върху подноса на Неговата Правда и върху брънката на Неговата Святост!”
След тези думи Божият ангел се оттегли от обиталището на Сатана. И като заключи отново портите на смъртта и ада, въздигна ме нагоре, размахвайки светлите си крила и държейки в ръцете си похуления кристален поднос с похулената златна брънка в него.
Така, стигнал отново до Христовото Съдилище, ангелът се поклони на Господ и Му подаде подноса, като казваше:
“Господи мой! Ти, Който Си Вечен Съдия на живите и мъртвите! Брънката на Отеческата Святост беше похулена, и отрова от змията плисна върху подноса на Неговата Правда!”
Ето, че Исус взе подноса от ангела. И като го постави върху рубинената маса, извади ръждясала чаша отсред мантията Си. А след това ми каза:
“Виждаш ли тази ръждясала чаша? Тя е преобраз на сърцето на Сатана, каквото Отец Ми го вижда от Небето. Нека тогава да събера в чашата всичката отрова, която змията изплю в нечестието си. Защото до края на съдбоносния изпит от Съдията, чашата на дявола непременно ще прелива от отровата му…”
След тези думи на Господ, в ръцете Му се появи Собствения Му Меч. И ето, че Исус изстърга с острото на Меча Си всичката сатанинска жлъч по подноса и златната брънка. И като изсипа отровата в ръждясалата чаша, каза ми:
“Слуго Мой! Ти вече видя първият от изпитите, в които дяволът се провали. Укрепи сърцето си и бъди неустрашим за Мене. Понеже скоро ще ти дам да участваш и във втория изпит. Аз, Съдията на живите и мъртвите, посветих в това видение пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s