КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Помазанието, с което Господ посети сърцето ми при писането на последната книга за Закхей, все така оставаше в мене. То беше толкова живо, пламенно и прекрасно, щото аз продължих с дни да се възхищавам на Небесните кодранти. Нещо повече – сърцето ми закопня с голяма ревност за Божието Спасение. И във всичките си молитви към Исус аз горещо Го молех да утвърди Свои Небесни пратеници, с които да посещава пленените в тъмницата. Защото нещата непременно трябва от пророческо видение да се превърнат в Дух и Живот. В едно постоянно и непрестанно благовестие, докато веригите на дявола паднат, а килиите му се изпразнят.
Но едно е човек да мечтае и да се моли на Господ, а съвсем друго – да получи конкретен отговор и ясно послание от Него. Защото, колкото до Закхей, той наистина напусна тъмницата след последното видение. И като се възкачи на Небесния път, прослави Бога с вярата си. Но кой от нас ще се огледа в този Закхей? Колцина са човеците, които ще се възпротивят на Сатана и ще напуснат тъмнината на света, който лежи в лукавия?
Нека ти кажа, братко мой, че ревността никога не улучва точната мярка на нещата. Защото днес тъмницата на дявола е по-пълна от всякога. В нея милиарди човеци са намерили смисъла на живота си. Там са семействата им, там е работата им, там е призванието им. И още по-лошо – там са църквите, които те посещават. И никой от тях не знае, не помни или не иска да прочете, че Господ Исус не нарече Църквата си “тъмница”. Друго каза Той за нея:
“Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие…”  (Матея 5:14) 
Дали обаче последните поколения от християни поставиха града на Хълма Господен? Дали се намериха съвършено отделени от света – Святи, както Бог е Свят, и чисти, както са чисти делата Му? Та нали от този Господен Хълм Исус даде на чедата Си стотици благодатни видения? Защо тогава църквите презряха виденията, а пастирите им ги намериха за еретични и лъжливи? Защо върху Божия пророк се изля всичката възможна помия и позор, с която името му беше омърсено, а делото му анатемосано като дяволско? Какво дяволско има в това да протягаш с години ръцете си към човеците в тъмницата, та дано би ги извел в Светлината на Господа? Какво дяволско има в това – да съкрушаваш сърцето на лукавия и да го пронизваш с Меча Господен? Какво дяволско има в това – да прогласиш на цялата тъмница, че ако и в килиите й да има достатъчно църкви и пастири, пак твоята вяра е във Великият Пастир на овцете, и твоето място в Неговата Единствена Църква, която пребъдва с Него в небесните места?
Нека не се заблуждаваме, любезни мой братко! Истината е такава, че който обича тъмницата, той обича и тъмничаря. А който обича тъмничаря, той е вързан от веригите му. Аз няма да ти кажа, че пътят на вярата е лесен. Защото той не е лесен, но е трънлив. Аз няма да твърдя, че не се случва да преминем през тъмница. Защото и моето служение преминава през тъмница. Но това не е тъмницата на дявола. Това е наложеното ми от Бога злострадание, свързано с тоталното отрицание, помрачение и омраза на човеците, което ми става като постоянен гонител и мъчител.
Но какво да кажа за тези, които не напускат тъмничните килии на дявола? Имат ли те вярата на Павел и Сила, та да пеят химни на Бога, тъй щото веригите им сами да паднат от нозете им, а стените на тъмницата да се сгромолясат? Имат ли те онова засвидетелствано братолюбие в “Деяния”, с което Църквата усърдно се молеше за Апостол Петър, тъй щото ангел Господен го измъкна от тъмницата на Ирод? Имат ли те Светило Господно в сърцата си, Зорница на пророческото благовестие, която да свети в мрака, а мракът никак да не може да я схване?
Ето, казвам ти, че тези, които приеха пророческите книги от Хълма Мория, вече сами са станали Зорници на Господа. А сетнината на една Зорница не е в тъмницата. Сетнината й е на Небето – за да свети като звезда за вечни векове. Ето такива мисли изпълваха сърцето ми, когато Господ Исус отново дойде до мен. И като ме докосна с ръка, започна да ми говори, като казваше:
“Добри Ми и верни слуго! Сърцето ти тепърва ще види плодовете на пророческото благовестие. И ти тепърва има да станеш свидетел на великите дела, които ще извърши десницата Господна. Защото сега ти казвам, че делото на Святия Дух сред людете Нееман и сред людете Закхей ще напълни Сватбата на Младоженеца. И колкото по-голяма ще е радостта на Сватбата, толкова по-страшен ще е ужасът за тези, които предпочетоха тъмницата на дявола пред Виделината на Хълма.
Как мислиш тогава? Какво е това ужасно помрачение, което кара хиляди по хиляди да прегръщат решетките на килиите си и да дрънчат весело с веригите си? Няма ли общ дух, сиреч, обща верига, която да държи всичките пленници на Сатана като негови роби за вечността?”
“О, Исусе! Аз вярвам, че ако Святият Дух свързва Твоите в свръзката на Светлината и Любовта, за да бъдат едно с Тебе и Отца, то и дяволът свързва неговите с общ дух, който ги прави изпълнители на всичките му нечестиви внушения. Тъй щото наистина има обща дяволска верига, която преминава през всичките килии в тъмницата, за да оковава пленниците и да ги държи в сляпо подчинение…”
“А може ли твоят Господ да гледа с пренебрежение към веригата на дявола и никак да не реагира? Мога ли да гледам как противникът Ми Сатана е помрачил сърцата на милиарди човеци и никак да не се разгневя и никак да не противодействам?”
“О, Исусе! Та нали Ти десет години съкрушаваш змийското сърце с виденията Си, които даваш на пророка Си? И десет години дяволът търпи пробождането от Господния Меч. Това не е ли Твоята реакция, Господи? Това не е ли Твоят Съвършен отпор на сатанинското зло?”
“Да, слуго Мой! Разбира се, че това е Моят отпор. И той е толкова силен и бляскав, щото всеки, който му е повярвал, вече е напуснал тъмницата на дявола и е запечатан за Спасение и Вечен Живот. Но не в такъв смисъл ти зададох въпроса Си. Аз вложих в него друг смисъл. Дълбок библейски смисъл, който е истинно потвърден от Словото Ми. Затова нека отново да те попитам:
Ако в тъмницата на дявола има една обща верига, с която той държи вързани всичките си пленници, то няма ли в Моето Слово приготвена верига за дявола? Не казах ли Аз, че с каквато мярка мери някой, с такава ще му се отмери? И не потвърдих ли, че с каквато съдба съди някой, с такава ще бъде осъден?”
Думите на Господ ме накараха да погледна към “Откровението на Йоан”. А след това с развълнуван глас да Му кажа:
“О, Исусе! Двадесета глава на “Откровението” ни предупреждава, че от Небето ще слезе един ангел, който ще държи в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той ще улови змея, старовременната змия, която е дявол и Сатана. И като го върже с веригата, ще го хвърли в бездната и ще я запечата над него, за да не мами вече народите…”
“Значи, както сам се убеждаваш, на веригата на дявола, който връзва човеците в тъмницата си, Господ ще отговори с друга верига, която ще върже самия него в бездната. Така ли е?”
“Така е, скъпоценен мой Спасителю!”
След последните ми думи Исус се усмихна. И като погали нежно главата ми, отново ми проговори, като казваше:
“Много години ти въртя Господния Меч против дявола. Написа книги, изяви Небесни видения и пророчества. Даде разпечатани тайни на Църквата Ми. Но сега ти казвам, че в живота на всеки пророк има връх, когато той съкрушава дявола с всичката възможна сила на Господния Меч. Такъв беше потокът Кисон за пророк Илия. Такъв беше и мигът, когато земята отвори устата си, за да погълне Кореевото нечестие против пророк Моисея. Такъв миг има и при теб и той е в тази пророческа книга. Защото в нея твоят Господ ще ти даде да видиш как е създадена веригата, с която се връзва самият Сатана. Не просто червеите му, демоните му или заблудите му. Но самата личност на змея, неговите крила, неговата тъмна мантия, неговото проклето и нечестиво сърце. Защото Аз, Съдията на живите и мъртвите, ще покажа на Църквата Си всичките брънки на веригата, с която Моят ангел ще върже дявола. И като дам на пророка Си да свидетелства за нея – ще съкруша дявола, както не съм го съкрушавал от възкресението Си от мъртвите!
Тебе видях за това Мое дело! Тебе посочих и тебе избрах, за да изявиш Господните съдби против старовременната змия! Защото с това, че всякога слушаше Гласа Ми и не престана да Ми слугуваш и да даваш даром, ти плати цената за една от твърде великите Небесни привилегии. А сега Ме последвай с всичката вяра на сърцето си…”
Братко мой! Сърцето ми стоеше онемяло пред моя Господ. И в следващия миг аз разбрах, че при мен отново е дошъл Съдията. Този Съдия, Който има преизобилна Милост за пленените в тъмницата и вече им даде четирите кодранта на Спасението и Вечния Живот. Този Съдия, Който няма никаква Милост за Сатана, но непременно ще предизвести неговия край.
Затова с цялата си сила, с всичката си вяра и ревност за Исус аз искам още веднъж да развъртя Господния Меч.
Не против човеци или демони. Не против светски църкви и проклети деноминации. Не против смъртоносни политики и фалшиви идеологии. Не против империи или царства. Но против единствената личност, виновна за всичкия хаос, всичкото зло, всичкото проклятие, всичката мръсотия, всичката поквара и всичката мерзост на земята.
Против старовременната змия, която е дявол и Сатана! Против царя на всичките нищожества! Против най-отречения и най-гнусния в творението! Против изчадието, станало баща на всичките изчадия!
Защото с тази пророческа книга Исус ще изяви на Църквата Си една огнена верига, изработена в пламъците на Божия Яростен Гняв. Огнена верига, чиито брънки ще изгорят крилата на падналия херувим, ще изпепелят тъмната му мантия и хиляда години ще се стягат около нечестивото му сърце. А след като напиша тази книга, нека над главата ми, над сърцето ми и в съдбата ми да дойде всичко, което Суверенният Бог е допуснал и заповядал да дойде.
Тези са думите на устата ми и нека Господ Исус Христос бъде Амин, Верният и Истинен свидетел на слугата Си! Амин и Амин!