4. ВИДЕНИЕТО С ГОРКОТО НАД ВИТСАИДА

“Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат…” (Матея 23:13)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако искам нещо от моя Господ и Спасител, то това е Той да те разтърси. Да разтърси сърцето ти и душата ти. Да изобличи всичките ти помисли. Да промени със Светлината Си цялото ти сърце. Защото нашият живот винаги ще бъде отражение на онзи, който живее в сърцата ни.
В изминалите години Господ ми даваше много видения и откровения. И във всяко от тях аз усещах, че размахвам Меча на Пророческия Дух против силите на нечестието. Мнозина от тях бяха поразени, а други – все още тръпнат, че ще бъдат поразени. А причината да започвам така въведението към следващото видение е много проста. И ти ще я разбереш, като вникнеш със сърцето си в записаното от Соломон. Той, който имаше представа какво е да държиш в ръката си меч, записа и такива думи:
“Ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга повече със силата; а мъдростта е полезна за упътване…” (Еклесиаст 10:10) 
Искам да знаеш, братко мой, че за изминалите години аз наблюдавах именно това. Човеците наблягаха повече със силата, но мечовете в ръцете им бяха твърде много затъпели. И колкото и да ги стоварваха върху силите на нечестието, все така не можеха да ги пресекат или отсекат. Аз се наслушах на такива свидетелства и ушите ми се наситиха от разкази на очевидци, които най-често си бяха слепци, решили да играят малката си война срещу дявола. И никой от тях не се запита защо усилията му нямат ефект. Никой от тях не си даде сметка, че дори и да те заболи устата от молитстване или да ти се свие стомахът от постене, пак дяволът няма да бъде победен, докато не се изостри Мечът. И това, явно, е най-големият проблем пред църквите на последното време. Защото в тях изникнаха проповедници, които наблягат на силата, вместо на остротата и точността.
Тази книга в ръцете ти е необикновена с това, че залага най-вече на остротата и точността. Защото при всичките свидетелства, които ти би чул с ушите си, то няма да намериш сред тях такова, което да е разделило Вавилон на три части. И при цялата тщеславна шумотевица за велики дела, вършени от този или онзи, пак ще забележиш, че в повечето случаи кампанията е била, за да се изтръска джоба ти и финансите ти да потънат в бездънните ями на човешката алчност и пресметливост. А истината е проста. Тя гласи, че ти трябва да напуснеш Вавилон и да се справиш с всички духовни противници, които дяволът ще изпрати против сърцето ти, за да те задържи в империята си.
Някога Господ заяви едни прекрасни думи:
“Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Виждаш ли, братко мой, че мнозина искат сетнината на това обещание, а именно – да бъдат свободни. Но когато стане въпрос не просто да бъдеш в Истината, но да пребъдеш в нея, то тогава повечето решават, че щом ходят на църква, то значи че пребъдват в Истината.
Кой ви излъга за всичко това? И кой ви направи наивни, та да вярвате, че всичко, що се зове “църква” е Невяста на Господа? Нима мислите, че Сатана ще кръсти вавилонските си събрания с друга дума, освен с “църква”?
Ето тук е голямото предизвикателство, което не аз, но Господ отправя към Верните Си чрез тази книга. Защото ако ти се намериш сред Хоразин, Витсаида и Капернаум, то горкото ще те постигне, колкото и да си помпаш вярата, че Бог одобрява стоенето ти и обходата ти с Неговото Слово. И никой друг в съдния ден няма да отговаря вместо теб. Защото тогава не пастир или дякон, а самият ти ще дадеш отчет пред Христовото Съдилище дали си вярвал в Бога, или в човеци и демони.
Някога, в първите времена на Ранната Христова Църква, вярващите са имали силното влияние от служенията на Христовите Апостоли. И понеже онези първи Христови избраници извършиха колосална за времето си работа, като посяха семето на благовестието и го разпространиха навън от границите на Израил, то и затова сред ранните свидетели на вярата се появиха символи, които отразяваха служението на Апостолите. За един от тези символи е предназначено и видението, което ще ти разкрия. Защото това е символът на рибата. И ако някога Апостоли като Петър и Андрей бяха рибари, тъй че се изхранваха от улов на риба, то именно на тях Исус каза:
“Дойдете след Мене и ще ви направя ловци на човеци…”
Повиканите от Господ все още не знаеха какво ще рече да станат ловци на човеци. Но по-късно, осветени и екипирани от Исус, разбраха, че има една по-превъзходна мрежа от земните мрежи. И това е мрежата на благовестието, с която Господ иска да улови и спаси всички човеци.
А сега си представи, братко мой, че не е възможно Исус да използва мрежа и дяволът да не реагира. Разбира се, че ще реагира. Той също ще измисли своя мрежа. И както има мрежа за праведните, така ще има и мрежа за нечестивите. Погледни тогава духовно и забележи, че градът, който Исус прокле с “горко” и му заповяда съдба, по-тежка от тази на древния Сидон, се нарича Витсаида. А духът на името “Витсаида” ще рече “Дом на рибарите”. А какво друго да има в един дом на рибарите, освен мрежи? И ако Витсаида е новозаветното въплъщение на духа на Сидон, то помисли коя беше най-представителната личност от това нечестиво племе? Не се ли наричаше тя Езавел? Не беше ли най-мощната чародейка на Сатана, обучена от дух, за да се упражнява в най-силната власт на нечестието?
Всичко това иде да ти покаже, че тази Витсаида, която Исус прокле, непременно е духовна. И в нея са събрани най-амбицираните слуги на дявола – книжниците и фарисеите, които хвърлят мрежите на чародейната си власт над човеците. Затова нека повече не те бавя, но да ти разкрия разговора, който имах с Господ Исус, миг, преди Той да ми даде и самото видение. Ето думите, които Господ ми каза:
“Сега искам да ти покажа последната Витсаида. За да видиш на какъв риболов са се отдали слугите на Езавел. Но преди това искам да си спомниш как Аз привлякох Моите Апостоли. И какви думи им казах?”
“Господи, повечето от Твоите Апостоли бяха рибари. И Евангелието Ти показва, че Ти намери двамата братя Петър и Андрей, като хвърляха мрежи в езерото, а след това им каза:
“Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци…”
“А спомняш ли как Аз показах на Симон и братята му къде да хвърлят мрежата си? Как Ми отговори тогава рибарят Симон?”
“Господи, в първия момент той не вярваше, че е възможен улов. И затова Ти каза:
“Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите…” (Лука 5:5) 
“А как разбираш тези думи на Апостола Ми? Не са ли те пророчески? И не идат ли те да ти покажат, че Господ духовно беше дошъл именно във Витсаида, за да измъкне от властта й Своите последователи?”
Светлината в устните на Исус беше толкова голяма, щото и сега, както и много други пъти, просто я улових. И затова Му казах:
“Господи, в “Евангелието от Йоан” Ти каза:
“Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. Когато съм в света, светлина съм на света…” (Йоан 9:4-5) 
И сега, в Духа на думите Ти разбирам и Петровите думи. Защото без Тебе Твоите са обречени да се трудят цяла нощ и да не уловят нищо за Теб. Но когато по Твоята дума хвърлят мрежите си, то тогава самите мрежи ще пращят от улова…”
Исус се усмихна. А след това протегна ръката Си и погали главата ми, като каза:
“Знаеш ли колко дълго Сърцето Ми е копняло да разговаря така с човешките чеда? Знаеш ли колко много копнея Моите да гледат на Евангелието с Моите очи?
Виж тогава с какви думи реагира Петър на богатия улов от мрежите си. Защото след като цяла нощ се беше трудил и не улови нищо, накрая реши да хвърли мрежата си и през Деня. А когато Денят на Отец дойде при някого, то тогава непременно мрежите ще бъдат с изобилен улов. И така – какви думи Ми каза Петър?”
“Исусе! Той падна пред коленете Ти и Ти заяви:
“Иди Си от мене, Господи, защото съм грешен човек…” (Лука 5:8) 
“А какъв беше грехът на Петър при този улов? Не е ли този, че беше хвърлял мрежите си през нощта, а не през Деня? И не затова ли Аз му заявих:
“Не бой се; отсега човеци ще ловиш…” (Лука 5:10) 
“Какво ще рече това “отсега” момчето Ми?”
“Господи, това ще да рече от мига, в който Ти Си станал Ден и Светлина за Своя Апостол…”
“Правилно отговори!” – ми каза Исус и продължи:
“А какво стана с живота на Петър, когато Денят, Които беше Неговият Господ, умря на кръста? И какво става с живота на всички, при които Денят е умрял, за да дойде нощта на Езавел?
Виж и това в Евангелието Ми преди да те заведа нататък…”
Погледнах Евангелието и Истината в него просто бодеше очите. Затова казах на Исус:
“Господи, Петър не беше напълно утвърден. И въпреки, че Ти вече веднъж се бе явил възкръснал пред Своите Си, пак това не утвърди напълно сърцето на Апостола Ти. Затова той повтори грешката от първия път, а Ти повторно поправи грешката му. Понеже Петър съвсем по човешки каза:
“Отивам да ловя риба…” (Йоан 21:3) 
А тогава, отново съвсем по човешки, останалите му казаха:
“Ще дойдем и ние с тебе…” (Йоан 21:3) 
“Сега разбираш ли какво става с живота на всички, при които умира Денят, за да дойде нощта на Езавел?”
“Да, Господи! Защото Петър два пъти повтори една и съща грешка. И както първият път хвърли нощем мрежите си, така постъпи и втория път. Но Твоята Милост и Любов към Апостола Ти бяха толкова големи, щото както при първият път, така и при втория Ти се яви на Своите Си при Тивериадското езеро и им заповяда къде да хвърлят мрежите си. А и в двата случая Денят изгони нощта. Понеже и при втория е записано, че:
“Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо…” (Йоан 21:3) 
“Виж тогава и продължението на цялата история. Защото то е съдбоносно за Моята Църква. И ако някой не го прочете по Дух, за да живее, непременно ще го прочете по плът, за да умре. Виж какво се случи, когато Апостолът Ми Йоан каза на Петър, че Онзи на брега е Господ Исус…”
“Исусе, ето писаното. Защото Евангелието Ти казва:
“Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото…” (Йоан 21:7) 
А тогава Исус продължи да говори на сърцето ми думи, които сякаш, че ме пронизваха. И ето какво казваше Той:
“Колко от вас могат да видят скритото в Моето Евангелие? Колко от вас могат да видят, че именно духът на Витсаида беше атакувал Петър? И той беше решил да хвърля мрежите си без Господ. Но не само това. Защото духовните непременно ще видят, че всеки, който хвърля мрежите си без Мен, просто съблича светлия висон на благовестието, за да остане гол. Сетнината на такъв е да се хвърли в самото езеро и да потъне. Но не такава беше Волята на Отец Ми за Петър! И не такава е днес Волята Ми за вас! Защото онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам, за да се покаят и да се възвърнат към Мене. Затова бъдете ревностни да последвате слугата Ми във видението, което сега ще му дам…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си и докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. Аз виждах стотици ладии пръснати над огромно езеро, въпреки че видението се развиваше през нощта. В самите ладии имаше човеци, които хвърляха мрежите си във водите на езерото. А водите буквално кипяха, защото рибата в езерото беше твърде много. И там Исус ми каза:
“Вложи в сърцето си всичко, което ще видиш в това видение. Защото ако някой не улови риба в мрежите си за Господ и Неговото Царство, то такъв непременно ще улови за дявола. Затова нека сега те кача на Моята ладия, за да отидем сред онези рибари навътре в самото езеро…”
След думите на Исус забелязах малка ладия, която Той беше приготвил за самото видение. Така ние се качихме в ладията. А Исус, като се изправи, буквално се преобрази, защото започна да свети. Всичко около ладията се покри от Небесна Светлина, а вятърът на Благодатта духна в платната и ладията запори в самото езеро. Така съвсем скоро ладията на Исус се приближи до останалите ладии. А тогава забелязах нещо, което ме смути и погнуси. Защото рибарите в ладиите бяха голи и дори не се срамуваха от това. Те бяха разпределили длъжностите си. Защото едни от тях плетяха мрежи с учудваща бързина, а други – просто хвърляха мрежите и чакаха да се улови нещо. А Исус ми даде знак да внимавам, като вдигна ръката Си и ми сочеше една от ладиите. И ето, че очите ми видяха духът на Езавел във вид на прелъстителна жена, която се яви на една от ладиите, като даваше инструкции. Така Езавел, като посочи към водите на езерото, каза:
“Хвърляйте тука мрежите ми. И се молете усърдно, за да има успех кампанията ми. Защото мрежите на теологията ми трябва да уловят наистина представителни риби…”
“Как да подходим към самите риби, господарке?” – попита я един от главните рибари. А Езавел, като се разсмя с изкусителния си глас, каза:
“Проследете отношенията между Исус и Петър. И постъпете според думите на Исус, вашия Господ. Защото Той изпрати Петър до езерото да Му улови риба, в чиято уста имаше един статир. Ето така достойни за мен са рибите, които си плащат статира, когато влязат в мрежите ми. Риба без статир не е на печалба, но риба със статир – истинска печалба за мен…”
Думите на чародейката накараха рибарите да се ухилят. Те хвърлиха мрежите си в езерото, като завикаха:
“Елате при нас, за да получите просвещение. Елате при нас, за да израснете духовно. Елате при нас, за да завършите теология и да познаете Исус…”
Дочули думите на рибарите стотици риби започнаха да пълнят мрежите им. Измъквйки рибите в ладията си, рибарите започнаха да ги проверяват, като отваряха устата им. Ако в устата на рибата имаше статир, те оставяха рибата в кошовете си и мазно казваха:
“Бъди част от нас! Ела и завърши библейско училище, за да придобиеш диплома и истинска кариера за Небето…”
Колкото до рибите, които нямаха в устата си статир, то към такива рибарите имаха друго отношение. Понеже изваждаха ножовете си, и като порязваха рибата през бялото на корема, й изсъскваха през зъби:
“Ти не си достойна за Исус, нашият Господ. Той отдавна Те е отхвърлил, като недоктринална. Понеже не искаш да си плащаш за обучението и екипирането…”
След тези злобни думи те отново хвърляха рибата във водите на езерото. А тя, поради порязването от ножовете на рибарите, обръщаше тялото си нагоре с прободен корем и започваше да потъва към дъното… Сърцето ми беше ужасено и погнусено. Защото лукавството на Езавел нямаше край. И аз с плач посочих на Исус потъващата риба, като извиках:
“Господи, една душа загива. Моля Те, Исусе! Простри ръцете Си към нея, за да я спасиш! Моля Те, Исусе! Покажи й милост…”
А Исус, като ме гледаше с просълзени очи, вдигна мрежата Си и я хвърли във водите на езерото, като извика с толкова силен Глас, щото да Го чуят рибарите от всички ладии:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени. И Аз ще ви успокоя…”
“О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида…” (Исайя 55:1-3)
Думите на Исус имаха такъв невероятен ефект, щото всички онези риби, които веднъж вече бяха изхвърлени от останалите ладии, моментално оздравяваха и раните от пробождането им зарастваха. Така те влизаха в Светлата мрежа на Исус. И това дело на Исус се видя твърде неугодно за специалистите по рибен бизнес, тъй че те, без никак да виждат Светлината от ладията на Исус, закрещяха против Него:
“Кой Си Ти? И кой изобщо Те е упълномощил, та да ставаш препънка и съблазън на всички библейски училища?”
А Исус кротко отговори:
“Аз съм Камъкът, Който препъва мнозина! И блажен онзи, който не се съблазнява в Мене…”
И тогава рибарите отново закрещяха:
“Ти ли Си Този, Който ще ни препънеш, бе? Та ние изобщо не се съблазняваме в Теб, защото имаме много по-важно дело от това да се занимаваме с недоктринални типове, като Теб. Защото ние сме рибарите на Господ и Му събираме най-големият улов от създанието на света…”
А Исус отново каза:
“Правилно сте го казали, че е най-големият улов от създанието на света. Това правилно сте го казали. Но изобщо не сте внимавали в думите на Онзи, за Когото твърдите, че е ваш Господ. Защото Той някъде беше казал именно за това последно време и за това последно поколение:
“Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Разбрахте ли всичко това?” (Матея 13:47-51) 
Думите на Исус накараха рибарите да беснеят от яд. И те, с изкривени от злоба лица, възроптаха против Него, като Му казваха:
“Кой Си Ти, че ще тълкуваш Писанието както Ти е угодно? Имаш ли диплома, за да проповядваш? Защитил ли Си дисертация по богословие, та да отваряш устата Си? И не виждаш ли, че в мрежата Ти се уловиха всички неблагонадеждни и недоктринални?”
А Исус, още по-кротко и спокойно продължи да говори, като казваше на рибарите:
“Вие сте от баща дявола. Във вас няма място за Моите думи. Колкото до статира, който Петър извади от устата на рибата, то има един, който е лишен от разум, но велик да насилства. И именно той винаги пръв се закача в мрежите и въдиците на Господ, за да се сбъднат и думите Ми към Петър:
“Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе…” (Матея 17:27)
В Моя свят няма пари!
Но в света на вашия цар и княз те са доволно!
Затова и Петър, като разтвори устата на рибата, намери пари. Защото в устата на вашия княз няма друго, освен пари. Той говори за пари, мисли за пари, и живее за пари. Така и Аз сега казвам на вдъхновителя ви:
“Поставих ти примка. И ти се хвана. И със статира от устата ти платих на земния ти цар. А твоята Езавел взе примката от твоята уста и я постави на устата на чародеите си, за да се сбъднат Моите думи, че непременно Царството Ми ще е мрежа, която събира риби от всякакъв вид…”
А след тези Си думи към дявола, Исус отново се обърна към рибарите, като им каза:
“С каквато мярка сте мерили, с такава ще ви се отмери! И с която риба сте се съблазнили, тя ще ви погълне…”
Миг след последните Му думи, Лицето на Господ стана страшно. И Той вдигна ръката Си, тъй че в езерото се вдигнаха огромни вълни и задуха противен вятър. Така всички ладии, с изключение на светлата Господна ладия, се разлюляха страшно. А Исус, като се обърна към мен, каза с властен Глас:
“Онзи, Който укротява бурята и вятъра, Той е, Който ги и възбужда. И онези, които са сеели вятър от устата си против Мене и Моите пророци, непременно ще пожънат бури. Затова наблюдавай горкото над Витсаида. Понеже грехът им пред Лицето Ми е твърде голям и тежък…”
След думите на Исус стана така, че двамата с Него и самата светла ладия се издигнахме нагоре, към Небесните места. А долу, където ладиите оставаха в бурята, стана така, че вълните разбиха ладиите. И самите рибари започнаха да крещят за милост, като викаха:
“Исусе! Смили се! Не е доктринално да ни оставиш…”
Но Исус не отговори. Наместо това в езерото изплува огромна риба, която повече приличаше на чудовище. А Господ ми каза:
“Виж Левиатана, който ще погълне Божиите отстъпници. Защото те всякога са били негови…”
Погледнах отново към чудовището. То, като отвори устата си, изплю огромна мрежа, която буквално покри нечестивите рибари и те останаха оплетени в нея. Така чудовището отново се гмурна към дълбините, а заедно с него и онези, които дръзнаха да възроптаят против Господ и да възбудят гнева Му с хулите си. А Исус, като ме гледаше с поглед, който смиряваше цялото ми сърце и душа, каза:
“Аз заповядвам да се покаят всички онези, които започнаха да хвърлят мрежите си без Мен! Такива не разбраха, че без Деня няма да уловят нищо, но ще останат във властта на Езавел.
Аз заповядвам да се покаят всички, за които Божието царство се превърна в постоянен доходоносен бизнес с човешки души. Защото такива никога не са разбирали, че първият, който се е уловил на въдицата на Господ, е самият Сатана. И в разтворената уста на Божия противник всякога е имало пари, с които той е поглъщал завладените от него. Аз заповядвам да се отречете от теологията и да престанете да определяте Моето и Моите като “доктринални”. Защото именно доктриналното мислене е мрежата на Езавел, с която тя погубва душите. Аз заповядвам да се покаете и облечете със светлия висон. Защото само така можете да станете ловци на човеци и да извършите по съвършен начин Волята на Отца Ми. А колкото до онези, които останат във Витсаида, то на всички тях казвам:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат…” (Матея 23:13)
“Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; (които в пълна степен отговарят на изплитането на мрежите ви) затова ще приемете по-голямо осъждане…” (Матея 23:14]
“Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие…” (Матея 23:25) 
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота…” (Матея 23:27) 
“Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие…” (Матея 23:28) 
Затова и Аз ще се явя противен на вас и Гневът на Отец Ми ще ви издуха в морските дълбочини…”