СЕДМАТА ЧАША НА БОЖИЯ ГНЯВ – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ГОРКОТО НАД КАПЕРНАУМ

“Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!” (Матея 18:7)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Усещаш ли как Мечът на Пророческия Дух е отрязал завинаги от сърцето ти властта на онези смъртоносни и жестоки началства и власти, на които се поклониха всички Божии отстъпници? Усещаш ли, че е дошло времето да преоткриеш Господ и да подновиш силата си с превъзходното познаване на Помазаника?
Аз искам именно това за теб. И именно поради великия заряд на тази книга трябваше да претърпя жестокото злострадание от отхвърляне на името ми като лошо. Ти готов ли си на това? Гарантирам ти, че ще страдаш много по-малко от Божиите пророци, чиито имена са отдавна известни на Вавилон и са станали твърде неудобни за неговите властници и царе. Затова се одързости да разкъсаш всички връзки, които някога си имал с тщеславието. И едновременно с това се приготви да забраниш на сърцето и душата си какъвто и да е компромис с истините от Сион. Защото Божията Истина е въже, което Сам Господ в Милостта Си хвърля над теб. Ти или ще го хванеш, за да се спасиш или ще живееш със самочувствието на спасен, за да изревеш с ужасен глас тогава, когато е късно.
Много пъти изпадах в тежка депресия от това, че нашето служение разпръсна хиляди книги, а видимо нямаше никакъв ефект. И когато се замислих над всички прекрасни думи, които излязоха от устата на моя Господ, но бяха изповръщани от не един и двама човеци, на които ги давах даром, то тогава сърцето ми заплака. Не за мен самия. И не заради това, че близките ми приятели изгубиха всичкия си земен имот, та да послужат на Господаря в отпечатването и разпространението на книгите. Не! Мъката ми беше друга. Защото аз виждах десетки хиляди давещи се хора, които не желаеха да хванат въжето на Спасението, понеже вече били чели в някакъв “евангелски” вестник, че това въже било чиста проба от вълча кожа, тоест, че аз самият съм вълк. Това било общото мнение и то не можело да се отрече. Но аз питам защо не видяха Исус и Неговите думи, а побързаха да се съблазнят от тиражираната хула? И защо не се допитаха до Царя на Сион, а предпочетоха оценката на пастири, които са на трудов договор? И в крайна сметка, ако Лъвът от Юдовото коляно живее в сърцето на някого, то той няма ли без предубеждение да се запознае със словото на един “вълк”? И ако трябва да поставя нещата на абсолютната библейска плоскост, то няма ли на мнозина да им преседне? Защото онзи хулител на името ми заявяваше, че в Добрич имам само 5-6 последователи, а се наричам пророк? Как не ме е срам тогава? Да имам само петима-шестима, а да се наричам пророк?
Не ме е срам, братко мой! Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, но онзи, който Бог препоръчва в Благодатта Си. Кажи ми тогава, ако Същият Този Господ и Бог заявява, че никой пророк не е на почит в родината си, то няма ли тези петима-шестима да са наистина прекрасен подарък от Исус за душата ми? Ами ако нямаше ни един, за да бъде Словото стопроцентово изпълнено? Чудно тогава онзи хулител от Бургас на какви везни е поставил пророческото призвание и служение?
Може би на везните на американското тщеславие, където всеки от лъжепророците на Мамон държи под властта си стотици хиляди? Може би на везните на онези писатели-търговци, които станаха (цитирам по памет от кориците на книгите им) “най-продаваните автори в историята на християнството…” Ето като такъв продаван автор е искал да ме припознае и пастирят-хулител, но се е задавил в преценките си…
Аз няма да продължавам по-надолу в същата тематика, но бях подбуден от Исус да го направя. Понеже похулването и очернянето на името ми от всички пастири-наемници беше заповядано за съблазън. За да се препънат в тази съблазън всички, които обичат човешките авторитети повече от Божия Авторитет. А духът на всяка съблазън и похот е Ваалфегор. Той е създателят на древните Содом и Гомор. Той е и усъвършителят на последния Капернаум. Затова и човеците, с които той си служи, за да прокарва съблазните си, непременно имат уста, които са като машина за кал и нечистотии. Те не просто пръскат и омърсяват праведните. Не! Те имат за цел и стремеж всички да приемат калта им за любимо ястие и нечистотиите им – за десерт. А тогава одумването, съденето и чародейството стават нещо като тщеславна дъвка, която постоянно се върти между зъбите, за да изригват от стомасите “амино”-киселини.
А сега нека да продължа и със самото видение, което Исус ми даде. Защото Той дойде към сърцето ми, като ми каза:
“Капернаум е последната трета част на Вавилон. И тук ролята на Ваалфегор е възможно най-ужасната. Защото беззаконието на тези последни поколения е многократно по-голямо и осъдително от това на древните им содомски вдъхновители. Затова наблюдавай внимателно самото видение и запиши всичко, което ще видиш…”
След последните Си думи Господ положи ръката Си върху главата ми, а пред очите ми се разкри възможно най-уродливата картина, каквато можех да си представя. Аз виждах хиляди човеци, които буквално се бяха натъркаляли на една поляна с израснали гъсти треви. Повечето от тях изглеждаха странно, понеже нозете им бяха оплетени от самите треви, тъй че не можеха да се движат. Наместо това те пееха и се смееха. А някои от тях, като пляскаха с ръцете си, повтаряха в такт:
“Гла-дни сме! Жад-ни сме!”
Дочули гласа им, при тях се затичаха услужливи келнери. И като носеха върху подносите хляб и вино, го раздаваха на човеците. А те, без да чакат подкана, се нахвърляха върху хляба и надигаха каните с вино. А само след миг човеците отново пляскаха с ръцете си и отново повтаряха в такт същата песен. И отново дотърчаваха келнерите и зареждаха човеците с още вино и хляб. А Исус, като гледаше погнусата ми, каза:
“Как мислиш? Докога тези човеци ще стоят и ще искат да ядат и пият?”
“Господи, имам чувството, че те никога няма да свършат да ядат и пият. Защото едва свършили ястието си, искат още…”
“Помисли тогава! Ако някой само яде, без да усвоява Силата от самата храна и само пие, без да почувства освежаване от питието, то къде ще стигне такъв?”
“Исусе! Като гледам тези тлъсти тела, навъргаляли се в тази буйна трева, дори и не мога да си представя, че биха се изправили, за да свършат някаква работа. А и нозете на повечето от тях така са се оплели в тревата, щото едва ли могат да се отскубнат от нея…”
“Става ли ти ясно, че тази буйна и зелена трева са езичниците на този свят? И ако нечии нозе са се оплели в такава трева, то такъв, ако и да погълне много хляб и да изпие много вино, никак няма да извърши Волята Ми. Точно обратното – хлябът и виното ще действат за негова повреда, понеже ще го доведат до затлъстяване.
Но ти си спомни думите Ми. Спомни си как предупредих всички ви:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син…” (Лука 21:34-36) 
А сега помисли добре и Ми кажи:
Във Волята ли е на вашия Господ да се храните с Хляба и Виното на Завета Ми?”
“Да, Исусе! Във Волята Ти е!”
“А защо човеците в това видение не са във Волята Ми, след като имат ненаситен апетит да ядат Хляба и Виното Ми?”
“Господи, в тях има нещо, което осуетява истинската сила на Виното и Хляба. Понеже те се хранят с Хляб, но не живеят като Хляба. И пият Вино, но не живеят като Виното. И аз си мисля, че ако някой употребява напразно Хляба и Виното, то такъв е виновен за грях против Твоята кръв и Плът…”
“Точно така, момчето Ми. И тук не става дума само за Господната Пасха, но за постоянното ви общение с Моето Слово и Моят Дух.
Кажи Ми тогава:
Ако някой ограничава Господ, то няма ли и Господ да го ограничи? И ако някой затваря Господ, то няма ли и Господ да го затвори?
Понеже всички тук ядат от Хляба на Живота, но никак не живеят Живота на Хляба. И всички тук пият от Виното на Лозата, но нямат плод от самата Лоза. Виж тогава как Аз затварям онези, които Ме затварят и как ограничавам онези, които Ме ограничават…”
След последните Си думи Господ отново посочи тлъстите човеци. И аз забелязах как около сърцата им имаше дебел слой тлъстина. Този слой беше създаден именно от Хляба и Виното. Той се явяваше като затвор за самото сърце и човекът зад такъв затвор би показал, че непременно е белязан, като прицел на Божия Гняв. Така в сърцето ми просветна цялата истина за видяното от очите ми. И затова казах на Исус:
“Господи мой! Не се ли изпълнява на такива пророчеството от Исайя? Защото и сам Ти цитира слугата на Отца в разговора Си с Апостолите, като им посочи подобни тлъсти хора с думите:
“Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има…” (Матея 13:12) 
И Ти тогава непременно Си имал предвид, че ако някой има дела, чисти и достойни като Твоите, то такъв ще има изобилие, но ако някой няма такива дела, то от него ще се отнеме това, което има, а именно – тлъстината около сърцето му, която вечно ще свидетелства на безплодието му. Защото цялата тази тлъстина е дошла от напразното приемане на Хляба и Виното Ти. И Ти продължи към Апостолите Си, като допълни към казаното:
“Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”…” (Матея 13:13-15) 
“Става ли ти тогава ясно, че никой не може да приема напразно Божията Благодат и да не плати един ден за беззаконието си. Защото ето в това е силен Ваалфегор – да превърне Божието Царство в ядене и пиене. Но ти сам Ми кажи:
Моето Царство ядене и пиене ли е?”
“Не, Исусе! Твоето Царство е съвършено друго нещо. Защото Апостолът Ти Павел каза на всички ни, че:
“…Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух…” (Римляни 14:17) 
“Виж тогава отново в Словото Ми. И потърси онези Мои думи, в които Аз говоря за Моята храна. Защото излъганите от Ваалфегор са решили, че най-угодното пред очите Ми дело е някой да ходи на църква, където амбицирани келнери му поднасят хляб и вино.
Но това ли е угодното пред очите Ми? Това ли е Моята храна?”
“Не, Господи Исусе! Защото Ти заяви в “Евангелието от Йоан” нещо друго. И когато Те попитаха каква е храната Ти, то тогава думите Ти бяха:
“Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа…” (Йоан 4:32,34) 
“Кажи Ми тогава, ако някой не е с Мен, за да върши Волята на Този, Който Ме е пратил и да прилежава в Неговата работа, то такъв не е ли против Мен? И могат ли да бъдат с Мен човеци, които постоянно ядат и пият, а никога не вършат онова, което е угодно на Отец Ми? Не стават ли такива съблазнители? И когато в Църквата влязат дечица, които са неутвърдени души, то да им се дава ли за пример ядене и пиене, вместо вършене на Божията Воля?”
“Не, Господи! Да не бъде! Защото тогава дечицата ще бъдат съблазнени и никак няма да стигнат до познаването на Пътя, Истината и Живота…”
“Спомни си тогава писаното за съблазнителите на дечица. Защото след малко ще го видиш и в самото видение…”
Слушах Господ и думите Му бяха твърде ясни за сърцето ми. Затова Му казах:
“Исусе! Някога Ти посочи едно от малките дечица, което Те следваше, като заяви на всички:
“А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини…” (Матея 18:6) 
“Виж тогава как ще продължи самото видение. Защото Господ твоят Бог непременно ще изпита онези, които ядат и пият. Затова тръгни с Мен…”
След думите на Исус аз тръгнах след Него. И ето, че Господ се спря до най-тлъстите. А после ми каза:
“Иди и се приближи при тях. И никак да не се уплашиш или смутиш, но им предай, че Господ заповядва да скъсат връзките си със света и плътския начин на живот…”
Така аз се приближих към тлъстите човеци, като им казах:
“Слушайте Божието Слово! Слушайте Гласа на Младоженеца към Невястата! Господ заповядва да се покаете от този начин на живот и да скъсате връзките си със света на езичниците. Понеже тези връзки са вързали нозете ви за благовестието…”
А тогава тлъстите човеци, като се спогледаха един-друг, прихнаха да се смеят. А един от тях отговори:
“Не знаем какво искаш да кажеш. И никак не те разбираме. Но нека и ние те попитаме: Ти от коя църква си? И кой ти е пастир?”
Погледнах на човеците и никак не се възмутих от думите им, защото мирът в сърцето ми беше като река. Затова им отговорих:
“Аз нямам друга църква, освен Църквата на Исус. И нямам друг пастир, освен Исус. Той е, Който ме води през прави пътеки заради Името Си и освежава душата ми…”
А най-дебелият изсред човеците отново се изсмя, като каза:
“И ние ги знаем псалмите. Защото през ден слушаме проповеди върху тях. Но не искаме общение с човек, който не ходи на църква…”
“А вас Исус води ли ви през прави пътеки заради Името Си? И вие ли сте призвани да ходите на църква или Църквата е призвана да ходи с Господ?”
Думите ми явно раздразниха тлъстите човеци, тъй че най-дебелият остро реагира:
“Има само една права пътека и тя е от моя дом до църквата. Да ходя на църква – така разбирам аз правите пътеки на Бога. И именно там се издигам до небесата. А такива като теб ги знаем… И хубаво са предупредили навсякъде за тебе… Вълци, които разпръсват стадото!”
Докато дебелият реагираше с острия си изблик, аз усетих хлад. А тогава забелязах как във видението нахлу северният вятър на дявола. И като духаше и се усилваше все повече и повече, стана така, че дори и аз не издържах на напора му. А Исус простря ръка към сърцето ми и ме скри в присъствието Си, като каза:
“Сега разбра ли изпита със затлъстелите сърца? Сега разбра ли защо всички те се чувстват на пиршествата си, като издигнати до небесата? Но именно затова стоят и Моите думи към Капернаум:
“И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал. И казвам ви, че в същия ден наказанието на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе…” (Матея 11:23-24) 
Сега разбра ли, че това са човеци, които гледат с очите си, но никак не виждат, и слушат с ушите си, но никак не чуват? И именно такива Отец Ми е приготвил като съдове на Гнева Си. Защото не можеш да направиш меко онова, което Той закоравява. Нито да изправиш онова, което Той е направил криво. И понеже всеки от тлъстите е съблазнител, то затова над такива ще се сбъднат Моите думи. Затова продължи да наблюдаваш самото видение…”
Отново гледах на видението и забелязах, че леденият вятър на дявола вече беше направил сърцата на човеците като камък. Всичко в този камък беше като сплав от ярост, злоба, омраза и безумие. Затова Исус отново ми каза:
“Защо се чудиш на видението? Нали ти казах, че ще видиш писаното за съблазнителите на дечица. Ако сърцата на тия тлъстите станаха като камък, то не е ли, за да дойде Божието въздаяние над тях. Сега разбираш ли по-добре думите Ми, които ще ти повторя:
“А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини…” (Матея 18:6) 
“Исусе! А защо не виждам морето и морските дълбочини, в които трябва да потънат тези камъни?”
“След малко ще ги видиш, момчето Ми. Защото видението с възмездието над Капернаум ще се съчетае с възмездието над целия Вавилон. Защото Господ твоят Бог е твърде Свят и извисен, за да извършва отделни възмездия над отделни човеци.
Не, Стефане! Словото Ми е запазено за определен час и миг, когато всичко ще се сбъдне. И ако Аз предупредих за съдбата на съблазняващите, че с тлъстината си вече са си окачили камък, с който да потънат в морските дълбочини, то виж сега Моето и на Отец Ми въздаяние върху последния Капернаум, както и върху всички, които се намерят във Вавилон…”
След тези Си думи Господ направи видението с поляната и тлъстите човеци да се прекрати. Тогава духът ми се намери над разцепения на три Вавилон, където Ангел Господен държеше твърде голям камък в ръцете си. И като го тръшна стремително в морето, тъй че се вдигнаха гигантски вълни, каза:
“Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…” (Откровение 18:21) 
А тогава Исус се смръщи и Лицето Му стана страшно. От очите на моя Господ заизлизаха огнени пламъци. И ето думите, с които Той стоварваше Гнева на Отца над Вавилон:
“Дойде твоят час, великий Вавилоне, граде на съблазнители и убийци. Дойде часът на онзи Гняв, който въздава на скверното ти триединство и на лукавата ти сплав.
Дойде часът на твоя Капернаум, понеже нечестието му просмука и Хоразин и Витсаида. Хоразин – защото всички богаташи станаха съблазнители. Витсаида – защото всички чародеи бяха блудни и развратни.
Дойде часът на твоята Витсаида, понеже нечестието й просмука и Хоразин и Капернаум! Хоразин – защото всички богаташи се издигнаха с дипломи. Капернаум – защото всички затлъстяха от теология в сърцата си.
Дойде часът на твоя Хоразин, понеже нечестието му просмука Витсаида и Капернаум! Витсаида – защото всички хвърляха мрежите си, за да стават богаташи. Капернаум – защото всички съблазняваха, за да станат земни царе!”
Така, след самите думи на Исус, от Небето се простряха две огромни светли ръце. И като вдигнаха трите части на Вавилон до върховете на звездите, за миг ги задържаха горе. А след това градът беше запокитен надолу с такава сила, щото водите на морето се вдигнаха нагоре към небесата и така се откриха основите на дъното му. А самият ад, като отвори ненаситната си паст, издишаща огън и дим, погълна и трите части на богопротивния град. Миг след това Божиите ръце успокоиха водите на морето и ги върнаха в предишните им граници…
Това беше най-мащабното видение в живота ми. Видение против най-грандиозното творение на Сатана, върху което се стовари най-големия Божий Гняв. И докато гледах все така, останал без дъх на знамението с Вавилон, Господ ми каза:
“Това не е краят на Вавилон! Това е наказанието преди края! Защото краят ще дойде след хилядагодишното Ми Царство, когато смъртта и адът ще бъдат хвърлени в огненото езеро, което гори с жупел. А сега адът е първото наказание за човешките души, които отстъпиха от Името Ми и се поругаха със светлия и чист висон на благовестието. Затова иди и кажи на Моите, че Отец Ми вече поставя престоли за Съд.
Блажени всички, които днес с Меча на Пророческия Дух разсекат властта на Вавилон и излязат от властта на трите му части. Защото днес те са органично споени и не е в човешката сила и власт да ги раздели.
Но ето, Аз разделих Вавилон чрез слугата Си и ви показах що значат днес Тир, Сидон и Содом! Аз оголих блудницата и ви разкрих тайните й! Аз посветих слугата Си във великите знамения, които извършва седмата чаша на Божия Гняв!
И ако някой от вас се смири пред очите Ми и пожелае да участва в триумфа на праведните, то нека такъв се приготви да пострада за Името Ми, както пострада слугата Ми. Защото само така ще влезете в съвършените съдби, които Небето е приготвило за вас, а Ангелът Господен е изявил пред сърцата ви:
“Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя! Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:19-20) 
Аз разсякох Вавилон чрез слугата Си!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s