СЕДМАТА ЧАША НА БОЖИЯ ГНЯВ – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ГОРКОТО НАД ХОРАЗИН

“Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си…” (Лука 6:24)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная с каква Любов и Благодат Господ е посещавал минали поколения в предишни години и векове. Но съм напълно убеден и сигурен, че изобилието на откровенията и Божията Благодат над сърцето ми не са заради мен, а заради всички, които умират от задушаващата прегръдка на Злото. Още в древността Соломон беше отбелязал лаконично една духовна истина, която гласи:
“И ако някой надвие на един, който е сам, двама ще му се опрат; и тройното въже не се къса скоро…” (Еклесиаст 4:12) 
Сам виждаш как последователността от едно, две и три стига до превъзходство именно при числото “три”. В това отношение паднал херувим като дявола, който борави изключително прецизно с духовните реалности, няма никак да пропусне да реализира една тъмна троичност, която в явен план отговаря на змея, звяра и лъжепророка, а в скрит – на Тир, Сидон и Содом. И ето затова тройното въже на дявола не се е късало през цялата история на създаването си. Напротив – ефективността на тази троичност е стигнала върха си когато гордият и богопротивен град до такава степен е раздразнил Небето и неговия Цар, щото Бог е изпратил от Трона Си чаши с язвите на гнева Му. И именно последната седма чаша е разделила това тройно въже на нечестието. А всяко царство, което е разделено, запустява. Така и Вавилон ще запустее в онова време, когато горкото от Божиите язви съвсем ще го съкруши. Но Бог никога не извършва нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците. Ето затова Той благоволи да се напише тази книга – за да разберат всички, които живеят в трите части на Вавилон, че идва времето на тяхното наказание и горко.
Сега ми предстои да изявя пред теб видението с последния Хоразин, който Исус разкри пред очите ми.
Аз се намирах над самия град Хоразин, който беше едната трета от великия Вавилон. Самият град бе възможно най-голямото струпване на земни блага и изобилия. Той бе изграден от красиви сгради, чиито стени бяха от мрамор, а градините му бяха украсени със златни статуи. Жителите на този град бяха твърде богати. Те бяха облечени като манекени от модни списания и около тях вървяха тълпи от поклонници. В самия град имаше множество сцени, на които никога не липсваха проповедници и слушатели, както и сергии, на които никога не липсваха търговци и купувачи. Две думи бяха станали като визитни картички на Хоразинските жители и тези думи бяха “бизнес” и “просперитет”. Тези човеци живееха заради бизнес и просперитет. Проповядваха за бизнес и просперитет. Търсеха бизнес и просперитет. И докато аз все така наблюдавах богатството на Хоразин, Исус се приближи до мен. И като ме докосна с ръката Си, каза:
“Искам сега да забележиш кои от жителите на този град Сатана е отличил от останалите. Защото върху тях има белег на избиране и именно те са създателите на последния Хоразин…”
Думите на Господ явно, че ми подействаха целенасочено. Защото въпреки лукса и разкоша на всички жители измежду тях се открояваха определени избраници. И тези избраници носеха на главите си златни корони. Те бяха земните царе на този град. И за разлика от останалите, които просто бяха слушатели и изпълнители, самите царе бяха същинските провъзгласители на земния рай, даден им от дявола. И ето, че в самото видение Господ вече ме водеше към една от многото сцени, около която се бяха събрали хиляди слушатели. А на нея се беше изправил именно такъв цар със златна корона. И той, като вдигна ръка, за да успокои виковете и възторга, започна реч, като казваше:
“Братя и сестри! Жители на Хоразин! На мен господ възложи да проглася пред вас добрата новина. Новината, че всеки, който иска, получава и който търси – намира. Затова искайте, искайте, искайте! Защото нашият господ е най-богатият и на вас принадлежат всичките му обещания. Ето, прогласявам пред вас неговото богато царство. Защото съвсем скоро и целият свят ще се поклони в нозете на праведните и всичките богатства на света ще потекат в храма на нашия бог. И ние ще накараме целия свят да плати с парите си за нашето помазание и за божието слово. Има ли някой от света, който да живее като нас? И кой може да прогласява благата вест по-успешно от нас? Нека всеки каже “Амин” на това, което прогласявам. Защото само богат християнин ще рече истински християнин. И именно търговията, бизнесът и просперитетът са заключителната изява на нашия господ…”
Слушайки думите на провъзгласителя множеството закрещя:
“Амин, амин, амин!”
Слушах думите на този земен цар, а духът ми улови идеята, около която се въртяха изреченията му. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Този земен цар си въобразява, че е провъзгласител. Той прогласява пред събраното множество и дори си вярва…”
“Точно така, момчето Ми! Защото самото име на Хоразин ще рече “провъзгласител”. И тази най-представителна част на Вавилон е създадена именно от провъзгласители. Спомни си тогава какво прогласявах Аз на земята и го сравни с онова, което прогласява този земен цар…”
“Исусе! Словото Ти казва за Теб с думите:
“От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство…” (Матея 4:17) 
“А този земен цар със златна корона, стоящ на сцената, за Небесното Царство на Исус ли проповядва или за собственото си земно царство? Небето ли откриваш в думите на този провъзгласител или света?”
“Господи, в Твоето Небе няма пари и финансов просперитет. В Твоето Небе има Святост и преклонение пред Отца…”
“Спомни си тогава за духа на думата “провъзгласявам”. Кой провъзгласяваше по Божията Воля? И с какви думи се явяваше самото провъзгласяване?”
“Исусе! В своята книга Пророк Исайя изяви думите, които напълно разкриват Божията Воля за съвършения провъзгласител. И там Пророкът записа:
“Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? – всяка твар е трева, и всичката й слава като полския цвят; тревата съхне, цветът вехне; защото дишането Господно духа върху него; наистина людете са трева! Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века…” (Исайя 40:6-8) 
“Спомни си тогава на кои най-много подобава да са като трева, която изсъхва? Понеже именно те са истинския прицел на Божието провъзгласяване…”
Думите на Исус без всякакво съмнение ме накараха да си спомня писаното от Апостол Яков. И затова казах на Господа:
“Спасителю мой! Твоят Апостол Яков записа в посланието си, като каза:
“Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига, а богатият когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си…” (Яков 1:9-11) 
“И какво излиза?
Излиза, че тези, върху които пада острие от истинското Божие провъзгласяване, наричат сами себе си “провъзгласители” и в дълбока заблуда си вярват, че са избрани от Отец Ми да прогласят Царството Му.
Но могат ли потомци на Исав, продали първородството си за една шепа земни користи да бъдат прогласители на Небесното Ми Царство? Могат ли такива да бъдат прицел на Божието одобрение и благоволение? Кой от тях си е направил труда да види сериозното пророческо предупреждение от Исайя? Защото слугата на Отец Ми предупреди именно днешните жители на Хоразин, които в пълна степен са като Исав в беззаконието си. И ако Исав бе наречен Едом, то виж дали сред неговите ще има дори един, който да прогласи Небесното Царство…”
Пръстът Господен вече беше докоснал по такъв начин сърцето ми, щото думите на Божия Пророк просто блестяха пред очите ми. И самото пророческо слово гласеше:
“Потоците на Едом ще се превърнат в смола, и пръстта му в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола. Няма да угасне ни нощем ни денем; димът й ще се издига непрестанно; из род в род ще остане опустошена; никой не ще мине през нея до века. Но пеликанът и ежът ще я наследят; кукумявката и гарванът ще живеят в нея; и Господ ще простре върху нея връв за разорение, и отвес за изпразване. Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, та да провъзгласят царството; и всичките му първенци ще достигнат до нищо. Тръни ще поникнат в палатите му, коприва и къпини в крепостите му; и ще бъде заселище на чакали, двор на камилоптици…” (Исайя 34:9-13) 
И ето, че Исус отново продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли сега, че никой от жителите на Хоразин няма да може да провъзгласи Моето Небесно Царство? И ако още не знаеш защо, то вложи в сърцето си истината, че тези тука са станали провъзгласители на земното си царство, като са се поклонили на дявола. Над такива непременно иде “горко”. И ако земните човеци не могат да видят горкото им, то всеки от Моите небесни човеци трябва да го види. Затова се върни отново на видението с Хоразин, за да го видиш не с твоя, а с Моя поглед…”
Така, след последните Си думи, Исус отново ме върна към видението с Хоразин, където забелязах покъртителни неща, които сега ще ти разкрия.
Това вече не беше онзи лъскав град, който грабваше окото и караше всеки да го пожелае в сърцето си. Не! Това беше място на запустение и проклетия. Защото аз отново виждах Хоразин. Но този път в палатите на богаташите бяха поникнали тръни и коприва. А всред самите тръни и коприви очите ми виждаха диви котки и хиени. На покривите на самите сгради имаше гнезда на лешояди, а по процепите между вратите пълзяха змии. И всичко в самото видение буквално изявяваше видяното и от Пророк Исайя, който в словото си против Едом и неговите първенци продължаваше с думите:
“Дивите котки ще се срещат там с хиените, и пръчът ще се провиква към другаря си; също и бухалът ще се настани там като си намира място за почивка. Там ще се загнезди стрелницата змия, и като носи яйца и мъти, ще събира малките си под сянката си; да! Там ще се събират и лешоядите, всеки с другарката си. Потърсете в книгата Господна та прочетете; никое от тия не ще липсва, нито ще бъде без другарката си; защото казва Господ: Моите уста заповядаха това; и самият Негов Дух ги събра. Той хвърли жребие за тях, и Неговата ръка им раздели с мярна връв оная земя; те ще я владеят до века, из род в род ще обитават в нея…” (Исайя 34:14-17) 
И тогава, като се обърнах с ужасен поглед към Исус, Му казах:
“Господи, тук е страшно! Тук е ужасно! Тук е мястото на най-голямата проклетия и горко от Отца! Защо никой не иска да види това, което сега показваш пред очите ми?”
А Господ отговори:
“Има причини, Стефане! И причините са тези, че скритото е за духа, а фасадата – за плътта. Затова Хоразин е град на най-измамливите фасади. Тези фасади, които привличат плътските. И те така се прилепват към тях, щото никога повече да не могат да се освободят.
Понеже кой от плътските би се отказал от лесен живот, пълен с наслади, комфорт и много пари? Кой от тях би презрял лъскавата фасада, след като плътта му всячески се вкопчва в нея?
Но ето тук ви е нужна твърдостта, търпението и вярата на Светиите! Тук е нужен скритият поглед на духовните. Поглед, който да покаже на всички ви, че Сатана никога не дава нищо, преди да е взел нещо. Колкото и жителите на Хоразин да ти изглеждат като манекени от западен каталог, то виж ги сега през каталога на Божия Гняв…”
След последните Си думи Господ отново ме върна на самото видение. Забелязах, че короните на онези “провъзгласители”, които стояха върху сцените, бяха покрити от ръжда. Самата ръжда слизаше от короните и бе започнала да прояжда и лицата им. Но това не беше ново за мен, понеже знаех, че Мамон е духът, който владее и управлява Хоразин. А Исус ми даде да осъдя този дух на съдебен процес преди години. Затова отново се обърнах към Него. И като посочих земните “провъзгласители” и най-вече – короните им – попитах моя Господ:
“Исусе! Не е ли това изпълнение на Божия гняв? Не е ли това горкото, за което Апостолът Ти Яков предупреди всички богаташи? Та нали той им каза в посланието си:
“Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас, и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни…” (Яков 5:3) 
“Именно в последните дни, момчето Ми. Именно в последните дни, когато беззаконието на последния Хоразин се яви пред Лицето на Отец Ми, за да пламне яростния Му Гняв. Но ти само това ли видя сред жителите на Хоразин? Виж дрехите им! Защото това вече не са онези лъскави и убедителни костюми…”
Отново се обърнах към самите “провъзгласители” и забелязах, че в дрехите им имаше огромни дупки, проядени от молци. А в самите дупки се шмугваха змии, за да влизат навътре – към самите им сърца. И пред очите ми отново заблестяха думите на Апостол Яков, който казваше:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци…” (Яков 5:1-2) 
А Господ ми каза:
“Ела сега, за да видиш къде Аз изпитвам и определям кой е жител на Хоразин и кой не е…”
След думите Си Той тръгна и ме заведе при самия вход на града Хоразин. И аз забелязах, че там имаше струпани множества бедни човеци. Те не бяха допускани в Хоразин, за да не развалят представителния му вид и да не убият впечатлението от неговата красота и благородство. От време на време пред самия вход на града излизаха и влизаха богаташи, на които се налагаше да ходят и до другите градове, образуващи великия Вавилон. А Исус седна сред бедните множества. И като простираше ръката Си и докосваше сърцата на човеците, отнемаше мъката им и скръбта им. Но ето, че група от богати църковни бизнесмени мина край множеството. Повечето от тях хванаха с два пръста носовете си, за да се избавят от миризмата, която идеше от дрехите на бедните. А някой от тях дори възроптаха против сиромасите, като процеждаха през зъби:
“Докога ще гледаме този позор за благовестието? Докога този укор против вярата ни? Няма ли някой най-накрая да разкара този смърдящ боклук? Пфу!”
А Исус, Който беше променен до неузнаваемост, тъй че по нищо не се различаваше от братята Си, протегна ръката Си към богатите, като каза тихо:
“Каква полза братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва…” (Яков 2:14-17) 
Думите на Господ имаха обратен ефект. Защото единият от богаташите, който имаше по-лъскав костюм, посочи с пръст към Господа и изкрещя:
“Ти ли се намери да ми говориш за вяра бе? Ти ли ще ми казваш коя вяра е мъртва и коя жива? Аз мога да Ти покажа какво е сторила моята вяра, но какво е сторила Твоята? Защото моята ме е направила като украшение за бога, а Твоята и до днес Те държи като смърдящ боклук…”
Така богатият, като влизаше през портите на града, се обърна към стражите на Хоразин и каза:
“Такива като Този, дето сеят разцепления и хвърлят укор срещу просперитета, никак да не ги допускаш в града, защото са петна и позор за благовестието…”
Братко мой, ако никога не си виждал що ще да рече духовно самоубийство, то бе именно това, което Исус ми даваше да наблюдавам пред портите на Хоразин. И аз, като се обърнах към моя Господ, забелязах, че очите Му бяха станали гневни и строги. От тях излизаше огнен пламък, който можеше да убие и изпепели всеки беззаконник. И ето, че Гласът на Исус стана страшен и Той ми казваше:
“Колко от вас знаят, че светлият висон на благовестието е вашата защита от дявола? Колко от вас знаят, че облечени в този висон винаги ще стоят в триумф и превъзходство над силите на мрака? И колко от вас знаят, че има сили, които са способни да поразят този висон, като направят в него дупки?
Ето такива дупки виждаш в дрехите на този! И през тези дупки влизат легионите на Мамон, за да направят устата на такива човеци като отворен гроб, пълен с отровата на аспида! И тези проповедници на просперитета и лесния земен живот вече са забравили как не просто говорех, но заповядах на всички ви:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21) 
Виж тогава сетнината на жителите на Хоразин. Защото с каквато мярка са мерили, с такава и Господ ще им отмери. Понеже тези са, които всякога са ограбвали Божията Благодат от събранията, за да пълнят джобовете си. А на един, който е крадец, непременно ще му дойде възмездие от крадци. Затова виж онова, което готви Божият гняв над Хоразин…”
След последните Си думи Господ ме хвана и двамата с Него застанахме отстрани на Хоразин. Така забелязах милиони демони под самия град. Те приличаха на къртици, понеже копаеха и копаеха от самия ад нагоре. Всъщност – милионите демони изпълняваха именно предупреждението на Исус. Защото те бяха крадците, които подкопаваха основите на Хоразин. Но човеците в самия град не внимаваха. Те дори и не предполагаха какъв е яростният Гняв на Бога и Отца. Те пееха, ръкопляскаха и танцуваха на препълнените си сцени и събрания. И никой от тях не виждаше онова, което се извършваше от силите на ада. И ето, че накрая самата земя под Хоразин се пропука, тъй че жителите му вече падаха в ада, а душите им пищяха ужасени от случващото се. Но над тях нямаше нито Милост, нито Благодат, нито опрощение от Бога и Отца. Нещо повече – ужасът във видението стигна своята кулминация. Защото абсолютно всички поклонници на земния просперитет бяха уловени от демоните на ада, които се явяваха като крадци в живота им. Крадци, които открадваха вечния им дял от Спасението в Христа. Крадци, които докрай бяха подкопали основите им, тъй че човеците вкупом падаха в най-ужасните дълбини на ада…
Гледах с натъжени очи самото видение, а сърцето ми плачеше и викаше за Милост към Бога и Отца. А тогава Исус направи самото видение да се прекрати и ми каза:
“Виждам, че имаш любов към тези човеци и искаш милост за тях. Но не е ли тази книга и това предупреждение от Мене именно протегнатата ръка на Божията Милост? Не е ли днес времето, когато призовавам чрез пророка Си на покаяние и отричане от светския дух на просперитета и търговията?
Но ето, сега, когато вече съм разпечатал тайната на първата от трите части на Вавилон, Аз простирам ръце към вас и заповядвам:
Напуснете Хоразин!
Напуснете лъскавите фасади на Вавилон!
Напуснете последния Тир, в който владее и царува Мамон!
Защото той ще унищожи с демоните си всички, които презират Небесните Ми провъзгласители и любят със сърцата си земни провъзгласители.
Горко на онези, които останат в Хоразин!
Защото наказанието на древния Тир ще е по-малко от наказанието на тези, които продадоха не просто собствените си души и сърца, но Мен и Моето учение! Ето, предсказах ви!
И блажени всички, които днес се покоряват на Гласа Ми!”
Така, след думите на Исус видението с Хоразин се прекрати. А Исус ме отведе нататък – към следващото видение с Витсаида.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s