2. ВИДЕНИЕТО С ПТИЧЕТО ПЕЕНЕ И ГЛАСЪТ НА ГУРГУЛИЦАТА

Братко мой! Разбираш ли това слово? Приема ли го сърцето ти или все още си смутен, че години наред си чел Новия Завет, а не си стигал до тези пророчески прозрения? Не разбираш ли, че ако Бог ревнува за Словото Си, то Той така е покрил тайните Си, щото никой от нечестивите и неразумните да не ги разбере и изяви?
Защото в Дома на Отца няма да влязат нечестивите. В Дома на Отца няма да влязат търговците и сребролюбците. В Дома на Отца ще влезе само Възлюбената на Господ. Защото ако на земята нещата с брачното съжителство могат лесно да се разрешат в съда и след развода всеки да хване пътя си, то в Небето и самата мисъл за развод между Христос и Църквата е недопустима. Тя е невъзможна. И ти можеш ли да си представиш как мнозина в Небето решават да си направят референдум за въвеждане на заплата. Те отиват при Отца и Му казват:
“Отче, писна ни така! На земята поне имаше някаква далавера от проповядването, понеже ни се плащаше добре и си купихме красиви къщи и лъскави коли. А сега тук какво? Сега трябва цяла вечност да живеем само в любов… А къде остана нашият интерес? Къде остана справедливото заплащане на труда ни?”
Можеш ли да си представиш такава Възлюбена от Бога Отца и от Господ Исус? Най-малкото – можеш ли да си представиш земен брак, в който мъж и жена се обичат, но мъжът е длъжен да плаща на жена си парички в брой? Ти, братко, плащаш ли на жена си, за да те обича? И ти, сестро, искаш ли от мъжа си пари, за да ти доказва любовта си? Как тогава мнозина все още стоят в църкви, в които се проповядва просперитет? Не е ли жената вярна на мъжа си при всякаква ситуация? Не го ли обича заради самия него, а не заради парите му или възможностите му?
Но ето затова, братко мой, ти казвам, че мнозина ще бъдат излъгани. Защото им е бил проповядван брак по сметка, а не от любов. Те дори не са разбрали, че такъв Исус няма. Такъв Небесен Младоженец няма. Но има много такива земни младоженци, които са направили от църквите си царици и наложници, за да им отнемат онова, което само Исус може да им даде – Вечен Живот в Небесното Царство.
Кажи ми тогава – ще мълчиш ли при нашествието на мерзостта, която докарва запустение? Ще мълчиш ли, когато виждаш как вярата се изнасилва, за да заприлича отпосле на евтина проститутка? Ще викаш ли “Амин” с устата си на онези, които проповядват на църквите да си събират съкровища на земята и да си строят царски дворци?
Искам да знаеш, че има два израза в Новия Завет, които служат на вярващия за съгласие и несъгласие с духа на амвона. Единият израз е “Амин” и с него ти показваш съпричастност към думите на онзи, който ти проповядва. Другият израз е:
“Да не бъде!”
Ти чул ли си някой в църквата да извика: “Да не бъде!” Не са ли станали овцете до такава степен дрогирани от смеските, които ядат, щото тяхното “Амин” вече е като рефлекс на храносмилателната им система?
И това “Амин” е станало като оригване на религиозни търбуси и като възторг на червата, които са получили поредна порция от плътски брътвежи. Другояче не може и да бъде. Но ето затова Господ отново беше дошъл към сърцето ми. За да ми даде алтернативата на човешкото “Амин”. И тази алтернатива е Божието “Да не бъде!”
Ето сега думите, които Господ каза на сърцето ми:
“Преди да те посветя в самото птиче пеене, което днес Отец Ми е заповядал в духовния свят, Аз искам да кажеш на Моите, че ако има трупане на грях върху грях, то е по причина, че мнозина казват “Амин” на делата на дявола. И ако си представиш, че сърцето ти е вратата на твоя дом, то “Амин” винаги е отварянето на вратата. “Амин” е доверието на сърцето. А днес “Амин” е празната дума, която ще осъди мнозина и ще ги хвърли в огнения пъкъл. Понеже в ден, когато е трябвало да сложат ръка на устата си и да се покрият с вретище и пепел, мнозина са викали “Амин” наляво и надясно и така дяволът е натрупал безброй много мерзости в сърцата им. Но Моето Слово казва за всички тях:
“С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. И с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят!”
Кажи Ми тогава! Ако мярката на религиозните и извратените е била “Амин” за делата на дявола, то каква ще е Божията мярка спрямо тях?”
“Господи, то тогава би трябвало и Твоята мярка да е “Амин” за тяхното отхвърляне и осъждение…”
“Точно така е. Защото Аз непременно съм Амин против онези, които любят дявола и користите му. Затова именно против такива заявявам:
“До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой Гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, които победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите…” (Откровение 3:14-22) 
Такъв “Амин”, Който да ви повърне из устата Си ли искате – чеда на търговци и на сребролюбци? Нима още няма да се покаете, че изгубихте първата си любов и паднахте в пропастта на дяволското нечестие? Такъв “Амин” ли искате – окаяни и нещастни, сиромаси в Небесното, слепи и голи за Моето Царство? Не ли време да се покаете и да извикате към Мене? Не е ли време да извикате “Да не бъде” на всяка проповед, която говори за Мамон, а не за Мене? Не е ли време Невястата да се облече с белите дрехи на Небето, а не с лъскавите костюми на шоу-евангелизма? Не разбирате ли, че днес е времето на птичето пеене и гласът на гургулицата непременно трябва да се чуе по земята?
Но ето, казвам ви, и който е с будно сърце непременно ще Ме чуе в сърцето си:
Последвайте Ме във виденията, които сега давам на слугата Си! Защото чрез това слово Аз стоя на вратите ви и хлопам – за да чуете Гласа на Възлюбения и да Ми отворите вратата. Защото едва тогава ще разберете какъв глас очаква Небето от Съвършената Гълъбица…”
След последните Си думи Господ ми даде видение. Този път аз виждах много небесни птици, които се издигаха с крилата си – нагоре – до самите светли селения на Святия Дух. И там, като свиха крилата си и застанаха пред огнената мантия на Отца, те запяха. А песента им беше тъжна. И онзи, който слушаше песента, биваше порязван в сърцето си, като с нож. Така и аз, докато слушах песента, усетих как невидимо острие от Святия Дух поряза сърцето ми, тъй че заплаках. Заплаках не от болката, която ми беше причинило порязването, но от тъгата и скръбта, с която беше заредена песента на небесните птици. А те пееха все така, свили крилата си пред огнената мантия на Бога и Отца. И ето, че в ослепителната Светлина на Огъня пред Божия Престол се появи Исус. Той се наведе над самите птици и протегна ръцете Си към тях, като им каза:
“Пеенето ви бе чуто. И гласът ви влезе в Сърцето на Отца Ми…”
А след това, като хвана птиците в ръцете Си, Господ духна на тях с такава мощ и Сила, щото от устата Му сякаш, че излезе ураган. А след това отново им каза:
“Ето, Аз съм с вас. Занесете вятъра на Духа в земните места. Той ще бъде в крилата ви. Колкото пъти размахате крилата си, толкова пъти вятърът ще излиза от тях и ще гони Господните врагове…”
След думите на Господ небесните птици излетяха от ръката Му и се стрелнаха към земните места. А тогава – като застанаха фронтално срещу черните облаци, покрили земята, те започнаха да махат с крилата си, а вятърът на Духа наистина излезе от крилата им и облаците започнаха да отстъпват пред напора му. Миг след това видението с небесните птици се прекъсна, а Исус отново беше до мен, като ми казваше:
“Разбра ли знамението в това видение? Разбра ли защо по призива на Отца Неговите гургулици се явиха пред Престола Му?”
“Да, Господи мой! Разбрах това. И усетих болката и тъгата, с които беше заредена песента на гургулиците. Тя сякаш, че прониза сърцето ми, а сълзите рукнаха от очите ми…”
А Исус, като протегна ръката Си към очите ми и избърса с дланта Си сълзите ми, каза:
“Блажени скърбящите, защото те ще се утешат! Блажени онези, които плачат поради беззаконието на людете в Храма Ми! Защото те непременно ще се издигнат нагоре – към светлите селения на Духа и пред Престола на Отца. Защото днес е времето на ходатаите и изкупителите, които са истинските гургулици на Небето. Днес е времето, когато посочените от Отец Ми по лицето на земята, ще чуят призива Му и ще извършат именно записаното:
“И гласът на гургулицата се чува по нашата земя…”
Защото на тази земя са й нужни гургулици. На тези обезчестени от светския дух църкви са нужни ходатаи, които да изтръгнат от огъня на дявола душите, които не бива да умрат. И за разлика от помрачените и извратените, които ще продължават да викат “Амин” на словото и делата на дявола, Моите гургулици непременно ще запеят:
“Да не бъде!”
Кажи Ми тогава! За много гургулици ли се споменава в Словото Ми? И не иде ли това видение да ти покаже една точно определена гургулица?”
“Господи, за гургулици се говори в “Левит” , “Числа” и “Песен на песните”. Но освен там, за точно определената от Теб гургулица говорят стиховете на псалома, които гласят:
“Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни люде са похулили Твоето име. Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни. Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. Угнетеният да се не върне назад посрамен; сиромахът и немотният да хвалят името Ти. Стани Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава…” (Псалом 74:18-23) 
Тогава Гласът на Исус се измени и думите Му станаха твърди и страшни. И Господ каза:
“Аз помня, че врагове са Ме укорили и че безумни люде похулиха Името Ми от амвоните си! Но Аз няма да предам на зверовете душите на гургулиците Си. Вместо техните души, зверовете ще погълнат онези, които ги намразиха, оплюха и омърсиха. Защото никой от хулителите не си даде сметка, че ако се бави Божието възмездие спрямо беззаконията им, пак това е, поради ходатайството на онези, с които те се поругаха.
Аз няма да забравя Моите немотни и сиромаси!
Но Аз непременно ще забравя онези, в чиито джобове шумолят парите на всяко предателство и лицемерие! Защото, като отвориха сърцата си пред дявола в пустинята, напълниха устата си със змийска отрова и тръгнаха да отравят и погубват душите.
Аз непременно ще зачета Завета Си. Защото в Завета Ми имаше едни смирени Апостоли, които иждивиха душите и сърцата си за Царството, без да получат заплата и корист за делата си. Но също така в Завета Ми (който ще зачета с цялата строгост и възмездие) имаше една лисица Ирод, която Божият гняв порази. В същия този Завет имаше измамници като Анания и Сапфира, които паднаха мъртви на земята, понеже Господният гняв ги уби. И ако някога Господ зачете Завета Си, тъй че чистите по сърце видяха Лицето Му, а нечестивите погинаха, то и днес ще извърша същото. И всичките църкви ще познаят, че ако и да имат пастири, пак над тях стои Пастиреначалникът. И ония, които развалиха мястото на праведния за почивка, и му отнеха мира и радостта, на същите тях Господ ще определи за дял тъмните жилища на земята. Защото Аз не забравям угнетените и сиромасите. И Аз помня как безумните Ме укоряват и хулят заради одобрението на човеците, които сами са си сложили да ги владеят. Затова казвам, и който иска да Ме чуе, нека Ме чуе:
Чуйте гласа на Моите ходатаи и пророци! Чуйте гласа на тези, с чиято скръб и отхвърляне Господ отваря врати за приемане! Чуйте гласа на тези, с чието наказание идва вашето опрощение! Защото само тогава лозята Ми ще цъфтят и ще издават благоухание! И само тогава по смоковницата Ми ще зреят първите смокини! Защото Аз непременно ще направя последните първи, а първите – последни…”
В думите на Господ аз прозрях, че Той всъщност ми разкриваше самия ефект от птичето пеене. Защото когато вятърът на Духа издуха облаците на Вавилон, то тогава всред онези места по земята непременно ще има Светлина от Сион. Господните лозя ще цъфтят и ще издават благоуханието си, а смоковницата непременно ще започне да ражда първите си плодове. Нека това с “първите плодове” никак не те обърква. Защото ако е вярно това, че днес са последни човеците, които приемат Божиите пророци, то ще е вярно и другото – че ще станат първи. Именно те ще бъдат първите плодове на смоковницата. Колкото до първите, които ще станат последни, то аз не искам да мисля за тях и съдбата им. Защото за онзи, който се окаже последен след Божието одобрение, е твърде възможно да се окаже и вън от Царството. То е като да си представиш как дяволът гони Божият народ и простира хищните си нокти, за да завлече души към ада. И от само себе си се вижда, че не първите, но последните ще бъдат в неговия прицел. Затова аз отново ще се върна на самото видение от моя Господ. Видението с гургулиците пред Престола на Отца. Защото днес е времето, когато ти трябва да викаш и да плачеш, докато всички около теб се хилят, докато забременяват от заблудата. Понеже тя няма да ги остави, докато самите те не родят изчадията си. Днес е времето да се абортира нарастващият плод на Злото в много утроби. Днес е времето да постъпиш като Господ Исус. И ако Той обеща да повърне от устата Си всички онези хладки проповедници, които забогатяха от проповядване на сребролюбие и човешка похот, то именно с викане и пеене в Небесните места ти също ще повърнеш всичкото слово и пример, с което търговците, теолозите и наемниците са опитвали да спечелят душата ти.
Извикай “Да не бъде”, когато излъганите крещят “Амин”! Защото днес е времето на птичето пеене. Днес е миг преди завръщането на Исус. Миг преди грабването. И падналите все още могат да се изправят само с гласа на птицата, според както е писано:
“Когато вратите ще се затворят при пътя, като отслабне гласът на мелницата; и при гласа на птицата ще стане човек, и всичките звукове на песента ще отслабнат…” (Еклесиаст 12:4) 
Днес тази песен е все още жива и силна. И Божиите гургулици ходатайстват пред Престола на Отца. Затова се покори на птичето пеене.
Докато още е “днес”!