3. ВИДЕНИЕТО С ПУКНАТИНИТЕ НА СКАЛАТА
Ето, че пристъпвам към разглеждането на най-отговорното от всички видения, които Господ ми даде. Видението с пукнатините на скалата. Когато в първото генерално видение Исус ми показа Гълъбицата Си и аз видях как тя се издигна до Небесните места, за да донесе на крилата си скалните късове, с които да запълни пукнатините на скалите, тогава в сърцето си разбрах, че едва ли има по-отговорна и по-тежка задача от тази – да пренесеш скални късове от Сион до местата, където се намират скалите с пукнатини. Но ти отново виж какъв е призивът на Възлюбения. И с какви думи Той се обръща към Съвършената Си Гълъбица:
“Стани, любезна Моя, прекрасна Моя, та дойди. О, гълъбице Моя, в пукнатините на скалата…” (Песен на песните 2:14)
Някои биха разбрали този стих като екскурзия до Колорадо. Понеже тази природна забележителност на Америка е характерна именно с каньони, в които човешкият поглед наистина би видял много скали с пукнатини в тях. Чуден ли е тогава този нестихващ интерес сред българското пастирство, което не пропуска нито един удобен случай, за да се разходи – било до Флорида, било до Тулса Оклахома или каньоните на Колорадо?
Но сетнината на такива ще бъде според делата им и според където са съкровищата на сърцата им. А причината да започвам именно така тази дълбока и важна тема е скрита в това, че Бог е Дух. И когато говори Божият Дух, то думите Му са Дух и живот. Друг е въпросът, че мнозина са твърде далече от Божия Дух, за да разберат и Божиите думи. Затова нека сега ти разкрия видението, което Господ ми даде. Исус издигна духа и сърцето ми при Себе Си. И после ми каза:
“Искам твърде внимателно да разгледаш всичко, което ще ти покажа. Защото тук нещата са съдбоносни. В разбирането им едни ще преживеят спасително покаяние и възвръщане към Бога. А в отхвърлянето им други ще останат завинаги във външната тъмнина, за да споделят съдбата на оня, от когото са уловени. Затова виж скалата, която ти показвам…”
След думите на Исус пред очите ми се появи скала. Тя беше разядена, понеже вътре в нея зееше огромна дупка. А Исус, като хвана ръката ми, каза:
“Нека двамата влезем в пукнатината на тази скала. Защото има да видиш много неща вътре в нея…”
Така Господ тръгна, а аз след Него. И всред сумрака на пукнатината очите ми видяха огромна змия, свита на пръстени. Тя лежеше спокойно и аз разбрах, че Господ ме е скрил във вездесъщото Си Присъствие, та змията да не забележи нито Него, нито мен. Тогава, като разгледах змията още по-внимателно, забелязах, че това беше най-тлъстото влечуго, което някога бях виждал. Представи си един питон, навит на пръстени, който току що е закусвал, а част от люспестото му тяло се е издуло като балон. Ето така изглеждаше змията. Затова попитах Исус:
“Господи, каква е тази змия и защо изглежда толкова тлъста?”
А Исус отговори:
“Защото днес е времето, когато тази змия поглъща най-много църкви и вярващи. Не забравяй, че тя живее именно в пукнатините на скалата. И за нея Отец Ми е говорил на пророка Си Авдий, като му е казал да запише:
“Измамила те е гордостта на твоето сърце, тебе, който живееш в цепнатините на канарите, тебе, чието жилище е на високо, който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята. Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, казва Господ…” (Авдий 3-4 ст.)
Ето така ти виждаш въплъщението на самия Сатана. Именно той е тази ненаситна змия, която живее в пукнатината на скалата. Но сега ти предстои да видиш нещо още по-знаменателно. Затова наблюдавай внимателно…”
След последните Си думи Господ простря ръката Си към змията. А тя отвори уста и започна да повръща онова, което бе погълнала. Гледката потресе очите ми. Защото змията повръщаше дълги парчета плат, омотани като топка, а след повръщането край тялото и се търкаляха стотици такива парчета. Това ме учуди и не можех да го разбера. Затова попитах Исус:
“Господи, какво стори Ти? Защо змията изповръща толкова много плат?”
“Сега ще разбереш, момчето Ми!” – каза Господ. И като се наведе над парчетата от плат, вдигна едно в ръката Си. А след това ми каза:
“Нека излезем вън от скалата, за да го видиш добре…”
Така аз и Спасителя излязохме от пукнатината на скалата, за да разгледам парчето плат. Това бе продълговато парче, подобно на чаршаф, само, че по-стеснено. А Исус, виждайки, че не мога да разбера нещата, простря ръката Си към разгънатото парче и ми каза:
“Наблюдавай онова, което ти посочвам…”
Погледнах онова, което Господ ми сочеше и изтръпнах. Върху самото парче от плат се прочитаха думите:
“Новият Завет на нашия Господ Исус Христос”
И въпреки, че платът беше окъсан и твърде много омърсен и разяден от стомашните сокове на змията, пак очите ми прочитаха именно онова, което виждаха. А Исус просто добави:
“Това не е плат! Не е чаршаф, ако и да прилича на такъв. Това е пояс, който някога е принадлежал на Моя църква…”
Светлината от устните на Исус беше толкова силна, че без всякакво съмнение и колебание Му казах:
“Господи, това не е ли бил някога пояс на Истината? Та нали Апостолът Ти Павел предупреди всички ни, като каза в “Посланието към Ефесяните”:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира…” (Ефесяни 6:14)
“Точно така ви предупреди Павел. Но някои не внимаваха и дойдоха да живеят в пукнатините на скалата. Затова виж как ще продължи видението…”
След думите на Исус сърцето ми отново гледаше на видението. И ето, че към скалата се приближи девойка, която носеше на кръста си абсолютно същият пояс. Понечих да я спра, а Господ вдигна показалеца Си и ми каза:
“Никой не може да спре онази, която Отец Ми не е спрял. Нито може да доведе тук тази, която Той не е довел. Затова наблюдавай какво се случва с църква, която презира Небесното благовестие и решава да го направи земно. Виж съдбата на невестите, които не Ме обичат…”
Думите на Исус ме сепнаха и дори не бях в състояние да мисля над дълбочината им, но бях сигурен, че Господ ще ми ги обясни. Затова просто продължих да гледам на видението. И ето, че девойката влезе в пукнатината на скалата. А едрата змия просто скочи и захапа със зъбите си пояса й. И девойката, като започна да се върти около тялото си, направи така, щото част по част поясът й бе изгълтан от змията. А в тъмнината на пукнатината се появи Мамон, който прегърна невястата и извади в ръцете си друг пояс, на който бяха съшити банкноти. И после й каза:
“Сега вече няма да имаш проблем да проповядваш благовестието по целия свят. Ето, аз съм с тебе. Иди и научи всичките народи, за да познаят волята ми…”
Думите на Мамон имаха огромен ефект върху невястата. Понеже тя извика:
“Амин, амин!”
А след това тя просто излезе от пукнатината на скалата. И като мина покрай мен и Исус, без изобщо да ни забележи, се отдалечи по пътя си. Тогава Исус ми каза:
“Разбра ли сега какво ще рече Истината да падне от кръста ти? Това не е друго, но размяната на Моето благовестие за лъжливото благовестие на старовременната змия. А тази змия е самият дявол. И не друг, но Отец Ми му позволява да прибере своите си.
Сега разбра ли защо те спрях да не реагираш? Може ли да Ми бъде вярна онази невяста, която с думите си се приближава към Мен, но сърцето й отива след похотите й? Понеже виж, че тя се приближи към скалата. А кой друг да е скала, освен твоят Господ?”
Думите на Исус изумиха сърцето ми. И затова Го попитах:
“Господи, а защо в скалата живее змия? Нали Ти Си скалата? Какво търси тогава дяволът при скалата?”
А Исус, като ме погледна с укор, твърдо каза:
“Дяволът не живее в скалата! Дяволът живее в пукнатините на скалата! Става ли ти тогава ясно защо Моята Съвършена Гълъбица се издигна до светлините на Сион, за да вземе скалните късове на крилата си? Не са ли пукнатините на скалата именно непълното Евангелие, евангелието по сметка, което някои си създават, като взимат част от Моите думи и прибавят част от своите си думи?”
“Господи, това е страшно. Такива са забравили, че Павел говореше за цялата скала и за пълното благовестие, като каза:
“Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата; на която аз станах служител, по Божия наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога, сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на неговите Светии; на която Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек, и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да предоставим всеки човек съвършен в Христа. Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно…” (Колосяни 1:24-29)
и още:
“Но Господ беше с мене и това ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста. Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде славата във вечни векове. Амин…” (II Тимотей 4:17-18)
Исус се усмихна на отговора ми. А после каза:
“Виждаш ли, че когато искаш, можеш да внимаваш и да бъдеш напълно убеден в Истината, която държиш? Кажи Ми тогава:
Разбираш ли, че там където не е пълно, се отваря място на дявола? Разбират ли Моите, че кривото не може да се изправи и онова, което не е пълно, не може да се брои? Защото какво ще се ползва оня, който взима даром, а не дава даром?
Такъв е прочел в Словото Ми, че може да получи даром и затова е протегнал ръцете си. Но когато самият той не дава даром, то на такъв благовестието му е суетно, защото не е пълно. Понеже Божията Воля чрез Яков ви заповядва:
“Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си…” (Яков 1:22)
А какво ще рече да изпълниш Словото Ми?”
Въпросът на Исус беше прекрасен, защото Силата Господна ме изпълни с отговора. Затова Му казах:
“Господи, да изпълня Словото ще рече да го живея напълно. Защото самата дума “изпълнявам” иде да покаже, че човек се стреми към пълното, а не към непълното…”
“Знай тогава и нека го знаят всичките Ми чеда, че ако някой е изпълнител, той никога няма да дойде при скала с пукнатина в нея. Защото пукнатината на скалата отговаря на непълното Ми учение. А там, където не е пълно, идва да го запълва дяволът. И ако някой не изпълни цялото Ми Слово, то такъв лъже себе си. Понеже допуска до сърцето си духът и бащата на лъжата, за да бъде обсебен и поясът на истината да падне от кръста му.
Какво тогава трябва да вършат Верните Ми? Какво да вършат посветените? Какво да сторят помазаните? Не е ли това, щото да изпълнят Господния призив към Съвършената Гълъбица:
“Стани, любезна Моя, прекрасна Моя, та дойди. О, гълъбице Моя, в пукнатините на скалата…” (Песен на песните 2:14)
Кой друг да изгони старовременната змия от скалата, ако не Моите пророци, които въртят Меча на Духа и познават Сърцето Ми? Не е ли именно днес време да проповядвате напълно благовестието и така да покажете пред очите на Отец Ми, че желаете в сърцата си цялата Канара, а не една част от нея?
Понеже или ще Ме имате целия или пък изобщо няма да Ме имате! Или ще проповядвате напълно благовестието за Небесното Царство – със себеотричане, смирение, кротост и незлобие – или ще Ме размените за лукавите хитрости на старовременната змия, която е дявол и Сатана!
Колкото до нещо повече с пукнатините на тази скала, то нека сега ти изявя това видение с погледа на Отец Ми. Защото преди теб един друг пророк беше посветен да познава пукнатините на канарите. Помниш ли кой беше този пророк?”
“Да, Исусе! Това беше пророк Еремия…”
“Спомни си тогава думите на Отец Ми към слугата Му. Какво му каза Той?”
“Господи, Отец каза на слугата Си да си купи един пояс, а след това да отиде при река Ефрат и да го скрие там – в някоя пукнатина на канарата…”
“А не тече ли днешният Ефрат твърде близо до пукнатините на Канарата? Колко са посветени и знаят, че река Ефрат олицетворява учението на човека-Антихрист? Колко са разумните, които да си спомнят писаното, че ангел Господен изля чашата на Божия Гняв върху голямата река Ефрат, та водата й пресъхна? Колко знаят, че ако във времената на Голямата Скръб дяволът гони Израил, то днес той гони Църквата Ми? И ако срещу Израил змеят изпусна из устата си вода, като река, за да завлече Божиите Избрани, то нима не виждате какво прави същата тази река днес?
Кажи Ми, най-сетне, какво стана, когато Отец Ми повторно призова пророк Еремия, за да отиде при Ефрат и да вземе пояса, който бе заровил в пукнатините на канарата?”
“Господи, пророкът пише, като казва:
“Тогава отидох при Ефрат та изкопах, и взех пояса от мястото гдето бях го скрил; и, ето, поясът беше се развалил, не струваше за нищо…” (Еремия 13:7)
“А какво каза тогава Отец Ми на пророка Си?”
“Господи Исусе! Думите на Отец бяха:
“Така казва Господ: Също така ще разваля гордостта на Юда и голямата гордост на Ерусалим. Тия зли люде, които отказват да слушат думите Ми, които ходят според упоритостта на своето сърце, и следват други богове, за да им служат и да им се кланят, ще бъдат като тоя пояс, който не струва за нищо. Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при Себе Си целия Израилев дом и целия Юдов дом, казва Господ, за да Ми бъдат люде и име, – хвала и слава; но не послушаха…” (Еремия 13:9-11)
Миг след думите Ми Лицето на Исус стана страшно. И Той ми каза:
“Иди и надуй тая здрава тръба, която съм положил в сърцето ти. Иди и изяви на църквите греховете им, които видя във видението. Защото тия зли пастири, които отказват да слушат думите Ми и ходят след упоритостта на сърцата си, за да следват духа на света и всичките извратени богове на лукавия, непременно ще бъдат като поясите, които ти показах. Пояси, които не струват за нищо, понеже вече са осквернени от учението на дявола. И кажи на такива и на техните църкви-съпруги, че учението на дявола не е друго, но именно пукнатини на скалата. А истина, която не е пълна, е като пояс, който не става за нищо. Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих към Кръста Си Моята Невяста. Но ако някой не Ме е познал напълно, а говори, като от Мене, то такъв запълва Моето със своето, тъй че той завинаги идва да живее в пукнатините на Канарата и всред водите на Ефрат.
Аз призовавам Моите да Ми бъдат Съвършена Гълъбица!
Аз призовавам Моите да стоят на пост и молитва, докато получат достъп пред Престола на Отца Ми! За да вземат от Престола онези скални късове, с които да запълнят пукнатините на Канарата! Защото доволно дълго дяволът се е криел в сърцата на слушателите, които не искат да бъдат изпълнители!
Днес е времето да се покорите на Моето Пророческо Слово за Съвършената Ми Гълъбица и да станете мъже и жени по Сърцето на Отца Ми! Който отхвърли светите Ми думи и се поругае с Духа на мъдростта и откровението, то такъв и занапред ще остане извратен и покварен, за да допълни мярката на баща си в тъмнината. Който се покае и потърси Канарата с цялото си сърце, той непременно ще познае какви думи е говорил Господ и с каква Милост го спасява! Защото до самия край Исус Христовите ще търсят Исус Христос, а проповедниците и слушателите на непълното благовестие ще бъдат в пукнатините на Канарата, за да се явят в съдбите им думите на Божия Гняв:
“И човеците ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя. За да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него?” (Исайя 2:19-22)
Братко мой! Нека в края на това пророческо видение и аз те насърча в сърцето ти:
Остави се от човека, в чиито ноздри е лъхът на плътта, а не помазанието на Всевишния! Защото такъв човек може да те заведе само под властта на онази тлъста змия, която живее в пукнатините на скалите! Вместо това отвори сърцето си за освежаването и Божията Сила! Защото Исус копнее за онази Гълъбица, чиито крила са Истината и Любовта! Само с тези крила пукнатините ще се запълнят и ще се роди онова прекрасно поколение на Сион, което проповядва напълно Евангелието на Исус Христос от Назарет!
Амин и Амин!