1. ЦВЕТЯТА, КОИТО СЕ ЯВЯВАТ ПО ЗЕМЯТА

(ИЛИ ЗА ГОСПОДНОТО СТАДО И КРЕМОВЕТЕ)

Скъпи ми братко! Аз вярвам, че думите на Господ Исус са докоснали сърцето ти и ти непременно си поискал да видиш, че притежаваш тези две Небесни крила – Истината и Любовта. Говоря за самите крила с главна буква, понеже на земята има твърде много истини и твърде много любови. И всеки човек по своему търси някаква истина и проявява някаква любов. Но Истината и Любовта на Исус са същината на Благата Вест. Той донесе на земята онова, което човеците нямаха. Той им даде крила, за да се издигнат при Него. И едни се издигнаха, а други – не. Едни познаха Истината и Любовта, а други останаха в плен на собствените си житейски правди и любови. В това отношение земните човеци отговарят на една представа, която винаги остава валидна за тях. Виж как Пророк Исайя говори за тази представа:
“Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? – всяка твар е трева, и всичката й слава като полския цвят; тревата съхне, цветът вехне; защото дишането Господно духа върху него; наистина людете са трева! Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века…” (Исайя 40:6-8) 
Когато Словото Божие говори, че човеците са като трева, то аз не мога да прибавя нищо повече към казаното. Но когато още е писано, че Словото на нашия Бог ще остане до века, то тогава нещата наистина идват на мястото си. Защото поради Милостта Си и Благостта Си към всичката тази трева, Отец ще извърши знамения всред нея. Защото с докосване от Отца земното наистина става Небесно и плътското отстъпва мястото си на духовното. Понеже всички ние, преди да повярваме в Исус, сме били земни човеци със земни помисли и копнежи. Но когато в сърцата ни е дошъл да живее Святият Дух, то тогава старото е преминало и всичко е станало ново. Така говореше Апостол Павел.
Но такива ли са нещата днес? И как да си обясним това, че в пророческите стихове от Соломоновата “Песен на песните” като едно от знаменията е записано именно явяването на цветя по земята? Та кой не знае, че на земята има цветя? Нали когато отиваме на гости или по нечий празничен повод ние си купуваме цветя?
Така е наистина. Но човек трябва да чете Божиите стихове с Божия Дух в сърцето си. Точно затова Господ Исус отново беше до мен, като ми казваше:
“Както правилно си забелязал от Словото Ми, земните човеци наистина са като трева. Но как тогава да разбереш цветята, които се явяват по земята? Понеже във видението с Моята Съвършена Гълъбица Аз ти дадох да видиш как тя се освежи и подкрепи от цветята. Можеш ли да свържеш тези цветя с нещо повече от цветя?”
“Господи, сигурно е възможно, но трябва да чета Словото Ти с Твоя Дух. Понеже именно Той издирва Божиите дълбочини…”
“Точно така, момчето Ми. Нужен ти е Моят Дух. Но ти отново виж онова, което Ми каза. Защото Святият Дух издирва Божиите дълбочини. Кажи Ми тогава – какво е дълбокото?”
“Господи, това е утаеното. Това е скритото под много пластове, за което трябва да платиш цена, за да го притежаваш. Това са Божиите тайни, за които човек трябва да има Божието благоволение…”
“Ами ето, че Аз съм при теб и ти си под Божието благоволение. Какво друго ти остава, освен да отвориш сърцето си за Божиите дълбочини? Не различава ли именно това цветята от тревата? Защото духовният поглед ще ти покаже, че тревата пуска корените си в пръстта, докато цветята – в Божиите дълбочини. Понеже – забележи какво гласят стиховете в “Песен на песните” за тези Божии цветя?”
Погледнах на стиховете и казах на Исус:
“Господи, ето, писано е:
“…цветята се явяват по земята…”
“Значи, както сам го прочете, цветята се явяват по земята. Не че изникват от земята, но се явяват по нея. Ако тези цветя бяха изникнали от земята, то Отец Ми не би им отделил място в Словото Си, понеже то е Дух и Живот. И в едно духовно Слово няма място за измишленията на плътта. Но тези цветя от “Песен на песните” не никнат от земята, а се явяват по земята. Кажи Ми тогава – какво е явяването?”
“Господи, явяването е изпълнението на заповед. Когато един командир извика подчинените си войници, то те се явяват по неговата заповед и се представят по име…”
Исус се усмихна. А после каза:
“Виждаш ли как с Мене не ти е никак трудно да отидеш в дълбочините? Помисли тогава. Ако Божиите цветя пускат корените си в Божиите дълбочини и едновременно с това се явяват по земята, изпълнявайки заповедите на Отец Ми, то кои остава да са тези цветя?”
Отговорът сякаш, че блестеше във въздуха и сърцето ми беше опиянено от щастието да общувам в такава пълнота с Исус. Затова Му казах:
“Господи, цветята са Божиите пророци. Именно те се явяват по земята, за да освежат и укрепят живата Ти Църква с Божиите дълбочини…”
А Исус каза:
“Правилно Ми отговори. Но я си представи, че мнозина не поискат да повярват в това, което твърдиш. Я си представи как ти казват:
“Хайде бе! Ти на Божие цвете ли се направи?”
Какво ще им отговориш тогава?”
“Господи, бих им казал, че за разлика от земната трева, цветята са украшение. И от тях може да се сплете венец за главата Ти. Освен това бих им казал, че ако медът олицетворява Божията мъдрост в “Притчите”, то пчелите събират прашеца за този мед именно от цветята. Но ако дори тогава не повярват, то вече не знам…”
Исус отново се усмихна. А после каза:
“Ако някой не повярва твоите думи, то няма ли да повярва в Моите? И при все, че всичко, което изреди, е Истинско и вдъхновено от Святия Дух, има едни по-категорични Мои думи, които биха накарали и слепия да прогледне, и глухия да чуе. Виж тези Мои думи. Защото ги изрекох именно за пророците на Отец Ми…”
Миг, след като Исус спря да говори, аз видях думите Му в Евангелието, които гласяха:
“И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?” (Матея 6:28-30) 
Едва прочел думите Му, Исус добави:
“Виждаш ли сега как растат полските кремове? Не се трудят, нито предат… Но и Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Защо, момчето Ми, дори Соломон не се е обличал като Божиите пророци?”
“Господи, в Стария Завет слугите на Отец бяха пророците. Соломон не бе пророк, но цар на Израил. А всички царе на Израил биваха одобрявани и посочвани от Отца чрез пророците Му. И самият Соломон беше помазан за цар при потока Гион от пророк Натан и свещеника Садок. Ето защо пророците винаги са били по-високо от царете. Те са могъщата изява на Божия Суверенитет. И ако Свещеното Писание започва с Петокнижието на пророк и завършва с Откровението на пророк, то това напълно бяснява изключителното благословение от Отец върху тях…”
“А трудят ли се пророците? Предат ли като останалите, за да имат облеклото си?”
“Господи, ако е вярно, че Божиите пророци са под благословението на Отец, то ще е вярно и писаното, че:
“Благословението Господно обогатява; и трудът на човека не ще притури нищо…” (Притчи 10:22) 
Понеже и Елисей, когото Отец беше избрал за Пророк след Илия, също се трудеше на дванадесет двойки волове. Но когато Илия хвърли кожуха си към Елисей, то тогава Елисей остави труденето и душата му се привърза към Божия Пророк. Но не Елисей посочи себе си за пророк, а Отец го избра и посочи. Така също и аз зная, че всичко, което Си ми дал, не е платено с човешка цена, за да бъде вярно и казаното от Йоан Кръстител:
“Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето…”  (Йоан 3:27) 
И ако Отец е решил да Те изпрати към сърцето ми, аз не мога да откажа да извърша онова, което иска Неговата Сила от мен…”
Тогава Исус продължи да говори, като казваше:
“Защо много от Моите са така слепи, щото да не виждат скритото в думите Ми? Защо не искат да проумеят, че когато говорих за полските кремове, то имах предвид именно тези, които Сам Отец Ми облича във власт и Сила.
“Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?”
И ако Бог облича така пророците Си, не ще ли много повече да облече онези, които ги приемат? Не казах ли Аз, че който приеме пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи? Каква друга да е наградата, освен нетленната дреха на светлия и чист висон, която повярвалите ще получат, когато бъдат освежени, укрепени и посветени от пророческото слово? И защо не видяха най-сетне каква е земната сетнина за цветята на Отец Ми? Какво е писано за сетнината на Божиите цветя?”
“Господи, писано е, че Бог облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ…”
“Кажи Ми тогава – виждал ли си някой да хвърля цветя в пещ? Той може да ги хвърли на боклука, когато изсъхнат, но защо да ги хвърля в пещ? Не се ли хвърлят в пещта най-вече въглища и дърва? Защо някой да хвърля там цветята на Отца Ми? Не иде ли това да ти покаже, че полските кремове са не цветя, но Небесна заплаха, която трябва да бъде изгорена в пещта?”
“Така излиза, Господи! Защото и по времето на Навуходоносор имаше такива цветя. Цветя, като Седрах, Мисах и Авденаго, които дяволът не можеше да понася, понеже бяха другарите на пророк Даниил и обичаха Бога и Отца…”
“А нима дяволът може да понесе делото на Пророческия Дух чрез твоето сърце? Нима може да понесе, че три от най-успешните му началници бяха изобличени и осъдени в пророческите видения, на които Аз те направих свидетел? И не беше ли хвърлен и ти в пещ? Не гориха ли пастири-наемници книгите ти от амвоните си? Не те ли анатемосаха търговците в Моя Храм? Не те ли оплюха и похулиха теолозите? Не те ли хвърлиха в пещта на братоубийствена омраза, като надъхаха християни да мразят пратеник на Исус и Бога Отца? И не чувстваш ли все още пещта?”
“Чувствам я, Исусе! И огнените й езици стават все по-зли и болезнени. Но аз Ти благодаря, че ми даде да пострадам за Теб и Твоето Царство. Защото въпреки пещта от омразата на тщеславните църкви, Ти ме надари и с прекрасни приятели. И те са от Твоето стадо…”
“Точно така, момчето Ми! Защото именно така се изпълнява писаното. И всички човеци, които приемат словото на полския крем, непременно ще се намерят в пророческите стихове от “Песен на песните”, където за Господ и Неговата Църква е писано:
“Възлюбеният ми е мой, и аз Негова; пасе стадото Си между кремовете…”  (Песен на песните 2:16) 
В следващия миг гласът на Исус стана твърд, а от очите Му започнаха да излизат огнени искри. Ето какво каза Той:
“Днес е денят, когато Аз паса стадото Си между кремовете! Днес е денят, когато всяка една от Моите живи овце ще се насити с благословението на Отца Ми! Затова сега казвам и праведни думи излизат от устата Ми:
Горко на онзи пастир, който пасе овцете между тръните и бодилите на Сатана, а не между полските кремове на Отца! Горко на онази църква и онзи неин пастир, които не разпознаят най-голямото Небесно освежаване и благоухание, идещо чрез изявата на слугите на Отца Ми! Горко на онези, чиито устни са като яростен пламък, за да подклаждат пещта на омразата и ненавистта към полските кремове на Отец Ми! Такива никога няма да бъдат облечени с Небесната дреха на Истината и Любовта, но с делата си ще свидетелстват от сега и до свършека, че отдавна са били посочени на това беззаконие.
Аз свидетелствам на Моите чеда, които чуват Гласа Ми, че днес е времето да бъдат освежени от полските кремове. Защото пророците са цветята на Отца Ми! Аз свидетелствам на Моите чеда, като им заповядвам повече да не бъдат маловерци! Понеже ако Отец Ми облича полската трева, за да я прави изявител на дълбочините Си, то колко повече ще облече тези, които се поклонят и отдадат Слава на Вечния Му Избор и ненарушим Суверенитет? Аз свидетелствам на Моите, че единственият начин да полетят към Небето, е като се покоряват на пророческото благовестие, което слиза от Небето! Защото цветята на Отец Ми се явяват по земята, но корените им са в Божието Сърце и ще бъдат там от сега и до века!
А сега нека те заведа в познаването на птичето пеене. Защото днес е времето, когато Моята Гълъбица ще заплени с пеенето си цялото Небе и онези, които живеят в него…”