2. ВИДЕНИЕТО СЪС СТЕНАТА, ПРОЗОРЦИТЕ И РЕШЕТКИТЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искрено се надявам, че думите на Господния Глас непременно са разтърсили сърцето ти, за да разбереш, че като християнин ти повече не можеш да се осланяш на човешки думи, човешки проповеди и човешки учения. Защото има нещо страшно печално всред човешките чеда. Това страшно печално нещо е фактът, че човеците обичат да ги лъжат. А колкото по-успешно ги лъже и заблуждава някой, толкова повече лъжецът е на почит сред излъганите. И най-непредубеденият човек ще ти каже, че е много по-лесно да слизаш надолу, отколкото да се качваш нагоре. Страшното става тогава, когато човешките думи станат необходимата хлъзгава смазка за пързалянето надолу. А кандидати, които обичат да ги пързалят, никога не са липсвали. Напротив – в това последно време те ще се увеличат с хиляди по хиляди. И формулата на светската църква “Щастливи и богати – долу и горе” непременно ще повлече хиляди стада след себе си.
Аз не зная каква е тази масова лудост и тотално безумие, обзело човеците или поне не знаех до момента, в който Господ не ми даде духовен поглед върху следващите стихове от Соломоновата “Песен на песните”. Но смея да твърдя пред тебе, скъпи ми братко, че за истинските последователи на Исус е настъпило последното изпитание, което аз наричам “Самотният път на всеобщото презрение и ярост”. Защото колкото и да ни се иска ние няма да направим всички глухи да чуят и слепи да видят. Защото на мнозина днес ще се изпълни Исаевото пророчество. За това пророчество и Исус напомни на учениците Си, които недоумяваха как е възможно фарисеите и книжниците да отхвърлят Бога и да се съмняват в Неговия Син, за Който пише именно в техните писания. А тогава Господ им каза:
“На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват…” (Матея 13:14-16) 
Братко мой! Искам да обърнеш внимание на Исусовите думи. Защото някога Божият Син се роди по плът в Израил, а човеците можеха да Го видят с очите си. И мнозина гледаха, но не Го видяха. Божият Син говореше с устата Си и човеците можеха да Го слушат с ушите си. И мнозина слушаха, но не Го чуха.
Как мислиш, че е днес? Най-малкото – виж, че пророчеството на Исайя не започва с гледане, но с чуване. Понеже пророкът заявява:
“С уши ще чуете, а никак няма да разберете…”
Това иде да ти покаже, че най-важното на нашата вяра е именно чуването и слушането, а не гледането и виждането. Последните идват отпосле, след като си чул и послушал. Нека тук ти дойдат наум думите на Апостола:
“Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва: “Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули”? И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово…” (Римляни 10:16-17)
Ето така днес не всички ще послушат пророческото благовестие, което се явява чрез Божиите пророци. За да се сбъдне именно писаното, че поканените не бяха достойни, но отхвърлиха слугите. Колкото до останалите, то на тях непременно им е нужен Дух на мъдрост и на откровение, Който да просветли очите на сърцата им. Затова нека и аз да продължа с думите на Господ, Който отново беше до сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Има причина мнозинството днес да не чува Божия Глас. И тази причина отдавна е записана в Словото Ми. Затова Аз ще ти дам да видиш във видение писаното в “Песен на песните”. За да разбереш както ти, така и всички други, които ще прочетат тази книга, коя е причината да не се чува Господния Глас. Виж тогава писаното и го прочети…”
Погледнах на стиховете от “Песен на песните” и те гласяха:
“Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките…” (Песен на песните 2:9)
Едва бях прочел думите на стиха, когато Господ отново ме попита:
“Какво ще рече това, че Аз приличам на сърна или на млад елен? Как разбираш ти това, момчето Ми?”
“Господи мой! Едва ли има по-прекрасни символи в Свещеното Писание, които да свидетелстват на Теб! С Твоята Благост и Милост неведнъж Ти Си ми разкривал Себе Си като елен. Аз не мога да забравя пътя до потока Кисон и до върха на Кармил. Аз никога няма да излича от сърцето си прекрасното видение със сърната, която скочи в облака на Божията Слава. Ето защо Ти наистина Си като сърна или млад елен. Защото ако Църквата е Твоето Тяло, то тя е Твоята сърна. Така Ти наистина ставаш сърна. Но ако Ти Си Женихът на Невястата, а тя е сърна, то Ти непременно Си млад елен…”
Исус се усмихна и ме погали по главата. А после каза:
“Наистина е така. Но това не е всичко. Защото ако погледнеш на стиховете, непременно ще забележиш, че Възлюбеният стои зад стената, гледа в прозорците и надзърта през решетките.
Кажи Ми тогава – можеш ли да задържиш елен в къща със стени, прозорци и решетки?”
“Господи, та еленът би умрял на такова място. Той обича да е волен и свободен. Той обича да препуска по зелените поляни и да пие вода от бистрите извори…”
“Именно волен, момчето Ми! Именно волен и свободен! Защото обещах на всички ви, че ако се стремите към Истината, непременно ще преживеете едно съвършено състояние. Какво беше то?”
“Господи! Свободата е това състояние! Защото там където е Господният Дух, там е Истината, а където е Истината, там е и свободата. А сам Ти каза на учениците Си:
“Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
А Исус добави в отговор на думите ми:
“Сега разбираш ли защо един елен не може да стои в къща със стени и решетки? Сега разбират ли всички Мои, че Моето съкровено желание за вас е да станете и да Ме последвате?
Виж тогава видението, което сега ти давам. Защото то ще допълни онова, което все още не си видял…”
След думите на Господ пред сърцето ми се появи видение. Аз виждах един прекрасен млад елен, който се беше приближил към триетажна къща с високи бетонни стени. Прозорците на първите два етажа на тази къща бяха оковани с решетки, подобни на решетките на някой затвор. Само на третия етаж прозорците бяха отворени и без решетки. Ето, че еленът почна да подскача и неговият рев накара живеещите в къщата да реагират. Тогава онези, които бяха на първите два етажа, погледнаха през решетките към благородното животно и побързаха да дръпнат завесите си. Само на третия етаж се появиха човеци, а слънчевата светлина ги докосна и влезе вътре в сърцата им. След миг от тези прозорци излетя бяла гълъбица, която, като размахваше крилата си, кацна до елена. Тогава стана чудо. Защото еленът се преобрази в Господ Исус Христос, а бялата гълъбица – в жена със светло покривало. Те хванаха ръцете си и така Светлината Господна над тях ги прибра в присъствието си, като ги издигна нагоре към небесните места. Миг след това небето притъмня и над самата триетажна къща се спусна мрак, който влезе през прозорците и на трите етажа, тъй че останалите в бетонната къща просто дръпнаха завесите си, а пък мястото стана твърде зловещо. Само след миг Исус прекрати видението, като ми каза:
“Забеляза ли всичко, което трябваше да видиш?”
“Да, Исусе! Забелязах триетажна къща, с високи бетонни стени. Към нея се приближи Ти и призова всички с Гласа Си. А тогава онези, които чуха Гласа Ти, побързаха да дръпнат завесите и да отворят прозорците. Това бяха само човеците на третия етаж, чиито прозорци бяха без решетки. Колкото до онези от първите два етажа, чиито прозорци бяха с решетки, те побързаха да дръпнат завесите си. Така от третия етаж към Теб полетя бяла гълъбица и само след миг Бог Отец ви скри в Светлината Си. А към останалите в къщата дойде тъмнина от небето, която сякаш че облада цялата къща и всичките й етажи…”
“Точно така е! И нека сега да ти обясня нещата в това видение, понеже те следват пророческите стихове от “Песен на песните”. Като начало виж, че еленът се приближи към къща с бетонни стени.
Какво е за теб стената?”
“Господи, това е нещо като крепост. Нещо, което пречи на Теб да стигнеш до мен и на мен да стигна до Теб. Мисля, че именно тази стена беше причината онези от първите два етажа на къщата да не чуят Гласа Ти…”
“А не е ли беззаконието на човеците строител на тази стена? Не поставя ли грехът стена между Мен и вас? И има ли по-голям грях от греха на гордостта и превъзнасянето? Или има ли по-висока стена от сребролюбието и лицемерието? Спомни си какво ви говори именно за тази стена пророк Исайя…”
Докато Исус ми говореше към сърцето ми вече бяха дошли думите на Божия пророк. А те гласяха:
“Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува. Защото ръцете ви са осквернени от кръв, и пръстите ви от беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие. Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; уповават на суетата и говорят лъжи; зачеват злоби и раждат беззаконие. Мътят ехиднини яйца, и тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; и ако се счупи някое, излиза ехидна. Паяжината им няма да стане на дрехи, нито ще се облекат от изработките си; делата им са беззаконни дела, и насилственото действие е в ръцете им. Нозете им тичат към злото, и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни размишления; опустошение и разорение има в пътищата им. Те не знаят пътя на мира, и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи в тях, не знае мир. Затова правосъдието е далеч от нас, и правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето тъмнина, сияние, а ходим в мрак. Пипаме стената като слепи, пипаме като ония, които нямат очи; по пладне се препъваме като нощем; всред яките сме като мъртви. Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма; избавление, но е далеч от нас. Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, и греховете ни свидетелстват против нас; защото престъпленията ни са пред нас, а колкото за беззаконията ни, ние ги знаем. Станахме престъпници и неверни към Господа, и отвърнахме се да не следваме нашия Бог; говорихме насилствено и бунтовно; заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи…” (Исайя 59:1-13) 
В следващия миг Гласът на Господ стана страшен. И Той вече викаше в сърцето ми:
“Как четете думите на пророка Ми Исайя? И как ги разбирате? Нима днешните охладнели църкви смятат себе си за по-праведни от людете Ми Израил? Нима тщеславните и високоумните глупци пропускат да забележат, че пророкът говори за “умножени” пред Лицето Ми беззакония? Понеже казва “защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, и греховете ни свидетелстват против нас”.
А колко от вас помнят думите Ми? Колко разсъждават в сърцата си, че когато съм казал нещо, то е именно такова, каквото съм го казал? Понеже предупредих всички ви, че времето преди явлението на човека-Антихрист е време на умножено беззаконие, когато любовта на мнозинството е охладняла, а Апостолът Ми Павел предупреди, че Антихрист няма да дойде, докато не стане явно отстъплението от Името Ми и Завета Ми.
Чудно ли е тогава, че пипате стената като слепи? Чудно ли е, че пипате като онези, които нямат очи? Чудно ли е, че сте затворили сърцата си зад бетонните стени на човешки доктрини, създадени да обогатяват едни, а пък да убиват други? Чудно ли ви е защо вашите книжници, които с удоволствие се наричат теолози, мътят ехиднини яйца и тъкат паяжина? Още ли се чудите защо пастирите изкривиха пътищата си, та никой, който ходи в тях, да не знае Пътя на Мира? Как ще се имат за праведни онези, които зачеват и изговарят в сърцата си хули против Господ и Неговия пратеник? Каква ще е сетнината им?
Но ето, казвам, който иска да чуе Гласа Ми, нека внимава в казаното:
Беззаконието на светския дух в църквите е стената между Мен и вас! Любовта ви към света и всичко що е в света, отваря вратата за вашите похоти и страсти и вдига стена пред Гласа Ми и Присъствието Ми!
Аз стоя зад стената ви и чакам да излезете от затворите на човешката алчност и сребролюбие! Аз стоя зад стената и чакам да напуснете търговските вертепи на дявола и неговите поклонници! Аз стоя зад стената и чакам да чуете Гласа Ми!”
След последните Си думи Господ отново ме върна към видението, като ми казваше:
“Виждаш ли сега, че прозорците от първите два етажа имат решетки, а на третия решетки липсват?”
“Да, Господи мой! Това беше първото нещо, което ми направи силно впечатление!”
“Помисли тогава какво са решетките и защо те липсват на третия етаж…”
“Господи, за мен решетките са връзките на плътта. Зад такива решетки човешкият дух е като затворник. Зад такива решетки той не е господар, но роб на плътта…”
“А Господ твоят Бог дух на робство ли даде на Църквата Си? Решетки ли дойдох да поставям Аз пред сърцата?”
“Не, Исусе! Защото Апостолът Ти ясно говори към всички ни, като казва:
“Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!” (Римляни 8:9-15) 
“Виж тогава това, че къщата във видението е триетажна. Понеже трите етажа отговарят на вярата, надеждата и Любовта. И според видяното Ми кажи:
Защо на етажа на Любовта няма никакви решетки и дръпнати завеси, а прозорците са отворени широко?”
“Господи мой! Аз съм виждал окована вяра, вързана към земното. Именно такава е вярата за земното богатство, която пастирите измамно наричат финансов просперитет. Аз съм виждал окована надежда, вързана от плътта. Именно такава е надеждата на мнозина за кариера и лесен живот на земята. Но при цялото ми ходене и взиране в битието на човеците аз никога не съм виждал окована Любов. Защото ако нещо е оковано, то вече не е Любов, но похот и страст. А в Духа на видението и откровенията, които Ти ми даваш, разбирам, че само и единствено Любовта може да чуе Твоя Глас. Ето затова на третия етаж бяха Твоите чеда. Чедата на Любовта. И понеже всички те знаят Кого люби душата им и към Кой се стреми сърцето им, то и затова всички те чуха рева на Младия Елен и побързаха да излязат към слънчевата Светлина…”
Исус се усмихна. А после каза:
“Може ли някой да върже Любовта Божия? Може ли някой да ви забрани да Ме обичате и да почитате слугите Ми? Може ли някой да надделее в сърцата ви и да ви положи дух на страх? Не сте ли именно вие, които сте получили Огъня на Отца? Да стоите ли тогава със затворени прозорци за Небесната Светлина на Сион, която Отец Ми ви изпраща чрез слугата Си? И даже да сте сред извратените и покварените от светския дух, даже да сте сред центъра на самия Вавилон, то може ли някой да победи Любовта Божия, ако вие самите сте ревностни за доброто? Не стоя ли пророкът Ми Даниил сред центъра на Вавилон? Не отвори ли прозорците на стаята си към Небесния Ерусалим, за да се покланя и благодари на своя Отец, въпреки човешките забрани на сатрапи и царе? Кой го гледаше в прозорците? Кой надничаше през прозорците в дома на Даниил, та да не се уплаши от царския гняв? И Кой днес наднича в същите прозорци, когато мнозина човеци уплашено дърпат завесите на религиозната си преданост към църковните доктрини?”
“Ти, Исусе! Ти прекрасен мой Спасителю! Ти гледаш през прозорците! Ти ни викаш с Небесния Си Глас! Ти ни даваш копнеж по Сион! И аз Те моля, драгоценни мой Спасителю:
Накарай всичките Си чеда да живеят в Любовта Ти! Издигни ги горе – при Себе Си! Направи Гласа Си явен за тях, за да Те чуят на правилното време, та да не ги настигне тъмнината. Защото в “Еклесиаст” е писано, че за ония, които гледат през прозорците, ще се стъмни, а аз видях това и в самото видение…”
Исус ме погледна с огромна нежност и Любов, а в сърцето ми се разляха придошлите води на Духа. А след това ми каза:
“Аз непременно и твърде скоро ще ти говоря за Моята Избрана. И пророческите видения върху песента на Соломон ще продължат в друга книга. Книгата за полета на Моята гълъбица. Но в края на тази книга призовавам всички, като им казвам:
Някога Отец Ми се обърна към коравовратните с пророка Си Еремия и им каза:
“Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох из Египетската земя; но това им заповядах като рекох: Слушайте Гласа Ми, и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, за да благоденствате. Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, и отидоха назад, а не напред. От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес пращах всичките Си слуги пророците при вас, като ставах рано всеки ден и ги пращах; те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, но закоравиха врата си; постъпиха по-зле от бащите си. Затова говори им всички тия думи, но те няма да те послушат; също извикай към тях, но те не ще ти отговорят. Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша Гласа на Господа своя Бог, нито приема наставления; честността изчезна и се изгуби от устата им…” (Еремия 7:22-28) 
Днес Аз се обръщам към вас и казвам:
В деня, когато прогласих Моето Учение сред Апостолите Ми, Аз не им заповядах да се покоряват на човеци, но да слушат Гласа Ми!
В деня, когато прогласих Моето Учение сред Апостолите Ми, Аз не им заповядах да търсят правдата и кваса на книжници и фарисеи, но да се пазят от тях!
Твърде скоро мнозина не Ме послушаха, но се извратиха в мъдруванията си и несмислените им сърца се помрачиха! Те изгубиха Гласа Ми и родиха в измамите си цели поколения от антихристи и богоотстъпници, идолопоклонници и фанатици!
Затова казвам на слугата Си:
Говори всички тези Мои думи към църквите на охладнялото мнозинство. Но те няма да те послушат! Защото за тях гласът на високопоставения лидер е по-важен от гласът на презряния пророк!
Извикай всички Мои думи към наемниците на заплата и трудови договори и към лъскавите дипломанти на тщеславието. Но те няма да ти отговорят! Защото за тях доктрините и парите струват повече от Истината и Любовта!
Затова, отърси прахта им от нозете си и заяви пред Небето и земята думите Господни. Защото те ще им бъдат както дял, така и съдба:
“Тоя е народът на Вавилон, който не слуша Гласа на Господа своя Бог, нито приема наставления! Затова и честността изчезна и се изгуби от устата им!”
Аз го изговорих чрез слугата Си!
Аз положих думите Си в сърцето му!”