ГЛАСЪТ НА ВЪЗЛЮБЕНИЯ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ГОРИТЕ И ХЪЛМОВЕТЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ние вече започваме пътуването в тази необикновена книга. Пътуването към Гласа на Възлюбения. Пътуването към онова духовно състояние, при което сърцето на човека е отворено за Гласа на Бога. От думите на Господ Исус, с които завърших предисловието, ти разбра, че сам Бог Отец е вдъхновил един от помазаниците Си. Този Божий помазаник е цар Соломон. Надарен с мъдрост и разум, по-голяма от тази на всичките си съвременници, този Божий служител ни остави най-прекрасната част от старозаветните писания – “Притчите”, “Еклесиаст” и “Песен на песните”. И ако в “Притчите” и “Еклесиаст” четем думите на мъдростта и разума, то за “Песен на песните” човеците отдавна са разделени в преценките и познанията си. Но именно в тази Соломонова песен Господ ми разкри свидетелството за Любовта между Младоженеца и Невястата. Затова, преди да говоря за това свидетелство и да ти разкрия непосредствените видения, с които Господ Исус дари сърцето ми, аз искам да знаеш нещо много важно. Понеже колкото по-високо са мислите Господни, толкова по-ниско са измишленията на плътта. Така мнозина са решили, че “Песен на песните” описва някаква земна плътска любов, поради многото метафори и символи, които изобилват в нейните стихове. Имало е случаи, когато аз съм чел в събрания тези стихове, а мнозина са извръщали главите си, сякаш напълно да покажат колко земни, плътски и похотливи са помислите им. Тогава някои са ми казвали:
“Точно това ли намери да четеш? Точно с тези стихове ли намери да ни вдъхновяваш?”
Тогава съм отговарял на такива, че всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, поправление и изобличение. И в една територия на боговдъхновението не се подвизават нито плътски похоти и желания, нито сексуални въображения и извратени помисли. Истината е съвършено друга. И тя е, че “Песен на песните” е заключената Божия мъдрост. Ключ към тази мъдрост намират само онези, които са влюбени в Бога и желаят повече от всичко Неговото присъствие и водителство. Защото ако човек има интимен свят, то и Бог има интимен свят. И за разлика от човешката интимност, която търси да се скрие, Божията интимност търси да се разкрие. Затова и Словото казва за тази изява на Бога:
“Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, и ще им покаже завета Си…” (Псалом 25:14) 
Разбираш ли, братко мой, че едно е ти да си четеш библията, а съвсем друго е – Бог да ти покаже Завета Си. Защото наистина има интимно благоволение от Господ и то е съвършено разкрито в “Песен на песните”.
Когато Исус дойде към сърцето ми, в мен повече от всичко пулсираше един копнеж – да разбера Гласа Господен, да се стремя към Гласа Господен, да бъда отворен за Гласа Господен. Затова Той ми каза:
“Има едно прекрасно място в Словото на Отца Ми, което е като врата за смирените и скромните. И през тази врата те непременно намират Гласа Господен. Защото гласовете на земята са много, но Гласът Господен е един. И за да чуеш Единия Глас, трябва да се отречеш от многото гласове…”
Усмихнах се на думите на Господ, защото те ми припомняха как преди години, заслепен от сребролюбие и гордост пастир, обвини сърцето и душата ми с публикувана хула, в която твърдеше, че ми говорят “разни гласове”. А дразнението на този и на много други като него идеше от факта, че във всичките си книги аз отделям моите размисли от Божия Глас. Понеже Гласът на Исус аз всякога отбелязвам с тъмен курсив, за да подчертая на читателя да внимава в посланието на думите. Затова отново казах на Исус:
“Господи! От присъствието и помазанието на Святия Дух аз разбрах, че това прекрасно място в Словото Ти е Соломоновата “Песен на песните”. Затова сега искам да Те слушам и Ти да пълниш сърцето ми с прекрасните богатства на мъдростта, които са скрити в тази пророческа книга…”
“Правилно я нарече пророческа книга! Защото за мнозина думите на Соломон са любовен епос, а не изява на Духът Господен и на Господния Глас. Но ти сам виж мястото от “Песен на песните”, където сега ще те посветя. Защото то говори именно за Господния Глас, за Гласът на Възлюбения…”
Докато Исус ми говореше, пред очите ми вече се бяха появили стиховете, които гласяха:
“Гласът на възлюбения ми! Ето, иде той, скача по горите, играе по Хълмовете…” (Песен на песните 2:8) 
Едва прочел думите на този стих, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли какъв трепет и очакване има в думите на Невястата? Виждаш ли как тя чака не просто Възлюбения, но Неговия Глас?”
“Да, Господи! В думите на Невястата виждам скритото духовно единство и с Твоите думи. Защото Невястата говори за Гласа Ти, като казва: “Ето, иде Той!”, а в края на “Откровението” Ти заяви на всички ни:
“И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество…” (Откровение 22:7) 
Исус се усмихна, а после каза:
“Когато двама влюбени се обичат, то думите им по всичко ще си приличат. Защото Аз наистина идвам скоро за влюбените в Мене, понеже съм влюбен в тях. И само влюбените ще разберат как иде Господният Глас. А как иде този Глас, момчето Ми?”
Погледнах на стиховете и отговорих:
“Господи, Гласът Ти скача по горите и играе по Хълмовете. Така говорят стиховете от песента…”
“Виж тогава тези гори и Хълмове. Защото само онзи, който се намери сред горите и сред Хълмовете, е достойният за Гласа на Възлюбения…”
След думите Си Господ ми даде видение. Пред очите на сърцето ми се появи вековна гора с високи борове и кедри. Така аз забелязах как сред гъстите и високи дървета се стрелна Светлина от Небето. Тя започна да скача от дърво на дърво, подобно на катерица, а до ушите ми достигна Гласът на Исус:
“Дойди след Мене и Ме последвай!”
Погледнах мястото, откъдето дойде Гласът и забелязах, че това беше един висок вековен бор. В короната на този бор стоеше Господната Светлина и трептеше, като вълните на езеро. Така аз се приближих до бора и почнах да се катеря по грапавия му ствол, докато стигнах един от клоните. А след това все по уверено и уверено се приближавах до трептящата Господна Светлина. И ето, че в мига, когато я стигнах, тя ме грабна и заедно с нея аз усетих, че правя голям скок към друг величествен бор. А от другия бор скокът беше още по-силен, тъй че Господната Светлина ме издигна до върха на красив кедър. А до мен се появи Господ, като ми казваше:
“Разбираш ли сега какво ще рече писаното, че Гласът Господен скача по горите?”
“Господи, Ти ме привлече към Себе Си, като ми заповяда да Те следвам. А аз се изкачих на един висок бор. И от там Твоята Светлина започна да ме прехвърля от бор на бор, като всеки път скокът ми беше по-силен от предишния…”
“Точно така е. Но не в това е знамението на това видение. Знамението е такова, че ти вече виждаш какво прави Господният Глас. Защото Този Глас наистина обича да скача по горите и да се приютява във високите корони на боровете и кедрите. Кажи Ми тогава – какви са тези вековни и величествени дървета, по които обича да скача Господният Глас?”
“Господи, това несъмнено са Твоите пророци и Апостоли, които са били свидетели на Твоя Глас. Това са всички онези праведни и Святи хора в Библията, в чийто живот е действал Господният Глас. И аз вярвам, че когато ние скачаме от едно такова дърво на друго, по-високо от него, то тогава се вдъхновяваме от Библията, понеже виждаме с очите на вярата великите дела, които е вършил Господният Глас на земята…”
“Точно така, момчето Ми! Ето това е първото, което Моите трябва да разберат, когато търсят Гласа Ми и искат да го познават:
Преди да чуеш Господния Глас в твоя живот, ти трябва да се вдъхновиш от Господния Глас в живота на Божиите помазаници!
Понеже винаги и навсякъде Аз съм призовавал слугите Си с Моя Собствен Глас. Така призовах Петър и Андрей, които хвърляха мрежи в езерото. Така призовах Йоан и Яков. Така призовах и Савел на пътя към Дамаск. Всички тези чуха Моя Глас. Всички тези бяха привлечени от Моя Глас. Всички те станаха свидетели и говорители на Моя Глас. Ето защо именно вашето вдъхновение от техния живот ще ви направи да чувате Моя Глас. Така непременно ще разберете защо Господният Глас обича да скача по горите. Защото и вие, като изкачите високите борове и кедри, ще се научите да скачате от Слава в Слава в Духа Господен. Но това не е всичко, което върши Господния Глас. Защото в Словото пише и друго за него. А какво е то?”
“Исусе, за Твоят Глас пише, че освен да скача по горите, той обича да играе и по Хълмовете…”
“Значи, както сам се убеждаваш, освен да скача по горите, Този Глас обича да играе и по Хълмовете. А ти обичаш ли да играеш по Хълмовете?”
Замислих се над думите на Господ, понеже бяха дълбоки. А после Му отговорих:
“Господи, едва ли във въпроса Ти към мен, Ти ме окуражаваш да играя като малките деца. Понеже е писано:
“Затова отмахни от сърцето си досадата, и отдалечи от плътта си всичко, що докарва неволя; защото младостта и юношеството са суета…” (Еклесиаст 11:10) 
Слушащ думите ми, Исус каза:
“Аз не ти говоря за игри по плът. Аз не те насърчавам да търсиш играта, като занимание, което убива времето и не принася плод. Не, Стефане! Аз те насърчавам да си спомниш какво правеше един Мой превъзходен служител пред очите на слугите и слугините си и пред погледа на жена си…”
Когато Исус ти говори, тогава най-често разбираш, че си сляп. Понеже често се случва да не виждаш Светлината в устните Му. Затова отговорих на Господа:
“Исусе! Прости ми, че не виждам нещо толкова явно в Словото Ти. Защото този Твой превъзходен служител беше цар Давид. Той играеше пред Господ с всичката си сила. Колкото повече се смиряваше сърцето му, толкова повече той танцуваше пред очите на Отца. И когато жена му Михала се опита да го уязви, че постъпката му е недостойна, той й каза:
“Пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! Пред Господа играх. И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан…” (II Царе 6:21-22) 
“А какво друго да играе пред Господ, освен Неговият Глас? Разбираш ли тогава, че не Давид, а Гласът Господен вътре в него играеше пред Царя на царете и Господа на господарите?
А в това отношение Гласът Господен играе само по Хълмовете. И на тези Хълмове човек непременно се унижава и смирява пред очите си, за да се въздигне Бог и Божието. Виж тогава видението с Хълмовете и предай на братята и сестрите си онова, което ще видиш…”
След думите на Господ пред сърцето ми се появи видение с Хълм. Това видение порази очите ми, понеже в него Исус за първи път ми показваше колко противни един на друг са духът и плътта. Аз виждах Авраам, който вървеше със сина си Исаак и изкачваше високото възвишение. И онова, което видях в Божия човек, ме потресе с реализма си. Защото Исус ми даваше да видя както плътския Авраам, така и духовният. Плътският с мъка изкачваше Хълма. Той бе белязан от огромно страдание и непосилно утеснение. Върху цялото лице на плътския Авраам бе запечатан ликът на предстояща загуба. Той отиваше да принесе сина си Исаак във всеизгаряне на Хълма Мория. Но колкото страшно бе впечатлението от плътския човек, толкова по-превъзходна бе изявата на духовния. Защото духовният Авраам играеше пред Лицето на Бог. Докато плътският пъшкаше, духовният пееше. Докато плътският гледаше към земята, духовният гледаше към Небето и бе озарен от Гласа Господен. А там, в самото видение при Хълма Мория, се появи моят Господ като ме попита:
“Кажи Ми, прие ли Авраам това, което му каза Господният Глас?”
“Да, Исусе! Без всякакво колебание той тръгна нагоре към Хълма Мория. Понеже Господният Глас не просто дойде към Авраам, но той го прие в сърцето си. И ако за плътският евентуалното пожертвувание на Исаак, беше огромна загуба и скръб, то духовният Авраам играеше и продължава да играе в това видение…”
“Виж тогава как ще продължат нещата с Авраам. Защото при него непременно се сбъдна писаното, че Гласът Господен играе по Хълмовете…”
След думите на Исус отново гледах във видението. Така забелязах, че Авраам се спря с Исаак. И като нареди дървата за жертвеника, с мъка вдигна сина си и го постави на жертвеника. А след това бръкна в пояса си и извади остър нож. После, като го хвана с двете си ръце и погледна към Небето, замахна към сърцето на сина си Исаак. Но ето, че в самото видение се появи Исус и каза на Авраам:
“Аврааме, Аврааме!” (Битие 22:11) 
А Авраам, като отпусна ножа в ръцете си, каза на Господа:
“Ето ме…” (Битие 22:11) 
А Исус отново му каза:
“Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син…” (Битие 22:12) 
Миг след думите Господни Авраам погледна към един храст на Хълма, където имаше овен, оплел рогата си в клоните му. А там стана чудо, понеже духовният Авраам, който все така пееше и танцуваше, се издигна нагоре. Самият Глас Господен в Авраам издигна духа му, той че сърцето му полетя нагоре. Така в самото видение и аз последвах духовния Авраам. А Гласът Господен издигна помазаника Си до самия Хълм Сион. Там, с развълнувани и просълзени очи, Исус се приближи към Авраам и му каза:
“В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал Гласа Ми…” (Битие 22:16-18)
А след това, като се обърна към мен, Господ ме попита:
“Забеляза ли какво стана с духа на Авраам? Забеляза ли, че Господният Глас наистина играе по Хълмовете? Защото Този Глас заведе Авраам до Мория, но след това го вдигна и до Сион. Защото ако и Словото Ми да казва, че всичко в живота на Авраам се случи на Хълма Мория, пак духовните ще прозрат и видят, че всеки, който последва Гласа Господен до Хълма Мория, има вечната съдба от Мен да го последва и до Хълма Сион! Защото Моят Глас непременно играе по Хълмовете. Ако някой е послушал Гласа Ми, той ще стъпи и на двата Хълма. Виж най-сетне и скритото послание за Господния Глас и двата Хълма. Понеже за това ви писа Апостолът Ми Петър…”
Докато Исус говореше пред сърцето ми вече светеха думи от Петровото послание, които гласяха:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (I Петрово 5:6) 
А Исус продължи да говори, като Гласът Му стана твърд и невероятно настоятелен:
“Нека всеки, който се нарича с Името Ми и Ме обича със сърцето си, да знае, че в следването на Господния Глас има два Хълма.
Хълмът Мория, който е Хълм на смирението и Хълмът Сион, който е Хълм на извисяването!
Аз изпращам към вас слугата Си Стефан от Хълма на смирението и по тази причина съм заповядал служението му да се облече с името на този Хълм. Но мнозина го презряха и намразиха, понеже дяволът ги е измамил да търсят човеци от Хълма на извисяването, преди да са преминали Хълма на смирението.
Ето затова слугата Ми не беше разпознат, като Божий пратеник. Понеже мнозината никога не са познавали Гласа Господен, нито пък неговото действие на Хълмовете. И ако не побързат да се покаят, нито ще видят Славата Ми. Защото Моята Слава Аз обещах за онези, които са чеда на Авраам и бързат да вършат Авраамовите дела.
Защо тогава мнозина искат Лоното на Авраам, без да са минали през Хълма Мория? Защо искат да им проповядват извисените, а не видят къде плащат цената смирените?
Но ето това е проклятието от Отца Ми върху нечестивото и извратено поколение – да следват гласа на собствената си похот и да бъдат завинаги безплодни като Михала, жената на Давид, която не разпозна играенето на Господния Глас в сърцето му и побърза да го унижи и похули.
Блажени онези, които се смирят, за да чуят Гласа Ми! Блажени онези, които Ми позволят да ги очистя и направя жертвоготовни! Такива непременно ще разберат, че слугата Ми е говорил от Хълма Мория и Аз съм му заповядал да събере там Верните и Избраните Ми! Защото всички те не просто ще чуят Гласа Господен, но ще извършат всичко, което Този Глас им заповяда. Затова казвам да Ме последвате във виденията, които разкривам на слугата Си в тази пророческа книга…”
След последните думи на Исус видението с живота на Авраам се прекрати, а аз седнах да запиша всичко ценно и скъпоценно, което получих от Гласа на Възлюбения. За да се влюби в Него и твоето сърце!
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s