ГЛАСЪТ НА ВЪЗЛЮБЕНИЯ – НАЧАЛО

ГЛАСЪТ НА ВЪЗЛЮБЕНИЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Този път в ръцете ти попада една по-различна книга. Една необикновена книга. Един споделен духовен опит, който Господ Исус даде на мен, а аз предоставям на теб. Никога не съм вярвал, че е възможно да напиша нещо подобно, просто защото зная колко е ограничен умът ми и колко слабо – сърцето ми. Вътре в себе си съм носил през годините плахата надежда, че някой ден непременно Исус ще отвори очите ми за най-прекрасната изява на Божията Благодат и най-удивителното пътуване в Божия Свят Дух.
Изявата на Божията Любов и пътуването до Сърцето на Исус!
През малкото години на моя житейски опит, (а те са тридесет и шест) аз разбрах, че човек не може да постигне нищо, ако не се научи да плаща нужната цена. И ако някой плътски човек с материално мислене би побързал да отвори портфейла си и да пита: “Казвай колко?”, то за нещата, в които Господ посвети ума и сърцето ми земните средства за плащане на цена нямат никаква полза и не играят никаква роля. Те могат само още повече да отдалечат човешкото от Божието Сърце. Защото, ако за спечелването на човешкото сърце човек плаща цената на постоянство, изградено върху доверие, приятелство, саможертва и искреност, то за приближаването и спечелването на Божието Сърце усилията са много по-трудни и огромни. Спомням си как преди дванадесет години с плахи стъпки пристъпих зад прага на Божия Храм, носещ огромен товар от грях и беззаконие в сърцето си. Тогава не аз срещнах Господ Исус, но Той ме срещна, сиреч, простря ръката Си, за да ме спаси. Неговите благодатни пръсти така докоснаха сърцето ми, щото дори и не предполагах, че е възможно толкова дълбоко докосване вътре в мен. Исус стигна до онези дълбочини в душата и духа ми, в които самият аз никога не бях влизал. Това ми донесе отвращение от мене самия, едно пронизващо чувство на недостойнство и съжаление за изживяния ми до този момент живот. Това беше пълно зачеркване на стари мисли и чувства, стари стереотипи и надежди, стара представа за бъдещето и моето място в него. Така дойде миг, в който сърцето ми беше като бял лист хартия. Аз трябваше да започна отново изграждането на сърцето си. Дума по дума, стих по стих, тухличка по тухличка. И самото превъзпитание и преобразование, което щеше да дойде в мен, щеше да стане с цената на много сълзи и вътрешно огорчение от греха, който лесно ме сплиташе и връщаше назад. Така дойде момент, когато разбрах, че вярата ми в Исус не е достатъчна, за да бъда променен. Понеже около мен мнозина други вярваха, но животът им си оставаше същият. А аз не исках същия живот, не исках старите стереотипи и плътския мироглед. Исках Исус и Исусовото, но все не можех да го постигна. Тогава в Милостта Си и Благостта Си Господ ми показа следващата стъпка след вярата. Понеже получих видение от Святия Дух, че съм приел Спасителя в сърцето си, като изповед на вяра, но думите Му и Учението Му са останали отвън. Видях сърцето си, като малка стаичка, твърде тясна и малка, за да събере всичките Божии думи. И като се огледах в сърцето си, забелязах, че много от моите неща са останали вътре и заемат ценно пространство. Затова започнах да ги изхвърлям. Отначало – плахо и с чувство за загуба, а след това – все по-уверено и уверено. Докато най-сетне в мен дойде просветлението, че сърцето ми не е създадено за мене, а за Него. Тогава разбрах, че Любовта е Силата, която разширява сърцето, а егоизмът е този, който свива мислите на човека до самия него и не му позволява да мисли за нищо друго, освен за себе си. Аз трябваше да изхвърля себе си и всичко вътре в мен да стане Негово. Негова собственост, Негов приоритет, Негово желание. Не виждах друг начин и друга възможност, освен тази, че започнах жадно да поглъщам думите Му в Евангелието и да ги правя мои лични думи. Колкото повече Христови думи изпълваха съзнанието ми, толкова повече собствените ми мисли се губеха и загубваха. Така дойде миг, когато Святият Дух започна лично да говори на сърцето ми. Той вече имаше Собствения Си материал, Собствените Си стихове и тухлички. Характерно за този период от живота ми беше опитът. Тоя опит, който започна да ми доказва по прекрасен начин, че вътрешните ми диалози не бяха раздвоение на собственото ми “аз”, което се опитва да играе театър. Не! Защото вътре в мен реално съществуваше и живееше Той, Святият Дух, изпратен от Отца, за да ме запечата за Вечното Спасение. Неговите думи носеха на сърцето ми просветление, а след това и много откровения. И ето, че един ден Духът ми каза:
“Исус иска да чуваш Гласа Му. Исус иска лично да ти говори и да те утвърди, според както е записал за теб в Книгата на Живота!”
“А как, Святи Душе, да чуя Гласа на Исус? Та нали Ти от Неговото взимаш и ни известяваш?”
“Точно така е. Но тук вече става дума за духовно израстване и утвърждаване. Става дума за посвещение. А посветените не са нито като знаещите, нито като познаващите. Те са много повече от знаещи и познаващи. Те лично чуват Гласа Господен и за тях Бог не е само Логос…”
Все още не разбирах думите на Святия Дух и затова Той ме пренесе във видение. Аз се намирах на морския бряг и нозете ми газеха пясъка, а Духът ми каза:
“Сътвори нещо от този пясък, според както можеш и искаш…”
Наведох се над пясъка и ръцете ми загребаха от него. След това направих от пясъка дворец и крепостни стени. Направих го с онова детско усърдие, което проявяват малките, когато са на почивка на морето. Миг след това Святият Дух ме попита:
“Какво е това, което направи?”
“Господи Святи Душе! Това е дворец с крепостни стени…”
И тогава Духът ме изненада с думите Си. Понеже ми каза:
“Не, Стефане! Това е пясък. В твоето въображение той наистина може да е дворец, но в същината си остава пясък. А сега помисли, че за мнозина стиховете на Свещеното Писание са същото. Защото те могат да ги надстрояват както си искат и да ги свързват както им се харесва, за да направят земните си дворци и крепостните си стени. Но в същината си онова, което са сътворили, ще си остане сътворено. А вие нямате толкова нужда от творението, колкото от Твореца. Защото каквото и да сторите с творението, то в същината си ще си остане същото и няма никак да впечатли Твореца. Пясъкът ще си остане пясък, каквато и форма да му придадеш и с каквото и въображение да го обработваш…”
“Как да избягам от пясъка, Господи?” – попитах аз, понеже думите на Святия Дух бяха повече от дълбоки. А Духът ми каза:
“Ти трябва да разбереш как си попаднал под властта на пясъка. Тогава непременно ще се освободиш от него. Понеже ако пясъкът е властта на тлението, то си спомни от Словото как първият човек Адам попадна под тази власт. И какви думи му каза Небесният Отец, когато го отлъчи от присъствието Си…”
“О, Святи Душе! Небесният Отец заяви на Адам:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:17-19)
“Значи, както сам се убеждаваш, Адам послуша гласа на жена си. Той послуша гласа на тази, която бе създадена от плътта му и костите му.
Разбираш ли това? Разбираш ли, че всички човеци от Адам и до днес носят същата обремененост – да слушат гласа на собствената си плът? Чудно ли ти е тогава, че не могат да напуснат властта на тлението и са обречени завинаги да си останат в него? Сега разбираш ли, че ти е нужно да слушаш Господния Глас, Гласа на Господ твоя Бог, за да си сигурен, че не си под властта на тлението, а във Властта на Твореца?
Това е най-тежката отговорност и най-великата привилегия за предузнатите и предопределени от Бога човеци – да слушат Гласа Му и да вършат онова, което Той им заповядва.
Ето затова ти е нужно посвещението! За да се научиш да слушаш Господния Глас. Защото Истинската Любов между Младоженеца и Невястата е там, където Невястата слуша Гласа на Младоженеца и Младоженецът слуша гласа на Невястата. Понеже от онова, което препълва сърцето, говорят устата. И ако някой чуе и послуша онова, което говорят Господните уста, той е чул и послушал пълнотата на Божието Сърце. А такъв непременно става мъж по Сърцето на Бога, понеже всякога върши онова, което е угодно на Отца…”
Думите на Святия Дух в сърцето ми бяха тежки и отговорни. Те бяха протегнатата ръка на Божията Милост. Но от мен се искаше да последвам тази протегната ръка. Аз трябваше да извървя пътя до посвещението.
Какво сторих тогава? Именно това, че още повече се влюбих в Христовите думи от Евангелията и правех всичко възможно да ги задържа в сърцето си. А твърде скоро Святият Дух отново реагира на моята обхода със Словото Му. Един ден Той дойде и ме попита:
“Как мислиш? Чуваш ли вече Гласа на Исус? Стана ли Той реален за тебе?”
Отговорих:
“Господи Святи Душе! Много обичам Христовите думи и съм влюбен в тях. Те често стоят с часове в съзнанието ми и сигурно това е чуването на Христовия Глас…”
А Святият Дух ми каза:
“Не, Стефане! Не е това Христовият Глас! Това са думите, изговорени от Христовия Глас, но не са Самият Глас…”
“А как, Господи, да направя реален Христовия Глас?” – попитах аз, като усещах сърцето си пред пълен провал.
“Ами направи реални Христовите думи, за да стане реален и Христовият Глас! И затова сега си спомни как ти се откри Исус в Евангелията? Не нарече ли Той Себе Си Пътят, Истината и Животът?”
“Да, Господи! Така се нарече…”
“Тръгни тогава по Този Път, за да намериш Истината. И облечи се с Истината, за да стане явен Животът в сърцето ти. Понеже Този Исус, в Който си повярвал, е Жив Бог. Той не е само на страниците на библията ти, но реално живее и те наблюдава.
Докога няма да тръгнеш по Пътя, а само ще стоиш на Него?
Виж какво ти казва Апостол Яков. Понеже той не ти говори за стоене на Пътя, но за приближаване…”
Думите на Святия Дух бяха като плесница за самочувствието ми и в този миг знаех, че Бог Отец твърде много ме люби, за да ми спести изобличението и наказването. Затова от думите на Апостола ме заболя. А те гласяха:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас…” (Яков 4:8) 
И тогава казах на Святия Дух:
“Благодатни и Мили Душе! Явно, че досега съм бил като статуя на Божия Път. Моля Те, дай ми силата да живея Христовите думи, а не просто да ги чета?”
А Святият Дух ми отговори:
“Започни тогава да се стремиш към устата Господни, а не просто към ехото, което е останало от Гласа…”
След думите на Духа получих видение в сърцето си. Аз бях в долината на висока скалиста планина. И ето, че от Небето прокънтя Гласът на Исус, Който казваше:
“Искайте и ще ви се даде! Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори!”
Тогава от Небето се стрелна слънчев лъч, който се удари в скалите, а те закънтяха от ехото на Христовите думи. И твърде скоро самото ехо докосна и моето сърце, защото отразената от скалите Небесна Светлина стигна до мен. Така, в самото видение аз тръгнах нагоре, за да видя пътя, по който преминаваше Гласът Господен. Миг след тръгването ми очите ми видяха гледка, от която изтръпнах. Понеже пред мен се откриваха високи и отвесни скали, които можеха да бъдат покорени с цената на огромни усилия от изнуряване, търпение и постоянство. Самата Господна Светлина, дошла чрез Гласа на Господ, беше белязала самите скали, та за онзи, който би тръгнал по този Път, да няма объркване. А тогава до мен отново достигна Гласът на Святия Дух, Който ми казваше:
“Запомни и знай, че пътят към Господния Глас е труден и самотен. Тук няма да видиш мнозината, които остават в долината. Защото за тях следването на Господ и изпълняването на Господното учение е останало като суетно строене на пясъчни кули и дворци…”
Думите, които Святият Дух ми каза, предопределиха по-нататъшната ми съдба. Защото пътят наистина се оказа самотен и стръмен. Но искам да знаеш, скъпи ми братко, че всяко място, където Светлината Господна беше оставила своя печат, беше за мен като ново проглеждане и ново очистване. Докато накрая просто забелязах силуета на Господ. Понеже високите и стръмни места на скалите бяха любимото Му място за разходка и общение с човешките чеда. И от самото общение с Исус в сърцето ми започнаха да се раждат пророчески книги, имащи Дъха и прекрасното потвърждение на моя Господ и Спасител…
Причината да си спомня за всичко това и да го изявя пред теб, не е друга, но именно тази, че днес Господ Исус Христосиска Църквата при Себе Си. Младоженецът копнее да покаже Любовта Си към Невястата. Младоженецът копнее да чуе гласа й и да види лицето й. И този Свой съвършен копнеж Сам Господ Исус разкри пред мен. Понеже дойде към сърцето ми и ми каза:
“Има много свидетелства за Любовта, която Невястата може да покаже към Младоженеца. Но знай от твоя Господ, че съвършеното свидетелство, подкрепено и доказано с Божията Сила, е именно в слушането на Божия Глас. Защото ако е вярно писаното, че първият Адам послуша гласа на жена си, то ще е вярно това, че последният Адам също ще послуша гласа на жена си. Понеже Моята Църква е от Моята плът и от Моите кости. И Аз непременно ще послушам гласа й. Но преди това тя трябва да чуе Моя Глас и да отговори на зова Ми. Защото Аз съм видял тази Моя Невяста много преди тя да е видяла Мен. Аз съм се влюбил в нея много, преди тя да се е влюбила в Мен. И тази пророческа книга, с която ще вдъхновя сърцето ти, ще послужи за посвещение и освещение на чедата Ми. Защото доволно дълго е било времето, когато сте слушали гласа на собствената си плът и сте живели като езичници.
Днес е времето, когато всички трябва да чуят Господния Глас и да оживеят от мъртвите. Днес е времето, когато Небесният Отец ще събере влюбените и ще ги извика пред Своя Свят Олтар, за да ги съчетае с ореола на Славата и Вечния Живот.
Блажени всички човеци, които са будни и разберат, че Гласът на Младоженеца вика Невястата! Блажени човеците, които приемат в сърцата си, че Новият Завет е свидетелството за Верността между Младоженеца и Невястата! А това свидетелство Сам Отец Ми е подпечатал, като е вдъхновил един от помазаниците Си, който да разкрие и остави за всички поколения коя е Възлюбената и Избрана от Него и от Мене! А сега нека ти разкрия това свидетелство в Дух на мъдрост и на откровение…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си към главата ми и само след миг сърцето ми беше потопено от водите на Божията Любов и Светлина. Така се родиха и пророческите видения на тази книга, която ти подарявам с едничкото желание на сърцето ми:
Да чуеш Гласът на Възлюбения от душата ти! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s