ОКОВАНИ ЗА ХРИСТОС – II ГЛАВА

2. “ТАЙНАТА НА БЛАГОВЕСТИЕТО, ЗА КОЕТО СЪМ ПОСЛАНИК В ОКОВИ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако с искрено сърце четеш Евангелието, то непременно би изповядал, че именно там е първообразът на Истинската и Свята Църква на Господ Исус Христос. Но едно е да видиш оригинала, а съвсем друго – да го откриеш съвършено опазен и съхранен. Защото на думи всички църкви претендират, че са едно към едно в Завета Господен. Но за разумния и мъдрия думите не значат нищо, докато делата явяват всичко. “По плодовете им ще ги познаете…” – ето с такива думи ни предупреди Исус. Аз не зная какъв смисъл влагат човеците в разбирането на понятието “плодове”, но искам да знаеш, братко мой, че тези плодове веднъж вече са евангелски доказани и ние няма да търсим някакви нови значения или тълкувания. В първите години на вярата ми в Бога аз искрено се възхищавах на кристалната чистота на Христовите Апостоли и на тяхната пламенна любов, с която отстояваха избирането и призванието си. Но още тогава забелязах колко много се е променило последното време, в което живеем. Първите ми мислени реакции тогава бяха твърде наивни и детски, понеже си внушавах, че живея в един много по-толерантен и прогресивен свят, отколкото той е бил в древността и може би затова липсва гонението, което е било като естествена сянка за древните. Но после все по-често започнах да се замислям над предупреждението на Апостол Павел в “Първото послание към Тимотей”:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (1 Тимотея 4:1-2)
И същото това предупреждение, свързано с думите на Исус, че поради умноженото беззаконие любовта на мнозинството ще охладнее, вече ми даваше всички духовни основания да подложа на съмнение първоначалната си детска наивност, свързана с толерантния свят и прогресивното човечество. И тогава за първи път си зададох въпросите:
Защо светът би бил толерантен към една църква, след като според истинните апостолски думи той продължава да лежи в лукавия? Каква причина би накарала светът да не мрази свидетелите на Господ Исус Христос, но всячески да ги поощрява и толерира?
Истината е, че няма такава причина, която да накара светът да обича Божии свидетели. И следствието на тази Истина води до заключението, че не светът се е променил, а самите свидетели. Понеже последните от свидетели са се превърнали в несвидетели. И от Божии пратеници вече са се преобразили в придатъци на Кесаря. Не е ли твърде радикално това твърдение? Не е ли немислим укор към църквите? Ами аз ще ти кажа, братко мой, че съм готов да понеса всичките духовни последствия за твърденията, които изнасям, и за убеждението, в което стоя през последните петнадесет години. Защото, ако да бих пращал посланията си към свидетели на Господ Исус Христос, то и да бих намерил съгласие с тях, понеже аз самият съм Божий свидетел и пратеник от Сион. Но ако посланията на книгите ми се сблъскаха със стена от отрицание, недоверие и най-отявлена религиозна омраза, то тогава пророческото слово се е конфронтирало с несвидетели, ако и от кумова срама те да са се нарекли “пастири”, “учители” и “проповедници”. Защото Божият Пророчески Дух, на Когото служа, ми заповяда да ги нарека с една много по-точна дума, а именно – търговци. И ако да беше решил моят Господ да превръща Сион във вселенско средище за църковен бизнес и търговия със Святите Присъствия, то тогава Сам Той да ме беше поразил с острото на Меча Си още при писането на книгата “Изгони търговците от Храма”. Но Сион е бил, все още остава и ще остане най-великият и превъзвишен Хълм на Божията Святост. И Божият Престол е бил, все още остава и завинаги ще остане като Извор на Отеческата Благодат и Освещение.
На кого тогава да повярвам? На моя Господ Исус, предупредил ме за умноженото беззаконие, или на безоблачния църковен просперитет, нужен на търговци, лапачи и кариеристи? На Апостол Павел, предупредил ме, че явлението на Антихрист няма да се случи, докато не дойде църковното отстъпление, или на лъскавите лъжепророци, идещи оттатък океана, които шият съблазнителната дреха на блудницата Вавилон?
На кого ще повярваш ти, братко мой? И ще откриеш ли днес онези Христови свидетели, които стоят оковани в тъмници заради чистотата на делата си и убеждението на сърцата си? Ще дадеш ли доверието на сърцето си и възторженото “Амин” от устните си на хора, които нямат Кръстните Рани на Исус, нито са вкусвали дори капчица злострадание за Небесния Цар? Към лъскавите религиозни списания ли ще те влече погледът на сърцето ти, за да гледаш претъпкани зали, в които поклонници хвалят Мамон за просперитета си, или към думите на Яков, от които те докосва Кръвта Господна:
“Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име…” (Яков 5:10)
Какво значи да вземеш нещо за пример? Не означава ли да го превърнеш в своя обхода, свое стоене, своя съдба? И ако да би пожелал същия пример, то няма ли Господ непременно да те направи свидетел на Името Си? И ако Името Му е благодатно – ще останеш ли в църквите, превърнати на търговски сергии или ще ги заклеймиш? И ако ти ги заклеймиш, няма ли и техните търговци да те заклеймят? И когато те заклеймят и анатемосат като “недоктринален”, то не си ли се запътил тогава към тъмницата, в която Божият пророк стои окован заради книгите си? Няма ли непрестанните чародейства на амбицирани петдесятни врачки да се превърнат в същинските гвоздеи за ръцете ти и нозете ти? Няма ли хулите на надъхани и озлобени човеци да станат трънен венец на главата ти? Няма ли религиозните директиви, спуснати свише, (разбирай от централния офис, където дебелее и се ояжда църковният фараон), да се превърнат в същинските окови за служението ти? И когато една пасторска храчка лепне върху името ти и делото ти с понятия като “ерес”, “вълк”, “заблуда”, “секта” и “отрова”, то тогава за какво гонение ще говорим? Или за какво злострадание иде реч? Когато се събуждаш с виене на свят, а лягаш с непоносима болка в дъното на очите и дъхът ти се променя от хиляди хули и проклятия, то с каква сила или мотивация би продължил да стоиш в призванието си от Бога? Ще продължиш ли тогава да мислиш, че светът се е променил и затова църквите нямали гонение?
Не, братко мой! Не светът се промени, но църквите, които изцяло пуснаха духа му да проповядва от амвоните! Не морето се качи на хълма, но хълмът се хвърли в морето, досущ като свинете в Гадаринската земя. И именно от това се умножи беззаконието. Защото не можеш да задържиш Святия Дух на вавилонско пазарище, нито да принудиш Благодатния да свидетелства на търговци. Той никога няма да го стори, защото не е възможно да съгласиш Христос с Мамон, нито да има споразумение на Божия Храм с идолите. Но ето какво ти казват твърде Святите и радикални стихове от Апостолското послание:
“Затова – “Излезте изсред тях и отделете се”, казва Господ, “И не се допирайте до нечисто”; и “Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери”, казва всемогъщият Господ…” (2 Коринтяни 6:17-18)
А какво ще се случи когато “излезеш изсред тях”? Какво ще се случи, когато откажеш да се допираш до духовната нечистота на тези, които безброй пъти разпнаха Господ и се поругаха с Примера и Делото Му? Ще се случи това, мили мой приятелю, че непременно ще бъдеш прободен и окован в тъмница, за да не може никой да последва примера ти, но човеците да се уплашат от злостраданието ти и да си останат в местата на вавилонско запустение и Господна проклетия. Но аз непременно ще те насърча да пожелаеш и възлюбиш тъмницата за Бога, вместо да стоиш сляп и дрогиран в тъмницата на дявола. Защото в тъмницата за Исус оковите са привременни, а Славата е вечна, докато в тъмницата на дявола свободата е привидна, но сетнината й е в огненото езеро. И сега какво повече да сторя, освен да ти предам думите на моя Господ, при Когото оставах с духа си. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Всичките Ми братя и сестри трябва твърде много да внимават и докрай да се насърчават от думите на Апостола Ми Павел към Ефесяните, на които той каза:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии, и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието, за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря…” (Ефесяни 6:14-20)
Станахте ли вие посланици в окови за Благовестието Исус Христово, та наистина да познаете цената, която Небето ви призовава да платите за Мене? И как изобщо допуснахте да бъдете излъгани, че е възможно да проповядвате благовестието, без да бъдете оковани? Не разбрахте ли, че оковаването не е само по плът, но е най-вече духовно? И колко от вас превърнаха в знаме за духа си думите на Святия Ми Апостол към Тимотей, в които той беше верен да потвърди писаното, а именно:
“Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие; за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва. Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава…” (2 Тимотея 2:8-10)
Помнеше ли Ме слугата Ми Стефан, който страда обвинен от църквите именно като злодеец? Издържа ли всичкото оковаване и поругание заради Избраните, които трябваше да получат всичкото възможно Небесно екипиране от Божия Пророчески Дух? И ако надути и горди пастори обрекоха слугата Ми на оковаване и тъмница, то вързаха ли те Словото, което дадох на сърцето му? И ако отдавна посочените на проклетия от Бога и Отца късаха и изгаряха книгите му, то успяха ли някак да скъсат и изгорят Святия Дух, пред Когото страшно се осъдиха с делата си? Не се ли сбъдна в живота на пророка ми писаното от Павел към Филипяните, а именно:
“А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа; и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх…” (1:12-14)
Колко от вас говорят без страх против търговците в Храма, та наистина да позная, че бихте взели съучастие в оковите на пророка Ми? Колко от вас наистина се одързостиха, за да преминат смело през разпалените пещи на вавилонските навуходоносори, та сред тях да се яви Четвъртият в огнените пламъци?
Но ето – в Милост към всички вас поставям нова тежест над твърде големия товар върху плещите на слугата Ми. И на всички, които се наричат с Името Ми, повелявам да Ме последват във видението пред Кръста Господен, където ще ви явя кои сред вас Отец Ми е посочил да бъдат окованите за Христос…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото отново се намерих с Него пред Голгота. И тогава, разпнат на Кръста Си, Исус ми заповяда, казвайки:
“Протегни ръцете си, та докосни прободените Ръце на Моето духовно Тяло, което е Църквата. Защото там се намират първите слуги, които са прободени и оковани за Мене…”
С вълнение докоснах прободените Ръце на Христовото Тяло, когато пред очите ми се явиха и окованите Божии слуги. Това бяха пастири с Вярата на Давид, които даваха живота си за Господните агънца. Странни и противни на вавилонските лидери, те никак не склоняваха да пуснат дяволската търговия сред стадата си и върху оковите им имаше надпис, че са незаконни и бунтовни на установения църковен ред. Но това никак не смущаваше Божиите мъже, защото те дръзновено се подвизаваха в оковите си, а от раните им извираха лъчи на Божия Благодат и Освещение. И тогава Господ ми проговори, като казваше:
“Аз съм Пастиреначалникът и Вечният Пастир на Стадото Си! А Моите слуги с Вярата на Давид са тези, които Ме пуснаха в сърцата си, за да слугувам на братята и сестрите Си. Презрени и оковани от продажните лицемери, и осъдени на презрение от религиозните синедриони, те нито за миг не паднаха духом, нито в чрезмерно отчаяние, но докрай се подвизаваха за Името на своя Господ. Затова Делото им ще пребъде, понеже бяха и остават Ръцете Господни! А ти, слуго Мой, сега докосни прободените Ми Нозе…”
С вълни от преляло благоговение и искрена любов към моя Господ аз докоснах Нозете на Тялото Му. И ето, че там видях оковани благовестители, които влачеха тежки вериги по пътеката Исус Христова. Но въпреки страшното гонение, лицата им светеха, а сърцата им преливаха от Мира и Любовта Господна. И ето, че Гласът на Исус отново дойде към сърцето ми, тъй щото Го чух да ми казва:
“Аз съм Пътят, Истината и Животът! А тези Мои благовестители, са слугите Господни, които въвеждат Божиите стада през Портите на Небесния Ерусалим, въпреки яростната съпротива на дяволските ветрища! Тия са Верните Ми свидетели, които са опрали дрехите си, за да свидетелстват на човешките души за Светлината на Сион. Дяволът никога не успя да ги купи, нито да помрачи светлостта на лицата им! Ходещи от град на град, и от село на село, и преминали всякакви разстояния и граници, те съвършено изпълниха пророческия стих, който гласи:
“Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Исаия 52:7)
Докато нозете на подкупните тичаха, за да паднат във всяка пропаст на нечестие, била тя сребролюбие, гордост, първенствуване и титулуване, нозете на тия Мои слуги се осветиха в мъчително, но постоянно въздигане до Портите на Святостта. Затова и Господ, техният Бог, непременно ще ги припознае в имената на Израилевите синове, и ще им даде да изпълнят годината на Сионовото състезание. Затова помнете, че пътеката на Святостта се възкачва с вериги на нозете и с яростен вятър против сърцата. А ти, слуго Мой, докосни сега и прободените Ми ребра от римското копие…”
Послушал Исус, аз докоснах прободените Му Ребра. И тогава от тях започна да изтича Вода и Кръв, като Слово и Дух. А всред самото Слово и Духа видях оковани проповедници на Правдата, чиито сърца блестяха от лъчите на Небесната Светлина. Въпреки страшното си злострадание, те бяха пълни със силата на Апостолските стихове, написани на гърдите им:
“Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим. Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“…” (Римляни 1:14-17)
Докато още прочитах стиховете, Гласът Господен отново дойде към сърцето ми, като ми казваше:
“Когато Павел говореше за благовестието, от което не се срамува, той изявяваше тайната на Последния Адам, от Чиито Ребра се ражда последната Ева, Църквата. Понеже първите човеци Адам и Ева голи се срамуваха между дърветата в Едем. Но за съвършения Ми проповедник прободените Ми Ребра се превърнаха в Сила Господна. Сила за обръщане и раждане на тия, които живеят в Рим, сиреч, под духовната власт на света. И какво повече да бих искал от Верни и посветени проповедници на Правдата, които учеха Господните агънца да живеят с вяра в Името Ми? Или как да не бих ги въвел в радостта на Господаря, след като дори оковани за благовестието не престанаха да раждат чедата на Сион?
Но ето, насърчавам ви чрез слугата Си:
Било, че сте голи откъм благата на света, не се срамувайте, понеже сте облечени в Святостта Господна! И тя ви е доволно достатъчна да извършите Делото Господно, дори с вериги и в тъмница! Защото веригите скоро ще паднат, и решетките на тъмницата ще се строшат, за да бъдете въведени в Славата Господна. А ти, слуго Мой, сега се въздигни пред Тялото на Твоя Господ, като застанеш пред Лицето Ми. И като простреш ръце – докосни трънения венец, обвил Главата Ми. Защото от преди създанието на света си бил посочен да се изпълниш с Ума Исус Христов, и да бъдеш зеница Господна…”
Като в сън протегнах ръцете си, за да докосна трънения венец на най-прекрасната глава и най-възхитителния Образ пред сърцето ми. И тогава видях себе си и още неколцина, които споделяхме злостраданието на нашия Господ и Цар. А Исус ми проговори, като казваше:
“Няма много Божии слуги, които да имат твоя дял от злострадание, както и твоя достъп до Престола на Благодатта. Но сега ти казвам, слуго Мой, че името ти е свързано със съдбата ти за Царството. Понеже си Стефан – корона на Божията Слава, която на земята всякога е трънен венец от най-страшно и болезнено гонение, а фамилията ти напълно доказва духовната ти принадлежност към Главата Христос.
Голяма е наградата ти, слуго Мой, защото яви Ума Исус Христов на последното поколение от изкупени. И където и да те водих с погледа на Сърцето Си, ти Ме последва, без да се уплашиш от оковите и тръните. И каквото и да ти говорих, яви изреченото от Гласа Ми, без да се уплашиш от тъмницата! Затова за сетен път ще те препоръчам на Вярната Си Църква, защото ако тя е Тялото Ми, то няма Господно Тяло, което да не би послушало пратеници от Главата, били те Зеници Исус Христови, или Ум Исус Христов!
Послушай Ме, Църкво Моя, и се покори на Истинското и Свято Благовестие от Кръста Господен!
Нека се явят всред тебе окованите за Христос, защото те са Верните и Истинни свидетели на Името Ми!
Никога да не би дала сърцето си на друг, освен на Мене! Никога да не би послушала никой, който не е окован за Мене, и няма Раните Ми, и не е прободен от гвоздеите, и не е прикован от оковите Ми!
Проповядвай и се подвизавай в Благовестието, за което Павел беше посланик в окови, защото всяко друго слово е празно бръщолевене, което идва от друг дух, друг Исус и друго благовестие, зад които се крие тъмната троица на змея, звяра и лъжепророка! Но ако сте Исус Христови, с цена купени, не ставайте роби на човеци, но бъдете слуги на Разпнатия!
Аз, Разпнатият и Възкръсналият, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s