КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искрено се надявам това пророческо слово да те намери дълбоко запечатан в Присъствията на Святия Дух, сиреч, като осветен, утвърден и полезен на Божието Дело човек. Казвам това, защото съм убеден, че след голямото пресяване от гонението и опресията Господ Исус Христос ще въздигне на Своя Свят Хълм само Собствените Си скъпоценни камъни, силни да възвеличат Името Му.
Още в началото на тази книга ще споделя опасенията си, че тя няма да бъде приета еднозначно, понеже не касае всички християни, а само посочените от Духа, които ще я разберат и заживеят. И нека никой не приема това за признак на духовна слабост или вътрешно съмнение, а по-скоро за зрялост, която диктува на сърцето ми да бъда благоразумен.
Бяха години в живота ми, когато белезите на духовния ми растеж повече ме свързваха с младенци и новоповярвали, тъй щото беше естествено да прилежавам над апостолския стих, който ни насърчава да пожелаваме чистото духовно мляко, за да пораснем чрез него към Спасение. В онези години книгите ми бяха пропити от Божията Милост, а виденията, свързани с посланията и притчите на Исус, бяха ситно надробени и изобилно напоени с мляко, тъй щото никой, който би се хранил с пророческото слово, да не се задави, но да възрастява духовно. А както младенецът не може да остане висок един лакът, но се развива и възмъжава, така и Словото от Бога щеше да се втвърдява и радикализира, за да послужи за мощно обновяване на ума и убеждение на сърцето.
Със сигурност някъде Бог продължава да се грижи за неутвърдени младенци и има Свои служители, чиято длъжност е да се занимават с пелени, биберони, проходилки и играчки.
Но това вече не е длъжност на служение “Мория”!
Със сигурност има стотици, хиляди и дори милиони човеци, които не са надскочили духовната възраст на младенци и още стоят в началните словеса на Спасението.
Но това не са последователите на служение “Мория”!
Със сигурност църковни събрания ще се пълнят с човеци, които за пръв път отварят Библията и разбират понятия като “Бог” и “дявол”, “Спасение” и “осъждение”.
Но това не са просветените от Божия Пророчески Дух!
Със сигурност по света има милиони хора, които правят знак за равенство между религия и вяра, между идолопоклонство и благочестие, между църква и храм, между мантия и расо…
Но това в никакъв случай не са духовно свързаните с Божия пророк, които Исус освети в Словото от Сион!
Пиша ти, братко мой, за всичко това, защото от мига, когато напиша някоя пророческа книга и я разпръсна даром по света, тя вече има собствена съдба, която аз съм безсилен да проследя и издиря. Това е само във възможностите на моя Господ и Спасител. Само Той знае как и къде се разпространяват виденията на Божия Пророчески Дух. Само Той знае в какви почви попадат семената Му и как думите Му променят човешките сърца. От мен се изисква да остана верен в попрището си и никак да не се огъна, уплаша или отстъпя от призванието, за което съм посочен. И ето, че сега към Божието домочадие идва книга, която носи заглавието “Оковани за Христос”. Не “Благословени за Христос” или “Освободени от Христос”, но “Оковани за Христос”… Сам разбираш, мили мой приятелю, че подобно заглавие не може да привлече всички християни, понеже не всички са готови за оковаване. Пък и самата мисъл да бъдеш окован е твърде чужда на естествения човешки стремеж към добруване и щастие. Но ето затова още с началните думи към сърцето ти аз казах, че тази книга не е адресирана към всички християни, а само към онези, които изрично са посочени от Исус, за да я разберат и заживеят. Защото оковаването носи в себе си смърт, свързана с гвоздеи и вериги. Понеже гвоздеите се коват, а веригите оковават в тъмницата. Затова думата “верига” има същото значение и като “окова”. И едва ли в човешкото битие има други, толкова страшни думи, които християнинът да би превърнал в смисъл и съдба. А именно тук – в смисъла и съдбата от оковаването за Христос – е причината да се роди тази книга. Защото тя не е самоцелно желание на Божия слуга да разтяга локуми, но по-скоро – да покаже на верните последователи на Исус къде е точното им място в Святия Дух. И ако ти, братко мой, си внимавал в словото от пророческите книги, които си получил от Хълма Мория през последните поне пет години, то никак не би се чудил защо Господният пророк ти говори за гвоздеи, вериги и тъмница. Защото във всички тези книги, по един или друг начин, аз съм ти споделял личното си злострадание за Бога, което толкова много се увеличи в последната година, тъй щото дните ми станаха едно непрестанно кървене и агония от разкъсваща болка. И аз те моля да не бъдеш плътски, та да си помислиш, че това касае някакви видими поражения върху тялото ми, понеже тогава отдавна телесното ми съществуване да е било приключило. Но в действителност ти споделям за страшната цена от демонична опресия и дяволски отмъщения, които трябваше да претърпя, докато явявам на братята и сестрите си Словото на Божия Пророчески Дух. А в тази цена остана нещо неразбираемо, за което Исус проговори на сърцето ми едва сега. Защото, прочитайки в “Деянията на Апостолите” как първите Му пратеници плащаха цена от яростно гонение, аз виждах тази цена твърде променена в последното време. Понеже при древните бичът оставаше кървави резки върху телата, докато душите тържествуваха възрадвани, че претърпяват поругаване за Христос. При тях пироните бяха реални – за да прободат тленните им ръце и нозе, докато душите просветляваха в сладката радост, че се прибират в Сион – Царството на блаженството и красотата. При тях дяволът и злобата му бяха някъде отвън – в погледите, крясъците и насилието на надъханите противници, но отвътре оставаше мирно и тихо – като в пресвят и благодатен Храм. Но днес гонението и съпротивата са абсолютно променени. Променени до такава степен, че злостраданието на първите християни ми се струва твърде желателно за размяна. И какво ли не бих дал за няколко часа физическа болка на дървен кръст, за да си отида отпосле у дома? Но Исус не обеща на слугата Си три часа разпятие, а тридесет години смърт, от които петнадесет вече отлетяха. И как да бъда готов за другата половина без прекрасния щит от Святост и Скрита Манна, с които Господ загърна сърцето на пророка Си? Или как да не ти споделя думите Му, с които Той отново ме посети, като ми казваше:
“Слуго Мой! Ти непременно ще издържиш, защото си посочен не от плът и кръв, а от Отца, Сина и Святия Дух. А заедно с теб ще издържат и всички останали, които те последваха духом до края в Кръга на Солта. Защото вие сте, които Отец Ми е избрал да бъдете окованите за Христос. А ти знаеш ли защо Отец Ми ви иска оковани? Знае ли Църквата Ми защо гонението се промени, и от гонение по плът срещу първите стана гонение по дух срещу последните? Виж видението, което ти давам, слуго Мой! Защото така непременно ще разбереш всичко…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се разкри и самото видение. И ето, че аз виждах моя Господ, разпнат на Голготския Кръст. И Той, като ме погледна от Кръста, казваше ми:
“Този път виждаш не просто Мен, като разпнат, но разпнатото Ми духовно Тяло, което е Църквата! Затова влез в Тялото Ми, слуго Мой, и съедини се духом с твоя Господ, за да разбереш посланието…”
С вълнение пристъпих към Кръста на Исус, който теглеше неудържимо духа ми. И когато докоснах кървящите Му нозе, Святият Дух мигновено ме съедини с Тялото Исус Христово, тъй щото вече бях част от Него. А тогава усетих остра физическа болка в ръцете и нозете си, толкова реална, сякаш в тях наистина бяха забити гвоздеи. И Господ отново започна да говори на духа ми, като казваше:
“Ето такова беше гонението върху Ранната Ми Църква. Един побъркан и яростен дявол, който пробождаше Тялото отвън, поради собственото си безсилие да го прободе отвътре. Но Аз сега ще направя да минат години и столетия като няколко минути. А ти наблюдавай и ясно усещай гвоздеите в ръцете и нозете Ми, на чиято болка те направих съучастник, за да видиш какво ще се случи…”
Послушал Исус, аз започнах да наблюдавам и усещам. И ето, че гвоздеите видимо започнаха да се впиват навътре – от Тялото към Духа на моя Господ. И колкото повече столетия минаваха, толкова по-остра ставаше болката. Тя вече не беше болка отвън, но болка отвътре. Болка не за тялото, но за духа. Болка не от остриетата на света, но от остриетата на религията. Болка не затова, че някой би наранил или убил човешка плът, но затова, че мнозина пронизват зачатието на божественото естество и пробождат Младенеца Емануил. Така вековете преминаха и дойде днешното време, в което страданието на Кръста беше умножено и преумножено. То беше толкова ужасно, щото скръбен плач се надигна в устните ми, и аз извиках към Исус:
“Ах, Господи мой! Спри поне за минута тази страшна агония, защото не мога да я понеса. Понеже бих понесъл всяко телесно поругаване и смърт, но не и болката да гледам как лукави духове от царството на Злото са станали същинските последни гвоздеи върху Твоето Тяло. А как да понеса тази Твоя последна Смърт, Господи?”
В отговор Исус ми проговори, като казваше:
“Както я носиш в годините на всичкото си слугуване, Стефане! Така ще продължиш да я носиш и до самия край. Не само ти, но и всички Мои, които съм видял като оковани за Мене. Защото, ето – гвоздеите ви днес са духовете на умноженото беззаконие, и оковите ви днес са яростните религиозни отрицания, и тъмницата ви днес е изолацията, в която сте поставени, понеже сте Верните и Истинни свидетели на Името Ми! Разбираш ли сега, че най-страшно е последното гонение преди свършека на стария свят, и най-силните и могъщи в Духа камъни Отец Ми въздига именно днес?”
“Но какъв е смисълът от това велико злострадание, Господи?” – възридах отново аз. А тогава Господ ми проговори, като казваше:
“Именно заради този смисъл ти се дава от Небето да напишеш тази книга, слуго Мой! Защото смисълът от оковаването за Христос е да бъдат осъдени дяволът и целият род на нечестивите! С оковаването си за Мене вие плащате цената да бъдете между най-великите съучастници в Святото обвинение на Вечния Съдия. Защото не е възможно веригата на дявола да бъде приготвена, ако преди това не е била верига на гонение и угнетение върху Божиите Светии. Защото не е възможно огненият жупел да навали над нечестивите, ако преди това всяко пламнало острие не е било гвоздей, забит в духовното Ми Тяло. Защото не е възможно дяволът и целият му род да бъдат осъдени в самия край на Страшния Съд, ако преди това не е имало Божии Светии, чийто живот и пример са се превърнали в същинска присъда над тях. И най-вече – защото сте запечатани в Святия Дух, Който слезе от Небето, за да обвини света – за грях, за правда и за съдба.
За грях – защото не вярват в Мене, но са повярвали в гвоздеите, които Ме пробождат!
За правда – защото Моите праведни ще платят всичката Небесна цена, за да живеят живот на Святост и Вяра!
И за съдба – защото князът на този свят е осъден, и великата му блудница ще побърза да осъди и угнети всички, които не искат да споделят духа и сетнината на осъдения!
Но ето затова ти ще Ме последваш във виденията, които ще ти дам. Защото от тях верните Ми непременно ще разберат защо най-великата Небесна привилегия на последното време е именно тази:
Да бъдете оковани за Христос! И най-вече – да се утвърдите в Апостолското проумяване, за което Павел е записал:
“И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат…” (1 Коринтяни 2:1-2)
Искаш ли да осъдиш дявола, Църкво Моя? Искаш ли свидетелствата ти да бъдат светкавичния връх на съдийския Ми жезъл? Искаш ли наистина да бъдеш поколението, което ще възвести Триумфът на Сион?
Тогава Ме последвай във виденията, които ще дам на пророка Си, защото с тях Святият Дух ще утвърди окованите за Христос!
Аз, Вечният Съдия, все още говоря и не млъквам!”