5. СТРЕМИТЕЛНОТО ТРЪШВАНЕ НА ВАВИЛОН

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная, че краят на тази религиозна и покварена система, наречена Вавилон, вече е дошъл. Защото все повече хора ще проглеждат и ще се отърсват от мерзостта, страха и религиозния контрол. За да излязат от блудницата и да извикат на висок глас, че делата й са твърде нечестиви.
Още преди две хиляди години нашият Господ беше видял съблазнителната мерзост, която докарва до пълно запустение. Още преди две хиляди години Той прегърна едно детенце. И като го постави всред учениците Си, предупреди ги с думите:
“Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!” (Матея 18:3-7)
Сам виждаш, че Исус даде на всички ни единствено възможното състояние, при което Небесното Царство остава отворено за сърцата ни. И това е смирението и обръщането ни като дечица. Но едновременно с това Господ предупреди, че ако някой съблазни едно от най-малките Му дечица, то на такъв би било по-добре да му се окачи един воденичен камък и с него да потъне в морските дълбочини. Всъщност, Исус наистина знаеше, че ще дойде това време на съблазни. Време, когато Вавилон ще измами всички, които не искат да бъдат малки, нито смирени.
Някога, когато четях това предупреждение на Спасителя, аз никак не го разбирах. Струваше ми се пресилено, че един съблазнител заслужава подобна съдба. Нещо повече – гледайки на многото Вавилонски съблазнители в църквите – аз никак не виждах да им бъде окачан воденичен камък на шията, а след това да бъдат бутнати, за да потънат в морските дълбочини. Това ми носеше много скръб и депресия. И аз, паднал на колене пред моя Господ, неведнъж Го питах:
“Какво става, Исусе? Защо не въздаваш на съблазнителите? Защо всички те не потънат в морските дълбочини, та да бъдат опазени чедата Ти?”
Можел ли съм да зная, че докато викам към Господа, очите ми са били слепи? Можел ли съм да предполагам, че в тези думи на Спасителя има огромна духовна дълбочина? Отговорът дойде по-късно. Той дойде тогава, когато Исус ме вдигна в Светилището, за да ми говори лично и да освети много от думите Си в сърцето ми. И днес, когато Той ме е въздигнал в Пролома, за да гледам на сетнината на блудницата Вавилон, аз вече зная тайната на евангелските стихове и ще ти я споделя тук. А сега нека ти предам думите на Исус, с които Той реши да ми покаже стремителното тръшване на Вавилон. Ето какво ми каза Той:
“Аз отново ще въздигна сърцето ти в Пролома. Защото искам да покажа на всичките Си братя и сестри що значеха думите, които говорех на учениците Си, когато поставих пред тях малкото детенце. Понеже думите Ми стоят и до днес. И ако някога те бяха само предупреждение:
“Неизбежно е да дойдат съблазните…”
То днес те ще се превърнат в страшно осъждение:
“Но горко на оня, чрез когото съблазънта дохожда…”
Тъй че за Моите Верни люде, които искат да приемат Моето предупреждение и да избегнат осъждението, да не остане друго, освен да се смирят като дечица. Кажи Ми тогава:
Как твоят Господ ти показа Смирението, което трябва да имаш?”
“О, Исусе! Ти ми го показа като потъване. Понеже преди няколко години в книгата за “Облакът над Сионовата дъщеря” Ти ме загърна с Твоето наметало, а след това в много други видения и откровения ми даваше да видя, че оня, който е смирен, непременно потъва…”
“Точно така е, момчето Ми. Смирението наистина е потъване. Но ти сега помисли върху думите Ми, които изрекох на учениците Си, когато прегърнах онова детенце. Не те ли учудва онова, което им казах? Не те ли учудва, че за Вавилонския съблазнител има една съдба и тя е да му се окачи камък на шията и така той да потъне в морските дълбочини. Как може онези, които са Ми угодни, да потъват, а едновременно с това и тия, които са Ми противни, един ден също да потънат? Понеже такава е съдбата, която съм обещал за всички съблазнители…”
Думите на Исус бяха заредени с такава дълбочина, щото ме накараха да млъкна и да не мога да Му отговоря. Но Той, като настояваше да Му отговоря, отново ме попита:
“Помисли върху това къде са днес съблазнителите! На дъното или във височините?”
“О, Исусе! Та духът на Антихрист е направил всичките съблазнители да бъдат високопоставени. Днес те са по върховете на религиозната йерархия. С много пари, с много власт, с много връзки…”
“А къде са днес смирените Ми? Къде са тия, с чието страдание и молитви Отец Ми изкупва Сионовите пленници?”
“Господи мой! Всичките Ти смирени са на дъното. Защото там, на дъното, се плаща цената за духовното издигане. Та нали Сам Ти ми показа, че когато пророк Елисей хвърли дръвцето в река Йордан, то дръвцето потъна, а желязото изплува? Ето защо всичките Ти смирени плащат тежка цена, за да бъдеш Ти издигнат в сърцата на човеците, които не са Те познавали…”
“Значи, както сам се убеждаваш, реалностите са обърнати. Тези, които трябва да са върха, сега са на дъното. А онези, които трябва да потънат на дъното, сега са на върха. Така ли е?”
Можех ли да кажа на Исус, че не е така, след като думите Му бяха толкова светли и правдиви. Разбира се, че не! Ето защо Му отговорих:
“Така е, Господи! И аз не зная докога ще продължава това изпитание за Твоите верни слуги…”
Тук Исус ми отговори:
“Изпитанието ще продължи до оня момент, в който се сбъдне писаното за Вавилон:
“И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…” (Откровение 18:21)
Забелязваш ли, че писаното е в бъдеще време? Понеже се казва – “ще бъде тръшнат”, а не че вече е бил тръшнат. Помисли тогава, че след като Господ все още не е тръшнал Вавилон, то той все още продължава да бъде съблазън. А каква е самата съблазън?”
“О, Исусе! Съблазънта е такава, щото, гледайки на високопоставените, мнозина ще поискат да бъдат богати като тях, властни като тях, силни като тях. Понеже тези, които са поставени на високо, се забелязват повече от онези, които са потънали на дълбоко…”
Господ се усмихна на последните ми думи. А след това посочи с ръка към Пролома, като ми казваше:
“Сега разбираш ли, че на всички Мои е нужна Светлина? Не каква да е светлина, но Светлината от Светкавичния Меч, който Отец Ми Всемогъщият дава в ръцете на Своите ходатаи и пророци. Защото всички трябва да видите, че ако и да са изречени преди две хиляди години, думите Ми против съблазнителите стоят и няма да преминат. И на онези, които съблазняват, непременно ще им се окачи камък, за да потънат в морските дълбочини. Тъй че гордите ще потънат, а смирените ще се издигнат, ако и до днес смирените да са потънали, а гордите да са издигнати. Затова нека те въздигна в Пролома. За да видиш всичко с очите си и да го запишеш в тази най-свята и радикална книга, с която Аз призовавам цялата Си Църква…”
След последните Си думи Господ ме хвана със силните Си ръце, като ме въздигна нагоре. И ето, че аз се намерих с Него в Светлината на Пролома. А тогава Той ми заповяда, казвайки:
“Простри Светкавичния Меч надолу, към земята. За да видиш знамението, което Отец Ми ще разкрие пред очите ти…”
Послушал Исус, аз прострях Меча надолу. И ето, че от Меча излязоха лъчи, подобни на пътека, която стигаше до морските вълни. А тогава моят Господ се преобрази пред очите ми, като се превърна на Камък. И Самият Камък вече ми казваше:
“Аз ще сляза по тази пътека. За да отида долу. И не просто долу, но далече по-долу. А след това ще призова всички Мои слуги с връзки на Вечна Любов. За да Ме последват. Тъй че където съм Аз, да бъдат и Моите…”
След тези последни думи Камъкът се търкули по пътеката, като набра голяма скорост. А накрая просто се бухна във вълните на морето и изчезна от погледа ми. Не зная дали минута или час останах без присъствието на Исус в Пролома. Но накрая, като не издържах, паднах на коленете си и призовах Отца, като Му казвах:
“Отче мой! Дай ми да последвам Исус, Когото любя с цялото си сърце! Покажи ми пътя към мястото, където Той отиде. Защото искам гдето е Той, да бъда и аз…”
В отговор на думите ми Сам Отец проговори от височините над Пролома, като ми казваше:
“Слез по светлата пътека, която направиха лъчите на Меча Ми. За да видиш връзките, с които Исус те е възлюбил…”
С огромно вълнение започнах да слизам по пътеката. И ето, че когато нозете ми се намираха над самите морски вълни, аз видях над тях да се показват светли въжета, блестящи като Слънцето. Те ме канеха да ги хвана, тъй че не устоях и хванах едно в ръката си. А тогава самото въже се уви около сърцето ми и аз чух Гласа Господен от самите дълбини:
“Слез долу при Мене! В бездната на смирението. Защото сега е времето да потъваш…”
Хванал въжето, аз започнах да се спускам при моя Господ. И колкото повече се спусках, толкова по-тежко ставаше налягането и натискът над мен. Така почувствах, че за втори път преживявам видение, което Господ вече ми беше давал. Защото в последните метри преди да Го достигна, Камъкът от Сион ме издърпа при Себе Си. А след това ми каза:
“Когато стоиш тук долу, при Мене, тогава смиряваш душата си до смърт. Даже до смърт на кръст. Защото Аз ти давам Собственото Си Сърце. За да бъдеш слуга и да понасяш цялата тежест на Моето Спасение. И ето, момчето Ми. Сега ти си долу, до Камъка от Сион. Но знай от Мене, че както има Камък от Сион, така има и камък на Вавилон. Както има Канара на Вечното Спасение, така има и скала на вечното осъждение. А ти знаеш ли коя е тази скала, която Словото Ми нарече “Тир”?”
“О, Исусе! Това е духът на Мамон. Духът на сребролюбието и светското богатство…”
“Помисли тогава къде е сега духът на Мамон? Къде е тази скала, сиреч, този камък, създаден да съблазнява?”
“О, Исусе! Ако Ти днес Си Камъкът, който е в дълбочините, то Мамон е камъкът във височините…”
Господ се разсмя на думите ми, а след това отново ми каза:
“Точно така е. Мамон наистина е камъкът на Вавилон. Камък, който в този момент се намира във височините. И ако Камъкът на Сион има въжета и връзки на Вечна Любов, с които да призове Своите при Себе Си, то няма ли и камъкът на Вавилон да има връзки, с които да съблазнява своите…”
“О, Господи мой! Разбира се, че Мамон ще има такива връзки и въжета…”
“Нека тогава отново да те възвърна в Пролома. За да видиш продължението на видението, което ти разкривам…”
След тези Свои думи Господ се преобрази от самия Камък. И като ме хвана, въздигна ме с огромна сила нагоре, тъй че самите морски води се отдръпнаха встрани докато летяхме с Него. Така очите ми отново видяха Пролома под Небесния Ерусалим. А когато ние се спряхме, Исус отново ми заповяда, казвайки:
“Простри Светкавичния Меч към облака на Вавилон. За да видиш знамението, което ще се открие пред очите ти…”
Послушал Исус, аз прострях Меча към облака. А тогава в най-мрачната му част се отвори осветено пространство. И ето, че очите ми видяха златния дух на Мамон във времето на най-голямата му сила. Той стоеше в облака, като държеше в ръцете си дебело златно въже, което по-надолу се разплиташе на хиляди и милиони въжета. А докато златният дух опъваше края на въжето към себе си, изневиделица пред него застана Сатана. И като посочи надолу към земята, вече му казваше:
“Съблазън искам! Съблазън, съблазън, съблазън! Бъди ми онази древна скала от Тир! Онзи древен и велик Тирски цар, на чийто натиск човеците не могат да устоят…”
След думите на дявола, пространството пред Мамон се вкамени, тъй че очите ми наблюдаваха твърде голям камък. Но ако за мен той беше твърде голям, то за дявола не беше. И Сатана, недоволен от резултата, изкрещя:
“Стани още по-тежък, още по-тежък! Да не е името ми Сатана, ако целият облак на Вавилон не обърна на камък! Цялото Вавилонско царство ще обърна на скала и ще го предам в ръката ти. Защото никой друг дух не може да съблазнява така, както съблазняваш ти. Затова твоите търговци ще направя големците на земята…”
След последните думи на Сатана целият Вавилонски облак стана каменен. И дяволът, покорявайки всичките си началства и власти на духа на Мамон, отново изкрещя, казвайки:
“Дърпай ги, Мамоне! Дърпай въжетата, понеже жетвата ни е твърде голяма. Понеже всички заедно се съблазниха, и идват при тебе, за да ги издигнеш нависоко. Дърпай, Мамоне! Защото докато има човешки егоизъм, човешко предателство и човешко сребролюбие, тоя Вавилон ще бъде като воденичен камък, който смила житото на Йеова…”
С ужас погледнах надолу от вкаменилия се облак, когато очите ми видяха милиони човеци, чиито шии бяха вързани от въжетата на Мамон. Вкопчили се в златните му въжета, те се надигаха нагоре, като викаха с всичкото си възхищение:
“Алелуя, Господи! Ние сме твоят просперитет! Ние сме твоята златна църква във висините!”
Думите им караха Сатана да лети край тях и да размахва крилата си с огромно удоволствие. А аз, като не издържах на гледката, обърнах се към моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Толкова ли много са заблудените човеци? Толкова ли много са съблазнените? Толкова ли много са човеците, които искат златен дял на земята, а не Вечен Живот в Небесния Ерусалим…”
В отговор Господ ми отговори, като казваше:
“Преди две хиляди години Аз изговорих думи, които дълго време не се сбъдваха. Защото обещах на всички съблазнители съдба, която гласи:
“А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини…” (Матея 18:6)
И ето, казвам на всичките Си братя и сестри, че демоничното учение на финансовия просперитет беше най-голямата съблазън на дявола. Съблазън, която погуби милиони сърца и души. Защото с тая съблазън в сърцата си безумните завързаха шиите си със златните въжета на Мамон. Без да разберат, нито да проумеят, че това тяхно безумие ги подготви за действителното изпълнение на Моето проклятие.
Но виж сега, Църкво Моя, сетнината им. Защото това е сетнината на цялото сатанинско царство и на всичките църковни богаташи и търговци, които дяволът позлати и превърна в съблазнители…”
В следващия миг, обърнал се към Небето, Господ извика с гръмотевичен Глас, като казваше:
“Нека се яви ангелът на Божието възмездие. И като хване тоя съблазняващ камък, нека стремително го тръшне долу. За да потъне в морските дълбочини заедно с тия, които го възлюбиха и вързаха шиите си с въжетата му…”
След думите на Исус мястото на Пролома просветля твърде силно. И ето, че на Небето се появи силен Божий ангел. И той, като се поклони на Исус в Пролома, каза Му:
“Верни и истинни са думите Ти, Царю на Царете и Господи на господарите! Защото е време Твоите на дъното, да се възкачат нависоко като царе и господари, а тия царе и господари във високото, да паднат на дъното…”
След тези свои думи Божият ангел се приближи до вкаменения облак. И като простря ръцете си към него, стана така, че от самите му пръсти излязоха Божии светкавици. И тия светкавици, като обвиха Вавилонския камък в блестяща мрежа, тръшнаха го със сила, която поразяваше всичките ми представи. Защото за по-малко от секунда нечестивата каменна скала бухна в морето, вдигайки километрични стълпове от вода, и вълни като планински хълмове. А тогава ангелът за втори път каза:
“Така стремително Всемогъщият тръшва Вавилонския камък. И няма вече да се намери…”
А в същото това време всички ония Вавилонски богаташи и търговци полетяха след камъка, когото бяха направили като основа на църквите си и като бог на живота си. И от онова море, където падаше камъкът на съблазънта, се издигна Камъкът на Святостта. А заедно с Него се въздигнаха и онези, които Той беше възлюбил с връзки на Вечна Любов и те също Го бяха възлюбили. И докато възхитата ми изпълваше сърцето ми, а вълнението ми оставяше без дъх устните ми, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Иди и кажи на Моята Църква да си спомни, че смирението предшества славата, както гордостта предшества падението. Днес мнозина предпочетоха да бъдат горди. Горди с парите си, горди с постовете си, горди с църковните си титли и кариери. И тази тяхна гордост като верига окръжи вратовете им. А така никой от Вавилонските съблазнители не разбра, че сам си слага въжето на шията и сам си подписва проклятието и осъждението. Понеже Вавилон е все още горе. И войнството на високопоставените се радва така, сякаш, че ще живее вечно.
Но Денят на Божия гняв иде! Мъглив, облачен и яростен против всичката мерзост и всичкото запустение, което неприятелят Ми стори на земята. Тъй че, както е сигурно, че Камъкът на Сион се издигна от дъното, за да бъде поставен на високо, така също е сигурно, че камъкът Вавилон ще падне от високото, за да намери дъното, което му подобава.
Затова Господ се обръща към всичките Си чеда! Днес, миг преди свършека, миг преди стремителното тръшване на Вавилон. И на всички Мои казвам:
Излезте от нея, люде Мои! Излезте от богато украсената блудница и отхвърлете от сърцата си съблазните на безмерния й разкош. Защото всяко сърце, съблазнено и познало тоя разкош, вече е било вързано с въжета, от които не може да се отвърже, без Аз да съм Силата му.
Излезте от нея, люде Мои! Излезте от местата, където някой ви проповядва богатството на този свят. Защото такъв, като е хванал златното въже на Мамон, иска да обеси с него всички, до които се докопа с измамата си. Излезте от местата, където личи разделение между бедни и богати. Защото в Моята Истинска Църква богатите раздават всичко на бедните. Тъй че който има, да е без излишък, а който няма – да не му е оскъдно. Докато не намерите тая Моя Църква, и Този Свят Дух на братолюбие и щедрост, вие все още се лутате като овце без пастир, и като птици без криле.
Но когато в действителност излезете от блудницата, то Сам Аз ще ви намеря и Сам Аз ще ви паса! Защото Името Ми е Верен и Истинен! И Верни и Истинни думи дадох сега на слугата Си!”