4. СЪДЪТ, С КОЙТО НИЕ БЯХМЕ ОСЪДЕНИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз зная, че във всяко вярно и чисто сърце Господ може да намери мехлем за кървящата рана на Сърцето Си. Защото да покрием с мехлем раната на Исус ще рече да се възпротивим с цялото си сърце на мерзостта, която докара до запустение всички църкви на Вавилон.
Господ ревнува за нас! Господ копнее за онова поколение на здравина и тотална конфронтация с Вавилон. Без значение кой какво ще мисли за нас! Без значение как ще ни нарекат угодниците на дявола! Без значение с какви думи и ужасни епитети ще ни опозорят Вавилонските проповедници. Защото тяхното време е днес и сега, за да изчезнат завинаги утре и отпосле. Тяхното време е днес, братко мой! А след като е днес, то се приготви да пострадаш, ако искаш да съхраниш сърцето си невинно и непорочно пред Господ Исус Христос. Но какво ще рече да пострадаш? Какво ще рече да станеш прицел на яростта на блудницата?
Спомни си думите на Исус:
“Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят. Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил…”(Йоан 15:18-21)
Помисли върху тези Святи думи на Исус, братко мой! Вникни с цялото си сърце в тях. Защото кой от търговците на Вавилон познава Сърцето на Бог Отец, за да разбере, че Небесният ни Баща люби всичките Си чеда с Пламенна и Огнена Любов? Любов, която не търпи човешката пресметливост, сребролюбие и егоизъм. И ако Исус гониха, то няма ли и нас да гонят? Ако Него мразеха, то няма ли и нас да мразят? Ето тук искам да разбереш, че във всяка омраза и гонение има кулминация. За нашия Господ тя се изпълни чрез думите на пророка, който казва:
“Той беше угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си; както агне водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат; а кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?” (Исайя 53:7-8)
И ако угнетителният съд дойде в Живота на Исус, то няма ли да дойде и в нашия живот, след като сме приели да вървим по Пътя Му и да изявяваме Примера Му? Истината е, че именно угнетителните съдилища на Вавилон се явяват най-огненото изпитание за вярата в Бога. И вяра, преминала през огъня на това изпитание, се превръща във Вярност.
Нека да поговоря още малко върху това. За зъл, жесток и лукав владетел като дявола, човешкото покорство е задължителен факт от неговото демонично управление. Така му се покоряваха безропотните евреи по времето на Анна и Кайафа. Така и днес му се покоряват бездушните овце, напълнили църквите на Вавилон. Те няма да гъкнат, когато видят как пасторът им се обогатява с поклони към Мамон. Те няма да гъкнат, когато видят онеправданата вдовица и лишеното от блага сираче, чиито нужди са били презрени за сметка на пастирските дечица, които смучат църковните блага, докато се дипломират в някой американски развъдник на змии и скорпии. Те няма да гъкнат дори и ако видят как собствения им лидер пробожда Сърцето на Исус с копието на Римския дух. Да, но някой все пак трябва да гъкне. И не просто да гъкне, но да изкрещи с всичка сила. И не просто да изкрещи, но да стане и заплюе в лицето оня проклет наемник, който отвежда Господното стадо в запустение. А когато това се случи, то тогава угнетителният съд вече е пристигнал. И съдиите му – страхливи човечета с малки души и големи претенции – ще извадят на бюрата си жалките си човешки уставчета и доктрини. За да изгонят от Вавилон оня, който смущава нечистите им съвести. Искам да знаеш, братко мой, че няма по-щастлива и прекрасна развръзка в човешката съдба от тая:
Блудницата Вавилон да те отлъчи от гнусното си тяло чрез угнетителния съд на своите пастири, дякони, презвитери и прочие. За тази прекрасна развръзка на човешката съдба “Откровението” казва:
“И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч, и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град? И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя! Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (18:17-20)
Виждаш ли как Словото говори за Вавилонски съд, с който блудницата е осъждала всичките Божии светии, апостоли и пророци, които са заявявали против нейното блудство и беззаконие? И в този случай, след като вече си бил осъден, Бог не ти казва да плачеш и да се окайваш, но да се веселиш.
Аз никога няма да забравя как Исус ми подари моя верен съработник и приятел. Защото той заяви против мерзостите на Вавилон и моментално бе осъден на угнетителен съд. И в тоя съд земен пастир с още по-земно коремче анатемоса моя брат. Обяви го за антихрист и дори публично го оплака за “отпадането” му от Бога. О, нечестиви пастире! Кога ти проля кръвта си за моя брат, за да я отнемаш от сърцето му? Кога Господ ти даде тога и жезъл на съдия, за да раздаваш правосъдие? Кога седна отдясно на Бога и Отца, та да простираш ръката си и да отсъждаш кой е спасен и кой – отпаднал?
Аз не преставам да благодаря на Бога за вярността, с която укрепи служението ми и сърцето ми. Но точно сега искам всичките ми братя и сестри да знаят, че:
От Вавилон можете да излезете само с угнетителен съд! Блудницата няма да ви пусне доброволно, нито ще се зарадва на решението ви да живеете живот без компромиси и мръсотия. Ето защо на всички ни е нужна Светлината на Исус, Неговото Лично окуражаване и насърчение.
А Той отново беше до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Дошъл е оня съдбоносен миг за всичките Ми чеда, когато трябва да преминете през огъня на човешката и демонична ярост. През този огън преминаха пророците Ми. През този огън преминаха Апостолите Ми. През този огън са преминавали всички искрени и чисти Божии чеда. От Седрах, Мисах и Авденаго до Петър, Павел и Йоан. А най-страшната изява на дяволския огън всякога е бил угнетителният съд. Съд, в който Доброто се нарича Зло, а Злото – Добро. Съд, в който Светлината се обявява за тъмнина, а тъмнината – за Светлина. Сам можеш да предполагаш какво би коствало на всеки от Моите да премине през огъня на подобно угнетение. Но ако Аз преминах, то и всеки от Моите ще премине. Затова нека отново да те въздигна в Пролома. За да видиш как се реализира угнетителният съд на блудницата в това последно време…”
След тези последни думи Господ ме хвана със силните Си ръце, като ме въздигна в Пролома. И ето, че от Светлината на Пролома аз вече гледах към земята. А тогава очите ми забелязаха Господния Хълм, а под него – място с твърде силен огън. Самият огън беше така разпален, щото да сплашва всеки, който би тръгнал към Хълма. Нещо повече – от огъня надолу пространството беше във властта на абсолютната тъмнина и мрак. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Какво ми даваш да видя?”
А Исус ми отговори:
“Аз ти давам да видиш как блудницата спира Божиите чеда, за да не се възкачат на Хълма. И тоя огън, който нейните служители са разпалили, служи за сплашване на всеки, който би дръзнал да излезе и да се отдели от нея…”
“А да разбирам ли, Исусе, че преминаването през този огън е без алтернатива?”
“Точно така Ме разбирай! И Аз сега нека да те приближа до самия огън. Защото има да видиш три проявления на угнетителния съд на блудницата, с които тя е твърде успешна…”
След последните Си думи Господ наистина приближи сърцето ми до самия огън под Хълма. А тогава видях, че огънят буквално приличаше на онази пещ, която Навуходоносор разпали при полето Дура. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Забележи сега как две от чедата Ми ще се опитат да преминат през пещта. Те вече са били погнусени в сърцата си от блудницата. И затова ще пристъпят в самата пещ…”
Погледнах към огнената пещ, когато очите ми съзряха двамата човеци. Те наистина влязоха в пещта. Но тогава пред сърцата им се появи огнен меч. И тоя меч, като се развъртя, прободе с острието си сърцата и на двамата. И ето, че първият се обърна към втория, като му казваше:
“Какво вършим с тебе, братко? Трябваше ли да постъпваме така?”
А вторият му отговори:
“Вършим това, което е достойно. Напускаме властта на блудницата, от която толкова много се погнусихме…”
Думите му не удовлетвориха първия и затова той каза:
“Аз вече съжалявам, че сторих това. Понеже ние трябва да се покоряваме на духовните авторитети. А кой друг да е авторитет, ако не е нашия пастир?”
Думите на първия накараха втория да му отговори:
“Аз не мисля, че съм спрял да се покорявам на духовните авторитети. Защото има един Авторитет, Който любя, на Когото се прекланям и Когото следвам. И това е моят Небесен Пастир. А Сам Той проговори в сърцето ми относно тая блудница и ми заповяда, казвайки:
“Излез от нея, чедо Мое!”…”
Но и тези думи не се харесаха на първия. Нещо повече. Ударено от меча, сърцето му беше пламнало със самия огън на пещта. Затова той каза на втория:
“Господ ми е казал да се покорявам на властите, които са над мен. Ето защо да продължа с тебе си е чисто безумие. Съветвам те да се върнеш…”
Но вторият, като гледаше през самите пламъци към Господния Хълм, повдигна главата си, като казваше на първия:
“Не мога да те послушам, братко! Затова ще продължа напред. И в мига, когато изляза от тая пещ, зная, че Господ ще утеши сърцето ми относно злото, което ми сториха тия лъжливи авторитети…”
Така двамата човеци наистина се разделиха. Първият се върна назад, в мрака и тъмнината, а вторият, като преодоля няколкократните атаки на огнения меч, излезе от пещта и се отправи към Хълма Господен. И ето, че Исус докосна с ръка главата ми, като ми казваше:
“Иди и предай на всичките Ми братя и сестри, че първото от трите огнени проявления на угнетителния съд, е съдът на авторитетите. Това е осъждение от огнен меч, което иска да съкруши и прободе сърцето, което е решило да излезе от блудницата. С тоя меч блудницата налага върху сърцата страх от авторитетите на нейните продажни пастири и църковни лидери. Всеки, който се огъне от тоя меч, презира Мене, Отца Ми и Святия Дух, и сам осъжда сърцето си с апостолските стихове:
“С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци…” (I Коринтяни 7:23)
Но Аз ще напомня на всичките Божии чеда и строго ще им заповядам, казвайки:
Ако някой няма в сърцето си Святия Дух и Божията безусловна Любов, за да дава живота си за Божието стадо, то самото оставане под властта на подобен авторитет е бунт против Бога и доброволно съгласие с блудницата. Самото оставане под властта на подобен човек е триумф на страха от високопоставените. А с такъв страх човек не може да премине през угнетителен съд, нито да се нарече победител над Вавилон. Но ти виж сега и второто от огнените проявления на угнетителния съд…”
Отново гледах към огнената пещ, когато забелязах как отново двама човеци понечиха да преминат през пламъците. Но едва тръгнали, те бяха атакувани с огнени въжета. Тъй че всяко от въжетата се стегна като примка около вратовете на човеците. И ето, че и този път първият реагира, като казваше:
“Братко, ние нарушихме църковния устав. И сега се усещам твърде недоктринален. Нещо ме дърпа, за да се върна в църквата, от която излязох!”
А вторият, като хвана огнената примка с ръцете си и вече я разкъсваше, каза на първия:
“Може да съм нарушил църковния устав, но Законът на моя Господ и Бог стои непоклатим в сърцето ми. Защо ми е да следвам човешки доктрини, след като вярата, с която напуснах блудницата, никак не ме осъжда? Не казва ли Апостолът на всички ни:
“Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога: и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него…” (I Йоаново 3:21-22)
А първият, който все повече се задушаваше от огнената примка на врата си и не правеше нищо, за да се освободи от нея, извика с жален глас към втория:
“Остави сърцето си, братко! Помисли колко доктрини нарушихме. Не трябваше ли да сме покорни, послушни, кротки? Какъв пример даваме ние сега, а?”
Чул думите му, вторият хвърли разкъсаното въже в самите пламъци. И с глас на голяма ревност и смелост му отговори, казвайки:
“Плюя на всички църковни доктрини, както и църковните ни лидери плюха на Господа и се поругаха с Примера Му! Късам всички клаузи на църковните устави и човешки наредби, защото реших да слушам Закона на Животворящия Дух в сърцето си, който ме освобождава от блудницата…”
И този път човеците се разделиха. Защото първият беше издърпан от въжето с огнената примка, а вторият излезе от пещта и стъпи на Пътя към Хълма. А тогава Господ отново ми проговори, като казваше:
“Някога Аз вървях по планините и хълмовете на Галилея. И едни Ме следваха, за да получат думи на Вечен Живот, а други си стояха в мрака на синагогите. Същото е и днес. Защото същите книжници със същия противен дух в сърцата си станаха бариера за онези, които искат да Ме следват. Създали човешките си устави и доктрини, те наистина станаха много по-проклети от бащите си. Защото възцариха Ахаав и Езавел на амвоните си. За да владеят с измама, и да манипулират с лукавство. Но ако някой иска да Ме последва, то такъв нека да знае, че Господ не обитава в човешки устави и религиозни доктрини. Господ стои на Хълма Си. И онези, които чуят Гласа Му, ще разкъсат огнените примки на доктринерството. Защото именно то е второто проявление на угнетителния съд. Но ти сега виж и третото проявление на съда. Защото то е най-болезненото…”
Отново гледах към огнената пещ, когато забелязах как в нея се появиха двама човеци. А тогава към тях полетяха стотици огнени стрели, които се забиваха в гърбовете им, ръцете им, главите им и нозете им. И ето, че първият просто се свлече в пещта, като казваше на втория:
“Братко мой! Защо ни нарекоха антихристи? Защо с такава ярост ни намразиха? Та какво зло им сторихме, за да летят към нас обидните им думи и жестоки укори?”
А вторият, който се задържаше изправен, му отговори, казвайки:
“Не ни ли призова Господ с пророческото Си Слово? Не каза ли Той на сърцата ни:
“Излезте от нея, люде Мои!”
Как искаш да реагира блудница, ако не с ярост и омраза?”
Думите на втория никак не утешиха първия. И той, като държеше с ръка прободените си меса, отново му каза:
“Защо говориш така? Не помниш ли, че имаше време, когато всички се обичахме? Не бяхме омразни на никой и имахме прекрасно общение. Защо е сега тази внезапна промяна?”
А първият, стоейки все така изправен, му отговори, казвайки:
“Помниш ли думите на Исус, друже? Помниш ли как на един еврейски празник Той каза на братята Си:
“Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово. Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви…” (Йоан 7:6-7)
Не бяхме ли ние мълчаливи свидетели на всичките мерзости, които извършиха лидерите на църквата? Не бяхме ли мълчаливи свидетели на търговията в Храма, на политиката и лицеприятието, на неправедното забогатяване на малцина от даренията и десятъците на мнозина? Не беше ли това светът на лукавия, влязъл в Божия дом? Докато мълчахме, светът ни обичаше. Но когато заявихме, че делата му са нечестиви, то тогава и светът ни намрази. Не е ли така, братко мой? Не е ли такава истината, от която сега се опитваш да бягаш?”
В отговор първият с още по-жален глас извика:
“Не е наша работа да оправяме църквата, братко! Бог Си има хора за това дело!”
Тук вторият с още по-категоричен глас каза:
“Ако Бог имаше хора, с които да доведе блудницата до покаяние, то Той не би извикал от Небето към сърцата ни:
“Излезте от нея, люде Мои!”
И сега какво чакаш? Изправи се и превъзмогни над всичките стрели, за да отидем на Хълма, където Исус ни чака?”
Първият повече не можеше никак да слуша думите на втория. И като посочи с ръка към мрака, каза на втория:
“Аз ще се върна и ще се разкая пред братята и сестрите си. Пък да става каквото ще. А теб не те разбирам и те съжалявам, понеже не виждам къде ще отидеш и как ще оцелееш без да ходиш на църква…”
Ето, че двамата човеци се разделиха. И първият се върна в тъмнината и мрака, от които беше дошъл. А вторият със сетни сили превъзмогна, като излезе от пещта и стъпи на Хълма. А тогава Господ с развълнуван Глас ми каза:
“Това е третото проявление на угнетителния съд. Най-болезненото, най-страшното, най-непоносимото. Защото точно с това ужасно проявление блудницата кара всичките си жертви да изстрелят с устните си стрелите на всяка ярост, омраза, хула и укоряване.
Но Аз казвам на всички ви, че когато превъзмогнете съда на авторитетите, съда на доктринерството и съда на пълната омраза и отрицание, то тогава вече сте стъпили на Пътя към Хълма. И не отчаяние и скръб, но Небесна радост и щастие ще бликнат в сърцата ви. Защото сте напуснали мрака и тъмнината, ужаса и проклятието, мерзостта и измамата. За да намерите Моята Вярност, Сила и водителство. Защото няма Божие чедо, което да е напуснало блудницата и да е било оставено.
Няма да ви оставя! Няма да ви забравя! Няма да ви предам!
Защото кой цар оставя победителите си без слава! Кой цар забравя верните, които го любят? Кой цар предава тия, които не го предават в дни на угнетение и страшно гонение? Аз не съм този цар! Такъв е само любовникът на блудницата, който пресушава младостта на силните, и усърдието на безумните.
Ето, явих ви съда, през който ще преминат всички, които Ме любят! Но непременно идва денят, когато съдът, с който Вавилон ви осъди, Аз ще отсъдя над него. И като посоча безумните му пастири, и платените му проповедници, скоро ще им кажа:
Огненият Меч на Моя Бог и Отец ще ви прониже и ще съсипе великолепието ви! Понеже с огнени мечове сте пронизвали сърцата на чистите и верните! Огнените въжета на ада ще ви завлекат в дълбините! Понеже с огнени въжета сте слагали примка на Божиите светии! Огнени стрели ще пронижат сърцата ви с Божии язви! Понеже с огнени стрели сте мразили, хулили и презирали Моите свидетели на земята! Аз, Господ и Бог пророкувах това с двуострия Меч, който излиза от устата Ми!”