2. МЪКАТА, ПЕЧАЛТА И ЯЗВИТЕ ВЪРХУ БЛУДНИЦАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако до днес си мислил, че има престъпления и беззакония, на които не се въздава, то аз те моля да освободиш сърцето си от тая измамлива помисъл. Защото високопоставените в тоя свят искат да убедят човешките сърца именно в това.
“Поклони се на княза на света и проблемите ти ще свършат!” – ето така звучи “благовестието” на сатанинските угодници.
Всъщност – Истината на Бога гласи друго, а именно:
Проблемите започват точно от мига, когато човек се поклони на дявола!
Защото поклонът не е просто навеждане на главата и падането на колене. Не! Той е обръщането и отварянето на сърцето към всички разрушителни и оскверняващи сърцето духове. Духове, които ще вършат подмолното си дело, докато човекът все още се възхищава на сатанинските подаръчета. Били те висок пост, скъп имот или разточителни развлечения и удоволствия. Ето така на дявола са се поклонили мнозина. И заблудата в поклона им е била такава, щото те са решили в сърцата си, че дяволът е самият Бог, а користите, които получават – естествен отзвук на вярата, която упражняват.
Едно от откровенията, които Исус разкри на сърцето ми преди години, беше фактът, че непростеният грях не се прекратява с акта на неговото извършване, но продължава да се развива и уголемява, докато се превърне в смърт. За това загатва и Апостол Яков, който пише в посланието си на всички ни:
“…а грехът, като се развие напълно ражда смърт…” (1:15)
Нещо повече – Апостолът продължава с думите:
“Не се заблуждавайте, любезни мои братя…” (1:16)
Какво означаваше това предупреждение на Христовия слуга? И разбрали ли са всички сериозността на онова, което той е писал? Истината е, че Яков предупреди всички ни, да не би да стигнем до там, щото грехът да ни направи като части от блудницата, а не от Църквата на Исус. Защото заблуда има там, където дяволът работи за блудницата. Ето така мнозина не просто продължиха да грешат и да остават с непростени грехове, но в пълна степен се заблудиха и обикнаха блудницата Вавилон. Те не разбраха, че поклонът, който дяволът иска от отделния човек, е част от големия поклон, който той получава от блудницата. Сам можеш да предполагаш, че греховете на блудницата вече са неизброими, като песъчинките на морския пясък. И ако пясъкът много тегли, то как ли теглят греховете на Вавилон? И какво ще се случи, когато тези грехове се развият напълно? Истината е, че точно тогава ще бъде мигът, когато Всемогъщият Бог ще удари духовната проститутка с всичките язви и наказания, които тя отдавна е заслужила. И ако всеки грях заслужава наказание, то сам си представи какво ще е наказанието на блудницата, след като тя веднъж вече се е лишила от Скъпоценната Кръв на Исус, която покрива греховете? Какво ще е наказанието за онези продажни пастири, които не издържаха изпитанието на Христос в пустинята, но се върнаха от пясъците със змии и скорпии в сърцата си? Какво ще е наказанието на онези измамни сатанински прелъстители, които обикалят света с парите на дявола, като взимат части на Христа, за да ги правят части на блудница? Истината е, че каквото и наказание да получат такива в телата си, то такова наказание бледнее пред истинската сила на страшните язви, които Отец им е приготвил за Деня на Гнева Си. Защото всяка болест в тялото ни е привременна, но Божиите проклятия над блудницата ще бъдат вечни. И ако болестта се развие напълно, за да доведе до физическа смърт, то язвите на Божия Гняв ще се отключат напълно едва след физическата смърт. А острите и сериозни предупреждения, записани в “Откровението”, касаят духовни язви и въздаяния над сърцата на блудните, а не Божия ярост върху телата им.
Моля те да разбереш това! Исус предупреждава всички ни, че с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери. Тъй че ако си вършил зло против човешка плът, ще те нападне зло в собствената ти плът. Но ако си вършил зло против човешките сърца и духове, то тогава язвите и наказанията ще са духовни.
Как мислиш, братко мой? Ако днес сърцата ни се свиват и ни болят поради яростното гонение на дявола, то как ли ще се чувстват сърцата на антихристите при изпълнението на Божия яростен гняв? Ако дяволът удря, то Бог не удря ли по-силно? Ако от стрелите на дявола боли, то как ли ще боли от онези огнени стрели, които Словото ни разкрива като “жупел”?
Причината да правя това дълго въведение в тази наистина болезнена тема, е да предпазя всичките си читатели от всякакво плътско разбиране на това, което ще постигне блудницата Вавилон. Защото някой справедливо би забелязал, че Юда Искариот продаде и предаде Спасителя за тридесет сребърника, а Господ дори не вдигна ръката Си да го удари за страшното му зло. Напротив – каза му:
“Приятелю, за каквото си дошъл, стори го…” (Матея 26:50)
Но едновременно с това предупреди:
“Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил…” (Матея 26:24)
Всички ние се раждаме на тази земя. И искаме или не – се налага да познаем много злини в живота си. Но какво ли ще е това зло, тази язва, това страшно Божие наказание, при което би било по-добре човек да не се е раждал? Какво ли ще е това Божие въздаяние над блудницата, за да казва Апостол Петър за всичките й чеда:
“Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед…”
(II Петрово 2:20-21)
Ето така, в съгласие с думите на Апостола, сетнината на езичниците ще е далеч по-малко осъдителна, отколкото ще е за онези, които повярваха в Господ Исус Христос, само, за да се отрекат от Него. Затова и аз нека да ти предам думите, с които Исус ми разкри всичките язви и печал, на които Божият Гняв ще предаде блудницата. Ето какво ми каза Той:
“Аз виждам, че ти много години страдаш за Мене, понасяйки търпеливо всичката ярост и гонение, с които дяволът се противи на Словото, което ти давам. Но сега, като погледна на страданията ти, Аз ще ти засвидетелствам със Сърцето Си, че пак това е само една лека и привременна скръб. Ще оспориш ли ти думите Ми? Ще кажеш ли, че си големият мъченик и страдалец, когато ти казвам, че игото Ми остава за тебе благо, а бремето Ми остава за тебе леко?”
Слушайки думите на моя Господ аз просто наведох главата си, понеже се почувствах изобличен. Изобличен от многото охкане и пъшкане, което моят Спасител е трябвало да слуша от устните ми. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Ти знаеш какво казваш и аз вярвам на преценката Ти. По-скоро аз трябва да смъмря плътта си и да й кажа, че е убивана с мярка, за да не отпадна, отколкото да заявя, че съм голям страдалец и мъченик. Но аз приемам Твоята Истина, Исусе! Истината, че докато духът е бодър, тялото е немощно. А твоят Апостол Павел не ни каза да се оплакваме с немощите си, но да се хвалим с тях. Затова приемам, че въпреки атаките от дявола и немощта на плътта ми, аз наистина преживявам една лека и привременна скръб…”
Господ се усмихна на думите ми и погали главата ми. А след това продължи да говори, като ми казваше:
“Обичай Святият Дух в сърцето си! Обичай Тоя Небесен Дар, даден ти от Отца Ми! Защото в Него е причината да кажа не само на теб, но и на всички Мои, че преживявате само една лека и привременна скръб. Понеже кой друг може да ви утеши и освежи, както ви утешава и освежава Духът на Отца Ми? Как мислиш тогава? Какво й се пише на блудница, която ще изпита огъня на Божия гняв, без да има вода, с която да го потуши? И какво им се пише на богоотстъпници, които ще бъдат нахранени с печал, без да има кой да ги утеши? Какво, най-сетне, й се пише на църква, отстъпила от Името Ми и Завета Ми, когато молитвите й рикошират в затвореното Небе, от което валят огнените язви и жупел на Божия гняв?
Ето, казвам на всички Мои, че блудницата ще ридае твърде силно! По-силно от всички, които са били преди нея! Но риданието й ще започне в оня миг, когато тя наистина разбере, че няма утешител. Затова нека сега да те въздигна горе при Мене. За да те подготвя да видиш мъката, печалта и язвите върху блудницата Вавилон…”
След тези Свои думи Исус ме прегърна, като ме въздигна със Себе Си. И ето, че очите ми отново виждаха Небесния Ерусалим, макар този път той да беше твърде много оживен. Защото едно неизброимо число от човеци се беше събрало при Реката на Живота, която бе по-пълноводна и прекрасна от когато и да било. Всичко това смая по чудесен начин сърцето ми, тъй че запитах Исус:
“Какво виждам, Господи мой? Защо сега Твоят град е така многолюден и тържествуващ? Защо Реката на Живота блести толкова празнично, а водите й изглеждат по-пълноводни от всякога?”
В отговор на думите ми Исус посочи с ръка към множеството, като ми казваше:
“Има причина за всичко, което виждаш. Защото сега ти давам да видиш Небесния Ерусалим в оня миг, когато Святият Дух е грабнал Званите, Избраните и Верните и Сам Той се е въздигнал горе. Тъй че Реката на Живота е станала пълноводна, понеже Духът се е върнал на мястото, откъдето е дошъл на земята.
Ето, иди и приближи се до водите на Реката. И като стъпиш с нозете си в нея, изпитай със сърцето си радостта и щастието, които вече са отнети от лицето на земята…”
С вълнение се затичах към Реката на Живота, когато кристалните й води изпълниха погледа на очите ми. А когато нозете ми стъпиха откъм единия й бряг, то тогава сърцето ми отново усети онова прекрасно изпълване и чудно докосване, с което се усетих жив повече от всякога. И аз извиках към моя Господ, казвайки:
“Боже мой! Един миг във водите на тая Река е като щастие и радост, които човек не може да събере във всичкия си живот на земята. Защото във водите на Духа всички ние се разтваряме в Любовта и Светлината на Отца, в нежността и красотата на Сион, в Съвършеното Му доверие и приятелство, в щастието, че сме Вечни чеда на Вечен Баща…”
Докле говорех на Исус, Той се приближаваше към мене. А след това ми подаде ръка да изляза от Реката, като ми казваше:
“Разбираш ли сега какво е изгубила блудницата, когато е приела дял от погиващия свят на Сатана, а не Вечност в Небесния Ерусалим?”
Опитвах се да отговоря на Исус, но не можех. Защото цялата ми вяра и всичкият ми ум не искаше да приеме, че има човеци, които се отказват от Святия Дух и от Вечния Живот, който ни дава Отец. Ето защо, навел главата си пред Господа, аз едвам успях да Му кажа:
“Исусе! Не разбирам това и не мога да го приема за реално! Та как е възможно някой да е вкусил от великите дела на Духа, които ни въвеждат пред Тебе в Слава и тържество, а след това такъв да похули Завета Ти, Любовта Ти и това прекрасно Спасение, което ни даваш? Аз наистина трябва да приема, колкото и да ми е трудно, че блудницата не просто е зла, но е твърде глупава, понеже е лишена от Разум и Мъдрост…”
“Нещо повече, момчето Ми! Нещо повече! Тя е лишена от Святия Дух, от Духът на Истината и утешението. От Духът на Любовта и Светлината. А тая липса непременно ще се превърне във вакуум. И тоя вакуум, като засмуче сърцето й, ще я предаде на неописуема печал. Затова нека сега да ти дам да видиш самите язви, с които Отец Ми ще въздаде на блудницата…”
След тези Свои думи Исус отново ме заведе до една от портите на града. И като я отвори, посочи напред, като ми казваше:
“Виж сега Пролома, защото той вече е заключен. И през него за последен път ще преминат само Моисей и Илия в един кратък миг, докато Отец Ми въздава на блудницата…”
Погледнах към Пролома и очите ми забелязаха, че той наистина беше заключен. Понеже там вече нямаше пророци и ходатаи. А това ме накара да попитам Господа:
“А сега, Исусе? Какво следва сега?”
В отговор Господ посочи към земята, като ми казваше:
“Сега следва истинското изпълнение на Божия гняв, който се е трупал против нечестието на хора и демони. Защото онази войска от ангели на възмездието вече е слязла в земните места и силните на Отца Ми са запънали лъковете си за последната част от битката. Затова нека двамата с теб да слезем долу…”
Ето, че двамата с Исус полетяхме към земните места. А тогава очите ми видяха Божията войска на Небесното възмездие, чиито мощни ангели бяха обиколили във верига цялата земя. Чакайки знак отгоре, те бяха опънали лъковете си с огнени стрели. И огънят на всяка стрела изписваше в мрака думите на Исус против блудницата:
“Горко вам!”
А тая Божия войска не се наложи да чака твърде дълго, понеже от самите небеса се появи ангел, който беше провъзгласител на Божия Гняв. И тоя ангел, като простря огнен жезъл към земята, извика с твърде силен глас:
“Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош…” (Откровение 18:2-3)
Думите на провъзгласителя послужиха за сигнал на Божията войска. И точно тогава стотици милиони стрели полетяха по всичките кътчета на земята. По хълмове и долини, по градове и села, по реки и езера, по пътища и магистрали. А всяка от изстреляните стрели намираше онова сърце, съединено с блудницата, което беше станало предмет на Божия гняв. Нещо повече – за втори път ангелът-провъзгласител извика от Небето, казвайки на Божията войска:
“Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди…” (Откровение 18:68)
След тези думи на провъзгласителя силните ангели от Божията войска извадиха мечове отсред светлите си ризници. И като ги простряха към земята, полетяха надолу. А в оня миг из цялата земя се вдигна ужасен писък. И ако стрелите на Божиите ангели поразяваха сърцата на блудните, то мечовете бързаха да строшат всичкото великолепие на благата им. Тъй че къщи и палати рухваха в един миг от земни трусове, предизвикани от мечовете на ангелите. И като пламваха, караха мнозина да сложат ръце на устните си и да викат:
“Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!” (Откровение 18:10)
А други човеци, бягащи всред дима на пазарища и сергии, държаха с ръце главите си, като викаха:
“Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя толкова богатство!” (Откровение 18:16-17)
Докато гледах на масовата агония и истерия, които вече се превръщаха в нескончаем ужас, Господ посочи надолу, като ми казваше:
“Нека сега да те заведа долу. За да видиш отблизо какви са язвите върху блудницата. Защото всеки от Божиите отстъпници е намерил онова, което е търсил и е получил онова, което е искал…”
Така Исус ме хвана и двамата с Него слязохме сред самите блудни човеци, които бяха предмет на Божия гняв. А тогава забелязах, че всяка от огнените стрели, изстреляни от Божии ангели, бе ранила не само сърцето на блудния човек, но и сърцето на нечестивия дух, който го е обладал. Тъй че Божията стрела беше пронизала две сърца, като ги свързваше завинаги едно с друго. И самият огън от стрелата на Божия Гняв заповядваше на демона с Божия Глас, като му казваше:
“Тебе е търсил тоя човек, и тебе е намерил! Тебе е искал тоя човек, и тебе е получил. Затова бъди сега язва на сърцето му! Бъди непрестанен мор в помислите му, писък в ушите му, болка в сърцето му, огън в тялото му! Стани явен за сърцето, което ти е вярвало, както и Господ е станал явен за тия, които Го любят! Бъди онова разрушение, проклятие и ужас, каквото винаги си бил и престани да се криеш зад завесата на измамата…”
Едва сега разбирах що ще рече язва от Бога. Едва сега проумявах, че Отец е твърде Свят, за да докосва с ръцете Си нечистите телеса на блудницата. Но онези демони, поразени от огнените Му стрели, щяха да извършат всичко, което им заповядва Божият Гняв. Щяха да крещят с писък в ушите на блудните и да им казват, всеки на пленника си:
“Аз съм демон, който те мамеше, а сега ще те гризе цяла вечност! Аз съм измамният дух, който ти прие за Божий. Аз купих сърцето ти с парите и користите на господаря си. Аз ще те мачкам, аз ще те убивам, и аз ще бъда вечният ти смутител. И както никой не може да отдели Божия Дух от Божиите чеда, така никой няма да отдели моето от твоето сърце. Ти ми принадлежиш за вечността и докато огънят на Божия Гняв изгаря мене, тоя огън ще изгаря и тебе…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Много язви са получавали човеците на този свят. От язва на дванадесетопръстника, до язви от кожни обриви и зарази. Но всички те се лекуват, нали? Помисли тогава за тази огнена язва, която Исус разкрива на мен, а аз описвам в тая книга за теб.
Ти знаеш ли що ще рече един нечист дух да стане видим и осезаем за сърцето, което е обладал? Ти знаеш ли що е в такъв миг човек да вика за избавление, но да няма? Или да търси утеха, но да не получи? Защо тогава днес мнозина търпят демоните на Вавилон в сърцата си? Именно затова, защото измамникът Сатана е заповядал на демоните си да стоят скрити в измамата на своето присъствие. А дали ще стоят скрити, когато огнените стрели на Бог Отец се забият в сърцата им? Дали кукумявките, бухалите, прилепите и щраусите ще мируват и ще викат “Алелуя”, когато огънят на Гнева нападне на самите тях? Не казва ли ангелът провъзгласител твърде силни и Святи думи за тези най-страшни Божии язви върху блудницата:
“Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица…”
Виждаш ли, че самото тяло на блудницата става като свърталище на всякакъв нечист дух, и като жилище на бесовете? Представи си тогава воя на кукумявките в сърцата на чародейките! Представи си също воят на бухалите в сърцата на лъжепророците! Представи си най-сетне пищенето на орлите в сърцата на гордите, и писъкът на ястребите и прилепите в сърцата на сребролюбивите… Това наистина беше най-страшната язва, която Исус показваше пред очите ми. Нещо повече – с твърде строг и ревнив Глас Господ ми проговори, като казваше:
“Ето така, момчето Ми, ти вече разбираш, че Божият Гняв се трупа за едно определено време, когато ще е късно за всеки, който бъде прицел на Божиите язви. Затова ви казвам:
Копнейте да бъдете наказани и ударени сега!
Да бъдете изобличени днес, в тоя час и в тая минута, когато четете Моите Святи пророчески послания. Защото Господ никога не удря своеволно никое от Своите чеда! Той удря демона, който ги е мамил и прелъстявал, за да го накаже и изгони своевременно от човешкото сърце! А на чедата Си дава поука от кратковременно страдание, което принася мирен плод. Но в оня ден, когато Отец Ми въздаде на блудницата, самата язва ще е такава, щото чедата й ще се запознаят лично, в самите си сърца, с демоните, които са ги лъгали и прелъстявали. А огънят от Божиите стрели върху тези демони, (който е същинският жупел) ще бъде твърде страшен, за да не стане и присъствието им язва за оня, който ги има.
Точно тогава ще дойдат мъките и печалта на блудницата. Защото отстъпилите напразно ще държат една Библия в ръцете си, от която няма да излезе Дух, за да ги освободи, нито Утешител, та да ги утеши. Затова Аз, Господ и Бог на Моята Църква, пророкувам сетнината на блудницата, като й казвам:
“Мор, печал и глад върху тебе, дъщерьо Халдейска! Мор от всичките ти демони върху сърцата на всичките ти блудни! Печал и мъка от всичкото ти страдание, заради печалта и мъката, на която обрече последните Ми чеда на земята! Страх, ужас и безкраен гняв върху тебе, блуднице от земята Сенаар! Защото Отец Ми ще ти въздаде приживе, но язвите си ще носиш вечно – в езерото на погибелта, където червеят ти няма да умре, и огънят ти няма да угасне! Божия свещена ярост и пламенно наказание върху тебе, съблазнителна търговке! Защото всеки сребърник в пазвата ти, който си получила от продажбата на Мене и Моето, ще бъде като жупел на вечно въздаяние върху проклетите ти ръце, с които си купувала и продавала, когато е трябвало да изкупваш със сълзи и да раздаваш с благодарение!
Ти ще изгориш на огън! Защото могъществен е Господ, Който те съди за всичкото ти разпалено блудстване! За златната ти чаша събрала семето и гнусотиите на дявола! За разголените ти бедра и ненаситно влагалище, с което погълна всичките чужди на Божията Любов! За гнусното ти сърце, което надмина в мерзостта си сърцата на древните безумци!
Аз, Господ Исус Христос, изрекох тия Мои думи против тебе с двуострия Меч, Който излиза от устата Ми! Времето на язвите ти иде, и Свещеният Гняв на Отца Ми скоро ще те разори и съсипе!”