1. УСКОРЕНИТЕ СТЪПКИ НА БОГА КЪМ ПОСТОЯННОТО ЗАПУСТЕНИЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли, че ако има абсолютен ужас в човешкото битие, то този ужас е равносилен на това да участваш с живота си в един демоничен сценарий, който Сатана е написал с всичката си възможна омраза и лукавство против Бога. Целта на тоя сценарий на дявола е била такава, щото с измама той да разиграе пред очите на целия свят собствения си прочит на Христовото Евангелие, както и неговата трактовка от религиозния дух на Вавилон, който е духът на Антихрист. Ето така този сценарий е бил обогатяван с нови и нови лъжи и заблуди, тъй че днес той е гениалната измама на дявола. Измама, с която дяволът си направи фалшиво копие на Христова Църква. И самото копие, като отвори челюстите си, започна да поглъща наивните човешки души. За да станат част от сценария, а светът възхитен да възкликне:
“Значи това било благовестието? Дайте го насам, защото то се харесва и на мен!”
Можеше ли този пропаднал свят от езичници да разбере перфектната измама? Можеше ли той да раздели вяра от религия, Истина от заблуда, и Църква от блудница? Та нали с всяка погълната душа блудницата ставаше все по-силна и все по-властна? Нали и сам Бог нарече тая блудница “Великий Вавилон” в Откровението, дадено на Апостол и пророк Йоан? И ако самият Небесен Отец видя този сценарий на дявола като изява на дяволското величие, то тогава какво остава за езичници, лишени от разум и от Духа на Истината, Когото светът не познава, нито може да познае? Какво оставаше за тия, които лежат в лукавия, ако не това – да видят една блудница, която лежи с него много по-успешно, отколкото самите те?
Ето така “законната съпруга” на дявола започна да излива душите на собствените си езичници в съблазнителното тяло на блудницата Вавилон. А точно тогава над земята се въздигна облакът на Вавилонската гордост и превъзнасяне заедно с думите на блудницата:
“Седя като царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя…”(Откровение 18:7)
Тези думи станаха най-привлекателната реклама на религиозния дух. Реклама, която накара земни царе, търговци и високопоставени да паднат пред бедрата на блудницата и погледнат с хипнотизирани очи към нейното влагалище. А оттам нататък се случи това, което Господ Исус разкри пред сърцето ми във виденията, които ми даде. Но нека сега да ти изявя какви бяха думите на моя Спасител, когато ме въздигна в Святия Дух. Ето какво ми каза Той:
“По Волята на Моя Бог и Отец сега отново ще те въведа в Тронната Му Зала. За да получиш от Отца Ми онова Слово, с което Той е видял всичкото зло, което блудницата е сторила против Името Му и Святостта Му…”
След тези думи на Исус аз отново се намерих с Него в Небесния Ерусалим. И Господ, хванал ръката ми, отново застана пред вратите на Божията Тронна Зала. Така Той отвори вратите и пристъпи напред, а аз, направил две крачки паднах по лице, поради Святостта и Славата на Всемогъщия. И ето, че Господ се приближи още повече до Огнения Трон на Отца, като Му казваше:
“Отче Святи! По Твоята изрична Воля доведох сега слугата Ти в Твоето присъствие. За да дадеш на сърцето му да види откъде дойде най-голямата Скръб на Сърцето Ти и къде се роди свещеният и яростен гняв на Душата Ти. Ето, Отче Мой! Слугата Ти стои в присъствието Ти и Те слуша…”
След думите на Исус към собственото ми сърце дойдоха думите на Небесния Отец. Те бяха като огнени сияния, заредени с Божията болка и ревност. Така всяко от сиянията се взривяваше в духа ми и ме караше премного да треперя от силата им. А с Огъня от тия сияния Отец вече казваше на сърцето ми:
“Сине човешки! Много Мои видения преживя сърцето ти и много Мои думи чу духът ти. Но сега, когато отново те призовах в Духа Си, Аз искам да свидетелстваш на всичките Ми чеда на земята. На тия, които Ми викат: “Отче наш!” И Сам Аз им отговарям: “Чеда Мои!” Защото днес те изпращам към тях да им кажеш, че Моят Свят Дух ще отправи стъпките Си нагоре от земните хълмове, нагоре от църкви и сгради, нагоре от събрания и молитви. За да покаже на всичките Ми чеда чрез слугите Ми пророците, че има едно място на постоянното запустяване, където неприятелят е сторил всичкото зло против Името Ми и Святостта Ми. Защото това място е облакът на религиозната гордост и превъзнасяне! Облакът на човешко-демоничната мерзост и падение! Облакът, за който говорих на слугата Си Асаф, а днес говоря и на тебе!
Ето, сине човешки! Моят Син Исус ще ти даде Святия свитък на Отеческото изявление. И сам Той ще заведе нозете ти при облака. За да видиш отблизо блудствата на блудницата и запустението на запустителя. Бъди ревностен, както досега, за да изявиш всичките Ми думи! Бъди неустрашим, както досега, за да може от дъното, на което се намираш, да свидетелстваш за Святостта на Оня, Който живее нависоко! Ето, помазах те и те изпратих към чедата Си!”
След тези последни думи на Отца, Господ Исус се приближи до мен, като ме възправи на нозете ми. А след това бръкна в мантията Си и извади пергаментов свитък, като ми казваше:
“Сега двамата с теб ще прочетем написаното в този свитък. Ще го прочетем в Дух и Истина и всеки стих ще яви потвърждението си. А в края на прочита Моите непременно ще разберат за всичката Божия болка и Скръб, както и за Свещения и яростен гняв на Моя Бог и Отец. А сега нека излезем от Тронната Зала на Отца Ми…”
Отново вървях с Исус по улиците на Небесния Ерусалим, когато Той отвори една от градските порти и ми заповяда да изляза с Него, като ми казваше:
“Нека отново да те заведа при Пролома, където съм поставил за ходатаи всичките Си слуги и пророци…”
С вълнение последвах моя Господ, когато пред очите ми се разкри видение, подобно на първото, което Той ми даде в началото на първата част от тази книга. А тогава Исус разтвори пергаментовия свитък в ръцете Си, като ми казваше:
“Има много думи, с които един пророк и ходатай може да се моли на Отца, докато стои в Пролома. Но сега ти казвам, че за всичките Ми слуги и пророци е дошло времето да се молят и ридаят с думите на Вечната и Свята Библия. С онези думи, които първом са били родени в Сърцето на Отца, за да станат отпосле Дух в сърцата на Неговите слуги. Как мислиш тогава? Какви думи трябва да говорят всичките Божии пророци, когато виждат колко страшна е станала битката в Небесните места? С какви думи трябва да се молят ходатаите, когато пред очите им отдолу се надига всичката страшна мерзост и всичкото гнусно превъзнасяне на блудницата Вавилон?”
“О, Исусе! – извиках аз. – За какво ни е да се молим с думи земни и човешки, когато само Божиите думи са родени в Огъня Му, за да бъдат Святи и пречисти? Ето, Господи! Всичката вяра на сърцето ми познава, че в тоя пергаментов свитък са думите, които Сърцето на Небесния Отец копнее да чуе от устните ни и от сърцата ни…”
“Точно така е, момчето Ми!” – отговори Господ и продължи:
“Затова, като гледаш на Божиите пророци и ходатаи, чуй думите, които Отец иска да говорят на Сърцето Му!”
В следващия миг Исус започна да чете от свитъка. А Гласът Му, като се превърна в Плач на Духа, влезе с твърде голяма сила в сърцето ми. И в тоя Плач аз разпознах думите, които гласяха:
“Боже, защо Си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти? Спомни Си за събранието Си, което Си придобил от древността, което Си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни Си и за Хълма Сион, в който Си обитавал. Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището…” (Псалом 74:1-3)
Миг след прочитането на думите от Асафовия псалом, Исус ме погледна с просълзено Лице, като ме питаше:
“Отхвърля ли Моят Отец завинаги? Няма ли да покаже Милост към овцете Си своевременно? Няма ли да Си спомни за събранието, което е придобил с Кръвта на Сина Си от древните дни? Няма ли, най-сетне, да изкупи племето, което е избрал за Свое наследство?”
“О, скъпоценни мой Исусе! Ако ние бихме се молили с тези думи на Отца, то непременно Той би ни чул и би ни отговорил?”
“А как Отец би ви чул и отговорил? И няма ли Той, според писаното, да отправи стъпките на Духа Си нагоре, към постоянното запустение и към всичкото зло, което неприятелят е извършил в Светилището Му на земята?”
“Точно така е, Исусе! Отец непременно би сторил това?”
“Виж тогава и познай, че сега от самия Пролом Синът се помоли на Отца с думите на Асафовия псалом. Тъй че думите на Сина станаха Плач на Духа. А ще послуша ли Отец думите на Сина Си?”
“О, Господи мой! Ако Отец слуша думите на слугите Си, пророците, то колко повече ще послуша думите на Пророка, Който е Собственият Му Син! Вярвам, Исусе! Вярвам и зная, че точно сега Отец Те слуша и Ти отговаря!”
Исус се усмихна през сълзи на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нека тогава да бъде според вярата ти! Защото Отец Ми наистина отправи стъпките на Святия Дух към постоянните запустявания над земята. Затова тръгни след Мене и слушай следващите думи от псалома, с които Синът ще ти разкрие стъпките на Духа…”
В следващия миг, хванат от могъщата десница на Исус, аз полетях след Него, към тъмния облак на сатанинските мерзости. А докато летяхме към облака, Господ отново отвори свитъка, и Гласът Му започна да чете, като казваше:
“Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; поставиха своите знамена за знамения…” (Псалом 74:4)
Едва изговорил думите на тоя стих, Господ направи в самия тъмен облак на Вавилон да се яви едно осветено място. И там ми каза:
“Ето, че Святият Дух вече направи първата от стъпките Си към мерзостта, която докарва запустение. А ти Ми кажи какво сега е осветил и изобличил Моят Дух?”
Погледнах към самото осветено място в облака, когато забелязах църковно събрание, в което бяха издигнати човешки и национални знамена. Едни от знамената изглеждаха така, сякаш с тях се въздигаха и прославяха земните царства на земни царе, а други от знамената бяха по-скоро изява на частен или семеен бизнес. Но не това беше най-противно и шокиращо в самото видение от облака. Не! Понеже очите ми видяха Знамето на моя Небесен Отец, Йеова Нисий, Което беше поругано и стъпкано от човеците във видението. Те викаха “Алелуя” и развяваха своите си знамена. А с всяко “Алелуя” тъпчеха Божието Знаме. Всичко това ме накара да стисна ръката на Исус и да Му кажа:
“Ах, Господи мой! Не е ли твърде голямо това нечестие? И не са ли това човеци, обладани от демони, за да Ти стават противници? Защото сега очите ми виждат как Твоят Личен Пример е стъпкан от нозете им за сметка на едни други знамена, в които няма любов към Тебе и Отца, но към традициите и бизнеса на света…”
В отговор на думите ми Исус отговори, като казваше:
“Да, момчето Ми! Така е! И ето това е първото от най-мръсните дела на блудницата Вавилон, с което тя измами всичките народи и езици. Защото с нейното лъжеблаговестие тя измами човеците да въздигат собствените си примери и традиции, вместо Примера и Делото на Човешкия Син. А всичко това дойде, понеже човеците не пожелаха да умрат за себе си, та да изявяват Сина, но предпочетоха да умре Синът, за да изявяват себе си. И ето така църквите на Вавилон станаха познати на земята, според писаното:
“Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; поставиха своите знамена за знамения…” (Псалом 74:4)
Как мислиш? На какво би се обърнало Божието местосъбрание, когато Знамето на Йеова е стъпкано от човешки нозе и поругано от човешка гнусота?”
“О, Господи мой! Такова местосъбрание ще стане място на блудство. Публичен дом за оргии между човеци и демони…”
“А кой друг да царува в един публичен дом, ако не блудницата, която съблазнява всички с виното на разпаленото си блудстване? Но ето така ти виждаш първата от стъпките на Святия Дух към постоянните запустявания. Стъпка, с която Святият Дух днес вика от Божия Пролом към сърцата на всичките Божии чеда:
“Излезте от нея, люде Мои! Излезте от публичния дом на блудницата, в който са въздигнати човешките знамена на традицията и църковните бизнеси, но е стъпкано и поругано Знамето на Божията Правда. Излезте от всяко място, където не се проповядва и живее Примерът Господен. Защото такова място е мерзост, която държи сърцата в постоянно запустение!”
След тези Свои думи Господ направи видението в облака да угасне. И като отвори за втори път пергаментовия свитък, отново започна да чете от него. А този път Гласът Господен изрече думите:
“Познати станаха като човеци, които дигат брадва върху гъсти дървета…” (Псалом 74:5)
И ето, че подобно на първия път, едно място в тъмния облак се освети. А тогава очите ми видяха неописуем ужас. Защото човеци, държащи брадви, гледаха със злоба на Божии чеда, чиито нозе бяха оприличени на корени. А самите корени на Божиите чеда стояха в Словото на Вечната и Свята Библия, разтворена под тях. И Божиите чеда, като раждаха плодовете на Божията Слава, караха човеците пред тях да скърцат със зъби и да размахват брадви. А тогава най-злите между тях вече си казваха един на друг:
“Докога да търпим тези дървета, които ни карат да се чувстваме безплодни и изобличени? Не! Ние няма да търпим изобличението им, нито ще раждаме плодовете им. Но непременно ще ги отсечем от Корен, за да не ни смущават…”
Така злите заблъскаха с брадвите си върху самите корени на дърветата. И Злото, по-силно от всякога, започна да прекъсва връзката между дърветата и корените, като правеше дърветата да започнат да изсъхват. Гледката беше не просто отвратителна, но дълбоко трагична и скръбна. Тя напълни очите ми със сълзи, а плачът ми се въздигна към Исус и аз Го запитах, казвайки:
“Боже мой! Докога Твоите чеда няма да разберат, нито да проумеят, че Вавилон не се покайва, нито някога ще се покае от блудствата си? Докога Твоите няма да разберат, че ако останат неотделени от блудницата, то рискуват да бъдат отрязани от корен с острите брадви на църковните чародеи и на врачки? Докога Божии дървета ще стоят на места, пълни с църковно отстъпление и дяволско настъпление?”
В отговор на плача ми Господ протегна ръка и избърса сълзите ми. А след това ми каза:
“Тая трагедия, която виждаш във видението, ще продължава дотогава, докогато Моите правят знак за равенство между вяра и вярност, и между Христос и християнство. Защото мнозина и до днес са готови да стоят на някое място, само защото то наричало себе си църква.
Но църкви ли се разпнаха за вас, та да вярвате в тях, а не в Оня, Който ви призова? Църковни устави ли ви заповядах да пазите, или Моето Слово и Моят Пример? И ако някъде църкви са престанали да стоят в Словото Ми, като са станали блудници, водени от човешка измама и бесовски учения, то не разбирате ли, че такива са изгубили Корена и Потомъка Давидов? И ако всички църкви-блудници се събират във великата блудница, то да търпи ли Вавилон гъстите дървета, закрепени в Моето Слово и в Корена, та да раждат плодовете на Правдата? Няма ли дяволът скоро да амбицира врачките, чародеите, и всичките си сидонци, та да отсече дърветата от Корен? Но ето затова Святият Дух дава на всички ви да видите тая втора стъпка към постоянното запустение. И на всички Божии дървета Духът Господен казва:
“Излезте от нея, люде Мои! Излезте от църквите на блудницата, които вярват сами в себе си, но нямат вярност към Младоженеца! Излезте от църквите, в които има християнство, но Го няма Христос! Излезте от всички места, където някой се опитва да ви отсече от Корена и Потомъка Давидов, като не може да понася плодовете на сърцата ви! Защото този някой е самият дявол, който пази блудницата си и от най-малката искрица на Святост и Божия Любов…”
След тези Свои думи Господ направи и това видение в облака да угасне. А двамата с Него продължихме да летим всред облака, когато забелязах как облакът на сатанинското засеняване се беше огънал и не можеше да пристъпи към мястото на Господния Хълм, понеже го спираше Святостта на Бога и Отца. Затова Исус ме попита:
“Какво забелязваш?”
“О, Исусе! Сега сърцето ми вижда Божия Свят Хълм, който облакът на Вавилон не може да отмести, нито да помрачи. Тъй че самото сатанинско засеняване се огъва, без да може да пристъпи към Святото присъствие на Бога и Отца…”
“Точно така е, момчето Ми. Облакът на Вавилон наистина не може помрачи Святия Хълм на Всемогъщия. Но ти сега виж какво ще освети Святият Дух, когато прочета следващите думи от Асафовия псалом…”
В следващия миг Исус отново вдигна свитъка пред очите Си и започна да чете от него. А тогава Гласът Господен изговори думите:
“И сега всичките Му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове. Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на Името Ти като го повалиха на земята. Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; изгориха всичките богослужебни домове по земята…” (Псалом 74:6-8)
Докато Исус прочиташе последните Си думи, Светлината на Духа отново освети едно твърде тъмно място в облака, което се огъваше от Святостта на Господния Хълм. А тогава сърцето ми видя въплъщението на всичката сатанинска ярост и злоба против делото на Небесния Отец. Защото в самото видение аз видях човеци, въоръжени с брадви и чукове. Застанали пред три изваяни Стълпа на Божията Святост, те бързаха да стоварят върху тях ударите на брадвите и чуковете, като крещяха:
“Нека унищожим тия изваяни Стълпове на Хълма, понеже пречат на вярата ни да спечели целия свят. А когато ги строшим, нека предадем на огън това място, понеже ни отклонява от прицела на нашата вяра…”
Докато човеците стоварваха чуковете и брадвите си върху Стълповете, аз усетих твърде силна болка в сърцето си. Сякаш, че тия човеци удряха мен, а не Стълповете. А когато самите Стълпове се разцепиха и рухнаха, самото ми сърце се усети като разсечено на две. Това ме направи да изгубя дъх и да падна до моя Господ. А след това едвам да Му промълвя, казвайки:
“Какво ми сториха тия човеци, Боже? И какво сториха те на Сърцето на моя Небесен Баща?”
А тогава Исус ми каза:
“Тук ти виждаш най-голямото зло, което блудницата е сторила на Божиите обиталища на земята. Защото тук злите човеци счупиха Стълповете на Божия Храм, които са Съвършените изваяни камъни на Моя Бог и Отец. И сега ти казвам, че няма сърце, което да има чиста и Свята Вяра в Бога, а да не е изтръпнало от пораженията, които блудницата стори с примера на Божиите Стълпове, които са Авраам, Исаак и Яков. Защото когато строшиха Божиите изваяни Стълпове, църквите на блудницата предадоха на сатанински огън всички богослужебни домове по земята.
Как мислиш тогава? Не се ли пречупи Стълпът Авраам щом сатанинската измама започна да проповядва от амвоните за земен просперитет, когато всички трябваше да бъдете поучавани на Свята Жертва и Принос? Не се ли пречупи Стълпът Исаак, когато вместо да се качат на Хълма Мория, църквите предпочетоха да слязат в долините и да се кланят на тщеславните си идоли? Има ли още защо да се чудиш, че името, с което Господ запечата служението ти на Божий пророк, предизвиква толкова омраза и отрицание всред църквите на Вавилон? И не се ли пречупи най-вече Стълпът Яков, та да няма ни един, който да вижда отвореното Небе при Ветил, нито да проповядва с Глас на Архангела и със звука на Божията Тръба?
Виж тогава отново огъня, на който бяха предадени всичките Божии домове на земята. И чуй как огънят свисти с пламъците на измамата в сърцата на човеците…”
След тези Свои думи Господ ме приближи още повече във видението, дадено от Святия Дух в облака на Вавилон. А тогава дочух и самото свистене на дяволските огнени съблазни, които внушаваха на човеците, казвайки им:
“Богатството на Авраам, Исаак и Яков! Тия са трите стълпа на Божието благоволение! Бъди богата като Авраам, Исаак и Яков, църкво! Бъди благословена, като Авраам, Исаак и Яков, църкво! Бъди царица на земята и не се спирай пред нищо, докато не го постигнеш…”
Така, пламнали от дяволския огън, човеците във видението, въздигнаха три измамливи златни идола, наместо съборените Божии Стълпове. И самото Име на Небесния Отец, поругано и омърсено от пръст и пепел, беше затиснато от златните идоли, тъй че сърцето ми никак не издържа, и аз отвърнах погледа си, като казвах на Исус:
“Господи мой! Не затова ли блудницата стана най-богатата на земята – понеже прегърна земните измами на Сатана, а отхвърли Небесното благовестие на трите Божии Стълпа? Не затова ли търговците на Вавилон станаха големците на земята, понеже принизиха Святото Име на Бог Отец? И от Небесен и Любящ Баща Го принизиха до земен господар и печеливш търговец? Та как биха живели тия изроди в Неговото Свято присъствие? Как биха нарекли Небесните жители свои братя, след като на земята всичките Божии чеда са им били не братя, но клиентела?”
В отговор на развълнуваните ми думи Господ посочи към видението в облака, като ми казваше:
“Ето затова ти казах, че това е най-голямото зло, което блудницата стори на всички Божии домове по земята. Тя ги лиши от Стълповете на Истинската Вяра. А там, където ги няма Стълповете на Вярата, непременно има златни идоли на мерзостта. Затова, за сетен път Святият Дух ще посочи на всички вас тази трета стъпка към постоянното запустение. И на всички Божии чеда Гласът Господен ще каже:
“Излезте от нея, люде Мои! Излезте от всички опожарени Божии домове, в които Огънят на Отца беше подменен с огъня на Молох. Защото в тия проклети места се люби света и всичко, що е в света. В тия проклети места никой няма да ви даде даром, като членове на Божието семейство и съграждани на светиите, но непременно ще бъдете клиенти пред сергиите на дявола. В тия проклети места бизнесът, търговията и користолюбието са станали последните Авраам, Исаак и Яков за човеците.
Там няма да намерите Хълм за Свят Принос и Жертва, но долина за бизнес и търговия! Там няма да намерите кладенци с жива вода, изкопани от Исаак за Истинската Вяра на Божиите чеда, но непременно ще намерите смолите на филистимците. Там няма да намерите Ветил, нито ще видите отворено Небе, но непременно ще попаднете в отворените челюсти на звяра, който поглъща всичката човешка наивност, всичката човешка глупост и всичкия човешки страх! Излезте от нея, люде Мои! И намерете Истинския Хълм на Господа, който дяволът не е успял да потъмни и опожари. Защото там и до днес стоят Стълповете на Истинската Вяра! Божият Призив към Стълпа Авраам! Божият Избор на Стълпа Исаак! Божието благоволение над Стълпа Яков!”
След тези последни думи на Духа, Господ посочи тъмния облак, като ми казваше:
“Тия са трите стъпки на Святия Дух, които днес разкрих пред сърцето ти. Стъпки, с които Бог бърза да ускори делото Си. Стъпки, с които искам да изведа всичките Си чеда от властта на блудницата. Но ако въпреки призива на Святия Дух човеците останат в блудницата и не желаят да излязат, то тогава над тях ще тегне неизменимата съдба на следващите думи от тоя свитък, които сега ще прочета на сърцето ти…”
Исус отново отвори свитъка и започна да чете написаното. А тогава Гласът Господен изговори думите, които гласяха:
“Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае до кога ще се продължава това…” (Псалом 74:9)
Докато Господ прочиташе последните думи, пред очите ми стана нещо твърде страшно. Защото облакът на Вавилон потъмня твърде много и стана толкова черен, щото мислех, че наблюдавам смола. А тогава Исус каза:
“Ако Аз и Отец Ми извършихме толкова знамения с пророка Си, а църквите на Вавилон никак не ги забелязаха, то и занапред блудните не просто няма да видят знамения, но напълно ще ослепеят от смолата на дявола, която е учението на лъжепророка. И нека никой утре, в Деня на Страшния Ми Съд, да не застава пред очите Ми и да не казва, че Троицата е стояла със скръстени ръце при нашествието на блудницата. Защото десет години Царят на Сион вика от сърцето на слугата Си, а Господният Хълм Мория остава малочислен и самотен. Но Аз отново ще ви напомня думите на Духа Си, с които вече съм призовал последната Си пророческа Църква:
“Когато людете са многочислени, слава е за царя, а когато людете са малочислени, съсипване е за княза…” (Притчи 14:28)
И именно тия малочислени ще се съберат на Хълма Господен. И като вдигнат ръцете си в Пролома, ще извикат към Отца с последните думи от тоя свитък в ръцете Ми:
“До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули Името Ти? Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазвата Си и погуби ги…” (Псалом 74:10-11)
Ето, казвам им:
Противникът ще укорява до определено време! И до определено време врагът ще хули Името Ми! Но Отец Ми непременно ще изтегли Десницата Си изсред пазвата Си. И като простре Меча на яростния Си Гняв – скоро ще погуби блудницата в огън, язви, мор и разорение!
Блажени тогава човеците, които своевременно са послушали Гласа на Святия Дух и са напуснали мерзостта, която докарва запустение! Блажени човеците, които са приели свидетелството на Божия пророк! За да приемат отпосле и наградата, която им давам! Аз, Господ и Бог на Моята Църква, изявих местата на постоянното запустение пред очите на слугата Си!”