13. ДРУГИЯТ ПЪТ НА 666

Знаеш ли по какво си приличат единият Исус с другият Исус?
Именно по това, че и единият и другият искат да заведат вярващите на мястото, откъдето са дошли. Ето защо и двамата ще предложат на вярващото сърце своите пътища. Но разликата между Пътят на Бога и пътя на дявола е тази, че Божият Път е стеснен и трудно проходим, докато дяволският е една лъскава магистрала с крайпътни ресторанти и дискотеки на всеки половин километър. Да вървиш по Пътя на Господ е едно от най-отговорните условия, които трябва да спазваш, за да наследиш Спасение и Вечен Живот. Тук искам да ти дам някои белези за тези два пътя, за да се научиш да ги различаваш. Нека започна с Пътя на Господ Исус Христос. Какво можем да кажем за този Път? Сам Исус говори за него, като казва:
“Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил…” [ (Йоан 6:37-38)]
Виждаш ли, братко, Исус слезе от Небето, за да заведе в Небето всички, които вярват в Него. Ето защо Христовият Път е път към Небето. На този Път човек се разделя с всичко от този свят, за да живее с вярата си в един друг свят, светът на Божията Любов. Ето защо, ако сравниш Пътя на Исус с пътя на света, то ще се убедиш, че Пътят на Исус върви нагоре, докато пътят на света – надолу. Те са диаметрално противоположни и не е възможно да бъдат съгласени в нищо. Характерно за атаките на дявола е това, че те са така премерени, щото да отклоняват вярващия от Христовия Път. И в този момент съблазненото сърце се обръща назад и започва да се отдалечава от Спасителя. А онзи здрав Път на Исус, по който то е вървяло, става плъзгав, кален и несигурен. Ти сам прецени какво ще се случи с теб, ако напуснеш Пътя на Христос и нозете ти попаднат на несигурна почва. Спасителят ясно е казал на всеки от нас:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14) 
Знаеш ли как изглеждат в Божиите очи човеците, които сменят тесния Път на Исус с широк път? Знаеш ли как изглеждат онези човеци, които затъват в светската тиня и кал, като правят компромис с Пътя на Исус? Погледни тогава към едно блато и си представи възможността да затънеш там с нозете си и не само да затънеш, но и да пуснеш корени в тинята… Ето такава е съдбата на всички, които предпочитат другият път на другия Исус. Защото в Божиите очи те се превръщат в едни специфични растения, за които Библията казва:
“Расте ли тръстиката без вода? Догде е още зелена и неокосена изсъхва преди всяка друга трева. Така са пътищата на всички, които забравят Бога…” (Йов 8:11-13) 
Искам да обърнеш внимание, че тръстиката изсъхва преди всяка друга трева. Какво иде да покаже това? Именно фактът, че човеци, които са познали Бога, но са се отрекли от Пътя Му и са Го похулили, имат много по-голяма духовна деградация и разрушение, отколкото всеки друг езичник в света. И това е закономерност. За нея Апостол Петър казва:
“Понеже след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали да се отвърнат от предадената на тях свята заповед…” (II Петрово 2:20-21)
Виждаш ли, че в Пътя на правдата не можеш да допускаш компромиси, защото всеки компромис е или падане, или направо отвръщане от Бога. И понеже много малко хора имат мъдростта от Бога да разделят пътя на света от Пътя на Бога, аз исках от Исус да ми даде най-категоричните свидетелства, че вярващият върви по Неговия Път. Тогава Той ме попита:
“Какво забелязваш на пътя, когато пътуваш с кола?”
Отговорих Му:
“Господи, забелязвам най-различни пътни значи и обозначения, които помагат на шофьора да преценява скоростта и да не се отделя от маршрута си…”
“Значи, както сам си се убедил, на пътя има пътни знаци, които ти показват накъде пътуваш и как да пътуваш. Така и Моят Път има Моите знаци и пътя на лукавия има своите си знаци. Онова, с което духът на Антихрист излъга много църкви, е факта, че той сложи неговите знаци на неговия си път, но с хитрост убеди мнозинството, че това все още е Господния Път. Вярващите знаеха, че знаците на лукавия не са потвърдени от Библията, но въпреки това се съгласиха да вървят по широкия път. Така светът вече не ги мразеше, защото пътищата на света станаха като двойници спрямо пътищата на отстъпилата църква.
Светът имаше своята търговия, но същата търговия влезе и в Храма. Светът имаше своята музика, но същата музика влезе и в Храма. Светът имаше своето образование и дипломи. Но същото образование и дипломи влязоха в Храма. Светът имаше своите модели на общение, като конференции, конгреси, семинари, но същите модели влязоха и в Храма. Светът имаше своите идолизирани богаташи, но такива се появиха и в Храма. Светът имаше свои модели за управление на парите, като бюджет, заплати, данъци, но същите модели влязоха и в Храма. И най-вече – светът има своите си пътища, но същите пътища влязоха и в Храма. Защо никой не поиска да види, че Пътят на Истината е бил похулен? Защо много пастири забравиха сериозното предупреждение на Апостол Петър именно в тази връзка:
“Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули. От лакомство те ще ви мамят с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме…” (II Петрово 2:1-3) 
Не е ли гибелна ерес да учиш вярващото сърце да уповава на света, от който Аз искам да го измъкна? Не е ли гибелна ерес един овчар да иска заплата от овцете си? И когато трябва цял да се иждиви за стадото защо цялото стадо се иждивява за него? Именно защото всеки, който върви по пътя на света, е уловен от княза на този свят, понеже му се е поклонил и е приел светът да влезе в Храма. Ето така в това последно време дяволът създава влюбената в Антихрист блудница. Тази същата, която се храни с всичката мерзост на света, а след това с фалшиво смирение се кланя пред Мен и бърше от устата си кваса на света. Вие все още не познавате Словото Ми. Защото за пътя на тази блудница бе писано:
“Такъв е пътят и на жена прелюбодейка – яде, бърше си устата и казва: – Не съм извършила беззаконие…” (Притчи 30:20) 
Не разбирате ли, че не можете самоволно да наскърбявате Духа Ми и след това да искате Милостта на Отец да бърше нечистотиите на устните ви? Защо обикнахте света? Защо забравихте, че нищо, което е от света, не е от Отца? И каква е тази наивност в някои, които са решили, че на лъскавите магистрали на тщеславния дух ще развият по-голяма скорост, отколкото на стеснения Път към Канарата. Такива непременно ще бъдат сполетени от съдбоносния стих:
“Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт…”  (Притчи 14:12)
Братко мой, наблюдавай пътните знаци на пътя, по който вървиш. Защото не е възможно да вървиш по пътя на целия свят и да искаш Спасение и Вечен Живот. Понеже Пътят на Исус изглежда доста старомоден и много стеснен. Нещо повече – това е Път, на който всичко твое умира, за да възкръсне Неговото. Точно затова Исус ми каза още едно изречение, което събира в себе си всичко за двата пътя. Ето това изречение:
“Пътят на лукавия винаги следва линията на възможно най-малкото съпротивление и именно затова е широк. Докато Божият Път събира в себе си линиите на всички съпротивления, за да не може да премине никой човек, но само Христос, Който е в човека!”
Ето затова биха те сметнали за побъркан или краен, ако вървиш по този път, понеже той не е човешки. На него не може да се тича така, както мнозината тичат по другия път на другия Исус.
“Относно това те се и чудят и ви хулят, за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата…” (I Петрово 4:4) 
Но ти имай вярата, че дори и да те хулят и смятат за краен, то това е, понеже твоят Господ обитава в най-крайните страни на север, на хълма Сион. Никога не приемай пътните знаци на света, защото именно те формират другият път на другия Исус. Понеже пътните знаци към Небето са тези, които действително ще успокоят духа и сърцето ти, че все още следваш Спасителя. Запомни:
Ако търговията е пътен знак на света, даването даром е пътен знак към Небето! Ако образованието и дипломирането са пътни знаци на света, Духът на мъдрост и откровение е пътен знак към Небето!
Ако конференциите, конгресите и семинарите са пътни знаци към света, съборът на праведните е пътен знак към Небето! Ако идолизирането на богатите е пътен знак на света, милостта и състраданието към бедните е пътен знак към Небето!
Ако бюджетите, заплатите и данъците са пътни знаци на света, безкористното раздаване и уповаването в Божията достатъчност и свръхблагодатното снабдяване са пътни знаци към Небето! Именно затова:
“…нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните в събора на праведните; защото Господ наблюдава пътя на праведните; а пътят на нечестивите ще бъде погибел…” (Псалом 1:5-6)