ЗЛАТНИЯТ ЧОВЕШКИ ОБРАЗ – VII ГЛАВА

7. ВРАЖДИТЕ, РАЗПРИТЕ И РЕВНУВАНИЯТА НА АНТИХРИСТА

Едва ли има други черти от образа на звяра, които толкова много да са работили против копнежа на Святия Дух да ни сплотява в съвършено единение и съгласие. Враждите, разприте и ревнуванията винаги са водели до вътрешен антагонизъм в Църквата, който е бил гибелен за здравината на духовното общение с Бога и изявата на Христовата Любов. Ето защо тук аз искам не просто да направя преглед на тези явления, но по-скоро да видим къде се крие зародишът им. Ако и ние човеците да имаме много къса памет и да забравяме много неща, то дяволът помни всичко, с което Бог го е предупредил. А Всевишният Бог още в “Битие” предупреди старовременната змия с думите:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата…”  (Битие 3:15) 
Сатана никога не е забравял тези думи и неговата цел винаги е била тази – да наранява петата на Христовата Невяста. Затова, братко мой, запомни, че враждата има за цел именно това – Христовото Тяло на тази земя да бъде с наранени пети.
Ти наранявал ли си петата си?
И знаеш ли какво се получава когато човек нарани петата си?
Става това, че той не може да ходи. А сега си представи как бихме изпълнили Христовата повеля да идем по целия свят и да проповядваме благовестието на всяка твар, ако сме с наранени пети. Защото прицелът на дявола с нараняването на петите винаги е бил духовен. Аз нямаше да разбера този прицел, ако Исус не бе говорил в сърцето ми. Защото Той дойде при мен и ми каза следните думи:
“Враждата, като част от образа на звяра в Църквата, винаги е носила най-голяма болка в сърцето на Отца Ми. И знаеш ли защо?”
“Кажи ми защо, Господи!”
“Именно защото така вярващите изгубват най-важното си призвание – да бъдат готови да проповядват благовестието. Чудно ли ти е тогава, че в многохилядни градове църквите Ми са с по двеста до триста човека? Кое ли пречи на тези хора да занесат Благата Ми Вест до изгубените и неспасените?”
Замислих се над въпроса на Исус и така и не можех да си отговоря. Тогава Исус ми помогна със следващ въпрос:
“Представи си една поляна с много отровни змии. Те пълзят навсякъде и съскат заплашително. А ти си се качил на едно дърво и си бос. Би ли слязъл на поляната?”
“О, Господи! Това е равносилно на самоубийство!”
“А как тогава ще изпълниш призива Ми да занесеш Евангелието на човеците от света?”
“Би трябвало, Господи, да сложа нещо на краката си. Някакви обувки, например…”
“Точно така е! Но тук лукавството на дявола е така преценено, щото враждите, които той вкарва в сърцата на вярващите, просто карат мнозинството да си събуе обувките…”
В този момент в ума ми проблеснаха думите на Апостол Павел:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира…” (Ефесяни 6:14-15) 
А Исус продължи към мен, като каза:
“Забелязваш ли как Апостолът Ми ти говори да бъдеш обут с готовност да проповядваш благовестието на мира? Забелязваш ли, че това не е какво да е благовестие, но най-вече на мира? Може ли църква да проповядва мира на Божието Царство, ако вътре в нея се е изгубил мирът между вярващите? Не са ли тогава на територията на дявола, който като змия хапе петите им, понеже всеки от тях е тръгнал да търси своето си, а никой онова, което е Мое?”
“А защо, Господи, се е изгубил мирът между вярващите?”
Тогава Исус извади един лист, върху който видях името си, както и Името на Отец. Върху този лист имаше написани изречения, като в дъното на текста имаше капка кръв, а заглавието му беше “Мирен договор”. Тогава Той ми каза:
“Ето това е твоят мирен договор с Моя Отец! Този договор е подпечатан от кръвта Ми и чрез него ти имаш опрощение, спасение и Вечен Живот. Докато ти си съгласен с Отец и вършиш Неговата Воля, то и Той е съгласен с тебе. Но ако нарушиш договора, той се обезценява и дяволът има право да разруши мирът, който съм ти дал. Тогава ти губиш съвършените обувки на благовестието. Тогава ти губиш готовността си за Небето и змията може смъртоносно да ужили петата ти…”
Въпросът вече беше на устата ми и затова попитах:
“А как, Господи Исусе, се нарушава мирният договор с Отец?”
Думите, с които Исус ми отговори, буквално ме пронизаха. Той каза:
“Когато ти станеш приятел със света, тогава това е равносилно, че просто късаш мирния договор. Тогава Сатана е постигнал своето си, като те е накарал да враждуваш на Бога. Не те ли предупреди в това и Апостол Яков?”
Не бе нужно дори да отварям библията си, защото думите на Апостола просто се появиха в ума ми:
“Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога…” (Яков 4:4) 
А Исус отново продължи, като каза:
“Една от най-важните задачи на духа на Антихриста е да инжектира в сърцата на вярващите желание за света, приятелство със света. Тогава духът на света, който е дух на бунт и непокорство, влиза в събранията и ограбва Благодатта на Духа Ми, като измамно внушава на християните, че всичко е наред, когато нищо не е наред. А светът не е мястото и никога няма да бъде място, където да се проявява копнежа на духовния човек. Небето е единственото място, където вие имате живот и мир. Но ако вие не искате да мислите за горното, а предпочитате да мислите за земното, то тогава сте започнали да презирате Божията Благодат и да издигате в култ похотта на плътта…”
“Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога…” (Римляни 8:6-8) 
В този момент буквално ми се доплака. И аз казах на моя Господ:
“Исусе, ако правилно съм Те разбрал, то днес в църквите действа друг Исус, друг дух и друго благовестие. Понеже когато моите приятели идват при мен и плачат, като казват, че църквите се отварят за света, то те недвусмислено ми показват, че не искат повече светът да тържествува от църковните амвони. Понеже много пастири вече са стигнали дотам, че проповядват за светската приватизация, като учат вярващите да участват в нещата на света. Нещо повече. В църквите мнозина изпадат в плътски екстаз от техните проповеди и лъжливи доктрини. Нали Словото Ти казва, че е:
“По-добре сух залък и мир с него, нежели къща, пълна с пирования и разпра с тях….” (Притчи 17:1) 
А Исус ми отговори:
“Разприте в църквите тепърва ще нарастват със страшна сила. Идва разцепление в Храма Ми именно по причина на плътските християни, които обичат света.
“Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа…” (Юдово 19 стих)
Те няма да престанат да обичат света. Те все повече и повече ще го налагат в общението помежду си и в словото, което се проповядва. Но това теб и Моите чеда не бива да плаши. Измамата на дявола накара мнозина да решат, че Евангелието е средство за печалба. Те четат библиите си, но очите им вече са слепи да видят, че това не е Моето учение, но учението на Антихрист, връзките на Антихрист, които ще оставят мнозинството на земята.
И да се препираш ли ти с такива? Да им говориш ли за Небето, когато светът е станал тяхното небе? Да им говориш ли за златните улици на Небесния Ерусалим, когато в ушите им дрънкат приятно сребърниците на Юда?
Запомни и предай на братята и сестрите Ми, че образ се търси с образ. Земните ще търсят земното и Небесните ще търсят Небесното. Нека думите на Апостола Ми изградят върху сърцето ти съвършената защита:
“…и ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието, той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба…” (I Тимотей 6:3-5) 
След тези думи Господ ме накара да видя, че след враждите и разприте, като черти на звяра, Словото говори и за ревнуванията. А Той продължи да ми говори, като каза:
“Има една причина грехът да окупира много амвони и светът да превзема много сърца. И тази причина е в това, че както Моят Дух ви дава огнена ревност, за да вършите Волята на Отца Ми, така и дяволът дава на служителите си огнена ревност, за да се стремят към духа на света. Ревност се възправя срещу ревност и огън се възправя срещу огън. Защото:
“Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен…” (Песен на песните 8:6) 
Ти знаеш ли на какво е способна ревността на дявола?
Ти знаеш ли какво може да направи неговият огън?
Ако не знаеш, то си припомни предупреждението на Павел:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (I Тимотей 4:1-2) 
От какво ли да прегори една съвест, освен от това, че човекът е започнал ревностно да лъже? От какво ли да прегори едно пастирско сърце, освен от това, че е започнало да лъже овцете си, че светските модели правили църквата по-отворена за света и по-угодна на Бога? Към света ли трябва да се отваря Църквата Ми или към Небето? За приватизация ли трябва да мисли вярващото сърце или да изковава с трепет и смирение спасението и готовността си да участва в грабването? Учители по финансов просперитет ли са нужни на Тялото Ми? Не каза ли Павел в “Галатяни”, че:
“Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно…” (Галатяни 4:17) 
Когато една църква е започнала да търси ревностно богатствата на света, то не е ли уловена от духа на Юда Искариотски? Защо никой не иска да получи от Моята ревност? Защо никой не иска да изгаря по ревност за Господа и Неговите обиталища? Защо решихте, че Силата на Господа е в нарастването на банковите ви сметки, а не в сълзите на чистото покаяние?
Кажи на всичките Ми братя и сестри, които искат да чуят Гласа Ми, че има само един начин да устоите в това време на развала и гнилота. И това е да облечете сърцата си с божествена ревност. Защото само с такава ревност ще се възпротивите на духа на света и непокорството. И ако и другите да ви смятат за безумни, вие си спомнете огъня на смирения Ми Павел, който писа на църквите Ми и такива думи:
“Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа…” (II Коринтяни 11:1-2)
Днес вие сте изправени пред избора:
Дали да бъдете малко на брой, но като бедни и чисти девици или многобройни, като охолни и богати проститутки, готови да легнат в леглото на всеки светски и блуднически дух…”
От думите на Исус сърцето ми се запали и аз разбрах колко голяма е болката на Божието Сърце. Моля те, братко, изпитвай духовете, които изливат словото си към сърцето ти. Моля те, братко мой, понеже е останало много малко време. Толкова малко, щото да е достатъчно да приемеш словото от тази книга и да се възстановиш пред Бога или толкова малко, щото да презреш пророческия призив на тази книга и сърцето ти да се закорави още повече. Тук аз ще спра с враждите, разприте и ревнуванията на Антихриста, за да премина към последните щрихи от образа на звяра.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s